6.2 Model development in LGD estimation

Институциите следва да идентифицират и анализират потенциалните рискови фактори, които са приложими към конкретните обстоятелства и към конкретните характеристики на вида експозиции в обхвата на рейтинговата система. Потенциалните рискови фактори, които институциите анализират, следва да включват по - специално следното:

• (а) рискови характеристики, свързани с трансакциите, включително вид на продукта, вид обезпечение, географско местоположение на обезпечението, кредитна защита с гаранция, ранг, съотношение стойност на заема / стойност на обезпечението (LtV), размер на експозицията, сезонни ефекти и процедури за възстановяване;
• (б) рискови характеристики, свързани с длъжника, включително, ако е приложимо, размер, капиталова структура, географски регион, промишлен сектор и вид дейност;
• (в) фактори, свързани с институцията, включително вътрешна организация и вътрешно управление, свързани събития като сливания и съществуващи конкретни предприятия в групата, които се занимават с възстановявания;
• (г) външни фактори, включително лихвени проценти, правна рамка и други фактори, влияещи на очакваната продължителност на процеса на възстановяване.

Институциите следва да анализират рисковите фактори не само в момента на неизпълнение, но също така като минимум за период от една година преди неизпълнението. Институциите следва да използват референта дата за рисковия фактор, която да е представителна за реализирането на рисковия фактор в рамките на една година преди неизпълнението. При избора на подходяща референтна дата за рисковия фактор институциите следва да вземат предвид неговата променливост във времето. Институциите следва да прилагат тези практики и по отношение на референтната дата за оценката на обезпечението; стойността на обезпечението към референтната дата не следва да отразява въздействието на намаляването на кредитното качество на експозицията малко преди неизпълнението.

Институциите следва да определят или оценят рисковите фактори при прилагането на оценките на LGD по същия начин, както са били определени или изчислени при оценката на LGD.

6.2.2 Допустимост на обезпечения

В съответствие с член 170 и член 181, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите следва да вземат предвид в своите оценки на LGD наличието на всички видове обезпечения, за които са установили вътрешни изисквания по отношение на управлението на обезпеченията, правната сигурност и управлението на риска, които съответстват най - общо на тези, изложени в трета част, дял II, , раздел 3, глава 4 от същия регламент. В случай на наличие на видове обезпечения, които не са посочени в трета част, дял II, глава 4 от регламента институциите могат да използват тези видове обезпечения в своите оценки на LGD, когато техните политики и процедури относно вътрешните изисквания за оценка и правна сигурност на тези обезпечения са приложими за съответния вид обезпечения.

Доколкото оценките на LGD вземат предвид съществуването на кредитна защита с гаранции, институциите следва да определят критериите и методологията за идентифициране и включване в техните оценки на LGD на защитата под формата на гаранции и кредитни деривати, които да отговарят на критериите, указани в член 60 от РТС за методологията за оценка на базата на IRB.

Институциите следва да вземат предвид като рисков фактор или критерий за сегментиране информацията относно всички основни видове обезпечения, които се използват в обхвата на прилагане на LGD модела. Институциите следва ясно да определят в своите вътрешни политики основния и другите видове обезпечения, които се използват за вида експозиции в обхвата на рейтинговата система, и следва да гарантират, доколкото оценките на LGD взимат предвид съществуването на обезпечения, че политиките относно управлението на тези видове обезпечения отговарят на изискванията на член 181, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Институциите следва да определят основните видове обезпечения по такъв начин, че паричните потоци от останалите видове обезпечения да не създадат значително отклонение в оценката на възстановяванията, които се осъществяват без използване на обезпечения.

Обезпеченията, които не отговарят на изискванията на член 181, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 575/2013 не могат да бъдат включвани като рисков фактор в оценката на LGD и паричните потоци, получени от тези обезпечения, следва да бъдат третирани като получени без използването на обезпечения. Независимо от това третиране при оценката на LGD, институциите следва да събират информацията относно източника на паричните потоци, свързани с тези обезпечения, и да ги разпределят като свързани с тези обезпечения. Институциите следва редовно да следят нивата на такива парични потоци, както и до каква степен се използват съответните видове обезпечения. Ако е необходимо, институциите следва да извършват подходящи корекции, за да се избегнат отклоненията в оценките на LGD. 6.2.3 Включване на обезпечения в оценката на LGD

За целите на оценката на LGD институциите могат да групират видовете обезпечения, които са хомогенни по отношение на моделите на възстановяване, като вземат предвид както усредненото време на процеса на събиране, така и процентите на възстановяване относно тези видове обезпечения.

Подходът, който институциите са разработили, за да включат ефекта от обезпеченията в оценката на LGD, следва да отговаря на следните условия:

• (а) институциите следва да избягват отклоненията, които могат да произтичат от включването на паричните потоци, свързани с реализацията на обезпечението, в оценката на възстановяванията, които са осъществени без използването на обезпечения и обратно;
• (б) когато институциите изчисляват отделни проценти на възстановяване за определените видове обезпечения, те трябва да избягват субективност, която може да произлиза от включването в извадката за оценка на наблюденията, при които експозициите са били обезпечени само с част от стойността на обезпечението. За тази цел институциите следва да предприемат съответните стъпки, за да получат данните относно общата стойност на обезпечението и общата продажна цена на обезпечението и да включат тази информация в оценката, ако е налична;
• (в) когато институциите оценяват отделни проценти на възстановяване за конкретните видове обезпечения, те следва да идентифицират и включат в тази оценка преките разходи, свързани със събирането за всеки от тези конкретни видове обезпечения, и поотделно;
• (г) когато институциите оценяват отделно процентите на възстановяване за конкретните видове обезпечения, те следва да включат в тази оценка всички възстановявания, осъществени за конкретен вид обезпечение, като включат такива, осъществени за експозиции, при които реализацията на обезпечението е било извършено, но цялостният процес на възстановяване още не е завършен;
• (д) когато едно и също обезпечение обхваща няколко експозиции, институциите следва да определят подходяща методология за разпределяне, за да избегнат двойното отчитане на обезпечения; методологията за разпределяне следва да е съобразена с оценката на LGD и прилагането на оценките на LGD, както и с методологията, използвана за счетоводни цели;
• (е) оценките не следва да се основават единствено на приблизителната пазарна стойност на обезпечението, а следва да вземат предвид и действителните възстановявания от минали ликвидации и вероятността институцията да не може да получи контрол и да ликвидира обезпечението. За тази цел институциите следва да вземат предвид в оценката такива исторически наблюдения, при които обезпечението не е било реализирано или при които процесът на възстановяване е бил по - дълъг от очакването поради невъзможност или трудност при получаването на контрол или ликвидирането на обезпечението. Когато институциите оценяват процентите на възстановяване, свързани с конкретни видове обезпечения, те следва да вземат предвид времето от момента на неизпълнение до момента, когато паричните потоци, свързани със събирането на тези видове обезпечения, са били получени и следва да включат в оценката тези наблюдения, когато обезпечението не е било реализирано поради невъзможност за получаване на контрол;
• (ж) оценките следва да вземат предвид потенциалните намаления на стойността на обезпечението от момента на оценката на LGD до евентуалното възстановяване, в частност такива, които произтичат от промени в пазарните условия, състоянието, от колко време съществува обезпечението и, ако е приложимо, колебанията във валутата. Когато институциите са наблюдавали намаления в стойностите на обезпеченията и те вече са били отразени в наблюдаваните възстановявания, не следва да се правят допълнителни корекции на оценките на LGD на базата на тези наблюдения. Когато потенциалните намаления в стойностите на обезпеченията не са отразени в историческите наблюдения или когато институциите прогнозират допълнително потенциални по - сериозни намаления в бъдеще, те следва да бъдат включени в количественото определяне на оценките на LGD чрез подходяща корекция на основата на прогнозни очаквания. Въпреки това оценките на LGD не следва да бъдат коригирани, за да се вземат предвид потенциалните увеличения на стойността на обезпеченията;
• (з) оценките следва да вземат предвид по консервативен начин степента на зависимост между риска, свързан с длъжника, и риска от намаляване на стойността на обезпечението, както и разходите по ликвидация на обезпечението.

6.2.4 Хомогенност на категориите или групите улеснения

За да бъдат спазени изискванията на член 38 от РТС за методологията за оценка на базата на IRB, институциите следва да оценят хомогенността на експозициите, които са разпределени към едни и същи категории или групи на основата на информацията от съвкупността от референтни данни, и следва да гарантират в частност, че категориите са определени по такъв начин, че отделните категории са достатъчно хомогенни по отношение на характеристиките на загубите.