8.1 Conservatism in the application of risk parameters

За целите на член 171, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите следва да прилагат допълнителна консервативност към резултатите от присъждането на рейтинг, когато са установени слабости, свързани с прилагането на модела в ИТ системите или към процеса за присъждане на рискови параметри на длъжници или улеснения в текущия портфейл (прилагане на рискови параметри), особено когато тези слабости са свързани с данни, използвани в процеса за присъждане на рейтинг. Те следва да извършат това, като въведат рамка, състояща се от следните фази:

• (а) установяване на слабостите при прилагането на модела в ИТ системата или прилагането на рисковите параметри;
• (б) определяне на формата на консервативност, която ще се прилага и количествено определение на съответното ниво на консервативност.
• (в) наблюдение на слабостите и тяхното коригиране;
• (г) документиране.

За целите на точка 195(а) институциите следва да разполагат с надежден процес за установяване на всички слабости при въвеждането и прилагането в процеса на присъждане, при който всяка слабост води до допълнително консервативно третиране в засегнатото разпределяне към категория или група. Институциите следва да разгледат като минимум следните активиращи механизми за допълнителна консервативност:

• (а) липсващи данни в портфейла на прилагане;
• (б) липсващи актуализации на финансовите отчети или данните от кредитните бюра, както е посочено в точка 59;
• (в) остарели рейтинги в портфейла на прилагане; където остарелите рейтинги се разбират според определението в член 25, параграф 2, буква б) от РТС за методологията за оценка на базата на IRB;
• (г) липсващи рейтинги, когато за експозицията се счита, че е в обхвата на прилагане на IRB модела, но не е класифицирана според него.

За целите на точка 195(б) институциите следва да гарантират, че появата на някой от активиращите механизми, посочени в точка 196, води до прилагането на допълнителна консервативност към рисковия параметър за целите на изчисляването на рисково претеглените експозиции. Когато има наличие на повече от един активиращ механизъм, оценките следва да бъдат още по - консервативни. Допълнителната консервативност, свързана с всеки активиращ механизъм, следва да бъде съизмерима с несигурността в оценения рисков параметър, определен от активиращия механизъм.

Институциите следва да вземат предвид цялостното въздействие на установените слабости и съответната консервативност на нивото на портфейл в обхвата на съответния модел относно надеждността на присъждането на категории или групи и да гарантират, че изискванията за собствен капитал, не са повлияни от необходимост от прекомерни корекции.

За целите на точка 195(в) институциите следва редовно да наблюдават слабостите при въвеждането и прилагането и нивата на допълнителна консервативност, приложена по отношение на тях. Когато е възможно, институциите следва да предприемат стъпки за отстраняване на установените слабости. След оценката на слабостите институциите следва да разработят план за тяхното отстраняване в рамките на разумен срок, като вземат предвид мащаба на въздействието им върху изискванията за собствен капитал.

За целите на точка 195(г) институциите следва да осигурят подходящи ръководства и процедури за прилагането на допълнителна консервативност и следва да документират процеса, който е въведен за отстраняването на слабостите при въвеждането и прилагането. Такова документиране следва да съдържа като минимум разглежданите активиращи механизми и въздействието, което активирането на такива механизми е имало върху крайното присъждане на категории или групи, нивото на рисковия параметър и върху изискванията за собствен капитал.