18. Constant level of risk assumption over the one-year capital horizon

Когато се моделира постоянно ниво на риск за едногодишен капиталов хоризонт, институциите следва да ребалансират или да предоговорят позициите в края на всеки ликвиден хоризонт в нови позиции, за да се гарантира същото първоначално ниво на риск като в началото на ликвидния хоризонт.

Когато се допуска постоянна позиция за период от една година, което не налага прилагане на ликвидни хоризонти към всички позиции за допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск, институциите следва да прилагат последователно мигновен шок за едногодишен капиталов хоризонт (упоменат като „ допускане за постоянна позиция за период от една година―).

От гледна точка на моделирането постоянното ниво на риск може да бъде отразено като заместване на позиции, ако по време на ликвидния хоризонт се е проявила миграция или неизпълнение, с позиции, които имат рискови характеристики, равностойни на тези на оригиналните позиции в началото на ликвидния хоризонт.

Моделирането на постоянно ниво на риск за едногодишен капиталов хоризонт може да бъде постигнато, например въз основа на описания по-долу подход. По отношение на изчисляването на загубите през ликвидните хоризонти, всяка институция може да избере допускането, че по отношение на рейтингите (или спредовете) се прилагат мигновени шокове. Това предполага, че в този случай институцията не трябва да включва времевия ефект: позициите запазват оригиналните си остатъчни падежи в края на всеки ликвиден хоризонт; с други думи, това означава, че няма застаряване на позиции. В допълнение, при преоценяване на портфейла по време на ребалансирането, не е необходимо да се вземат предвид възможните промени в пазарните условия (по-конкретно кредитните спредове по рейтинга могат да се поддържат постоянни). В резултат на това, при измерване на загубите в рамките на допълнителния риск от неизпълнение и миграционния риск, не се взема под внимание избраният момент за всяка миграция или случай на неизпълнение, а печалбите и загубите се изчисляват към текущата дата.

Моделирането на застаряването на позициите не би следвало да бъде позволено при моделиране на допълнителния риск от неизпълнение и миграционния риск, с оглед на очакваните огромни предизвикателства и срещани трудности, свързани с моделирането на застаряването на позиции, заедно със съществения регулаторен арбитраж, до който може да доведе това. Това обосновава факта, че на настоящия етап е за предпочитане да се използва консервативен подход.