6. The approach for identifying the appropriate historical period

За да изберат исторически период за целите на калибрирането, институциите следва да формулират методология за определяне на кризисен период, подходящ за техните текущи портфейли, въз основа на един от следните два начина:

• i. подходи, основани на преценка, или
• ii. подходи, базирани на формули.

Подходът, основан на преценка, е подход, при който не се използва подробен количествен анализ за определяне на точния период, който да се използва за калибриране, а по-скоро се разчита на анализ на високо равнище на рисковете, присъщи на текущия портфейл на институцията и на минали кризисни периоди, свързани с тези рискови фактори. Когато институциите използват подхода, основан на преценка, в него следва да бъдат включени количествени елементи на анализа.

Подходът, базиран на формули, от друга страна, е подход, при който в допълнение към експертната оценка се прилага по-систематичен количествен анализ за определяне на историческия период, който представлява съществен стрес за текущия портфейл на институцията. Този по-систематичен подход може да се използва по редица начини:

• i. Подход, основан на рисков фактор: всяка институция определя ограничен брой рискови фактори, които се считат за съответния аналог за промяна на стойността на нейния портфейл. Следователно историческите данни за тези рискови фактори могат да бъдат анализирани в пълна степен, за да се определи най-кризисния период (напр. чрез определяне на периода с най-висока променливост на рисковите фактори), във времевия отрязък за исторически данни.
• ii. Подход, основан на стойността под риск: историческият период се определя или чрез реализиране на пълния модел за стойността под риск, или чрез приближение за определен исторически период с цел определяне на 12-месечния период, през който се получава мярката с най-висок резултат за текущия портфейл.

Този подход следва да се използва за определяне на исторически период, който би осигурил консервативен капиталов резултат, а не просто да се избере период с най-висока променливост.

Въпреки че за определяне на историческия период институциите могат да използват всеки подход, за предпочитане е използването на подхода, базиран на формули, когато това е възможно.

Институциите могат също да комбинират горепосочените два подхода, за да ограничат изчислителната тежест на подхода, базиран на формули. Това може да се постигне чрез използването на подход, основан на преценка, за да се ограничат периодите с исторически данни, които се разглеждат в подхода, базиран на формули.

Независимо от използвания подход, институциите следва да предоставят доказателства, че кризисният период е подходящ за текущия им портфейл и че в техните анализи е включен широк диапазон от потенциални исторически периоди. Институциите следва също да докажат, че портфейлът, на който се основава определянето на кризисните периоди, е представителен за текущия им портфейл, например чрез прилагане на подхода за определяне на кризисния период за други типични или предходни портфейли. Например за много портфейли периодът от 12 месеца, свързан със значителните загуби през 2007/2008 г., би отразил адекватно период на такъв стрес, но в допълнение към това институциите трябва да вземат предвид и други периоди, релевантни за текущия им портфейл.

Във всички случаи при определяне на съответния исторически период или при калибриране на модела за стресирана стойност под риск не трябва да се извършва претегляне на историческите данни, тъй като претеглянето на данните от кризисния период не би довело до точно отражение на потенциалните загуби, които могат да възникнат за портфейла на институцията.

В заключение, компетентните органи могат да изискват при калибриране на модел за стресирана стойност под риск институциите да използват противоположни данни, особено когато за портфейла на институцията са характерни чести промени на състоянието.

7. Документация в подкрепа на подхода, използван за определяне на