Дял I — Прилагане на принципа на пропорционалност

С принципа на пропорционалност се цели съгласувано да се съчетаят правилата за вътрешно управление с индивидуалния рисков профил и бизнес модела на институцията и се взема предвид длъжността на лицето, за което се прави оценка, за да може ефективно да бъдат постигнати целите на регулаторните изисквания.

Институциите следва да вземат предвид своята големина, вътрешна организация и естеството, мащаба и сложността на своите дейности, когато разработват и прилагат политиките и процесите, определени в настоящите насоки. Значимите институции следва да прилагат по - сложни политики и процеси, а малките и не сложни институции могат да прилагат по - опростени политики и процеси. Институциите следва да имат предвид, че големината или системното значение на дадена институция не могат сами по себе си да бъдат показателни за степента, в която институцията е изложена на рискове. Тези политики и процеси обаче следва да гарантират спазването на критериите, посочени в настоящите насоки, за оценка на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции, и изискванията при назначаването на членовете на ръководния орган да се взема предвид многообразието и да се осигурят достатъчно ресурси за въвеждането им в работата и за обучението им.

Всички членове на ръководния орган и лица, заемащи ключови позиции, във всички случаи следва да се ползват с добра репутация и да са честни и почтени и всички членове на ръководния орган следва да бъдат безпристрастни без оглед на големината на институцията, нейната вътрешна организация и естеството, обхвата и сложността на нейните дейности, както и на задълженията и отговорностите на конкретната длъжност, включително членството в комитети на ръководния орган.

За целите на прилагането на принципа на пропорционалност и за да се гарантира подходящото изпълнение на изискванията по отношение на управлението, предвидени в Директива 2013/36/ЕС и Директива 2014/65/ЕС, които допълнително са определени в насоките, институциите и компетентните органи следва да вземат предвид посочените по - долу критерии:

• а. големината на институцията от гледна точка на балансовото число, държаните или управляваните активи на клиенти и/или обема на операциите, обработвани от институцията или от нейните дъщерни предприятия в обхвата на пруденциалната консолидация;
• б. правната форма на институцията, включително дали институцията е част от група и ако е така — оценката на пропорционалността за групата;
• в. дали институцията е регистрирана на фондова борса или не;
• г. видът на лицензираните дейности и услуги, осъществявани от институцията (вж. също приложение 1 към Директива 2013/36/ЕС и приложение 1 към Директива 2014/65/ЕС);
• д. географското присъствие на институцията и размера на нейните операции в рамките на всяка юрисдикция;
• е. основополагащите бизнес модел и стратегия; естеството и сложността на дейността и организационната структура на институцията;
• ж. рисковата стратегия, рисковия апетит и действителния рисков профил на институцията, като се вземе предвид също така резултата от годишната оценка на капиталовата адекватност;
• з. разрешението, дадено на институциите, да използват вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания, ако е уместно;
• и. вида клиенти⁷ ; както и
• й. естеството и сложността на продуктите, договорите или инструментите, които институцията предлага.

⁷ Директива 2014/65/ЕС съдържа определение за „клиент“ (член 4, параграф 1, точка 9), за „професионален клиент“ (член 4, параграф 1, точка 10) и за „непрофесионален клиент“ (член 4, параграф 1, точка 11). В съображение 103 от Директива 2014/65/ЕС е посочено също така, че приемливите насрещни страни следва да бъдат считани, че действат като клиенти, както е описано в член 30 от същата директива.