10. Consistency with VaR methodology

Методологията за стресирана стойност под риск следва да се основава на текущата методология за стойност под риск, заедно с необходимите специфични техники, когато е приложимо, с цел текущият модел за стойност под риск да се коригира с такъв, който осигурява мярка за стресирана стойност под риск. Следователно всеки рисков фактор, отчетен в модела за стойност под риск, следва да бъде отразен в модела за стресирана стойност под риск.

По отношение на използваните в двете мерки стандарти, а също и тези, определени от директивата (напр. 99%-процентов доверителен интервал), институциите могат да обмислят използването на претеглящия коефициент „корен квадратен от времето“ за изчисляване на 10-дневната мярка за стресирана стойност под риск. Въпреки това, като се имат предвид някои ограничения на претеглящия коефициент, всеки анализ, който доказва, че допусканията, заложени в използването на правилото за „корен квадратен от времето“ са подходящи, следва да формира част от вътрешния процес за проверка на модела.

Докато моделът за стресирана стойност под риск следва да използва някои от текущите стандарти за стойност под риск, останалите могат да покажат отклонение поради изричните изисквания на директивата или методологичните несъвместимости, свързани с концепцията за стресирана стойност под риск. По-специално такъв е случаят в следните области:

• (i) Продължителност на кризисния период

С оглед на това, че продължителността на кризисния период трябва да бъде 12 месеца, всяко действие, свързано с намаляване или увеличаване на определения кризисен период, което се основава на необходимостта от съгласуваност между стойността под риск и стресираната стойност под риск, не следва да бъде разрешено.

• (ii) Изисквания за бек-тестове

Мултипликационният коефициент m s, използван за капиталовите изисквания, следва да бъде най-малко 3 и да се увеличи със събираемо между 0 и 1 в зависимост от резултатите от бек-тестовете за стойност под риск. Въпреки това провеждането на бек-тестове за определяне на мярката за стресирана стойност под риск само по себе си не е задължително.

• (iii) Периодичност на изчисляването на стресирана стойност под риск

Тъй като в Директивата за капиталовите изисквания се предвижда изчисляването на стресираната стойност под риск да се извършва поне веднъж седмично, институциите могат да изберат да изчисляват мярката по-често, например ежедневно, за да съвпада с периодичността на изчисляване на стойността под риск.

Ако например институциите вземат решение за ежеседмично изчисляване на стресираната стойност под риск и приемат стресираната стойност под риск за един ден, пропорционално увеличена до 10-дневен период, за ежедневното изчисляване на капиталовите изисквания, основаващи се на вътрешни модели, ще се прилага следното:

• a) същата мярка за стресирана стойност под риск би могла да се използва за следващите 5 последователни работни дни след въвеждането на модела за стресирана стойност под риск;
• б) по отношение на изчисляването на средната мярка за стресирана стойност под риск през предходните 60 работни дни институциите следва да използват предходните 12 стресирани стойности под риск, за да се изчисли средната;
• в) всяка институция следва да бъде в състояние да докаже, че в деня от седмицата, избран за изчисляване на стресираната стойност под риск, нейният портфейл е представителен за портфейла, поддържан през седмицата, и че избраният портфейл не води до систематично подценяване на мярката за стресирана стойност под риск, когато се изчислява на седмична база. Например за достатъчно може да се счита доказателство, че стойността под риск не е системно по-ниска в деня от седмицата, избран за изчисляване на стресираната стойност под риск.

При други обстоятелства, когато е възможно да съществуват методологични несъответствия между текущата стойност под риск и модела за стресирана стойност под риск, стандартите за стресирана стойност под риск могат да се различават от стандартите за стойност под риск. Един пример включва промени в текущата методология за стойност под риск, които не могат да бъдат приложени към мярката за стресирана стойност под риск и използването на местна оценка (анализ на чувствителността/аналози) вместо пълна преоценка, което е предпочитаният подход за стресираната стойност под риск.

Като общо правило промените в модела или методологията на институцията за стойност под риск следва да доведат до промени в модела/методологията, използвани за изчисляване на изискването за стресирана стойност под риск.

При изключителни обстоятелства, ако дадена институция може да докаже, че не може да включи подобренията в текущата методология за стойност под риск в стресираната стойност под риск, такива случаи трябва да бъдат документирани и институцията следва да бъде в състояние да докаже, че е ограничила въздействието (напр. по отношение на стойността под риск или капиталовите изисквания) в резултат на текущите промени в стойността под риск, които не са приложени към мярката за стресирана стойност под риск.

Когато в рамките на модела за стойност под риск се използва чувствителността вместо пълната преоценка, съответната институция следва да докаже, че този подход все още е подходящ за стресирана стойност под риск, когато са приложени по-големи сътресения. Подходът, основан на чувствителност за стресирана стойност под риск, може да изисква да бъдат взети под внимание производна/изпъкналост от по-висок ред.

Всички използвани стъпаловидни преоценки или спот матрици/матрици за нестабилност на пазарите следва да бъдат преразгледани и разширени, за да включват по-големи сътресения в рисковите фактори, които се проявяват при стресови сценарии. По отношение на стресираната стойност под риск е за предпочитане да се използва пълна преоценка със сътресения, които се прилагат едновременно за всички рискови фактори.

По отношение на калибрирането на пазарни данни процесът на „ премахване на средната стойност “ не се счита за необходим при стресираната стойност под риск. Ако е налице значително отклонение в пазарните данни, използването на противоположни данни е за предпочитане пред „ премахване на средната стойност “.

В таблицата по-долу се обобщават основните проблеми, описани по-горе, по отношение на степента на съгласуваност между методологичните аспекти на текущата стойност под риск и мярката за стресирана стойност под риск.

Изисква ли се съгласуваност между стойността под риск и стресираната стойност под риск?