5.2. Сценарии

При определянето на сценарии, включващи екологични рискове, институциите следва да идентифицират каналите заедно с въздействието на редица взаимосвързани фактори, което да гарантира, че сценариите са възможно най - подходящи. По - конкретно, институциите следва да вземат предвид следното:

• а. социално - икономическия контекст, т.е. допускания за глобалните или регионалните социално - икономически условия, включително ръст на населението, икономическо развитие и социални неравенства; както и други макроикономически фактори, включително инфлация и парична политика, засилен протекционизъм;
• б. технологичното развитие, т.е. нивото и темпа на иновациите, внедряването на технологиите и наличието на инфраструктура за подкрепа на новите технологии;
• в. предпочитанията на потребителите, т.е. потенциалните промени в потребителския апетит за стоки и услуги, считани за устойчиви, местно произведени, здравословни.

Що се отнася до климатичните рискове, следва да се вземат предвид следните допълнителни фактори:

• а. политиките в областта на климата, т.е. равнището на политическа намеса, насочена към смекчаване на изменението на климата или управление на неговото въздействие чрез политики за адаптиране; това може да варира от много амбициозни до минимални действия;
• б. енергийните системи, т.е. структурата на производството на енергия, потреблението и инфраструктурата, включително зависимостта от изкопаеми горива спрямо възобновяеми енергийни източници;
• в. секторните пътища за постигане на нулеви нетни емисии, т.е. как различните сектори преминават към устойчива икономика и се адаптират към нея, включително, когато е уместно, международните перспективи, като например Международната агенция по енергетика (МАЕ), инициативата „Научнообосновани цели“ (SBTi)⁷ или Банковия алианс за нулеви нетни емисии (NZBA)⁸ , секторните пътища към декарбонизация, регионалният контекст, сред който най - вече стратегията за Европейския зелен пакт, пакетът „Подготвени за цел 55“ и целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и националните политики и стратегията в областта на климата;
• г. нивото на емисиите и последващото въздействие върху климата, т.е. концентрацията на емисиите на парникови газове и как се очаква да се променят температурата и другите биофизични процеси в бъдеще.

⁷ SBTi е глобално партньорство (между плана за развитие на способностите (CDP), Глобалния договор на ООН, Института по световните ресурси (WRI) и Световния фонд за природата (WWF), което помага на компаниите и финансовите институции да определят цели за намаляване на емисиите на парникови газове, които са в съответствие с целите по линия на Парижкото споразумение (ограничаване на затоплянето до много под 2 °C и стремеж към 1,5 ° C).

⁸ NZBA е водена от промишлеността инициатива, създадена от ООН и стартирана през 2021 г. в рамките на финансовия алианс от Глазгоу за нулеви нетни емисии ( GFANZ) , която осигурява обща рамка, чрез която банките да приведат портфейлите си в съответствие с нулеви нетни емисии до 2050 г. чрез приемането на секторни цели.

Що се отнася до други екологични рискове (извън климата), следва да се вземат предвид следните допълнителни фактори:

• а. политиката и регулирането в областта на околната среда, т.е. степента на амбициозност и прилагане на политиките за опазване на околната среда, като например опазването на биологичното разнообразие, регулирането на качеството на водите и въздуха, мандатите в областта на кръговата икономика, ограниченията на вредните химикали и забраните за обезлесяване. Това включва регионални рамки като Закона на ЕС за възстановяване на природата или Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.;
• б. състоянието на екосистемата, т.е. състоянието и тенденциите в биоразнообразието, деградацията на екосистемата, плодородието на почвата, наличността на прясна вода и нивата на замърсяване. Тези фактори определят базовия екологичен стрес и оказват влияние върху настъпването на рискове, например недостиг на ресурси, изчезване на видове или водна криза;
• в. моделите на земеползване и използване на ресурсите, т.е. степента и интензивността на земеползване (разрастване на градските райони, селско стопанство, минно дело), и моделите на добив на суровини или използване на вода. Неустойчивото използване може да засили влошаването на състоянието на околната среда и да предизвика социални или икономически критични точки;
• г. зависимостта на веригата на доставки от екосистемите, т.е. степента, в която секторите или регионите разчитат на екосистемни услуги като опрашване, филтриране на водата или наличност на суровини. Прекъсването на тези услуги може да доведе до секторни загуби, например в селското стопанство, горското стопанство, рибарството, храните или текстила.

Институциите следва да използват надеждни сценарии, основани на най - новите научни познания, както и на сценарии и ресурси, предоставени от широко признати международни или регионални организации, например:

• а. за климатичните рискове: Междуправителственият комитет по изменението на климата (МКИК), Мрежата за зелена финансова система (NGFS), Международната агенция по енергетика (МАЕ), Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), Съвместният изследователски център на Европейската комисия ( JRC на ЕС) или национални правителствени или неправителствени органи;
• б. за другите екологични рискове, извън климатичните: междуправителствената научно - политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), специализираните агенции на Организацията на обединените нации⁹ , Европейската агенция за околна среда (ЕАОС)¹⁰ , Института по световните ресурси (WRI)¹¹ , както и научнообосновани оценки, разработени на регионално или национално равнище (например национални стратегии за биоразнообразие, планове за управление на почвите и водите или рамки за мониторинг на замърсяването).

⁹ Специализираните агенции на ООН включват ЮНЕП, Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), GBO (Глобалните перспективи за биологичното разнообразие), която е водещата рамка на Конвенцията за биологичното разнообразие — КБР за проследяване на напредъка в световен план в областта на биологичното разнообразие, и други, които са от значение за наблюдението на околната среда и политиката.

¹⁰ ЕАОС е орган на ЕС, който осигурява рамка за данни за околната среда и политическа подкрепа.

¹¹ WRI е научноизследователски институт, който разработва рамки за устойчиво управление на ресурсите и действия в областта на климата.

Институциите следва да усъвършенстват и адаптират избраните сценарии въз основа на целта, обхвата и степента на детайлност на извършвания анализ. Когато провеждат стрес тестове институциите например биха могли да вземат предвид относително краткосрочни сценарии, като се съсредоточат повече върху резки физически рискове (т.е. внезапно възникване на екстремни климатични явления), отколкото върху хронични физически рискове (т.е. постепенна промяна в климатичните условия) и като наблегнат в по - голяма степен отколкото при по - дългосрочните сценарии върху потенциалните отрицателни последици от силното прекъсване на връзката между програмата за регулиране на околната среда, бизнес цикъла и нагласите на потребителите и пазара.

Институциите следва да гарантират, че сценариите са добре съгласувани с уникалните рискови характеристики на техните портфейли и бизнес модел, чрез коригиране на сценариите, когато това е необходимо и възможно.

Когато даден сценарий не включва някои от елементите, изброени в точки 29 и 30 , институциите следва да оценят потенциалната същественост на тези фактори и да преценят до каква степен резултатите от анализа следва да бъдат коригирани въз основа на експертна преценка.

Когато определят сценарии, институциите следва да вземат предвид както физическия риск, така и риска, свързан с прехода. Дори ако моделирането може да доведе до определяне на отделни сценарии за всеки от тези рискове, институциите следва да осигурят достатъчна съгласуваност между сценариите, като се има предвид, че рисковете са строго взаимосвързани в дългосрочен план.

Институциите следва да изберат специфичните аспекти на риска, свързан с прехода, и опасностите, свързани с физическия риск, обхванати от сценария, въз основа на своята оценка на съществеността, която може да се различава в зависимост от съответния времеви хоризонт.

Институциите следва да гарантират, че сценариите са съгласувани вътрешно. По - специално траекторията на отделен ключов фактор не следва да се разглежда изолирано, а във връзка с траекторията на останалите ключови фактори. Допусканията относно икономическия растеж например следва да бъдат в съответствие с тези относно търсенето на електроенергия и внедряването на технологии.

При прилагането на принципа на пропорционалност институциите може първоначално или в зависимост от размера, естеството и сложността на своите дейности или от своята оценка на съществеността на екологичния риск да се съсредоточат върху по - тесен обхват, да използват по - малко входящи фактори, да определят по - прости сценарии и/или да използват опростени подходи.