6.1. Стрес тестове

Институциите следва да включат факторите на околната среда в своята рамка за стрес тестове, разработена в съответствие с Насоките на ЕБО относно стрес тестването на институциите.

В съответствие с член 177, параграфи 2 и 2а от Регламент (ЕС) № 575/2013 от институциите, използващи вътрешнорейтинговия подход, се изисква редовно да извършват стрес тестове за кредитен риск, които отчитат въздействието на утежнени, но правдоподобни сценарии за рецесия и които включват „ЕСУ рисковите фактори, по - специално тези, водещи до физически рискове и рискове, свързани с прехода, произтичащи от изменението на климата“ . Методологията за извършване на стрес тестове съгласно този член следва да бъде съгласувана, доколкото е целесъобразно, с методите, посочени в раздел 4.7.1 от Насоките на ЕБО относно стрес тестването на институциите

За целите на стрес тестването институциите следва да използват базов сценарий, както и набор от неблагоприятни сценарии, които са определени като сериозни (т.е. риск от резки пазарни движения), но правдоподобни (т.е. вероятни в рамките на разумното) сценарии.

При определяне на своя базов сценарий институциите следва да направят допускането, че настоящите условия и тенденции, включително очакваните тенденции в екологичните рискове, ще продължат, без да допускат прекомерни сътресения или промени в политиката. Когато е вероятно да доведат до съществени въздействия, политиките, които са приети или предстои да бъдат приети през разглеждания период следва да бъдат взети под внимание в базовия сценарий.

За набора от неблагоприятни сценарии институциите следва да разглеждат екологичните сътресения в качеството им на сътресения по подобие на други. При съчетание на сътресения с различен произход, институциите следва да проучат по - задълбочено последиците от тези комбинирани рискове, с които въздействията биха надхвърлили обхвата на просто агрегиране на въздействията от климатичния, екологичния и макроикономическия сценарии, анализирани поотделно.

Когато включват екологичните променливи в своята съществуваща рамка за стрес тестове, институциите следва да извършат задълбочен анализ на пропуските в своите модели на стрес тестовете, за да определят областите, в които настоящите възможности за моделиране трябва да бъдат подобрени, за да се отчетат по подходящ начин екологичните рискове. Като се има предвид, че екологичните рискове не се обхващат главно от икономически променливи, институциите следва да обмислят задълбочено преразглеждане на своите подходи, вместо множество ad hoc корекции.

За да се улесни плавното интегриране на екологични променливи, може да се наложи институциите да тестват новите подходи или модулите на екологичните рискове поотделно, преди да ги интегрират напълно. На етапа на тестване институциите следва да подхождат с предпазливост, когато използват резултатите от стрес тестовете за вземане на решения.

Институциите следва да гарантират, че промишленият сектор и измеримите характеристики, свързани с държавата или географското местоположение, са надлежно взети предвид в техните модели на стрес тестове. Когато разработват нови модели или разширяват детайлността на съществуващите модели, институциите следва да въведат променливи, чувствителни към екологичните рискове, във връзка с определянето на каналите за въздействие, предвидени в раздел 5.1.

Когато е възможно и като вземат предвид своята оценка на съществеността, институциите следва да прилагат екологични сътресения, свързани с неблагоприятни сценарии, директно на равнището на експозицията. За рискове, чиято същественост е предимно резултат от ефект на концентрация, институциите следва да прилагат сътресенията към групи контрагенти със сходен профил на експозицията към екологични рискове.

Институциите може да използват допускане за статичен счетоводен баланс, но се насърчават да включват, доколкото е възможно, значителни промени в състава на портфейлите си, произтичащи от одобрената стратегия на институцията, когато такива промени се очаква да настъпят по време на периода на стрес теста. В допълнение институциите може да използват подход с цялостен динамичен баланс в съответствие със своите практики и нужди.

Институциите следва постепенно да включат факторите на околната среда в своите модели на стрес тестове, като започнат с модели на кредитния риск, и да се стремят да обхванат постепенно въздействието на промените в околната среда върху други традиционни рискови категории, включително пазарния, операционния и ликвидния риск във всички съответни портфейли, сектори и географски райони.

Чрез дерогация от точка 15 от Насоките на ЕБО относно стрес тестването на институциите, институциите не са задължени да включват екологичните рискове в своите обратни стрес тестове. Може да направят това на доброволен принцип, ако счетат, че е полезно.