6.2. Оценка на кредитния риск и риска от контрагента

Когато оценяват рамката за управление на кредитния риск, компетентните органи следва да оценят съответствието на институцията с правните актове, публикувани отделно на уебсайта на ЕБО, както е посочено в точка 12.

Компетентните органи следва да оценяват кредитния риск, произтичащ от всички експозиции извън търговския портфейл (включително задбалансови позиции). Те следва също така да оценяват кредитния риск от контрагента и риска при сетълмента, които биха могли да попаднат както извън търговския портфейл, така и в търговския портфейл. За да извършат такава оценка, компетентните органи следва да разгледат всички компоненти, които определят евентуалните кредитни загуби, и по - специално:

• а. вероятността за настъпване на кредитно събитие (т.е. неизпълнение) или силно корелирани кредитни събития, които засягат главно кредитополучателите и способността им да изплатят съответните задължения;
• б. размера на експозициите, предмет на кредитен риск;
• в. процента на възстановяване на кредитните експозиции в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателите.

Компетентните органи следва да вземат предвид възможността тези компоненти да се влошат с течение на времето и да покажат по - слаби от очакваните резултати.

Компетентните органи следва да оценят въздействието на ЕСУ рисковете върху присъщия кредитен риск, както и адекватността на механизмите за контрол на кредитния риск, свързани с ЕСУ рисковете, като отдадат приоритет на екологичните рискове. По - конкретно, компетентните органи следва да вземат предвид рисковете, свързани с екологичния преход и физическите рискове, при извършването на оценката на риска от кредитна концентрация и риска, свързан с недвижимото имущество, както и при оценката на кредитния риск в конкретни портфейли или категории експозиции, за които се счита, че са изложени в значителна степен на екологични рискове.

Освен това, компетентните органи трябва да обърнат внимание и дали рисковете, свързани с ИП/ФТ се вземат предвид в рамките на процеса на отпускане на кредити, включително дали институцията разполага със системи и контролни механизми, които да гарантират, че средствата, използвани за погасяване на кредитите, са от законни източници. 6.2.2. Оценка на присъщия кредитен риск

Идентифициране на съществените източници на кредитен риск

Компетентните органи следва да оценят кредитния риск както от гледна точка на текущото състояние, така и от прогнозна гледна точка, като съчетаят анализа на кредитния риск на текущия портфейл с оценката на стратегията на институцията за кредитен риск, рисковия апетит и рисковите лимити (потенциално като част от по - широката оценка на стратегията, извършвана като част от АБМ). Компетентните органи следва също така да разгледат как очакваните, както и стресовите макроикономически тенденции биха могли да повлияят на тези елементи.

За да оценят присъщия кредитен риск на дадена институция, компетентните органи следва първо да определят нейната експозиция към кредитен риск. За да се постигне това и да се гарантира последователно идентифициране на източниците на кредитен риск, на които институцията е или може да бъде изложена, те следва да вземат предвид следните източници на информация:

• а. образци за регулаторна отчетност, като например COREP и FINREP, които вземат предвид съответните регулаторни категории експозиции, основани на подхода на институцията към капиталовите изисквания (т.е. стандартизиран или вътрешнорейтингов подход);
• б. изводите, направени от оценката на други елементи на ПНПО (като например АБМ) и предишни надзорни дейности;
• в. сравнения на позицията на институцията спрямо сходните ѝ институции, когато има такива данни. По - конкретно, по отношение на институциите, които използват вътрешнорейтингов подход, компетентните органи следва да вземат предвид резултатите от надзорния сравнителен анализ, проведен в съответствие с член 78 от Директива 2013/36/ЕС.

Компетентните органи следва да съсредоточат оценката си предимно върху най - значимите идентифицирани източници на кредитен риск, като оценят съществеността им за институцията от пруденциална гледна точка. За да извършат тази оценка, те трябва да вземат предвид следните елементи:

• а. стратегията за кредитния риск и рисковия апетит, и относимите лимити;
• б. размера на стойността на експозицията за разглеждания портфейл в сравнение с общата стойност на експозициите по кредитни експозиции, включително нейния растеж във времето;
• в. размера на капиталовото изискване за кредитен риск за разглеждания портфейл в сравнение с общото капиталово изискване, включително неговото нарастване във времето;
• г. където е приложимо, вътрешния капитал, разпределен за кредитен риск за разглеждания портфейл от институцията, в сравнение с общия вътрешен капитал;
• д. състава и качеството на балансовите и задбалансовите позиции на институцията, свързани с кредити, в обслужваните (включително преструктурираните експозиции) и необслужвани портфейли, включително равнището и промените с течение на времето на обезценките и отписванията, както и на процентите на неизпълнение на кредитния портфейл.

Компетентните органи следва да оценят съществеността на риска по отношение на настоящия портфейл, както и в историческа и прогнозна перспектива (предходни промени в тези показатели и прогнози, когато има такива).

Като допълнителен източник на информация за оценката на съществеността компетентните органи следва — когато това е възможно и целесъобразно — да вземат предвид вътрешните параметри за кредитен риск, използвани от институцията. Това включва оценяване на тяхната адекватност за точно количествено определяне на експозициите към кредитен риск в различните портфейли, като се обръща специално внимание на данните от годишния доклад, изготвен от функцията за валидиране на институцията, и по - специално на резултатите от бек тестовете, т.е. сравняване на оценените параметри с наблюдаваните резултати, извършено от институцията. Компетентните органи следва да обърнат специално внимание на портфейлите, при които прогнозните параметри са подценили наблюдаваните резултати.

Компетентните органи следва също да вземат предвид резултатите от стрес тестовете, извършени от институцията, за да установят всички неустановени дотогава източници на кредитен риск, като тези, които възникват от промените в кредитното качество, кредитните концентрации, стойността на обезпечението и кредитната експозиция в период на стрес.

Въз основа на оценката на съществеността, извършена в предходните точки, както и на размера и сложността на кредитния риск и кредитния портфейл на институцията, компетентните органи следва да изберат съответното равнище на детайлност за оценката.

Естество, размер и състав на кредитния портфейл (балансовите и задбалансовите позиции на институцията, свързани с кредити) на институцията

Компетентните органи следва да оценяват естеството на кредитните експозиции (т.е. вида кредитополучатели и експозиции), както и да анализират състава на кредитния портфейл на институцията. Когато извършват тази оценка, компетентните органи следва също така да вземат предвид как естеството на експозицията към кредитен риск може да се отрази на размера на експозицията (например кредитни линии/неусвоени от кредитополучатели ангажименти, които могат да бъдат усвоени, деноминация в чуждестранна валута), като вземат под внимание законовата възможност на институцията едностранно да анулира неусвоени суми от поети кредитни улеснения.

За да оценяват естеството на кредитния риск, компетентните органи следва да разглеждат най - малко следните подкатегории кредитен риск, като извършват по - подробна оценка на онези подкатегории, които считат за относими за институцията²⁸ :

• а. кредитен риск от концентрация;
• б. кредитен риск от контрагента и сетълмент риск и риск при доставка;
• в. държавен риск;
• г. кредитен риск от секюритизации;
• д. риск при предоставяне на кредити в чуждестранна валута;
• е. риск, свързан с недвижимо имущество;
• ж. риск за капиталови инструменти в банковия портфейл;
• з. риск от разсейване;
• и. риск, свързан с модела за регулаторно одобрени модели.

²⁸ Моля, вижте приложение I за неизчерпателна класификация на подкатегориите на кредитния риск и допълнителни подробности относно тяхната оценка.

Когато експозициите, свързани със специализирано кредитиране, се считат за съществени, компетентните органи следва да оценят такива експозиции отделно от другите кредитни дейности, тъй като рискът от такива експозиции се крие по - скоро в доходността на актива или финансирания проект (например търговски недвижим имот, енергийна инсталация, спедиция, стоки и др.), отколкото кредитополучателя (което обикновено е инструмент със специална цел). При извършването на тази оценка компетентните органи трябва да отчетат:

• а) доходността на проектите и консервативността на допусканията, залегнали в основата на бизнес плановете (включително кредитния риск на основните клиенти);
• б) въздействието на промените в регулациите, особено за субсидираните сектори, върху бъдещите парични потоци;
• в) въздействието на променящото се търсене на пазара, когато е приложимо, и наличието на пазар за потенциална бъдеща продажба на финансирания обект;
• г) съществуването на синдикирани или на други заемодатели, които споделят кредитния риск;
• д) всяка форма на гаранция, поета от спонсорите;
• е) възможното увеличаване на риска от концентрация, което тези дейности могат да породят.

Кредитно качество на портфейла

Когато оценяват кредитното качество на портфейла, компетентните органи следва да обръщат специално внимание на адекватността на класификацията на кредитните експозиции и да оценяват въздействието на евентуална грешна класификация, заедно с последващото забавяне в провизирането и признаването на загуби от институцията.

Компетентните органи следва да извършат анализ, за да разграничат категориите „обслужвани“, „необслужвани“ и „преструктурирани“ експозиции, като вземат предвид както броя на длъжниците, така и съответните суми/обеми. Компетентните органи следва да оценяват общото кредитно качество на ниво портфейл и различните степени на кредитно качество в рамките на всяка от посочените по - горе категории, за да определят общия кредитен риск на институцията. Като част от тази оценка компетентните органи следва да анализират риска от неизпълнение и миграционния риск по класове експозиции, като вземат предвид тенденциите в кредитното качество във времето, и следва да преценяват дали действителното кредитно качество на портфейла съответства на обявения рисков апетит и да установяват причините за всякакви отклонения.

Това следва да доведе до цялостна оценка на кредитния цикъл на институцията „от край до край“, от отпускането на кредита до наблюдението и управлението на всяка категория експозиции. Когато извършват тези анализи, компетентните органи следва да включат сравнения със сходни групи и да използват сравнителни портфейли (т.е. портфейли на кредитополучатели, които са общи за групи от институции), когато това е целесъобразно и възможно. Този анализ следва да се извърши, като се отчетат:

• а. показателите за качеството на активите, исторически тенденции и темпове на растеж по видове кредитополучатели, сектори и продукти, разпределението на кредитополучателите по кредитни рейтинги, историческите нива на миграция между степените на кредитно качество, просрочието и нивата на неизпълнение за различни времеви хоризонти;
• б. степента на необслужване и покритие по портфейл, сектор, географски региони и промените с течение на времето, като се вземат предвид и съответните входящи/изходящи потоци от всеки съответен портфейл, разпределението на експозициите в класовете необслужвани експозиции (т.е. просрочени, съмнителни), нивото и динамиката във времето на обезценките и отписванията за всеки съответен фактор, историческите нива на процента на събиране на вземанията и продължителността на процеса на събиране, активите, при които има влизане във владение на обезпечението и промените във времето, както и времето, изминало от момента, в който експозициите са били класифицирани като необслужвани.

Компетентните органи следва да преценят дали нивото на провизиите за загуби по кредити и корекциите на кредитната оценка са подходящи за качеството на експозициите и, когато е приложимо, за нивото на обезпеченията, като преценят по - специално дали нивото на провизиите за загуби по кредити съответства на нивото на риска в различните портфейли с течение на времето и в сравнение със съответните сходни институции, както и със съответните макроикономически тенденции, и дали корекциите на кредитната оценка спрямо пазарните стойности на дериватите отразяват кредитоспособността на съответните контрагенти. Когато се счита за необходимо, компетентните органи следва да използват проверки на място или други подходящи надзорни действия, за да преценяват дали нивото на провизиите за загуби по кредити и покритието на риска е подходящо или не, например чрез оценка на извадка от кредити. Когато извършват такава оценка, компетентните органи следва също така да вземат предвид всички констатации, направени от вътрешни и външни одитори, когато има такива.

Когато оценяват присъщия кредитен риск на институцията, компетентните органи следва също да вземат предвид резултатите от стрес тестовете, извършени от институцията, за да установят всички неустановени дотогава източници на кредитен риск, като тези, които възникват от промените в кредитното качество, кредитните концентрации, стойността на обезпечението и кредитната експозиция в период на стрес.

Ниво и качество на рамката за редуциране на кредитния риск

Компетентните органи следва да вземат предвид нивото и качеството на гаранциите (включително кредитни деривати) и на наличното обезпечение, което би редуцирало кредитните загуби при настъпване на кредитни събития, включително тези, които не се приемат за допустими техники за редуциране на кредитния риск за изчисляване на собствения капитал. При извършването на такава оценка компетентните органи трябва да отчетат:

• а. покритието, осигурено от обезпечението и гаранциите по портфейли, вид кредитополучател, рейтинг, сектор и други относими аспекти;
• б. стойностите на обезпеченията за обслужвани и необслужвани експозиции;
• в. историческите нива на процента на събиране на вземанията по вид и размер на обезпечението и гаранциите.

Компетентните органи следва също така да оценят съществеността на остатъчния риск (по смисъла на член 80 от Директива 2013/36/ЕС) и по - специално адекватността и правната валидност на споразуменията за обезпечения и на гаранциите, сроковете и възможността за реализиране на обезпеченията и изпълнение на гаранциите съгласно националната правна рамка, ликвидността и променливостта в оценката на активите за обезпечение, както и възстановимата стойност на обезпечението по действия, свързани с удовлетворяване по кредит. Компетентните органи следва също така да оценят концентрацията на гаранти и обезпечения, както и корелацията с кредитоспособността на кредитополучателите (т.е. утежняващ риск) и евентуалното въздействие по отношение на ефективността на защитата.

ЕСУ фактори

При оценката на въздействието на ЕСУ рисковете и екологичните рискове, по - специално върху присъщия кредитен риск, компетентните органи следва да се стремят да вземат предвид специфичните характеристики на тези рискове, като например тяхното далновидно естество и ясно изразени въздействия за различни времеви хоризонти, като признават несигурността, свързана с дългосрочните прогнози, и същевременно развиват способността си да вземат предвид тези характеристики в своята оценка. 6.2.3. Оценка на рамката за управление и контрол на кредитния риск

За да се постигне цялостно разбиране на профила на кредитния риск на институцията, компетентните органи следва да преразгледат рамката за управление и контрол на кредитния риск на институцията, както и нейната адекватност по отношение на присъщите експозиции към кредитен риск. За тази оценка компетентните органи следва също така да разчитат на резултата от оценката на други елементи на ПНПО (като например АБМ и областите на управление). За институциите, за които се прилагат стратегиите за (намаляване на) необслужваните експозиции и свързаните с тях насоки за управление и оперативни насоки компетентните органи следва също така да преценят дали институциите отговарят на специфични изисквания, посочени в съответните насоки на ЕБО, за такива стратегии и тяхното оперативно прилагане, включително по отношение на изпълнението на задълженията за защита на потребителите.

Стратегия и рисков апетит за поемане на кредитен риск

Компетентните органи следва да преценят дали институцията има надеждни, ясно формулирани и документирани рисков апетит, стратегия и лимити за поемане на кредитен риск, одобрени от ръководния орган. При тази оценка, наред с други фактори, компетентните органи следва да вземат предвид ролята на ръководния орган при определянето, одобряването и преразглеждането на стратегията за кредитния риск и рисковия апетит, правилното прилагане на тази стратегия от висшето ръководство, както и нейната целесъобразност за институцията, като се имат предвид нейният бизнес модел, общият рисков апетит, настоящата и бъдещата пазарна среда и финансовото състояние.

Организационна рамка и рамка за вътрешен контрол

Компетентните органи следва да оценят дали институцията разполага с подходяща организационна рамка и правила за управление, които позволяват ефективно поемане, управление, измерване и контрол на кредитния риск, с достатъчни (качествени и количествени) човешки и технически ресурси, които да изпълняват нужните задачи. Те трябва по - специално да преценят дали ръководният орган и висшето ръководство на институцията разбират допусканията, на които се основава системата за измерване на кредитния риск. При тази оценка компетентните органи следва да вземат предвид адекватността на йерархията на отговорностите, както и уменията и опита на служителите за изпълнение на задачите им, свързани с поемането, измерването, наблюдението и отчитането на кредитния риск, включително управлението на необслужваните експозиции, и по - специално звената за преструктуриране на необслужвани експозиции, и накрая — наличието на ясно разграничение между лицата, поемащи риска, и тези, които го управляват.

Компетентните органи следва да оценят дали институцията има подходящи политики и процедури за отпускането на кредити, за установяването, измерването, отчитането и контрола на кредитния риск и дали те са в съответствие със стратегията за кредитния риск на институцията и обхващат всички основни дейности и процеси. Това включва оценка на това дали тези политики са ясно формулирани, оповестени и прилагани последователно в цялата институция и в банковата група, към която тя принадлежи. При тази оценка компетентните органи следва да вземат предвид дали ръководният орган одобрява тези политики и ги обсъжда и преразглежда редовно в съответствие със стратегиите за управление на риска, както и дали висшето ръководство носи отговорност за изготвянето и прилагането на политиките и процедурите, както е определено от ръководния орган.

Компетентните органи следва да оценят дали институцията има подходяща рамка за идентифициране, разбиране, измерване, наблюдение и отчитане на кредитния риск в съответствие с размера и сложността на институцията. В тази връзка компетентните органи следва да преценят дали институцията разполага с адекватна инфраструктура за данни и дали техниките за анализ са подходящи, за да ѝ позволят да управлява адекватно кредитния си риск, да изпълнява надзорните изисквания за отчетност, както и да открива, измерва и редовно наблюдава кредитния риск, присъщ на всички балансови и задбалансови дейности (когато е подходящо — на групово ниво).

Компетентните органи следва да оценят дали ръководният орган и висшето ръководство на институцията разбират допусканията, залегнали в основата на системата за измерване на кредитния риск и дали са информирани за степента на съответния риск, свързан с модела. Те следва да оценят дали институцията е предприела стрес тестове, за да разбере въздействието на неблагоприятните събития върху нейните експозиции към кредитен риск и върху адекватността на провизирането на кредитния риск, като вземат предвид честотата на стрес тестовете, съответните установени рискови фактори, допусканията в основата на стрес сценария и вътрешната употреба на резултатите от стрес тестовете за планиране на капитала и стратегиите за кредитния риск.

Компетентните органи следва да оценят дали институцията е определила и прилага постоянно и ефективно наблюдение на експозициите към кредитен риск (включително кредитна концентрация) в цялата институция, наред с други и чрез конкретни показатели и съответни активатори, за да се осигури ефективно ранно предупреждение. Компетентните органи следва да оценят дали институцията е въвела редовно отчитане на експозиции към кредитен риск, включително резултата от стрес тестовете, пред ръководния орган, висшето ръководство и съответните лица, управляващи кредитния риск.

Компетентните органи следва да оценят дали институцията разполага със стабилна и всеобхватна рамка за вътрешен контрол и надеждни защити за редуциране на кредитния риск в съответствие с нейната стратегия за кредитен риск и рисков апетит. За тази оценка компетентните органи следва по - специално да обърнат внимание на това дали е адекватен обхватът на контролните функции на институцията (включително всички консолидирани субекти, географски местоположения и кредитни дейности), на наличието на оперативни лимити и други практики, насочени към поддържане на експозициите към кредитен риск в нива, приемливи за институцията в съответствие с нейния рисков апетит и рисковите ѝ лимити. За тази цел компетентните органи следва да обръщат особено внимание на това дали институцията разполага с подходящи механизми за вътрешен контрол и практики, които да гарантират, че нарушенията (или изключенията) от политиките, процедурите и лимитите се докладват своевременно на съответното ниво на ръководството с цел предприемане на мерки, включително проверки за установяване / идентифициране, оценка и управление на рисковете от ИП/ФТ, на които институцията е изложена в резултат на дейностите по отпускане на кредити.

При извършването на тази оценка компетентните органи следва да преценят дали системата от лимити е подходяща за сложността на институцията и нейната способност за измерване и управление на кредитния риск. Това включва преценка дали установените лимити са абсолютни или дали е възможно да се стигне до тяхното нарушаване. В последния случай политиките на институцията трябва ясно да описват периода от време и специфичните обстоятелства, при които такива нарушения на лимитите са възможни. Освен това компетентните органи следва да оценят адекватността на въведените процедури, които позволяват кредитните мениджъри да са текущо информирани за техните лимити, както и дали тези лимити подлежат на редовен преглед и актуализация (напр. за да останат в съответствие с промените в стратегията).

Компетентните органи следва също така да оценят ефективността на функцията за вътрешен одит по отношение на адекватността, обхвата и честотата на вътрешните одити на рамката за управление на кредитния риск. Тези одити следва да обхващат прегледа на основните елементи на рамката за управление, измерване и контрол на кредитния риск в цялата институция, както и спазването на съответните външни нормативни изисквания и вътрешните политики и процедури, и евентуалните отклонения от тях.

За институциите, които прилагат подход, основан на вътрешни рейтинги, за определяне на минималните капиталови изисквания за кредитен риск, компетентните органи следва също така да оценят дали вътрешният процес на валидиране е надежден и ефективен при преценката на допусканията, заложени в моделите и за установяването на евентуални недостатъци по отношение на системата за управление на кредитния риск. Тази оценка следва да се основава — когато е налична — на информацията, произтичаща от вече извършени надзорни дейности по отношение на вътрешните модели (напр. проверки на място) и като взема предвид надзорните практики, описани подробно в Надзорния наръчник на ЕБО за валидиране на системите, основани на вътрешни рейтинги²⁹ .

6.2.4. Обобщение на констатациите, оценките и надзорните мерки

²⁹ EBA/REP/2023/29.

След като извършат посочената по - горе оценка, компетентните органи следва да формират представа относно кредитния риск и риска от контрагента на институцията. Това становище следва да бъде отразено в обобщение на констатациите, придружено от оценка на риска въз основа на съображенията, посочени в таблица 6. Когато въз основа на съществеността на определени подкатегории риск компетентният орган реши да ги оцени и да им постави оценка индивидуално, указанията в тази таблица следва да се прилагат по аналогия, доколкото е възможно.

Таблица 6. Надзорни съображения за определяне на рейтинг на кредитния риск и риска от контрагента Оценк Съображения за адекватно

а на управление и механизми за становище присъщия риск риска контрол

а на управление и механизми за становище присъщия риск риска контрол

а на управление и механизми за становище присъщия риск риска контрол

В таблицата по - долу е представен неизчерпателен списък с надзорни мерки, които компетентните органи могат да предприемат в случай на установени недостатъци в рамката за управление на кредитния риск и риска от контрагента на институцията. Компетентните органи следва да вземат решение относно вида на мярката въз основа на нейната ефективност по отношение на конкретния идентифициран недостатък. Компетентните органи могат да прилагат допълнителни надзорни мерки (включително количествени мерки в съответствие с член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС) или комбинация от тях, ако те се считат за по - подходящи за отстраняване на констатираните недостатъци.

Таблица 7. Потенциални и неизчерпателни надзорни мерки по отношение на кредитния риск и риска от контрагента Възможни надзорни мерки, които компетентните органи могат да предприемат в съответствие с член 104, параграф 1, букви б), г), д), е), й), л), м) и н) от Директива 2013/36/ЕС — Компетентните органи могат да изискват от институцията: А) да включи ръководния орган или неговите комитети по - активно в съответните кредитни решения; Б) да подобри системите за измерване на кредитния риск; Възможни надзорни мерки, които компетентните органи могат да предприемат в съответствие с член 104, параграф 1, букви б), г), д), е), й), л), м) и н) от Директива 2013/36/ЕС — Компетентните органи могат да изискват от институцията: В) да подобри контрола върху кредитните процеси, включително отпускането на кредити, наблюдението и възстановяването; Г) да подобри управлението, оценката и наблюдението на обезпечението; Д) да подобри качеството и честотата на докладване относно кредитния риск пред ръководния орган и висшето ръководство; Е) да прилага специална политика на провизиране, а когато счетоводните правила и регламенти позволяват — да поискат от нея да увеличи провизиите; Ж) да коригира вътрешния риск и/или теглата на риска, използвани за изчисляване на стойностите на рисковата експозиция за конкретни продукти, отрасли или видове длъжници; З) да прилага по - високи процентни намаления на стойността на обезпечението; И) да намали големите експозиции или други източници на риск от кредитна концентрация; Й) да въведе по - строги критерии за отпускане на кредити за всички или някои категории продукти или длъжници; К) да намали своята експозиция или да придобие защита за специални видове улеснения (напр. ипотеки, експортно финансиране, търговски недвижими имоти, секюритизация), категории на длъжници, отрасли, държави и др.; Л) да приложи подходяща стратегия за намаляване на размера или дела на необслужваните експозиции; М) да подобри управлението на кредитния риск, свързан с ЕСУ рисковете, по - специално екологичните рискове, потенциално въз основа на едно или няколко от посочените по - горе действия.