7.2 Наблюдение и преоценка

При наблюдението на стойностите на имотите, както е посочено в член 208, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за целите на настоящите насоки институциите следва да изготвят също политики и процедури, които конкретизират подхода и честотата на наблюдението на обезпечението с недвижим имот. Тези политики и процедури следва да включват, когато е относимо, следните елементи:

• а. вида на имота;
• б. кредитното качество на кредита, обезпечен с имот;
• в. етапа на изграждане на имота;
• г. стойността на имота;
• д. допусканията, направени в процеса на оценяване;
• е. промените в пазарните условия.

Институциите следва да определят подходяща честота за извършване на наблюдение на стойността на обезпечението, като отчитат вида и стойността на обезпечението при предоставянето, а във връзка със споразумението за кредит — да вземат предвид следното:

• а. честотата на наблюдение на имотите и частите от имоти в процес на изграждане, например недовършени сгради, е по - висока от тази на подобни завършени имоти и части от имоти;
• б. честотата на наблюдение на имоти и части от имоти с висока балансова стойност или с високо съотношение на LTV е по - голяма от тази на сходни имоти и части от имоти с ниска балансова стойност или с ниско съотношение на LTV;
• в. честотата на наблюдение на кредитите, обезпечени с недвижим имот или части от имота с по - ниско кредитно качество, е по - висока от тази на подобни кредити, обезпечени с недвижим имот или части от него с по - високо кредитно качество.

Институциите следва да гарантират, че всички индекси и статистически модели, използвани за наблюдение на стойността на обезпечението, са достатъчно подробни и че методиката е подходяща за вида на актива и кредитния продукт и е основана на достатъчно динамични редове от наблюдавани емпирични доказателства за предишни сделки и оценки на обезпечението или на подобно обезпечение.

Институциите следва да разполагат с политики и процедури за преоценка на обезпечение с недвижим имот, като конкретизират подходите за преоценка (напр. оценка само въз основа на оценка по документи, оценка въз основа на външен оглед, пълен оглед с вътрешна и външна оценка на имота, статистически модели) за различни видове обезпечения с недвижим имот, като се гарантира, че подходът или комбинацията от подходи са разумни и пропорционални на вида и потенциалните стойности на обезпечението и по отношение на кредитните споразумения. Освен това институциите следва да определят специфични механизми за активиране (напр. промяна в допусканията, направени при оценките), като посочват кога наблюдението води до преоценка или до преоценка на нуждите от обезпечение.

Когато са изпълнени условията за преглед в съответствие с член 208, параграф 3, буква

• б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, институциите следва да актуализират стойността на обезпечението с недвижим имот посредством преоценката, извършена от оценител, който по възможност използва подходящи усъвършенствани статистически модели, отговарящи на условията по раздел 7.4 и отчитащи индивидуалните характеристики на имота и географския район . Институциите не трябва да използват тези модели като единствените средства за преоценка.

Когато не са изпълнени условията за преглед в съответствие с член 208, параграф 3, буква

• б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, институциите може да актуализират стойността на обезпечението с недвижим имот или чрез преоценка, извършена от оценител, или чрез подходящи статистически модели, отговарящи на условията по раздел 7.4 и отчитащи индивидуалните характеристики на имота и географския район.

7.2.2 Обезпечение с движимо имущество

За наблюдение на обезпечение с движимо имущество институциите може да разчитат на подходящи статистически модели и индекси. При преоценката на обезпечение с движимо имущество институциите може да разчитат на оценяване от оценители, статистически модели и индекси.

В своите политики и процедури институциите следва да посочат подходи за използването на оценител или статистически модели, да определят подхода (напр. оценка само въз основа на оценка по документи, оценка въз основа на външен оглед, пълен оглед с вътрешна и външна оценка на имуществото), който е най - подходящ за конкретния вид обезпечение за преоценките, извършвани от оценителите, и да определят честотата на наблюдение и преоценка на всяко обезпечение с движимо имущество .

Политиките и процедурите на институциите следва да включват, когато е приложимо, критерии за индивидуално наблюдение на стойността и преоценка на обезпечението с движимо имущество от оценител, който притежава необходимите квалификация, способности и опит. Пропорционално на вида, естеството и сложността на движимото имущество, като например въздухоплавателни средства, кораби, оборудване и машини, тези критерии следва да бъдат свързани най - малко със стойността на всяко обезпечение с движимо имущество по време на етапа на предоставяне, жизнения цикъл, състоянието на материалните активи като амортизация и поддръжка, необходимостта от физическа проверка и сертифициране.

Институциите следва да разполагат с подходящи ИТ процеси, системи, възможности и достатъчно данни за целите на всички преоценки, извършвани на базата на статистически модели или индекси .