5.6 Политики и процедури за категориите финансови рискове

Институциите следва да разбират и управляват текущото и потенциалното бъдещо въздействие на ЕСУ рисковете върху експозициите им към кредитен риск, върху оценката на позициите им, изложени на пазарен риск, по - специално за целите на пруденциалната оценка, върху техния профил и техните буфери от гледна точка на ликвидния риск, върху техните операционни рискове (включително рискове от съдебни спорове), както и върху репутационните рискове, включително чрез използване на ориентирани към бъдещето анализи.

5.6.1. Кредитен риск

За целите на интегрирането на ЕСУ рисковете в политиките и процедурите относно кредитния риск, както е посочено в точка 56 от Насоките на ЕБО относно предоставянето и наблюдението на кредити, институциите следва да гарантират, че секторните им политики за кредитиране, отразяващи ЕСУ рисковете, са разпределени в цялата институция и преобразувани в ясни критерии за предоставяне, които са на разположение на персонала по бизнес линии и на лицата, отговорни за вземането на решения относно кредитите, както и че ЕСУ рисковете са включени в рамката за наблюдение на кредитния риск.

По отношение на екологичните рискове, институциите следва да включат в своите политики и процедури комбинация от качествени и количествени аспекти. Въз основа на своята оценка на съществеността и рисковия си апетит институциите следва да определят количествени показатели за кредитен риск, които обхващат най - значимите сегменти на клиенти, видове обезпечения и инструменти за редуциране на риска. 5.6.2. Пазарен риск

По отношение на пазарния риск институциите следва да вземат предвид как ЕСУ рисковете биха могли да повлияят на стойността на финансовите инструменти в техния портфейл, да оценят потенциалния риск от загуби в него и увеличената променливост в стойността му, както и да установят ефективни процеси за контрол или редуциране на свързаните въздействия като част от рамката си за управление на пазарния риск, включително, когато е необходимо, да извършат преглед на рисковия апетит по отношение на търговския портфейл и да определят вътрешни лимити за позиции или експозиции към клиенти.

5.6.3. Ликвиден риск и риск за финансирането

По отношение на ликвидния риск и риска за финансирането институциите следва най - малкото да разгледат как ЕСУ рисковете биха могли да засегнат нетните изходящи парични потоци (напр. увеличено усвояване на кредитни линии) или стойността на активите, които представляват техните ликвидни буфери, и, когато е целесъобразно, да включат тези въздействия в определянето на своите ликвидни буфери или своята рамка за управление на ликвидния риск .

Освен това по отношение на екологичните рискове институциите следва да обмислят как тези рискове биха могли да повлияят на наличността и/или стабилността на техните източници на финансиране и да ги вземат предвид при управлението на риска за финансирането. За тази цел институциите следва да вземат предвид различни времеви хоризонти и както обичайните, така и неблагоприятните условия, които следва да отразяват, наред с другото, потенциалното въздействие на екологичните рискове върху репутационните рискове, ситуации на затруднен или по - скъп достъп до пазарно финансиране и/или ускорено изтегляне на депозити.

5.6.4. Операционни и репутационни рискове

По отношение на операционния риск институциите следва да обмислят как ЕСУ рисковете биха могли да засегнат различните регулаторно определени видове събития, водещи до операционен риск, посочени в член 324 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и способността им да продължат да предоставят критични операции и да включат съществените ЕСУ рискове в рамката си за управление на операционния риск.

По отношение на екологичните рискове институциите следва:

• а) да установят и обозначат загубите, свързани с екологични рискове, в своите регистри на операционни загуби в съответствие с таксономията на риска и методиката за класифициране на събитията, водещи до загуба, определени в регулаторните технически стандарти, приети от Комисията съгласно член 317, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
• б) да разработят процеси за оценка и управление на вероятността и въздействието на рисковете от съдебни спорове, свързани с околната среда;
• в) да използват сценариен анализ, за да определят как източниците на физически риск могат да повлияят на непрекъсваемостта на дейността им; и
• г) вземат предвид съществените екологични рискове при разработването на планове за непрекъсваемост на дейността.

По отношение на репутационните рискове институциите следва да разглеждат и да управляват въздействието на ЕСУ рисковете върху репутацията си, включително като вземат предвид потенциалните рискове, свързани с кредитирането и инвестирането в предприятия, които могат да бъдат податливи на противоречия от екологичен, социален или управленски характер, като например нарушения на социалните или човешките права. Институциите следва също така да вземат предвид, когато е приложимо, репутационните рискове, свързани с неизпълнението на техните ангажименти за устойчивост или планове за преход, или с (възприетата) липса на надеждност на такива ангажименти и планове.

Като част от управлението на поведението, рисковете от съдебни спорове и репутационните рискове институциите следва да разполагат с надеждни процедури за идентифициране, предотвратяване и управление на рисковете, произтичащи от заблуждаващи твърдения за екосъобразност или от предполагаеми практики за заблуждаващи твърдения за екосъобразност, като се вземат предвид принципите на Европейските надзорни органи (ЕНО) на високо равнище, посочени в раздел 2.1 от окончателния доклад на ЕБО относно наблюдението и надзора на заблуждаващи твърдения за екосъобразност¹⁶ . За тази цел институциите следва да предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират, че свързаната с устойчивостта комуникация е обективна, ясна и неподвеждаща, както и че твърденията за устойчивост са точни, обосновани, актуални, представят по справедлив начин цялостния профил на институцията или профила на продукта и са разбираеми. Това следва да се направи както на равнището на институцията (напр. по отношение на ангажиментите за устойчивост, включително на ориентираните към бъдещето цели), така и на равнището на продукта или дейността (напр. по отношение на продуктите и дейностите, предлагани на пазара като устойчиви), както и чрез наблюдение на правните промени, пазарните практики и противоречията, свързани с предполагаемите практики за заблуждаващи твърдения за екосъобразност.

5.6.5. Риск от концентрация

¹⁶ Окончателен доклад на ЕБО относно наблюдението и надзора на заблуждаващи твърдения за екосъобразност (EBA/REP/2024/09)

По отношение на риска от концентрация институциите следва да разглеждат и управляват рисковете, породени от концентрацията на експозиции или обезпечения в отделни контрагенти, взаимозависими контрагенти или в определени отрасли, икономически сектори или географски региони, които могат да представляват по - висока степен на уязвимост към ЕСУ рискове. За да определят рисковете от концентрация, свързани с ЕСУ факторите, институциите следва да вземат предвид размера и/или дяловете на своите експозиции, които може да бъдат засегнати от ЕСУ рискове, спрямо общите експозиции и като дял от капитала от първи ред. Институциите следва да вземат предвид няколко ЕСУ фактора, сред които емисиите на парникови газове, характеристиките на секторите, уязвимостта на географските райони към физически рискове и социалните или управленските недостатъци или противоречията, установени в юрисдикциите, в които се намират експозициите или обезпеченията, както и наличието на фактори за редуциране на риска. Институциите следва да преценят дали и как рискът от концентрация, свързан с ЕСУ факторите, влошава предшестващата финансова уязвимост на експозициите.