5.1 Принципи за управление на ЕСУ рисковете

За целите на интегрирането на ЕСУ рисковете в рамката за управление на риска за цялата институция съгласно точка 152 от Насоките на ЕБО относно вътрешното управление институциите следва да разглеждат ЕСУ рисковете като потенциални фактори за всички традиционни категории финансови рискове, включително кредитни, пазарни, операционни (включително рискове от съдебни спорове) рискове, репутационни рискове, ликвидни рискове, рискове, свързани с бизнес модела и рискове от концентрация.

Институциите следва да включат ЕСУ рисковете в своите регулярни системи и процеси за управление на риска, като осигурят съгласуваност с общите си стратегии за дейността и рисковете, както и планове в съответствие с член 76, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, както е посочено допълнително в раздел 6. Институциите следва да гарантират, че разполагат с напълно интегриран подход, при който ЕСУ рисковете са правилно обхванати и се разглеждат като част от стратегиите, политиките и лимитите за управление на риска. Когато институциите разполагат със специфични механизми по отношение на ЕСУ рисковете, те следва да гарантират, че това е отразено и включено в регулярната рамка за управление на риска.

Институциите следва да разработят стабилен и разумен подход за управление и ограничаване на ЕСУ рисковете в краткосрочен и средносрочен план и с дългосрочен хоризонт от поне 10 години, като вземат предвид принципите, посочени в точка 19.

Те следва да определят коя комбинация от инструменти за управление и ограничаване на риска би била най - полезна за тази цел, като вземат предвид редица инструменти, сред които и следните:

• a) взаимодействие с контрагентите с цел по - добро разбиране на рисковия профил на контрагента и осигуряване на съгласуваност с рисковия апетит и стратегическите цели на институцията, по - специално чрез:
• i. определяне на обхвата на контрагентите, с които да се взаимодейства, като се вземат предвид резултатите от оценката на съществеността и процеса на измерване на риска;
• ii. установяване на диалог с тези контрагенти, за да се разгледа тяхната устойчивост спрямо ЕСУ рисковете, като се вземе предвид секторното законодателство, което засяга тези контрагенти, и всеки план за преход, който те са разработили;
• iii. когато е уместно и възможно, предоставяне на подходяща информация и съвети на клиентите относно оценката или ограничаването на ЕСУ рисковете, на които са изложени; както и
• iv. разглеждане на набор от специфични за контрагента действия, например коригиране на предлагането на продукти, договаряне на план и коригиращи действия в подкрепа на усилията за преход и повишаване на устойчивостта на контрагента, или, като крайна мярка, прекратяване на взаимоотношенията, когато се счита, че продължаването им е несъвместимо с планирането и рисковия апетит на институцията.
• б) коригиране на финансовите условия (което включва напр. договорно установени гаранции и корективни мерки), други условия (напр. срок) и/или ценообразуването въз основа на критерии, свързани с ЕСУ рисковете, и рисковата стратегия на институцията и политиката по отношение на вътрешния капитал;
• в) отчитане на ЕСУ рисковете при разработването на секторни политики и при определянето на глобални, регионални и секторни рискови лимити, лимити на експозицията и стратегии за намаляване на задлъжнялостта;
• г) диверсификация на кредитните и инвестиционните портфейли въз основа на критерии, свързани с ЕСУ рисковете, например по отношение на икономически сектори или географски райони;
• д) други инструменти за управление на риска, които се считат за подходящи в съответствие с рисковия апетит на институцията, като например евентуално преразпределяне на финансирането между и в рамките на секторите към експозиции, които са по - устойчиви на ЕСУ рисковете.