Приложение III - Стандартизирани сценарии за шок на лихвения процент

Шестте лихвени шокови сценария за измерване на ИСК при стандартния тест на твърде отклоняващи се елементи за ИСК са:

• (i) паралелен шок на повишение;
• (ii) паралелен шок на понижение;
• (iii) стръмен шок (краткосрочните проценти се понижават, дългосрочните проценти се повишават);
• (iv) плосък шок (краткосрочните проценти се повишават, дългосрочните проценти се понижават);
• (v) шок на повишение на краткосрочните проценти; и
• (vi) шок на понижение на краткосрочните проценти.

Институциите следва да приложат шестте горепосочени сценария за шок на лихвения процент, за да обхванат паралелните и непаралелните рискове от несъответствие за ИСК. Тези сценарии се прилагат поотделно към ЛРБП експозициите във всяка валута, за която институциите имат съществени позиции¹⁰ .

Размерът на шока за шестте лихвени шокови сценария се основава на историческите лихвени проценти. По - точно, за обхващане на местните лихвена среда и цикъл се използват исторически времеви редове, обхващащи от 2000 до 2015 г.,¹¹ за различни падежи, за да се изчислят паралелните краткосрочни („кратки“) и дългосрочни („дълги“) шокове за съответната валута. Отклонения от гореспоменатия 16 - годишен период обаче са позволени, ако по - добре отразяват идиосинкратичните обстоятелства на конкретната юрисдикция.

Таблица 1 показва стойностите, изчислени за паралелните, краткосрочни и дългосрочни лихвени шокови сценарии за избрани валути. Шоковете обхващат хетерогенните икономически среди в юрисдикциите. След това те се използват за изчисляване на шоковете за различните падежи на кривата на доходността, за да се създадат сценарии на шок на лихвения процент съгласно описаната по - долу методология.

Таблица 1. Указан размер на шока на лихвения процент

ARS AUD BRL CAD CHF CNY R � shocktype EUR , GBP c HKD IDR INR Паралелен 400 300 400 200 100 250 200 250 200 400 400 Кратък 500 450 500 300 150 300 250 300 250 500 500 Дълъг 300 200 300 150 100 150 100 150 100 350 300 JPY KRW MXN RUB SAR SEK SGD TRY USD ZAR Паралелен 100 300 400 400 200 200 150 400 200 400 Кратък 100 400 500 500 300 300 200 500 300 500 Дълъг 100 200 300 300 150 150 100 300 150 300

¹⁰ Съществените позиции са определени в раздел 4.5 „Надзорни тестове на твърде отклоняващи се елементи“.

¹¹ ЕБО може да предвиди повторно калибриране на по - късен етап.

За калибриране на размера на шока на лихвения процент за други валути се прилага следната процедура:

Стъпка 1: Изчисляване на ежедневния усреднен лихвен процент

Събират се 16 - годишни времеви редове за ежедневните безрискови лихвени проценти за всяка валута за падежи 3М, 6М, 1Г, 2Г, 5Г, 7Г, 10Г, 15Г и 20Г. След това се изчислява цялостния усреднен лихвен процент за всяка валута за всички наблюдения във времевите редове и за всички 𝑐𝑐 падежи. Резултатът е единичен показател за валута. 𝑐𝑐 Стъпка 2: Приложение на глобални параметри на шок

Прилагат се глобалните параметри на шок върху усреднения лихвен процент, както е посочено в таблица 2 по - долу, за всяка валута .

Таблица 2. Базови глобални параметри за шок 𝑐𝑐 на лихвения процент

Паралелен 60 %

Кратък 𝛼𝛼� 𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝 85 %

Дълъг 𝛼𝛼� 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑝𝑝𝑜𝑜 40 %

𝛼𝛼� 𝑝𝑝𝑜𝑜𝑙𝑙𝑙𝑙 След прилагането на глобалните параметри за шок от таблица 2 към усреднените лихвени проценти, изчислени в стъпка 1, се получават преразгледани лихвени шокове по валута за различните сегменти от кривата на доходността, т.е. за паралелните, кратките и дългите шокове.

Стъпка 3: Прилагане на горните и долните граници

Предлаганата калибрация на шока на лихвения процент може да доведе до нереалистично ниски шокове на лихвения процент за някои валути и до нереалистично високи шокове на лихвения процент за други. За да се гарантира минимално ниво на пруденциалност и равнопоставеност, се задават долна граница от 100 базисни точки, както и променливи горни граници (определени като , от 500 базисни точки за краткосрочния шок, 400 базисни точки за паралелния шок ∆𝑅𝑅� и 300 𝑗𝑗 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 базисни )) точки за дългосрочния шок.

Промяната във безрисковия лихвен процент за шоков сценарий j и валута в средната точка на падежа на времевия интервал може да бъде определена като: 𝑐𝑐

𝑡𝑡 𝑘𝑘 11F 12

където �∆𝑅𝑅� , 𝑗𝑗 за , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 j 𝑘𝑘 = ) { � паралелен = max � 100,min , кратък � | ∆𝑅𝑅 и 𝑗𝑗 дълъг , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 )|, }, ∆𝑅𝑅� съответно. 𝑗𝑗 �� , Прилагането на горните ∆𝑅𝑅� и 𝑗𝑗 долните = {400,500,300} граници към шоковете, изчислени в стъпка 2, и закръгляването към най - близките 50 базисни точки, води до крайния набор от шокове на лихвения процент по валута, както е показано в таблица 1.

Стъпка 4: Корекции за други валути, които не са показани в таблица 1

Тъй като юрисдикциите може да са претърпели значителни икономически промени в периода от 2000 до 2015 г., процедурата в стъпки 1 — 4 може да не бъде подходяща за някои от тях. Това важи по - специално, ако лихвените проценти през първите години на периода се различават значително от лихвените проценти през по - скорошните години. За валути, които не са включени в таблица 1, времевите редове, които следва да се използват за изчисляване на усреднения лихвен процент съгласно стъпка 1, се определят на следния принцип: Ако усредненият лихвен процент, изчислен съгласно стъпка 1, за периода от 2000 до 2006 г. е по - висок от 700 б.т., тогава следва да се използват данните за най - скорошните 10 години (т.е. 2007 до 2016 г.) или докогато са налични данни; в противен случай се използват всички времеви редове данни от 2000 до 2015 г.

Използването на този принцип позволява да се идентифицират среди на високи лихвени проценти и периоди на значителни структурни промени преди финансовата криза. Освен това този принцип цели да бъдат открити тези валути, които надвишават горната граница (700 б.т. 0,6 = 420 б.т. > 400 б.т.) през първите години от разглеждания период, и насърчава по - сериозно разглеждане на по - новите наблюдавани лихвени проценти. ⋅ Таблица 3 показва резултатите от прилагането на стъпки 1 — 4 към валути на ЕС, които не са включени в таблица 1. Размерите на шоковете на лихвения процент за други валути могат да бъдат установени по подобен начин, като се приложи методологията, описана в този раздел.

Таблица 3. Конкретен размер на шоковете на лихвения процент за допълнителни валути на ЕС

R � shocktype , c BGN CZK DKK HRK HUF PLN RON Паралелен 250 200 200 250 300 250 350 Кратък 350 250 250 400 450 350 500 Дълъг 150 100 150 200 200 150 250

дългосрочни непосредствени шокове спрямо безрисковия лихвен процент, следните параметризации на шестте сценария за шок на лихвения процент следва да бъдат прилагани:

• (i) Паралелен шок за валута c : Постоянен паралелен шок на повишение или понижение във всички времеви интервали:
• (ii) Краткосрочен шок за валута ∆𝑅𝑅 𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝 c : Шок , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 на 𝑘𝑘 ) повишение = ± 𝑅𝑅� 𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝 или , 𝑐𝑐 понижение, който е най - силен в средната точка на най - краткия падеж. Този шок, през оформящата

стойност −𝑡𝑡 k , където , намалява към нула при падежа на най -

𝑥𝑥 𝑆𝑆 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑜𝑜𝑡𝑡 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 ) = 𝑒𝑒 𝑥𝑥 = 4 дългата точка от срочната структура¹³ . Където t k е средната точка (във времето) на k тия интервал, а t K е средната точка (във времето) на последния интервал ):

• (iii) Дългосрочен ∆𝑅𝑅 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑝𝑝𝑜𝑜 шок , 𝑐𝑐 ( за 𝑡𝑡 𝑘𝑘 )= валута ± 𝑅𝑅� 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑝𝑝𝑜𝑜 c : Този , 𝑐𝑐 ∙ 𝑆𝑆 шок 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑝𝑝𝑜𝑜 се ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 прилага )= ± 𝑅𝑅� 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑝𝑝𝑜𝑜 само , 𝑐𝑐 за ∙𝑒𝑒 ротационни 𝑥𝑥 шокове. Шокът е най - силен в средната точка на най - дългия падеж и се отнася към краткия мащабиращ фактор като

𝑆𝑆 𝑙𝑙𝑜𝑜𝑙𝑙𝑙𝑙 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 ) = 1 − 𝑆𝑆 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑜𝑜𝑡𝑡 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 ) k

• (iv) Ротационни ∆𝑅𝑅 𝑝𝑝𝑜𝑜𝑙𝑙𝑙𝑙 шокове , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 )= за ± валута 𝑅𝑅� 𝑝𝑝𝑜𝑜𝑙𝑙𝑙𝑙 , 𝑐𝑐 ∙ c 𝑆𝑆 : 𝑝𝑝𝑜𝑜𝑙𝑙𝑙𝑙 Включва ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 )= ротация ± 𝑅𝑅� 𝑝𝑝𝑜𝑜𝑙𝑙𝑙𝑙 , 𝑐𝑐 на ∙� срочната 1 −𝑒𝑒 𝑥𝑥 � структура (т.е за

стръмни и плоски шокове) на лихвените проценти, където и дългосрочните, и краткосрочните проценти понасят шок, а изменението на лихвените проценти в средната точка на всеки падеж се получава чрез прилагане на следните формули към тези шокове:

∆𝑅𝑅 𝑠𝑠𝑜𝑜𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑝𝑙𝑙𝑝𝑝𝑝𝑝 , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 )= − 0.65 ∙ ∣ ∆𝑅𝑅 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑝𝑝𝑜𝑜 , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 ) ∣ +0.9 ∙ ∣ ∆𝑅𝑅 𝑝𝑝𝑜𝑜𝑙𝑙𝑙𝑙 , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 ) ∣

Примери: ∆𝑅𝑅 𝑓𝑓𝑝𝑝𝑝𝑝𝑜𝑜𝑜𝑜𝑝𝑝𝑙𝑙𝑝𝑝𝑝𝑝 , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 )= +0.8 ∙ ∣ ∆𝑅𝑅 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑝𝑝𝑜𝑜 , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 ) ∣ − 0.6 ∙ ∣ ∆𝑅𝑅 𝑝𝑝𝑜𝑜𝑙𝑙𝑙𝑙 , 𝑐𝑐 ( 𝑡𝑡 𝑘𝑘 ) ∣ .

Краткосрочен шок : Приема се, че банката използва времеви интервали и t K = 25 години (средната точка (във времето) на интервала на най - дългия падеж ), където е средната точка (във времето) за интервал k. За с 𝐾𝐾 t k = = 19 3.5 години, скаларната корекция

за краткия шок e: −3 .⁵ = 0.417. 𝑘𝑘 Банките = 10 умножават това по стойността на краткосрочния шок, за да получат сумата,⁴ която следва да бъде прибавена или извадена от кривата на доходността 𝑆𝑆 𝑠𝑠ℎ𝑜𝑜𝑝𝑝𝑜𝑜 ( 𝑡𝑡 в 𝑘𝑘 )= точката 𝑒𝑒 на падеж. Ако краткосрочният шок е +250 б.т.,

увеличението в кривата на доходността в t k = 3.5 години, ще бъде 104. 2 б.т.

Стръмен шок: Приема се същата точка на кривата на доходността като по - горе, t k = 3.5 години. Ако абсолютната стойност на краткосрочният шок е 250 б.т., а абсолютната стойност на дългосрочният шок е 100 б.т. (както при еврото), промяната в кривата на доходността в t k = 3.5 години ще бъде сумата от ефекта на краткосрочния риск плюс ефекта на дългосрочния шок в базисни точки: .

− 0.65 ∙ 250 bps ∙ 0.417+0.9 ∙ 100 bps ∙ (1 − 0.417)= − 15.3 bps Плосък шок: Съответната промяна в кривата на доходността за шоковете в горния пример в t k = 3.5 години ще бъде: .

+ 0.8 ∙ 250 bps ∙ 0.417 − 0.6 ∙ 100 bps ∙ (1 − 0.417)= 48.4 bps

¹³ Стойността на в деноминатора на функцията −𝑡𝑡 k контролира скоростта на спад на шока. 𝑥𝑥 𝑥𝑥 𝑒𝑒