Дял III — Изисквания за компетентните органи в случай на прилагане на член 243 , параграф 4 или член 244, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в случай на прилагане на член 243, параграф 2 или член 244, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 , когато е приложимо което и да е от обстоятелствата по Дял II

Оценка на значимостта на прехвърления кредитен риск

Компетентните органи следва да оценяват документацията и доказателствата, предоставени от институцията инициатор, свързани със секюритизацията, за да определят дали на трети лица е прехвърлен съразмерен кредитен риск, както и да изискват допълнителна информация, когато тя е необходима за извършване на оценката. Компетентните органи следва да отдават специално внимание, наред с другото, на следните фактори, ако е целесъобразно:

• а. размерите на рисково претеглените експозиции и, ако е целесъобразно, размерите на очакваната загуба, изчислени за секюритизираните експозиции преди секюритизацията и съответните размери на траншовете, прехвърлени и задържани от институцията инициатор след секюритизация ;
• б. по отношение на институциите инициатори, доказали ПЗР съгласно член 243 , параграф 4 или член 244 , параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 , използваните методи за доказване, че прехвърленият кредитен риск е съразмерен с възможното намаление на капиталовите изисквания ;
• в. ако институцията инициатор е използвала вътрешни модели, за да докаже прехвърляне на значителен кредитен риск, дали тези модели са достатъчно стабилни, а ако са използвани външни модели – дали тези модели са интегрирани в обичайните процеси на институцията инициатор, и дали институцията инициатор разбира правилно функцията на модела и заложените в него допускания ;
• г. ако институцията инициатор е използвала конкретни допускания от стрес тестове, извършени на група базисни активи, уместността на тези допускания и начина, по който тези допускания и прогнозираните загуби въз основа на тях са сравнени с използваните допускания за стрес тестването за надзорни цели или с други емпирични източници на данни, като например рейтинговите агенции.

Компетентните органи следва да преценят дали институцията инициатор има достатъчно познания относно базисните активи, за да може да извърши подходящ анализ на прехвърлянето на кредитен риск, както и дали в портфейла съществува специфичен за портфейла риск, който не е отчетен в оценката на кредитния риск или капиталовите изчисления на институцията инициатор. Специфичният риск следва да бъде отчетен посредством по - консервативни допускания от стандартния „базов“ сценарий. Тази консервативност следва да има за цел да отчете специфичния за институцията риск, който е възможно да съответства на стрес сценария, ако е приложимо.

В случай че институция инициатор разчита на надзорна формула, за да определи своите капиталови изисквания след секюритизацията, компетентните органи следва да определят колко чувствителни на промени са капиталовите изисквания за задържаните секюритизиращи позиции на институцията инициатор към промени в базовите параметри на вътрешнорейтинговия подход. Ако капиталовите изисквания за задържаните секюритизиращи позиции са силно чувствителни към слаби промени в тези параметри, е по - малко вероятно да е прехвърлен съразмерен кредитен риск.

Оценка на структурни характеристики

Компетентните органи следва да оценяват дали в сделката има структурни характеристики, които е възможно да засегнат заявеното прехвърляне на кредитен риск на трети лица, като например кол опции или други договорни условия, което в случай на традиционни секюритизации увеличава вероятността активите да бъдат върнати обратно в счетоводния баланс на институцията инициатор или, в случай на синтетични секюритизации, увеличава вероятността кредитната защита да бъде прекратена преди падежа на сделката.

За традиционни секюритизации единствено следните кол опции, предоставяни на институции инициатори, следва да не се считат от компетентните органи за застрашаващи постигането на ефективно прехвърляне на кредитен риск, при условие че тези кол опции не дават на институцията инициатор правото да закупува обратно от поемателя вече прехвърлената експозиция, за да реализира печалби или да задължи институцията инициатор да поеме отново прехвърлен кредитен риск :

• а. регулаторни кол опции или данъчни кол опции, които могат да се упражнят само ако има промени в правната или регулаторната рамка, които влияят на съдържанието на договорното отношение на съответната секюритизационна сделка или които засягат разпределянето на икономическите ползи, извлечени от съответната секюритизационна сделка, от която и да е от страните по сделката ;
• б. опции за пълно погасяване, отговарящи на условията, посочени в член 243, параграф 5, буква е) от Регламента за капиталовите изисквания (РКИ). За синтетични транзакции компетентните органи не е необходимо да проверяват кол опциите, които изпълняват критериите, изложени в параграф 5, точка 2, буква а) или б).

Освен това, за да се избегне несигурност, при традиционна секюритизация всяка опция, предоставена на инвеститорите в секюритизацията, с изключение на опциите, които могат да се упражнят само в случай на нарушения в договора от страна на институцията инициатор, следва да се счита от компетентните органи за възпрепятстваща институцията инициатор да постигне ефективно прехвърляне на кредитен риск.

За синтетични секюритизации всяка опция, предоставена на инвеститори в секюритизация или доставчици на кредитна защита, която може да се упражни само в случай на нарушения в договора от страна на други страни по сделката, следва да не се счита от компетентните органи за възпрепятстваща институцията инициатор да постигне ефективно прехвърляне на кредитен риск, при условие че са изпълнени изискванията по член 244 , параграф 5, буква в) от РКИ. Всички останали опции, предоставени на инвеститорите в секюритизация или доставчиците на кредитна защита, следва да се оценяват от компетентните органи, тъй като е възможно да доведат до допълнителни капиталови изисквания поради падежни несъответствия.

Компетентните органи следва да преценят дали институцията инициатор в миналото е изкупувала обратно сделки, за да защитава инвеститори и дали е спазила правилата за непряка подкрепа, посочени в член 248 от Регламент (ЕС) № 575/2013 , за да гарантира ефективното прехвърляне на риска.

Ако сделките включват периоди на допълване на групата, компетентните органи следва да проверят критериите за допустимост на групата базисни активи и да обърнат внимание на минималното и максималното кредитно качество на допустимите активи, и да преценят дали активите могат да бъдат заменени в структурата с цел защита на инвеститорите от загуби, като междувременно се увеличи кредитният риск на институцията инициатор, за да се гарантира, че рискът е ефективно прехвърлен.

Компетентните органи следва да вземат под внимание факта, че сделките не включват вграден механизъм в момента на сключването им, който с времето води до несъразмерно намаляване на размера на прехвърления кредитен риск от институцията инициатор на трети лица.

6. Несъответствия между кредитната защита и базисните активи при синтетични секюритизации

Компетентните органи следва да преценят дали съществуват падежни или валутни несъответствия между предоставената защита и базисните активи. При разглеждане на падежа на защитата компетентните органи следва да преценяват дали колопциите или други характеристики биха могли на практика да намалят падежа на защитата и по какъв начин това се отнася до очакваните моменти на неизпълнение в групата от активи.

Компетентните органи следва да оценяват падежните несъответствия за сделки, при които групите активи могат да бъдат заменени, тъй като институциите инициатори могат да допълнят с активи с по - дълъг падеж в крайния стадий на периода на защита, увеличавайки падежните несъответствия.

Компетентните органи следва да оценяват валутните несъответствия на сделки, при които групите от активи съдържат различен от пасивите валутен профил. Ако възникнат такива несъответствия, следва да се приложат пруденциални корекции към търсеното капиталово облекчение в съответствие с преценката на компетентните органи. Уместността на инструментите за редуциране на риска, като например валутни суапове, следва да се оценява от гледна точка на разменената сума, продължителност на самия суап и всякакви условни активиращи механизми.

7. Въпроси от областта на кредитната защита при синтетични секюритизации

Ако секюритизацията се постига по синтетичен начин, чрез използване на кредитен дериват или гаранция, компетентните органи следва да гарантират, че кредитната защита отговаря на всички свързани с това изисквания, изложени в Регламент ( ЕС) № 575/2013 , и дава достатъчно сигурност на плащането, така че да не засегне прехвърлянето на кредитния риск. Ако кредитната защита е обезпечена, следва да се вземат под внимание договорите за обезпечение, включително това дали отговарят на всички изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 за обезпечена кредитна защита. Ако кредитната защита е с гаранции, компетентните органи следва да преценят дали са налице подходящи договорености, с които да се гарантира навременно плащане.

Компетентните органи следва да разгледат кредитните събития, които са обхванати от получената кредитна защита (напр. дали тя включва стандартни кредитни събития като несъстоятелност, неизпълнение на плащания или преструктуриране на заеми).

Ако премиите, платени на доставчиците на кредитна защита, не са признати в отчета за приходите и разходите на институцията инициатор, компетентните органи следва да преценят дали платените на доставчиците на кредитна защита премии са изключително високи, до степен, в която ПЗР ще бъде засегнато. Това може да се оцени по няколко начина, като например чрез проверка на платените премии в сравнение с i) доходността на групата от активи или ii) загубите, обхванати от защитата, или iii) справедливите пазарни лихвени проценти, или iv) комбинация от тези фактори. Компетентните органи следва да преценят също дали има други характеристики на сделката освен премиите, като например такси, които ефективно увеличават цената на предоставяната защита до степен, в която прехвърлянето на кредитния риск ще бъде засегнато.

Ако премиите са платени предварително или не са свързани със загуби в групата от активи, която е защитена или гарантирана по друг начин, компетентните органи следва да преценят дали това намалява степента на прехвърляне на кредитен риск.

8. Прехвърлен значителен риск на трети лица

Компетентните органи следва да оценяват дали на трети лица, които не са свързани с институцията инициатор, е прехвърлен значителен кредитен риск по начин, който би могъл да засегне прехвърлянето на кредитния риск. Компетентните органи следва да разгледат всички отношения между инвеститори или доставчици на кредитна защита и институцията инициатор, както и дали институцията инициатор предоставя на трети лица значително финансиране при извършване на оценката на тяхното ПЗР.

9. Кредитни рейтинги

Ако институция инициатор използва рейтинговия метод, посочен в член 261 от Регламент (ЕС) № 575/2013 , за да изчисли капиталовите изисквания за своите експозиции към секюритизация, компетентните органи следва да преценят дали избраната агенция за кредитен рейтинг има подходящия опит и експертни знания по отношение на класа активи, предмет на кредитен рейтинг, доколкото е известно на компетентните органи.

10. Вътрешни политики за оценка на прехвърлянето на кредитен риск и ПЗР

Компетентните органи следва да преценят дали институцията инициатор разполага с подходящите вътрешни политики, за да извърши собствена оценка на прехвърлянето на кредитен риск и ПЗР. Това следва да включва не само първоначална оценка на сделката, когато институцията инициатор за пръв път желае да изключи секюритизирани експозиции от изчислението на размерите на рисково претеглена експозиция и, ако е приложимо, размерите на очаквана загуба, но и следва да отчита текущата оценка на ПЗР по време на целия срок на сделката.