4.1 Оценка на съществеността

Като част от референтната методика за установяване и измерване на ЕСУ рисковете от страна на институциите, която трябва да бъде включена в стратегиите и вътрешните им процедури, институциите следва да осигурят регулярно извършване на оценка на съществеността на ЕСУ рисковете. Тази оценка следва да се извършва поне веднъж годишно, а за малки и несложни институции — веднъж на две години. Институциите, в т.ч. малките и несложни институции, следва обаче по - често да актуализират оценката си в случай на съществена промяна в бизнес средата им, свързана с ЕСУ фактори, като например важни нови публични политики или промени в бизнес модела, портфейлите или операциите на институцията.

Оценката на съществеността на ЕСУ рисковете следва да се извършва като специфична за институцията оценка, която дава на институцията представа за финансовата същественост на ЕСУ рисковете по отношение на нейния бизнес модел и рисков профил, подкрепена от описание на ЕСУ факторите и механизмите на въздействие върху традиционните категории финансови рискове. Оценката на съществеността на рисковете, свързани с ЕСУ рисковете, следва да бъде съгласувана с други оценки на съществеността, извършени от институцията, по - специално с оценките, извършени с цел оповестяване на съществени рискове за устойчивостта в съответствие с Директива 2013/34/ЕС⁶ и Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 на Комисията⁷ , когато е приложимо, и следва да бъде интегрирана в оценката на съществеността на

процедурата за управление на риска и вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК) .

⁶ Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

⁷ Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 на Комисията от 31 юли 2023 г. за допълнение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта (ОВ L, 2023/2772, 22.12.2023 г.).

При оценката на съществеността на ЕСУ рисковете, следва да се използва рисково базиран подход, при който се отчита вероятността от възникване и потенциалният размер на финансовите последици от ЕСУ рисковете в краткосрочен и средносрочен план, както и в дългосрочен хоризонт от поне 10 години.

С оглед на цялостната оценка на съществеността на ЕСУ рисковете институциите следва да гарантират, че обхватът на тяхната оценка на съществеността отразява в достатъчна степен естеството, размера и сложността на техните дейности, портфейли, услуги и продукти. Институциите следва да отчитат въздействието на ЕСУ рисковете върху всички традиционни категории финансови рискове, на които са изложени, включително кредитни, пазарни, ликвидни, операционни (включително рискове от съдебни спорове) рискове, репутационни рискове, рискове, свързани с бизнес модела и рискове от концентрация. При определянето на съществените ЕСУ рискове следва да се вземе предвид както въздействието им върху категориите на финансовия риск, така и размерът и/или дяловете на експозициите, приходите и печалбите, изложени на рисковете.

Що се отнася до оценката на съществеността на екологичните рискове, институциите следва да използват както качествена, така и количествена информация. Институциите следва да разгледат достатъчно широк обхват от екологични фактори, който включва поне факторите, свързани с климата, влошаването на екологичното състояние и загубата на биологично разнообразие. Институциите следва да оценят рисковите фактори както при риска от прехода, така и при физическия риск, като вземат предвид най - малко следното:

• а) За рисковете, свързани с прехода:
• i. основните икономически сектори, които финансираните активи подпомагат или в които контрагентът на институцията осъществява основните си дейности;
• ii. текущите и потенциалните бъдещи съществени промени в публичните политики, технологиите и пазарните предпочитания (напр. нова нормативна уредба за околната среда или данъчни стимули, развитие на иновативни нисковъглеродни технологии, промени в търсенето от страна на потребителите или инвеститорите);
• iii. що се отнася до климатичните рискове:

• б) За физическите рискове:
• i. географските райони, в които се намират ключовите активи на контрагентите (напр. производствени обекти) и, по - специално за експозиции обезпечени с недвижими имоти, районите, в които се намира физическото обезпечение;
• ii. нивото на уязвимост спрямо екологичните опасности (напр. опасности, свързани с температурите, с вятъра, с водите, с компактна маса), свързани с различни климатични сценарии и пътищата за преход, или за малки и несложни институции и други институции, които не са големи, свързани с поне един неблагоприятен сценарий.

⁸ Делегиран регламент (ЕС) 2020/1818 на Комисията от 17 юли 2020 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/1011

Институциите следва да обосноват и документират като част от ВААК своите оценки на съществеността на ЕСУ рисковете, включително използваните методики и прагове, разгледаните входящи данни и фактори, както и основните резултати и достигнатите заключения, включително за установена несъщественост.

Институциите следва да разработят и прилагат методи за измерване, правила за управление на риска и процеси за планиране на прехода съгласно раздел 4.2, раздел 5 и раздел 6, съответно, които са съизмерими и съобразени с резултатите от оценката на съществеността. За тази цел институциите следва да разполагат с по - широкообхватни и усъвършенствани правила за ЕСУ рисковете, определени като съществени. От своя страна, методиките за измерване на ЕСУ рисковете и показателите за наблюдението им, използвани от институциите, следва да бъдат в подкрепа и да послужат за редовната актуализация на оценката на съществеността и да им осигуряват информация. По - малките институции с по - малко сложни дейности могат да прилагат по - опростени и несложни правила, които обаче следва да бъдат съизмерими с резултатите от тяхната оценка на съществеността на ЕСУ рисковете.

на Европейския парламент и на Съвета по отношение на минималните стандарти за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение (OJ L 406, 3.12.2020 г., стр. 17) — Регламент относно стандарти за бенчмарковете за климатичен преход — съображение 6: секторите, изброени в раздели от А до З и раздел Л от приложение I към Регламент (ЕО) № 1893/2006