6.1. Общи съображения

Компетентните органи следва да оценят и определят оценка на рисковете за капитала, които са били установени като съществени за институцията.

Целта на настоящия дял е да предложи общи методологии, които да се вземат предвид при оценяването на отделните рискове и управлението на риска и механизмите за контрол. Той не е предназначен да бъде изчерпателен и дава свобода на компетентните органи да вземат под внимание други допълнителни критерии, които може да бъдат счетени за подходящи въз основа на техния опит и специфичните характеристики на институцията.

Този дял предоставя на компетентните органи насоки за оценка и определяне на оценка на следните рискове за капитала:

• а. кредитен риск и риск от контрагента;
• б. пазарен риск;
• в. операционен риск;
• г. лихвен риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл (ЛРПДИТП).

Този дял също определя набор от подкатегории в рамките на всяка категория риск, посочена по - горе, които трябва да бъдат взети под внимание при оценяване на рисковете за капитала. В зависимост от значимостта на коя да е от тези подкатегории за дадена институция, те може да бъдат оценени и тяхната оценка да бъде определена индивидуално. Приложения I—IV съдържат неизчерпателни списъци с подкатегории за кредитен риск, пазарен риск, операционен риск и ЛРПДИТП, които компетентните органи следва да вземат предвид, когато е приложимо .

Решението за значимостта зависи от надзорната преценка. Що се отнася обаче до риска при предоставяне на кредити в чуждестранна валута, с оглед на Препоръката на ЕССР относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута²⁷ , съществеността следва да се определя, като се вземе предвид следният праг: кредитите, деноминирани в чуждестранна валута, отпуснати на нехеджирани кредитополучатели, съставляват най - малко 10 % от общия кредитен портфейл на институцията (общият обем на кредитите, отпуснати на нефинансови предприятия и домакинства), при условие че този общ кредитен портфейл съставлява най - малко 25 % от общите активи на институцията.

²⁷ Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 21 септември 2011 година относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (ЕССР/2011/1) (ОВ C 342, 22.11.2011 г., стр. 1).

Компетентните органи следва също да оценяват други рискове, които са установени като значими за конкретна институция, но не са изброени по - горе (напр. пенсионен риск, стратегически и бизнес риск, риск от оказване на финансова подкрепа на неконсолидирани свързани лица в затруднение извън съществуващи договорни задължения за такава подкрепа, концентрации на риск в рамките на институциите и извън тях). Следното може да подпомогне процеса на установяване:

• а. фактори, определящи ОРЕ;
• б. рискове, установени във ВААК на институцията;
• в. рискове, произтичащи от бизнес модела на институцията (включително тези, установени от други институции, които работят със сходен бизнес модел);
• г. информация, произтичаща от наблюдението на ключови показатели;
• д. констатации и наблюдения в доклади от вътрешни и външни одити;
• е. препоръки и насоки, издадени от ЕБО, както и предупреждения и препоръки, издадени от макропруденциални органи или ЕССР.

Посочените по - горе елементи следва също да бъдат взети предвид от компетентните органи, когато планират интензивността на своята надзорна дейност по отношение на оценката на специфичен риск.

За кредитния, пазарния и операционния риск компетентните органи следва да оценят, наред с другото, съответствието на институцията с правните актове, публикувани отделно на уебсайта на ЕБО, както е посочено в точка 12. Но тези насоки разширяват обхвата на оценката извън тези минимални изисквания, за да позволят на компетентните органи да формират цялостно становище за рисковете за капитала.

Когато оценяват рисковете за капитала, компетентните органи следва също да вземат предвид потенциалното въздействие на риска, свързан с разходите за финансиране, следвайки методологията, включена в дял 8, и може да вземат решение относно необходимостта от мерки за редуциране на този риск.

При прилагането на методологиите, посочени в настоящия дял, компетентните органи следва да установяват съответните количествени показатели и други показатели за измерване, които също може да бъдат използвани за наблюдение на ключови показатели, както е посочено в дял 3, и когато е целесъобразно, да вземат предвид и вътрешните показатели за риск на институциите.

За всеки значим риск компетентните органи следва да оценяват и да отразяват в оценката на риска:

• а. присъщия риск (рискови експозиции);
• б. качеството и ефективността на управлението на риска и механизмите за контрол.

Този процес на оценяване е представен на фигура 2 по - долу.

Фигура 2. Работен процес на оценяване на рисковете за капитала

Оценка на отделните

Оценка на отделните рискове и механизмите за контрол Оценка на риска

Когато извършват своите оценки, компетентните органи следва да използват наличните източници на информация, включително регулаторна отчетност, вътрешните показатели за измерване и отчетите на институцията (например отчет на вътрешен одит, отчети от управление на риска, информация от ВААК), отчети от надзорни инспекции на място и външни отчети (например комуникацията на институцията с инвеститори, рейтингови агенции). Компетентните органи следва да прибягват до временна (ad - hoc) отчетност, когато това е строго необходимо и пропорционално за изпълнението на техните надзорни задачи и когато информацията не е дублираща се или не е достъпна по друг начин, в съответствие с член 104, параграф 2, втора алинея от Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ). Макар че оценката е предназначена да бъде специфична за всяка институция, следва да се вземе предвид сравнението със сходни институции за установяване на потенциална експозиция към рискове за капитала. За такива цели сходни институции следва да бъдат определяни на база всеки отделен риск и може да се различават от онези, определени за оценката на АБМ или други анализи.

При оценката на рисковете за капитала компетентните органи следва също да оценяват точността и разумността на изчисляването на минималните капиталови изисквания, за да установяват ситуации, при които изчисленията на минималния капитал може да подценяват действителното ниво на риск. Тази оценка би обосновала определянето на P2R, както е предвидено в раздел 7.2.3.

Резултатът от оценката на всеки съществен риск следва да бъде отразен в обобщение на констатациите, което дава обяснение за основните фактори за риска, и оценка за риска, както е посочено в следващите раздели.