Дял IV — Изисквания за институции инициатори

Институциите инициатори следва да предоставят на компетентния орган цялата изисквана информация за секюритизациите, във връзка с които те възнамеряват да докажат ПЗР, така че компетентните органи да могат да извършат оценката на ПЗР на трети лица, както е предвидено от Дял I до Дял III от настоящите насоки.

Институциите инициатори следва най - малко да уведомяват съответния компетентен орган за всяка секюритизация, във връзка с която възнамеряват да докажат ПЗР, което не е сходно от гледна точка на структурата и състава на портфейла с предишни сделки, докладвани от институцията.

12. Управление и политики, свързани с оценките на ПЗР

Институциите инициатори следва да разполагат с процес на управление, предназначен за оценяването на сделки, включващи ПЗР. Този процес следва да включва данни за съответните комитети, всички процедури за вътрешно одобрение и доказателства за подходящо участие на заинтересованите страни, както и подходящ, подлежащ на одит набор от документация.

Институциите инициатори следва да разполагат с подходящи системи и проверки, свързани с ПЗР посредством секюритизация, включително за текущото наблюдение на изискванията за ПЗР най - малко на всяко тримесечие по време на целия срок на съответните сделки.

Институциите инициатори следва да разполагат с политики и методологии, които гарантират постоянно съответствие с всички изисквания за ПЗР съгласно член 243 и 244 от Регламент (ЕС) № 575/2013 .

Институциите инициатори следва да разполагат с политики и методологии, които гарантират, че възможността за намаляване на капиталовите изисквания, постигнати от институциите инициатори посредством секюритизация, е обоснована от прехвърляне на съразмерен риск на трети лица.

Политиките относно ПЗР на институциите инициатори следва да бъдат част от техните по - широки стратегии за разпределяне на капитала. По - специално политиките на институциите инициатори относно прехвърлянето на кредитен риск и ПЗР на трети лица следва да уточняват по какъв начин сделките, включващи ПЗР, съответстват на стратегиите за управление на цялостния риск и вътрешното разпределение на капитала на институциите инициатори.

Институциите инициатори следва да оценяват риска на всяка потенциална сделка, включваща ПЗР, включително оценка на риска на базисните активи, оценка на самата структура на секюритизация при отчитане на кредитния риск на траншовете и други свързани фактори, които засягат същността на прехвърлянето на кредитния риск.

При извършване на оценката на своето ПЗР институциите инициатори следва също да преценят дали възможното намаление на капиталовите изисквания е в съответствие с постигнатото прехвърляне на икономически кредитен риск, например чрез сравняване на последиците от секюритизацията върху икономическия капитал и капиталовите изисквания на институциите инициатори.

Институциите инициатори следва да анализират дали в рамките на разумното могат да си позволят премиите, платими в рамките на съответните сделки, имайки предвид своите печалби, капитал и цялостно финансово състояние.

14. Други изисквания

Институциите инициатори следва да използват подходящи методи и процедури за оценка и доказване на ПЗР.

Институциите инициатори следва да оценяват очакваната загуба ( EL ) и неочакваната загуба ( UL ) на секюритизираните активи в рамките на падежа на сделката при извършване на оценка на ПЗР.

Институциите инициатори следва да разглеждат структурата на сделката и структурните характеристики на секюритизацията, ако например сделката е парична или синтетична, всякакви техники за хеджиране или падежни несъответствия, ако има такива.

За да определят факторите, които е възможно да засегнат прехвърлянето на кредитния риск и на ПЗР на трети лица, институциите инициатори следва да оценят степента на редуциране на кредитния риск или прехвърлянето на кредитен риск на сделка, вземайки под внимание, наред с другото и доколкото е възможно, например следните фактори:

• а. Сравнение на настоящата стойност на премиите и други, все още неотчетени в собствения капитал разходи, свързани със загуби на защитените експозиции в голям набор от стрес сценарии ;
• б. Ценообразуването на сделката спрямо пазарните цени, включително отдаване на необходимото внимание на премийните плащания ;
• в. Сроковете на плащанията по сделката, включително потенциалните разлики в сроковете между провизирането или намаляването на стойността от страна на институциите инициатори на защитените експозиции и плащанията на продавача на защита ;
• г. Преглед на приложимите кол дати с цел оценка на вероятната продължителност на получената кредитна защита спрямо потенциалните срокове на бъдещите загуби от защитени експозиции ;
• д. Оценка на кредитен риск от контрагента, по - специално анализ на това дали дадени обстоятелства биха могли да доведат до по - силна зависимост от страна на институцията инициатор от предоставянето от страна на контрагента на кредитна защита в момент, в който възможността на контрагента да спазва задълженията си е понижена ;
• е. Естеството на връзката между различните субекти, участващи в сделката (инициатор, посредник, инвеститори, продавач на защита и др.);
• ж. Съществуването на косвени форми на кредитно подобрение ;
• з. Относителният дял на междинните и траншовете с по - голяма степен на подчиненост, свързан с профила на кредитен риск на базовите експозиции; и
• и. Оценка на кредитния риск на базисните активи: това може да се постигне чрез стресиране на базисните активи, оценка на профила на плащанията на експозицията спрямо кредитния риск на базисните активи, оценяване на ключовите кредитни рискови фактори ( т.е. загуба при неизпълнение ( LGD ), вероятност от неизпълнение (PD), експозиция при неизпълнение ( EAD ) и др.).