4.4 Treatment of deficiencies and margin of conservatism

Институциите следва да установят всички слабости, свързани с оценката на рисковите параметри, които пораждат субективност в количественото определяне на тези параметри или до увеличена несигурност, която не е изцяло обхваната от общия диапазон на грешки при изчисленията, и да класифицират всяка слабост в една от следните категории:

• (а) категория А: Установени слабости в данните и методологията;
• (б) категория Б: Съответни промени в стандартите за отпускане на кредити, рисковия апетит, политиките за събиране и възстановяване и всички други източници на допълнителна несигурност.

За целите на установяването и класифицирането на слабостите, посочени в точка 36, институциите следва да вземат предвид всички съответни слабости в методите, процесите, контролните механизми, данните или ИТ системите, които са били идентифицирани от звеното за контрол на кредитния риск, звеното за валидиране, звеното за вътрешен одит или всички други вътрешни или външни проверки и следва да анализират като минимум всички от следните потенциални източници на допълнителна несигурност при количественото определяне на риска:

• (а) за категория А:
• (i) липсващи или значително изменени активиращи механизми за неизпълнение в историческите наблюдения, включително променени критерии за разпознаване на значително просрочени кредитни задължения;
• (ii) липсващи или неточни дати на неизпълнение;
• (iii) липсващо, неточно или остаряло присъждане на рейтинг, използвано за оценка на исторически категории или групи за целите на изчисляването на процентите на неизпълнение или усреднените реализирани LGD по категория или група;
• (iv) липсваща или неточна информация относно източника на парични потоци;
• (v) липсващи, неточни или остарели данни относно рисковите фактори и рейтинговите критерии;
• (vi) липсваща или неточна информация, използвана за оценката на бъдещи възстановявания, както е посочено в точка 159;
• (vii) липсващи или неточни данни за изчисляването на икономическа загуба;
• (viii) ограничена представителност на историческите наблюдения поради използването на външни данни;
• (ix) потенциална субективност, произтичаща от избора на метод за изчисляване на наблюдаваните усреднени годишни проценти на неизпълнение в съответствие с точка 80
• (x) необходимост от коригиране на наблюдаваните усреднени годишни проценти на неизпълнение в съответствие с точка 86;
• (xi) липсваща информация за целите на оценяването на процентите на загуба за отразяване на икономическия спад в оценките на LGD;
• (б) за категория Б:
• (i) промени в стандартите за отпускане на кредити, политиките за събиране и възстановяване, рисковия апетит или други приложими вътрешни процеси;
• (ii) необосновани отклонения в диапазоните от стойности на ключовите рискови характеристики на портфейла на прилагане, в сравнение с тези от съвкупността от данни, използвани за количественото определяне на риска;
• (iii) промени в пазарната или правната среда;
• (iv) прогнозни очаквания по отношение на потенциалните промени в структурата на портфейла или нивото на риска, особено на основата на действия или решения, които вече са били взети, но които не са отразени в наблюдаваните данни.

4.4.2 Подходяща корекция

За да бъде преодоляна субективността в оценките на рисковите параметри, произтичаща от установените слабости, посочени в точки 36 и 37, институциите следва да приложат подходящи методологии, за да коригират установените слабости, доколкото е възможно. Въздействието на тези методологии върху рисковия параметър („подходяща корекция“), от което следва да бъде получена по - точна оценка на рисковия параметър („най - добра приблизителна оценка“), представлява или повишение или понижение на стойността на рисковия параметър. Институциите следва да гарантират и да осигурят доказателства, че прилагането на подходящата корекция води до получаване на най - добра приблизителна оценка.

Институциите следва да документират методите, които са използвани за извършването на подходящи корекции, за да бъдат отстранени установените слабости, където е приложимо, както и тяхната обосновка.

Институциите следва редовно да наблюдават адекватността на подходящите корекции. Въвеждането на подходящи корекции от институциите не следва да заменя необходимостта от предприемане на мерки относно установените слабости.

4.4.3 Степен на консервативност

По отношение на изискването институциите да приложат степен на консервативност, която е свързана с очаквания диапазон от грешки при изчисленията, в съответствие с член 179, параграф 1, буква е) и член 180, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 575/2013, институциите следва да приложат рамка на количествено определяне, документиране и наблюдение на грешките при изчисленията.

Окончателната степен на консервативност за оценката на рисков параметър следва да отразява несигурността на оценката по всички от следните категории:

Категория А: Степента на консервативност, свързана със слабостите в данните и методологията, които са установени в категория А, както е посочено в точка 36(а);

Категория Б: Степента на консервативност, свързана със съответните промени в стандартите за отпускане на кредити, рисковия апетит, политиките за събиране и възстановяване и всички други източници на допълнителна несигурност, установени в категория Б, както е посочено в точка 36(б);

Категория В: общия диапазон на грешки при изчисляване .

За да изчислят степента на консервативност, институциите следва да направят всички от следните:

• (а) да определят количествено степента на консервативност за установените слабости, посочени в точки 36 и 37, доколкото те не са обхванати от общия диапазон на грешки при изчисляване, като минимум за всяка от категориите А и Б на нивото на сегмента на калибриране, като гарантират че:
• (i) се използват корекциите по смисъла на точка 38, ако е приложимо, и степента на консервативност отразява всяко увеличение на несигурността или допълнителни грешки при изчислението, свързани с тези корекции;
• (ii) степента на консервативност на нивото на категорията, свързана с подходящите корекции, съответства на несигурността по отношение на тези корекции;
• (iii) степента на консервативност се прилага, за да бъде отстранена несигурността на оценката на рисковия параметър, произтичаща от слабости, които са посочени в точки 36 и 37, които не са били коригирани чрез подходящите корекции, както е посочено в подточка i);
• (б) да определят количествено общия диапазон на грешки при изчисляване за категория В, както е посочено в точка 42, във връзка с използвания метод на оценка като минимум за всеки сегмент на калибриране; степента на консервативност за общия диапазон на грешки при изчисляване следва да отразява разсейването в разпределението на статистическия механизъм за оценяване.

По отношение на точка 43(а) и за всяка от категориите А и Б институциите могат да групират всички или само избрани слабости, когато това е обосновано, за целите на количественото определяне на степента на консервативност.

Институциите следва да изчислят окончателната степен на консервативност като сума от:

• (а) степента на консервативност за категория А, както е посочено в точка 43(а);
• (б) степента на консервативност за категория Б, както е посочено в точка 43(а);
• (в) степента на консервативност за общия диапазон от грешки при изчисляване (категория В), както е посочено в точка 43(б) .

Институциите следва да прибавят окончателната степен на консервативност към най - добрата приблизителна оценка на рисковия параметър.

Институциите следва да гарантират, че въздействието на окончателната степен на консервативност не води до намаляване на оценките на рисковите параметри и по - специално, че:

• (а) степента на консервативност, произтичаща от общия диапазон на грешки при изчисляване, е по - голяма от нула;
• (б) степента на консервативност, произтичаща от всяка от категориите А и Б е пропорционална на увеличената несигурност в най - добрата приблизителна оценка на рисковите параметри, породена от установените слабости, посочени във всяка категория. Във всички случаи, степента на консервативност за всяка от категориите А и Б следва да бъде по - голяма или равна на нула.

Институциите следва да вземат предвид общото въздействие на установените слабости и получената окончателна степен на консервативност върху надеждността на модела и да гарантират, че няма да има изкривявания на оценките на рисковите параметри и произтичащите от тях изисквания за собствен капитал поради необходимост от излишни корекции.

За всяка рейтингова система приложената степен на консервативност следва да бъде отчетена в документацията за съответния модел и ръководствата за методологията. Документацията следва да съдържа като минимум следните данни:

• (а) пълен списък на всички установени слабости, включително грешки и несигурност, както и потенциално засегнати компоненти на модела или рискови параметри;
• (б) категорията, към която са класифицирани тези слабости, както е посочено в точка 42;
• (в) описание на методите за количествено определяне на степента на консервативност, свързана с установените слабости, както е посочено в точка 43(а), и в частност използваните методологии за изчисляване на степен на консервативност по категории.

Институциите следва редовно да наблюдават нивата на степента на консервативност. Приемането на дадена степен на консервативност от институциите не следва да замени необходимостта от предприемане на мерки относно причините за грешките или несигурностите, или за коригиране на моделите, за да се гарантира пълното им съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013. След като извършат оценка на слабостите или източниците на несигурност, институциите следва да разработят план за отстраняване на слабостите в данните и методологията, както и на всички други потенциални източници на допълнителна несигурност, и за намаляване на диапазона на грешките при изчисляване в рамките на разумен период, като вземат предвид съществеността на диапазона на грешките при изчисляване и значимостта на рейтинговата система.

При преразглеждане на нивата на степента на консервативност институциите следва да гарантират всички от следните:

• (а) че степента на консервативност от категории А и Б, посочени в точки 36 и 37, е включена във вътрешното отчитане поотделно за всяка категория и че може да бъде намалена с времето и евентуално елиминирана, когато слабостите бъдат отстранени за всички части на рейтинговата система, които са засегнати;
• (б) че степента на консервативност, произтичаща от общия диапазон на грешки при изчисляване, посочен в точка 43(б), е включена във вътрешното отчитане в отделна категория („В“);
• (в) че нивото на степента на консервативност се изчислява като част от редовните прегледи, посочени в глава 9, и в частност, че нивото на степента на консервативност, свързано с общия диапазон на грешки при изчисляване, остава подходящо след включването на последните данни относно оценяването на рисковите параметри.

Институциите следва да гарантират, че необходимите промени в степента на консервативност се прилагат своевременно.