5.3 PD calibration

За целите на изчисляването на годишния процент на неизпълнение, определен в член 4, параграф 1, точка 78 от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите следва да гарантират изчерпателност на количествените и качествените данни и друга информация по отношение на знаменателя и числителя, както са определени в точки 73 и 74 и използвани за изчислението на наблюдавания усреднен процент на неизпълнение. По - специално институциите следва да гарантират, че като минимум следните данни за съответния период на наблюдение, посочен в точки 82 — 83, се съхраняват по подходящ начин и са налични:

• (а) критериите за идентифициране на съответния вид експозиции в обхвата на разглеждания PD модел;
• (б) критериите за идентифициране на сегментите на калибриране;
• (в) рисковите фактори, използвани за разграничаване на риска; когато в модела е бил включен нов приложим рисков фактор и за него няма налични исторически данни, институциите следва да положат усилия, за да сведат до минимум липсващите данни относно рисковите фактори във времето, както е описано в точка 51, буква а) и да приложат подходяща корекция и степен на консервативност в съответствие с раздел 4.4;
• (г) всички идентификационни номера на длъжници и експозиции, използвани за изчисляването на процента на неизпълнение, като се вземат предвид ситуации, при които идентификационните номера са се променили във времето, включително промени поради преструктуриране на експозициите.

Изключване на наблюдения от изчисляването на годишния процент на неизпълнение следва да бъде извършвано само в следните две ситуации:

• (а) длъжници, които погрешно са били включени в съвкупността от данни за неизпълнение, тъй като не са в неизпълнение по смисъла на определението за неизпълнение съгласно член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както допълнително е уточнено в Насоките относно прилагането на определението за неизпълнение на длъжник съгласно същия член, не следва да бъдат включвани в числителя на годишния процент на неизпълнение;
• (б) длъжниците, които погрешно са били включени в разглеждания рейтингов модел, въпреки че не са в обхвата на прилагане на рейтинговия модел, следва да бъдат изключени както от числителя, така и от знаменателя на годишния процент на неизпълнение.

Институциите следва да документират всяко прецизиране на данните в съответствие с член 32, параграф 3, буква б) от РТС за методологията за оценка на базата на IRB по отношение на изчисляването на годишния процент на неизпълнение и в частност:

• (а) за PD модели, които не са за експозиции на дребно — списък с всички наблюдения в съвкупността от данни, които са били изключени съгласно параграф 71 с обосновка за всеки отделен случай;
• (б) за PD модели за експозиции на дребно — информация относно причините и количеството изключения на наблюденията, направени в съответствие с параграф 71. 5.3.2 Изчисляване на годишните проценти на неизпълнение

За целите на изчисляването на годишния процент на неизпълнение, посочен в член 4, параграф 1, точка 78 от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите следва да гарантират всички от следните:

• (а) че знаменателят се състои от стойностите на редовните длъжници, които имат кредитни задължения, наблюдавани в началото на едногодишния период на наблюдение; в този контекст кредитно задължение се отнася и до двете от следните:
• (i) всяка балансова позиция, включително всяка сума на главница, лихва и такси;
• (ii) всички задбалансови позиции, включително гаранции, издадени от институцията като гарант.
• (б) че числителят включва всички длъжници, отчетени в знаменателя, които са имали поне едно събитие на неизпълнение през едногодишния период на наблюдение.

При разпределянето на длъжници или експозиции към категории или групи за целите на изчисляването на годишния процент на неизпълнение институциите следва да вземат предвид отменянията, но не следва да отразяват в това разпределяне никакви ефекти от замествания поради редуциране на кредитния риск, нито последващи консервативни корекции, въведени в съответствие с раздел 8.1. Когато годишния процент на неизпълнение се изчислява по рейтингова категория или група, знаменателят следва да се отнася към всички длъжници, разпределени към съответната рейтингова категория или група в началото на периода на наблюдение. Когато годишния процент на неизпълнение се изчислява на нивото на портфейла, знаменателят следва да се отнася към всички длъжници, разпределени към съответния сегмент на калибриране в началото на периода на наблюдение.

Институциите следва да изчислят годишния процент на неизпълнение също и за извадката от длъжници с кредитни задължения, които не са имали рейтинг в началото на съответния период на наблюдение, но които са били в обхвата на прилагане на разглеждания модел („липсващи рейтинги“), дори ако тези длъжници са били разпределени към рейтингова категория или група по консервативен начин за целите на изчисляването на изискванията за собствен капитал. Длъжниците, чиито рейтинги са базирани на липсваща или частично липсваща информация или когато рейтингът е остарял, но все още се счита за валиден от институциите, следва да не бъдат считани за такива с липсващи рейтинги.

За целите на точки 73 — 75 длъжникът трябва да бъде включен в знаменателя и, където е приложимо, в числителя и в случаи на миграция към различна рейтингова категория, група или рейтингов модел, рейтингова система или подход за изчисляване на капиталовите изисквания в рамките на периода на наблюдение или когато съответните кредитни задължения са били продадени, отписани, изплатени или по друг начин закрити по време на периода на наблюдение. Институциите следва да анализират дали такива миграции или продажби на кредитни задължения създават отклонения в процента на неизпълнение и, ако е така, следва да отразят това чрез подходяща корекция и да обмислят адекватна степен на консервативност.

Във всеки случаи институциите следва да гарантират, че всеки длъжник в неизпълнение е отчетен само веднъж в числителя и знаменателя при изчисляването на годишния процент на неизпълнение, дори когато длъжникът е бил в неизпълнение повече от веднъж през съответния едногодишен период.

За да изберат подходящия подход за изчисляване според изискванията на точка 80, институциите следва да определят наблюдавания годишен процент на неизпълнение в рамките на периода на наблюдение като минимум на всяко тримесечие.

5.3.3 Изчисляване на наблюдавания усреднен процент на неизпълнение

Наблюдаваният усреднен едногодишен процент на неизпълнение („наблюдаван усреднен процент на неизпълнение“) следва да бъде изчисляван за всяка рейтингова категория или група и също така за вида експозиции в обхвата на съответния PD модел, както и за всеки засегнат сегмент на калибриране.

Институциите следва да изберат подходящ подход между подхода, основан на припокриващи, и подхода, основан на неприпокриващи се едногодишни времеви периоди, за да изчислят наблюдавания усреднен процент на неизпълнение на основата на документиран анализ. Този анализ следва да съдържа като минимум следното:

• (а) анализ на вероятното отклонение поради съотношението на краткосрочни и прекратени договори, които не могат да бъдат наблюдавани през съответните едногодишни периоди;
• (б) анализ на вероятното отклонение поради конкретните избрани дати за изчислението;
• (в) за институции, които използват припокриващи се едногодишни времеви периоди — анализ на потенциалните значителни отклонения поради по - висок приоритет по подразбиране на времевия период на припокриване;
• (г) анализ на потенциалните значителни отклонения поради сезонни ефекти, свързани с избраните дати за изчислението.

За целите на точки 79 и 80 институциите следва да изчислят наблюдаваните усреднени проценти на неизпълнение като средноаритметични стойности за всички годишни проценти на неизпълнение, изчислени в съответствие с точки 73 — 76. При PD моделите за клас експозиции на дребно институциите могат да изчислят наблюдаваните усреднени проценти на неизпълнение като среднопретеглен годишен процент на неизпълнение, когато институцията не придава еднаква важност на историческите данни, тъй като по - актуалните данни позволяват по - добро прогнозиране на загубите в съответствие с член 180, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС) № 575/2013. 5.3.4 Дългосрочен усреднен процент на неизпълнение

За целите на определянето на историческия период на наблюдение, посочен в член 180, параграф 1, буква з) и член 180, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС) № 575/2013 допълнителните наблюдения за последните 5 години спрямо момента на калибриране на модела следва да бъдат считани за подходящи, когато тези наблюдения са необходими, за да може историческият период на наблюдение да отрази вероятния диапазон на променливост на процента на неизпълнение на този вид експозиции, както е посочено в член 49, параграф 3 от РТС за методологията за оценка на базата на IRB.

За целите на оценяването на представителността на историческия период на наблюдение, посочен в точка 82, по отношение на вероятния диапазон на променливост на годишния процент на неизпълнение институциите следва да преценят дали историческият период на наблюдение съдържа представителна комбинация от добри и лоши години и следва да вземат предвид всичко от следното:

• (а) променливостта на всички наблюдавани годишни проценти на неизпълнение;
• (б) съществуването, липсата или преобладаването на годишни проценти на неизпълнение, свързани с лоши години, както е отразено в икономическите индикатори, които са приложими за разглеждания вид експозиции в рамките на историческия период на наблюдение;
• (в) значителни промени в икономическата, правната или бизнес средата в рамките на историческия период на наблюдение.

Когато историческият период на наблюдение, както е посочен в точка 82, е представителен за вероятния диапазон на променливост на процентите на неизпълнение, дългосрочният усреднен процент на неизпълнение следва да бъде изчислен като наблюдавана усреднената стойност на годишните проценти на неизпълнение за периода.

Когато историческият период на наблюдение, както е посочен в точка 82, не е представителен за вероятния диапазон на променливост на процентите на неизпълнение, както са посочени в член 49, параграф 4 на РТС за методологията за оценка на базата на IRB, институциите следва да приложат следното:

• (а) когато в историческия период на наблюдение не са включени или има недостатъчно лоши години, усреднената стойност на наблюдаваните годишни проценти на неизпълнение следва да бъде коригирана, за да се изчисли дългосрочния усреднен процент на неизпълнение;
• (б) когато лошите години са по - силно представени в историческия период на наблюдение, усреднената стойност на наблюдаваните едногодишни проценти на неизпълнение може да бъде коригирана, за да се изчисли дългосрочният усреднен процент на неизпълнение, когато има значителна корелация между икономическите индикатори, както е посочено в точка 83(б) и наличните едногодишни проценти на неизпълнение.

Институциите следва да гарантират, че дългосрочният усреднен процент на неизпълнение отразява вероятния диапазон на променливост на процентите на неизпълнение като резултат от корекциите, посочени в букви а) и б).

В изключителния случай, когато дългосрочният усреднен процент на неизпълнение е под усреднената стойност за всички наблюдавани годишни проценти на неизпълнение поради корекции, извършени в съответствие с точка 85, институциите следва да сравняват своите коригирани дългосрочни усреднени проценти на неизпълнение с по - високата стойност от следните:

• (а) наблюдаваната усреднена стойност на годишните проценти на неизпълнение за последните 5 години;
• (б) наблюдаваната усреднена стойност на всички налични годишни проценти на неизпълнение.

Институциите следва да обосноват посоката и размера на корекцията, включително адекватността на разглежданата степен на консервативност, в съответствие с условието в член 49, параграф 4, буква б) от РТС за методологията за оценка на базата на IRB и раздел 4.4. В допълнение, когато коригираният дългосрочен усреднен процент на неизпълнение е по - нисък от по - високата от двете стойности, посочени в букви а) и б), институциите следва конкретно да обосноват защо тези две стойности не са подходящи.

5.3.5 Калибриране на дългосрочния усреднен процент на неизпълнение

Институциите следва да въведат надеждни и ясно определени процеси, които да гарантират надеждно калибриране, като включат в своя процес на калибриране всички от следните:

• (а) тестове за количествено калибриране по рейтингова категория или група;
• (б) тестове за количествено калибриране на нивото на сегмента на калибриране;
• (в) допълнителни качествени анализи като експертно мнение относно формата на полученото разпределение на длъжниците, минимални стойности за длъжници по категория и избягване на неоснователна концентрация в определени категории или групи.

Институциите следва да съхраняват и опишат в документацията на PD модела извадката за калибриране, която се отнася към всеки сегмент на калибриране. За да се гарантира съответствие с член 180, параграф 1, буква а) или член 180, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, институциите следва да открият подходящия баланс между сравнимостта на извадката за калибриране с портфейла на прилагане по отношение на характеристиките на длъжниците и на трансакциите и неговата представителност относно вероятния диапазон на променливост на процентите на неизпълнение, както е посочено в раздел 5.3.4.

Институциите следва да извършат калибриране, след като вземат предвид всички отменяния, приложени при разпределянето на длъжници към категории или групи, и преди прилагането на степента на консервативност или долни граници към оценките на PD, както е посочено в член 160, параграф 1 и член 163, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Когато метода за класиране или политиката за отменяния са били променени във времето, институциите следва да анализират промените по отношение на честотата и обхвата на отменянията и да ги вземат предвид по подходящ начин.

Процесът на групиране на класирани длъжници или експозиции в категории или групи може да бъде осъществен по време на калибрирането, по - специално, когато институциите извършват това групиране чрез идентифициране на интервали от стойности, отразяващи предварително зададено ниво на PD, присъдено на категория от генерална скала.

Като вземат предвид наличността на данните, структурата на модела и портфейла, както и бизнес изискванията, институциите следва да изберат подходящ метод за извършване на калибрирането в съответствие със следните принципи:

• (а) институциите могат да изберат един от следните видове калибриране:
• (i) калибриране в съответствие с член 180, параграф 1, буква а) или член 180, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013;
• (ii) калибриране в съответствие с член 169, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 в комбинация с член 180, параграф 1, буква а) или член 180, параграф 2, буква а) от същия регламент, ако се използва непрекъсната рейтингова скала;
• (б) за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозиции в капиталови инструменти, когато институцията използва подхода PD/LGD, посочен в член 155, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, институциите могат да изберат един от следните видове калибриране:
• (i) калибриране на основата на съотнасяне към рейтинговата скала, която е използвана от агенция за външна кредитна оценка (АВКО) или подобна организация в съответствие с член 180, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 575/2013;
• (ii) калибриране на нивото на подходящите сегменти на калибриране на съответните оценки на вероятността от неизпълнение, когато се използва прогнозен статистически модел за нивата на неизпълнение в съответствие с раздел 4 от РТС за методологията за оценка на базата на IRB, когато PD се изчисляват като прости усреднени стойности на оценките за вероятност от неизпълнение за отделни длъжници в определена категория или група в съответствие с член 180, параграф 1, ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013;
• (в) за експозиции на дребно институциите могат да изберат калибриране на основата на общите загуби и LGD в съответствие с член 180, параграф 2, буква б) и член 180, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013;
• (г) за експозиции по закупени корпоративни вземания институциите могат да изберат калибриране на основата на очакваните загуби и LGD в съответствие с член 180, параграф 1, буква б) и член 180, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

За целите на определяне на оценките на PD, посочени в точка 91, при калибрирането следва да се вземе предвид един от следните подходи:

• (а) дългосрочния усреднен процент на неизпълнение на нивото на категорията или групата, при което институциите следва да осигурят допълнителни тестове за калибриране на нивото на съответния сегмент на калибриране; или
• (б) дългосрочния усреднен процент на неизпълнение на нивото на сегмента на калибриране, при което институциите следва да осигурят допълнителни тестове за калибрирането на нивото на съответните категории или групи, или, когато използват директни оценки на PD в съответствие с член 169, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, на нивото, което е подходящо за прилагането на модела за оценяване на вероятността.

Независимо кой от споменатите в точка 92 подходи изберат институциите, те следва да оценят потенциалния ефект на избрания метод на калибриране върху поведението на оценките на PD във времето.

За целите на определянето на оценките на PD на основата на съотнасяне към външна рейтингова скала, както е посочено в точка 91(б) ((i)), институциите следва да базират процентите на неизпълнение, които са наблюдавани за категориите на външната организация, на динамични редове, представителни за вероятния диапазон на променливост на процентите на неизпълнение за категориите и групите от съответния портфейл.

Когато институциите извличат оценките на PD от оценки на загубите и LGD съгласно член 161, параграф 2 и член 180, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, те следва да използват съвкупност от референтни данни, която включва реализираните загуби за всички идентифицирани неизпълнения по време на историческия период на наблюдение, определен в съответствие с раздел 6.3.2.1 и съответните фактори, определящи загубите.

За да използват директни оценки на PD за изчислението на изискванията за собствен капитал в съответствие с член 169, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, институциите следва да демонстрират, че теоретичните допускания на модела за определяне на вероятността, на който се основава методологията за оценка, са спазени до задоволителна степен на практика и че дългосрочният усреднен процент на неизпълнение е запазен. По - специално всички изисквания за данните и представителността следва да бъдат спазени, включително тези от член 174, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, а определението за неизпълнение следва да бъде прилагано в съответствие с член 178 от същия регламент. В никакъв случай не трябва да се прибягва до използването на непрекъснати PD или изглаждане на процентите на неизпълнение, за да се компенсира липса на данни, ниска способност за разграничаване или други слабости в рейтинговото разпределяне или в процеса на оценка на PD или за да се намалят изискванията за собствен капитал.

Институциите могат да разделят експозициите, които са в обхвата на един и същ модел на PD, в толкова различни сегменти на калибриране, колкото е необходимо, когато една или повече извадки от такива експозиции са със съществено различаващи се нива на риск. За целта институциите следва да използват подходящи фактори за сегментиране и следва да обосноват и документират използването и обхвата на сегментите на калибриране.

Когато се използват методи за точкова оценка, институциите следва да гарантират, че:

• (а) когато има промяна в използвания метод за точкова оценка, институциите следва да преценят дали е необходимо да бъдат преизчислени оценките на длъжниците или експозициите на базата на първоначалния набор от данни, вместо чрез използване на оценките, които са били получени на базата на предишни версии на метода за точкова оценка и, когато такова преизчисление не е възможно, институциите следва да оценят потенциалното въздействие и да го вземат предвид чрез подходящо увеличение на степента на консервативност към техните оценки на PD;
• (б) ако е приложим член 180, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013, оценките на PD, които са били получени като непретеглена средна стойност на отделните оценки на PD, са приложими за съответните категории, когато за тези оценки се извършат тестове за калибриране на ниво категория на основата на годишните проценти на неизпълнение, които представляват вероятния диапазон на променливост на процентите на неизпълнение.

Калибрирането не следва да влияе на подредбата на ранговете на длъжниците или експозициите в сегмента на калибриране извън рамките на всяка категория или група.