9.1.4 Оценители

Кредитните институции следва да наблюдават стойността на обезпечението под формата на недвижимо имущество периодично и най - малкото веднъж годишно, както е посочено в член 208, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Индексирането или други подобни методи могат да се използват за наблюдение на стойността на обезпечението и за определяне на обезпеченията, за които е необходима преоценка. Това следва да е в съответствие с политиката на институцията и при условие че подлежащите на оценка обезпечения са податливи на точна оценка по тези методи.

Индексите, които се използват за извършване на това индексиране, могат да бъдат вътрешни или външни, при условие че са:

• а) редовно преразглеждани, като резултатите от този преглед се документират и са лесно достъпни, а цикълът за преглед и изискванията за управление са ясно определени в документирана политика, одобрена от ръководния орган;
• б) достатъчно подробни, като методологията е адекватна и подходяща за въпросния вид обезпечение;
• в) основани на достатъчно динамични редове на наблюдавани емпирични доказателства за действителни имуществени сделки.

Оценките и преоценките на обезпечения за недвижимо имущество следва да се извършват на индивидуално и на специфично за имуществото основание. Оценките и преоценките на обезпечения под формата на недвижимо имущество не следва да се извършват, като се използва статистически модел като единствен начин за извършване на преглед на оценката на имуществото.

Компетентните органи следва да определят общ праг за индивидуалната оценка и преоценка на обезпеченията, използвани за необслужвани експозиции от независим оценител. Този праг следва да се прилага за всички кредитни институции в юрисдикцията на компетентния орган и следва да бъде публично оповестен.