5.4.4 Дейности по ликвидация

Дори да не може да се постигне устойчиво решение за преструктуриране, кредитните институции следва да предприемат действия за уреждане на необслужваните експозиции. Това може да включва започване на правни процедури, принудително изземване на активи, замяна на дълг към актив/капитал, разпореждане с кредитни инструменти чрез продажба, прехвърляне на дружество за управление на активи или секюритизация. Когато цената, получена от принудителното изземване на недвижим имот, засяга дължимата от потребителя сума, кредитните институции следва да вземат предвид, когато вземат решение относно ликвидационната мярка и следващите стъпки, разпоредбите на член 17, параграф 5 от Директива 2014/17/ЕС²⁵ до степента, до която е приложимо.

²⁵ Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.02.2014 г., стр. 34).

Дейностите по ликвидация следва да се наблюдават от кредитната институция, за да се подпомогне информирането на стратегии и политики. Кредитните институции следва да наблюдават разпорежданията и да наблюдават реализираните продажби/трансферни цени спрямо нетните балансови стойности.

Кредитните институции следва да наблюдават обемите и нивата на възстановяване при правни случаи и случаи на принудително изземване. Изпълнението в това отношение следва да се измерва спрямо поставените цели по отношение на брой месеци/години и загуба за институцията. При наблюдението на действителните загуби, от институциите се очаква да съставят исторически динамични редове за всеки кредитен портфейл, за да подкрепят допусканията, използвани за целите на прегледа на обезценката и тестовете за устойчивост.

За експозиции, покрити с обезпечение или с друг вид гаранция, кредитните институции следва да наблюдават срока, необходим за ликвидиране на обезпечението или за изпълнение на гаранцията. Кредитните институции следва също така да следят за потенциални принудителни отстъпки при ликвидация и развитие на някои пазари (напр. пазари на недвижими имоти), за да получат перспективи за потенциалните проценти на възстановяване.

Наблюдението на нивата на възстановяване от принудително изземване и други съдебни производства, следва да помогне на кредитните институции надеждно да преценят дали решението за изземване ще осигури по - висока нетна настояща стойност от прилагането на вариант за преструктуриране. Данните относно нивата на възстановяване от принудителни изземвания следва постоянно да се наблюдават и да се използват за потенциални изменения в стратегиите на кредитните институции за обслужване на техните вземания по дългове/правни портфейли.

Кредитните институции следва също да наблюдават средната продължителност на наскоро приключилите правни процедури и средните възстановени суми (вкл. свързаните разходи по възстановяване) от тези приключили процедури.

Кредитните институции следва да наблюдават внимателно случаите, при които дългът се заменя с актив или капитал на кредитополучателя, най - малкото чрез използване на показатели за обем по видове активи и гарантиране на спазването на всички ограничения, определени от съответните национални нормативни актове в областта на притежаването на активи. Използването на този подход като мярка за преструктуриране следва да бъде подкрепено от подходящ бизнес план и да бъде ограничено до активи, по отношение на които институцията разполага с достатъчно експертен опит, а пазарът реално позволява определената стойност да бъде извлечена от актива в краткосрочен до средносрочен план. Институцията следва също да се увери, че оценката на активите се извършва от квалифицирани и опитни оценители.