7.3. Изисквания по втори стълб за риска от прекомерен ливъридж ( P2R- LR)

Когато в резултат на оценката на риска от прекомерен ливъридж в съответствие с член 104а, параграфи 3 и 4 от Директива 2013/36/ЕС компетентните органи определят P2R- LR, за да преодолеят този риск, те следва да добавят това изискване към капиталовото изискване въз основа на отношението на ливъридж, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, а не към P1R въз основа на ОРЕ, както е посочено в член 92, параграф 1, букви а) — в). Компетентните органи следва да разглеждат изискването за отношението на ливъридж и P2R-LR като отделен пакет от изисквания от тези, които са основани на ОРЕ, и P2R за всички други видове риск (т.е. наличните собствени средства могат да се използват едновременно за изпълнение на изискванията в пакета, основан на ОРЕ, и в пакета от капиталови изисквания на базата на ливъридж).

7.3.1. Оценка на риска от прекомерен ливъридж

В съответствие с концепцията за отношението на ливъридж (и неговия набор от изисквания) като предпазен механизъм към основаните на ОРЕ капиталови изисквания, при оценката на риска от прекомерен ливъридж компетентните органи следва да се съсредоточат върху потенциални съществени слабости, които не са обхванати или не са обхванати в достатъчна степен от капиталовите изисквания, посочени в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, които могат да наложат корективни мерки по отношение на дейностите на институцията, които не са били предвидени в нейния бизнес план.

При оценката на риска от прекомерен ливъридж компетентните органи следва да вземат предвид всички посочени по - долу аспекти и да адаптират задълбочеността на оценката на всеки аспект според неговото значение за институцията:

• а. елементите на риска от прекомерен ливъридж, за които се счита, че не са покрити или са недостатъчно покрити от капиталовото изискване за отношението на ливъридж по член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, по - специално в резултат на:
• i. регулаторен арбитраж/оптимизиране на отношението на ливъридж чрез размяна на експозиции, включени в отношението на ливъридж за сходни в икономическо отношение експозиции, които може да не са отчетени в същата степен при изчисляването на експозицията с оглед на отношението на ливъридж;
• ii. регулаторен арбитраж/оптимизиране чрез свеждане до минимум на експозицията с оглед на отношението на ливъридж под формата на временно намаляване на обема на сделките на ключови финансови пазари (по - специално на паричния пазар, на някои дейности като СФЦК, но също така и на пазара на деривати) около референтните дати, което води до докладване и публично оповестяване на повишени отношения на ливъридж („изкуствено подобряване на показателите“);
• iii. специфични характеристики на бизнес модела, дейностите или други банкови структури, които увеличават или намаляват степента, в която институцията е изложена на риск от прекомерен ливъридж, но не са обхванати или са недостатъчно обхванати при изчисляването на отношението на ливъридж. Компетентните органи следва да вземат предвид, когато е приложимо, големите експозиции към издадени опции върху капиталови инструменти или къси позиции чрез кредитни деривати, които може да имат повишена експозиция към пикови загуби, тъй като тези позиции не са напълно обхванати от експозицията с оглед на отношението на ливъридж (за разлика например от издадените кредитни деривати), и концентрациите в някои задбалансови позиции, при които характерните за дейността на институцията особености могат да доведат до повишена променливост на усвоените суми;
• б. елементите на риска от прекомерен ливъридж, които са изрично изключени от капиталовото изискване за отношението на ливъридж или не са изрично обхванати от него, включително поради изключенията, изброени в член 429а от Регламент (ЕС) № 575/2013, особено когато съществуват опасения относно оценката на продължаващото спазване на условията за тези изключения и когато позоваването на едно - единствено изключение е от голямо значение за институцията, а изключената сума е неоправдано променлива;
• в. промените в отношението на ливъридж на институцията и неговите компоненти, включително предвидимото въздействие на текущите и бъдещите очаквани загуби върху отношението на ливъридж, като се взема предвид бизнес модела на институцията.

7.3.2. Определяне на P2R-LR

Компетентните органи следва да определят P2R-LR като разликата между капитала, считан за достатъчен за покриване на риска от прекомерен ливъридж, и капиталовите изисквания по отношение на коефициента на ливъридж, както е посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Тази сума не може да бъде отрицателна.

При определянето на P2R-LR компетентните органи следва да вземат предвид по - специално:

• а. елементите на риска от прекомерен ливъридж, за които се счита, че не са покрити или са недостатъчно покрити от капиталовото изискване за отношението на ливъридж, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, особено когато оценката на описаните в точки 325 и 326 аспекти показва висока уязвимост в сравнение с експозицията с оглед на отношението на ливъридж;
• б. елементите на риска от прекомерен ливъридж, които са изрично изключени от капиталовото изискване за отношението на ливъридж или не са изрично обхванати от него, включително поради изключенията, изброени в член 429а, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, оценени в съответствие с точка 326 , буква б). Компетентните органи следва да определят P2R - LR само в случаите, когато особено широкото използване на определено изключение води до ниво на отношение на ливъридж, което не отразява по подходящ начин риска, на който е изложена институцията.

Компетентните органи следва да идентифицират, оценят и определят количествено риска от прекомерен ливъридж, като използват източниците на информация и методите, посочени в точки 302 и 303 , доколкото те са от значение за този риск.

7.3.3. Състав на P2R-LR

Компетентните органи следва да добавят P2R-LR към минималното изискване за коефициент на ливъридж от първи ред. За да изпълнят това допълнително изискване, институциите следва също да могат да използват всякакъв капитал от първи ред.

Когато е необходимо и като се отчетат конкретните обстоятелства на институциите, компетентните органи могат да вземат решение да изискват от институциите да покриват P2R-LR с капитал с по - високо качество от посоченото в предходната точка. Това решение следва да бъде ясно обосновано, като се посочат конкретните обстоятелства, довели до неговото вземане, като се вземе предвид индивидуалното рисково състояние на институцията и предвид ситуациите, при които материализирането на риска от прекомерен ливъридж може да налага по - високо качество на капитала за покриване на потенциални загуби.