4.2 Аспекти на управлението на стрес тестването

Ръководният орган следва да одобри⁴ програмата за стрес тестване на институцията и да контролира нейното прилагане и резултати.

⁴ Вж. също дял II, раздел 1 от Насоки на ЕБО относно вътрешното управление.

Без да се засяга изискването на член 91, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС⁵ , съгласно което членовете на ръководния орган трябва винаги да разполагат с достатъчно знания, умения и опит за изпълнението на своите задължения, институцията следва да гарантира, че нейният ръководен орган е в състояние да разбира напълно въздействието на събитията на стрес върху общия рисков профил на институцията.

⁵ Вж. също дял III, раздел 8 от Съвместните насоки на ESMA и ЕБО относно оценката на пригодността на членовете на управителния орган и лицата, заемащи ключови позиции, съгласно Директива 2013/36/ЕС и Директива 2014/65/ЕС.

Ръководният орган следва да разбира съществените аспекти на програмата за стрес тестване, за да може:

• (а) активно да участва в дискусии с комитетите по стрес тестване на институцията, когато е приложимо, или с висшето ръководство или външните консултанти, участващи в стрес тестването;
• (б) да проверява ключовите допускания при моделирането, избора на сценарии и допусканията, заложени в стрес тестовете като цяло; и
• (в) да решава относно необходимите управленски действия и да ги обсъжда с компетентните органи.

Програмата за стрес тестване следва да бъде изпълнявана в съответствие със относимите вътрешни политики и процедури на институцията. Ръководният орган на институцията следва да гарантира, че са предоставени и разпределени ясни отговорности и достатъчно ресурси (напр. опитни човешки ресурси и системи за информационни технологии) за изпълнението на програмата.

Институциите следва да гарантират, че всички елементи на програмата за стрес тестване, включително нейното оценяване, са подходящо документирани и са редовно актуализирани, когато е приложимо, във вътрешните политики и процедури.

Институциите следва да гарантират, че програмата за стрес тестване се съобщава по ефективен начин във всички бизнес линии и управленски нива с оглед повишаване на информираността, подобряване на риск културата и насърчаване на дискусиите относно съществуващите и потенциалните рискове, както и относно възможните управленски действия.

Програмата за стрес тестване следва да бъде неразделна част от рамката за управление на риска на институцията (включително в контекста на вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК) и вътрешния анализ на адекватността на ликвидността (ВААЛ). Стрес тестовете следва да подпомагат различните бизнес решения и процеси, както и стратегическото планиране, включително капиталовото и ликвидното планиране. Решенията следва да вземат предвид недостатъците, ограниченията и уязвимостите по време на стрес тестването.

Ръководният орган следва да взима предвид резултатите от стрес тестовете, по - специално по отношение на идентифицираните ограничения, уязвимости и недостатъци, при определянето на стратегията на институцията и при вземането на всички относими решения, засягащи планирането на капитала, ликвидността, възстановяването и преструктурирането.

Резултатите от стрес тестовете (количествени и качествени) следва да се използват като входни данни за процеса за установяване на рисковия апетит и лимитите на институцията. Освен това, те следва да действат като инструмент за планиране при определянето на ефективността на новите и съществуващите бизнес стратегии и тяхното въздействие върху използването на капитала. За да бъде възможно това, основните резултати от стрес тестването следва да се приемат като предполагаеми загуби, изисквания за капитал и ликвидност, както и наличен капитал и ликвидност.

За да бъдат съдържателна част от системата за управление на риска на институцията, стрес тестовете следва да се провеждат с подходяща честота. Тази честотата следва да бъде определена в зависимост от обхвата и вида на стрес теста, естеството, мащаба, размера и сложността на институцията (принцип на пропорционалността), характеристиките на портфейла, както и промените в макроикономическата среда или бизнес дейностите на институцията.