5.1. Канали на въздействие

Институциите следва да определят, чрез наблюдение и преценка, най - значимите канали на въздействие, чрез които екологичните рискове могат да повлияят на тяхната експозиция. За тази цел те следва да прилагат структуриран, добре документиран и редовно преразглеждан процес.

Институциите следва да определят надеждни източници на данни, да прилагат прозрачни методологии и ясно формулирани допускания. В съответствие с раздел 4.2 от Насоките относно управлението на ЕСУ рискове институциите следва да събират необходимите данни въз основа на своята оценка на съществеността.

За да определят екологичните канали на въздействие, институциите следва да определят съответните рискови фактори, като вземат предвид както рисковете, свързани с прехода, така и физическите рискове. Неизчерпателен списък на потенциалните както микро - , така и макро канали на въздействие, е представен в приложението.

Институциите следва да оценят степента, в която техните контрагенти могат да бъдат косвено изложени на екологични рискове чрез своята верига за създаване на стойност или чрез потенциални странични ефекти върху местната икономика, като се започне с техните най - големи или с най - голяма концентрация контрагенти. Когато се прецени, че тези косвени въздействия са съществени, институциите следва да обмислят отразяването им в съответните канали на въздействие.

В зависимост от времевия хоризонт на анализа, институциите следва да вземат предвид потенциалните фактори за намаляване или увеличаване на риска. Те могат да включват:

• а. частно и публично застрахователно покритие — като се вземат предвид съществуващите и потенциалните бъдещи пропуски в застрахователната защита;
• б. текущите усилия на контрагентите и ориентираните към бъдещето стратегии, свързани със смекчаването на изменението на климата и/или адаптирането към него (напр. планове за преход, когато са налични), включително рисковете, произтичащи от потенциален неуспех или забавяне на ефективното извършване на такъв преход/адаптиране; и
• в. съответните мерки за адаптиране на местно или правителствено равнище, като същевременно се внимава да не се разчита на прекалено оптимистични действия на правителството или схеми за финансова подкрепа, ръководени от държавата.

Институциите следва да оценят по какъв начин екологичните рискове - физическите и рисковете, свързани с прехода се разпространяват чрез съответните канали на въздействие и се материализират в установени рискови категории, включително:

• а. бизнес модел и стратегически риск (например по - високи разходи за риск и по - ниска рентабилност);
• б. кредитен риск (например неизпълнение на задълженията на контрагентите или повишена вероятност от неизпълнение, въздействие върху стойността на обезпеченията);
• в. пазарен риск (например загуба на стойност на финансови активи, повишена променливост, разширяване на кредитните спредове по определени активи);
• г. ликвиден риск (например трудности при достъпа до финансиране или ликвидация на активи, повишени ликвидни нужди на потребителите); и
• д. операционен риск (например внезапни или верижни прекъсвания на процесите, включително липса на персонал и прекъсвания в работата на информационните технологии).