4.2 Оценка на взаимовръзките

За да се подкрепи изискването, посочено в точки 99— 101 от насоките на ЕБО относно възможността за преструктуриране, и да се гарантира непрекъсваемостта на периметъра на прехвърлянето, щом той бъде отделен от останалата част от групата съгласно точка 13.б от настоящите насоки, институциите следва да са в състояние да обяснят на органите за преструктуриране предварителния анализ, въз основа на който е идентифицирана информацията, обхваната от точки 15, 16 и 44 от насоките на ЕБО относно възможността за преструктуриране, и който подкрепя планирането на преструктурирането. По - специално, при спазване на пропорционалност институциите следва да са в състояние да:

• - предоставят основните стопански дейности и критичните функции, разбити на функционални процеси⁷ , и да ги отнесат към организационните единици, ако е относимо;
• - оценят ролята на организационните единици и услугите, които те предоставят;
• - идентифицират съответстващите елементи, като например активи, задължения, персонал, ресурси, системи и приложения, участващи в организационните единици, ако е относимо.

⁷ Функционалните процеси могат да бъдат определени като ежедневните дейности, подкрепящи стопанските дейности.

Институциите следва да подчертаят пред органите за преструктуриране потенциални проблеми при отделянето на елементи на организационните единици от компонентите на основния (първи ред) периметър на прехвърлянето (противоречия при делимостта) поради това, че не могат да бъдат заменени лесно, може да доведат до допълнителни и непропорционални рискове или отделянето им би могло да не е оптимално по отношение на целите на преструктурирането. В процеса на идентифициране на потенциално противоречие при делимостта следва да се вземат под внимание елементите, посочени в точки 37— 49 от настоящите насоки, и да се използват във възможно най - голяма степен предимствата в работата по планиране на възстановяването. Резултатът следва да се включи в определянето на периметъра на прехвърлянето в плана за преструктуриране и оценката на осъществимостта на стратегията за преструктуриране. В зависимост от степента на взаимовръзките и от разнообразието на сценариите за преструктуриране, оценката на взаимовръзките може да се осъществи на няколко етапа във времето.

Финансови взаимовръзки

В съответствие с точка 100 от насоките относно възможността за преструктуриране институциите следва да предоставят на органите за преструктуриране идентификация на връзките, които са защитени по силата на членове 76— 80 от Директива 2014/59/ЕС.

С цел i) да се избегнат ненужни финансови смущения и да се гарантира надеждност на финансовите услуги, предоставяни от периметъра на прехвърлянето, или ii) да бъдат ограничени нестабилностите при финансирането на дейностите, които следва да бъдат продължени (включително при ИОА за оставащия субект), основният периметър на прехвърлянето следва по възможност и при спазване на точка 41 от настоящите насоки да бъде прехвърлен със свързаните финансови задължения и защити. Следователно при планирането на преструктурирането институциите, в чиито планове за преструктуриране са включени стратегии за прехвърляне, следва:

• - да определят финансовите връзки между задбалансовите и балансовите експозиции и задълженията и по - специално гаранциите (включително, ако е относимо, позовавания на: обхват⁸ ; продължителност; права за предсрочно прекратяване; промяна на контрола или клаузи за кръстосано неизпълнение; или приложимо право), като се прави разграничение между външни гаранции и вътрешногрупови гаранции. Вътрешногруповите гаранции⁹ следва да бъдат специално оценени, за да се прецени дали следва да бъдат прехвърлени или анулирани, без да се създава нежелан хаос;
• - да идентифицират съществуващи хеджирания, които още не са обхванати от горепосочените защитни мерки;
• - да идентифицират организационните единици, които отговарят за предоставянето на финансиране, и техните договорни взаимовръзки с други единици, като се вземат под внимание входящите и изходящите парични потоци и капацитетът за генериране на ликвидност;
• - при необходимост да разработят механизми за гарантиране на запазването на съществуващите споразумения по време на и след преструктурирането, непрекъсваемостта на огледалните трансакции на разделените единици, достъпа до валути от страна на разделените единици. Правни взаимовръзки

⁸ Като например писма за намерение.

⁹ Вътрешногруповите гаранции в контекста на настоящите насоки следва да се тълкуват широко като механизми за прехвърляне на загуби.

За да подпомогнат органите за преструктуриране, институциите следва да идентифицират правни взаимовръзки между основния периметър на прехвърлянето и останалата част на институцията, включително, но не само:

• a. На междусубектно равнище: i) инструменти на собственост, които обхващат повече от един субект; ii) данъчни връзки; iii) задължения към останалите кооперативни членове, ако е относимо; iv) правоотношение между субектите и евентуални механизми за солидарност или институционални защитни схеми (ИЗС); v) съответни договори с клаузи за изключване, като например съвместно предприятие или други партньорства, например със застрахователни дружества.
• б. На нивото на организационните единици: правни взаимовръзки поради съществуващи или не задължения за предоставяне на услуги по силата на споразумения за ниво на обслужване, трудови договори и колективно споразумение¹⁰ , както и договорни разпоредби, свързани с активите и задълженията на всяка единица.

¹⁰ В съответствие с член 5, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО относно прехвърлянето на предприятия (ДПП) и член 34, параграф 4 от Директива 2014/59/ЕС автоматичният характер на прехвърлянето на трудови договори може да не се приложи при прехвърляне, при което се използва който и да е от инструментите „мостова институция“, „продажба на стопанска дейност“ и „обособяване на активи“.

Институциите следва да идентифицират потенциални противоречия при делимостта, свързани с горепосочените елементи, и да предоставят на органите за преструктуриране цялата необходима информация с цел изясняване на следните елементи:

• (i) потенциалните последици от определянето на периметъра на прехвърлянето за структурата на собственост на институцията и за независимостта на приобретателя;
• (ii) дали вторият ред на периметъра на прехвърлянето би могъл да се структурира така, че да не води до ненужни загуби поради данъчни съображения;
• (iii) дали кооперативните договорености следва да бъдат продължени и дали биха могли да бъдат от полза за периметъра на прехвърлянето;
• (iv) дали членството в ИЗС, асоциация или подобни договорености за солидарност може да бъде продължено за периметъра на прехвърлянето и потенциалните свързани с него задължения, като се оцени също така, където е приложимо, дали освобождаванията за ИЗС/асоциация (като предвидените в член 113, параграф 7 и член 49, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013) се продължават или прекратяват в режим на преструктуриране и какви биха били последиците;
• (v) дали и до каква степен периметърът на прехвърлянето е обременен от потенциални рискове, свързани със съдебни спорове (включително рискове, свързани със съдебни спорове, произтичащи от самото действие по преструктуриране в съответствие с насоките на органите за преструктуриране).

Органите за преструктуриране следва да оценят до каква степен биха могли да се използват правомощията съгласно член 64, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС за изменяне или прекратяване на договори, за да се определи по - добре вторият ред на периметъра на прехвърлянето и да се премахнат ненужни взаимовръзки.

Оперативни взаимовръзки

В допълнение към отнасянето на еквивалентите на пълно работно време към компонентите на периметъра на прехвърлянето (вж. точка 35 от настоящите насоки) институциите следва да предоставят информация относно необходимите експертни знания и опит за извършването на дейностите, включени в периметъра на прехвърлянето. В крайна сметка информацията за необходимите експертни знания и опит ще се използва в оценката на пригодността на персонала и смекчаването на противоречията при делимостта.

Взаимовръзки в стопанската дейност

Институциите следва да идентифицират взаимовръзки в стопанската дейност, като например евентуална връзка между организационни единици, при която стопанската дейност се осъществява посредством множество организационни единици или чиито приходи се дължат на дейностите, извършвани от различни организационни единици, включително полезни взаимодействия или клиенти на повече от една дейност.

Органите за преструктуриране следва да разгледат методиката за определяне на периметъра на прехвърлянето с оглед на взаимовръзките в стопанската дейност, така че

• i) периметърът, който следва да се прехвърли на ДУА, да не засегне отрицателно франчайза на стопанската дейност (включително критичните функции и основните стопански дейности), която остава при институцията, предмет на преструктуриране, която е предназначена да бъде запазена, ii) или като друга възможност оставянето на единици в институцията, предмет на преструктуриране, да не вреди на франчайза на стопанската дейност (включително критичните функции и основните стопански дейности), прехвърлена на потенциален приобретател или приобретатели или МИ.