11.1. Използване на надзорни стрес тестове от компетентните органи

Компетентните органи следва, също и въз основа на член 100 от Директива 2013/36/ЕС, да използват надзорни стрес тестове, за да улеснят ПНПО и по - специално надзорната оценка на неговите ключови елементи, както е описано в дялове 4— 8. Включването на ЕСУ факторите в надзорните стрес тестове следва да се осъществява в съответствие със Съвместните насоки за интегриране в надзорните стрес тестове на ЕСУ рисковете, като се дава приоритет на екологичните рискове. По - специално надзорните стрес тестове следва да помагат на компетентните органи, където е уместно, със следното:

• а. оценката на индивидуалните рискове за капитала на институциите, както е посочено в дял 6, или рисковете за ликвидността и финансирането, както е посочено в дял 8;
• б. оценката на надеждността на програмите за стрес тестване на институциите, както и уместността, тежестта и достоверността на сценариите за собствените стрес тестове на институциите, използвани за целите на ВААК и ВААЛ. Това може да включва поставяне под въпрос на основните допускания и рискови фактори на институциите;
• в. оценката на способността на институциите да спазват ОПКИ и ОКИ в контекста на оценката на капиталовата адекватност, както е посочено в раздел 7.7. В зависимост от обхвата и вида на надзорния стрес тест тази оценка може да се ограничава само до някои елементи от ОПКИ, обхванати от проектните особености на надзорните стрес тестове (напр. P2R за отделни рискови категории, ако стрес тестът обхваща само такива рискови категории);
• г. определянето на P2G за институциите;
• д. установяването на възможни уязвимости или слабости в управлението на риска и механизмите за контрол за отделните рискови области на институциите;
• е. установяването на възможни недостатъци в цялостните системи за управление или механизмите за контрол в рамките на институцията, посочени в дял 5. По - специално, ако компетентен орган установи чрез надзорни стрес тестове несъответствия в собствените на институцията програми за стрес тестване или инфраструктурата за агрегиране на данни за риска, те следва да бъдат взети предвид при оценката на цялостната рамка за управление и управление на риска на институцията;
• ж. определянето на конкретни количествени изисквания за ликвидно покритие в контекста на оценката на адекватността на ликвидността особено когато компетентният орган не е разработил конкретни надзорни сравнителни показатели за изискванията за ликвидно покритие. Някои елементи на надзорните стрес тестове за ликвидност следва, когато е уместно, да се използват като входящи данни при определянето на специални изисквания за ликвидност за институциите, както е посочено в раздел 8.6.

Освен това надзорните стрес тестове следва да помагат на компетентните органи да оценят надзорните организационни процедури и да планират надзорни ресурси, като вземат предвид също приложимата информация, по - специално за по - честа и по - задълбочена оценка на определени елементи на ПНПО в случая на институциите извън категория 1, и за целите на определянето на обхвата на Годишната надзорна програма, както се изисква от член 99 от Директива 2013/36/ЕС.

Компетентните органи следва също така, когато е уместно, да използват резултатите от надзорните стрес тестове, за да:

• а. подкрепят анализа, необходим за целите на предоставянето на разрешителни и лицензии, изисквани съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 или Директива 2013/36/ЕС например във връзка с класифицираните дялови участия, сливания и придобивания и обратно изкупуване на акции;
• б. подкрепят тематичен анализ на потенциалните уязвими страни на група от институции със сходни рискови профили;
• в. подкрепят анализа на потенциалното въздействие на ЕСУ факторите върху бизнес модела на институциите въз основа на анализ на средносрочни до дългосрочни сценарии, проведен в съответствие със Съвместните насоки за интегриране в надзорните стрес тестове на ЕСУ рисковете;
• г. мотивират институциите да подобрят своите вътрешни стрес тестове и възможностите си за управление на риска: по - специално един надзорен стрес тест с възходящ компонент (bottom - up) би могъл да мотивира институциите да разработят допълнително и подобрят своите инструменти за събиране на данни, моделиране на риска и информационни технологии за целите на стрес тестването и управлението на риска.