4.1 Общи положения

Настоящият дял определя критерии за оценка на бизнес модела и стратегията на инвестиционния посредник. Компетентните органи следва да прилагат тази оценка по отношение на инвестиционен посредник на същото равнище като цялостната оценка на ПНПО, но могат да я прилагат и за конкретна дейност, на равнище стопанска дейност или тематично.

Без да намаляват отговорността на ръководния орган на инвестиционния посредник да провежда и организира дейността си и без да посочват предпочитания за специфични бизнес модели, компетентните органи следва да провеждат анализ на бизнес модела (АБМ), за да оценят бизнес и стратегическите рискове и за да определят:

• а) жизнеспособността на настоящия бизнес модел на инвестиционния посредник въз основа на неговата способност да генерира приемливи доходи през следващите 12 месеца; и
• б) устойчивостта на стратегията на инвестиционния посредник за ориентиран към бъдещето период от най - малко 3 години.

Компетентните органи следва да използват резултатите от АБМ в подкрепа на оценката на всички други елементи на ПНПО. Компетентните органи може да оценят специфични аспекти на АБМ, по - специално количествената оценка на бизнес модела, като част от оценката на други ПНПО елементи.

Компетентните органи следва също да използват АБМ в подкрепа на установяването на ключови слабости на инвестиционния посредник, които е най - вероятно да имат съществено въздействие върху инвестиционния посредник или да доведат до считането му за проблемен в бъдеще.

В допълнение, компетентните органи следва да използват УПИ за оценка на пруденциалните последици от рисковете от ИП/ФТ, които са им известни, свързани с бизнес модела на инвестиционния посредник. Във връзка с това компетентните органи следва да използват информацията, получена от надзорните органи в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по - специално своите оценки на рисковете от ИП/ФТ и всички констатации, свързани със съществени слабости в контрола на БИП/БФТ на даден инвестиционен посредник, за да допълнят констатациите си от текущия надзор и да преценят дали те пораждат опасения от пруденциален характер, свързани с рисковете от ИП/ФТ. Когато оценката показва, че бизнес моделът на инвестиционния посредник поражда опасения от пруденциален характер, свързани с рисковете от ИП/ФТ, компетентните органи следва да споделят резултата от

22 пруденциалната оценка на бизнес модела с надзорните органи в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Компетентните органи трябва да предприемат следните стъпки като част от АБМ по пропорционален начин, т.е. да адаптират степента на подробност на анализа към специфичното положение на инвестиционния посредник, възприемания риск, както и мащаба и сложността на неговите дейности:

• а) предварителна оценка;
• б) установяване на областите на фокус;
• в) оценка на бизнес средата;
• г) количествен анализ на текущия бизнес модел;
• д) качествен анализ на текущия бизнес модел;
• е) анализ на бъдещата стратегия (включително планираните промени в бизнес модела);
• ж) оценка на жизнеспособността на бизнес модела през следващите 12 месеца;
• з) оценка на устойчивостта на стратегията;
• и) установяване на ключовите слабости, на които бизнес моделът и стратегията на инвестиционния посредник го излагат или може да го изложат; и
• й) обобщаване на констатациите и рейтингите.

За инвестиционните посредници от категория 3, когато мащабът и сложността на дейностите на инвестиционния посредник са по - малки, компетентните органи могат да извършат АБМ и да определят съответния резултат по опростен начин. В тези случаи те следва най - малко да оценят жизнеспособността на бизнес модела и устойчивостта на стратегията на инвестиционните посредници, като вземат предвид тяхната бизнес среда и следва да идентифицират основните слабости. За инвестиционните посредници от клас 3 компетентните органи следва да решават за всеки отделен случай дали и в каква форма да извършат АБМ, като най - малкото формират цялостен поглед върху това как тези инвестиционни посредници генерират възвръщаемост и установяват уязвимостите, на които са изложени, които могат да повлияят на способността им да генерират такава възвръщаемост.

За да проведат АБМ, компетентните органи може да използват следните източници на количествена и качествена информация, ако е налична:

• а) когато е достатъчно надежден, стратегическия план/стратегическите планове на инвестиционния посредник с прогнози за текущата година и за бъдещи периоди, както и основни икономически допускания;
• б) финансовата (публична) отчетност (включително отчети за приходи и разходи, счетоводен баланс);

23

• в) регулаторно отчитане;
• г) вътрешна отчетност (управленска информация, капиталово планиране, отчетност на ликвидността, вътрешни доклади за рискове);
• д) когато е приложимо, планове за възстановяване и преструктуриране;
• е) доклади от трети страни, включително одиторски доклади, доклади от капиталови/кредитни анализатори; и
• ж) други съответни изследвания/проучвания, включително от Международния валутен фонд (МВФ), макропруденциални органи и институции и европейски институции.