4.3 Управление

Стратегията за ЛРБП на институцията, включително рисковия апетит за ЛРБП и редуцирането на ЛРБП, следва да бъде част от цялостната стратегия, по - специално стратегическите цели и рисковите цели, които ръководният орган трябва да одобри, както е посочено в подпараграф 2, буква а) от член 88, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС.

Рисковият апетит за ЛРБП на институцията следва да бъде изразен по отношение на приемливото въздействие на колебанията в лихвените проценти върху икономическата стойност и доходността и да се отрази в лимитите. Институциите със значителни експозиции към риск от несъответствие, базисен риск или опционен риск следва да определят своя рисков апетит по отношение на всеки от тези значителни подвидове ЛРБП.

Цялостната стратегия за ЛРБП следва също така да включва решение до каква степен бизнес моделът разчита на доходи от „яздене на кривата на доходността“, т.е. финансиране на активи със сравнително дълъг период на преоценка с пасиви със сравнително кратък период на преоценка. Когато бизнес моделът разчита в голяма степен на този източник на доход, ръководният орган следва да обясни своята стратегия за ЛРБП и как планира да оцелее в периоди на плоска или обратна крива на доходност.

Институциите следва надлежно да оценят предложенията за използване на нови продукти или участие в нови дейности, поемане на риск или стратегии за хеджиране, преди придобиването или въвеждането им, за да осигурят установяването на ресурсите, необходими за стабилно и ефективно управление на ЛРБП на продукта или дейността, както и съответствието на предложените дейности с цялостния рисков апетит на институцията и създаването на процедури за установяване, измерване, наблюдение и контрол на рисковете за предложения продукт или дейност. Следва да се осигури добро познаване на ЛРБП характеристиките на тези нови продукти и дейности.

Институциите, използващи дериватни инструменти за редуциране на експозиции към ЛРБП, следва да притежават необходимите познания и опит. Всяка институция следва да демонстрира, че разбира последиците от хеджиране с лихвени деривати.

Институциите, които използват модели на клиентско поведение като входни данни за измерването на своя ЛРБП, следва да разполагат с необходимите знания и опит. Всяка институция следва да може да демонстрира, че разбира последствията от моделирането на поведението на своята клиентска база.

При вземане на решения относно дейности по хеджиране, институциите следва да са наясно с ефектите от счетоводните политики, но счетоводното третиране не следва да бъде водещо по отношение техния подход при управление на риска. Затова управлението на икономически рискове следва да е приоритет, а счетоводното влияние да е от второстепенна важност.

Консолидиращите институции следва да осигурят последователността на системите и процесите за вътрешно управление за ЛРБП, както и правилното им интегриране на консолидирана и подконсолидирана основа.

4.3.2 Рамка за управление на риска и отговорности

За да разполагат със системи за вътрешно управление в съответствие с членове 74 и 88 от Директива 2013/36/ЕС, институциите следва да осигурят следното по отношение на ЛРБП:

• (а) Че техният ръководен орган носи крайната отговорност за наблюдението на рамката за управление на ЛРБП, рамката за рисковия апетит на институцията и размерите, видовете и разпределението на вътрешен капитал, за да се обхванат рисковете по подходящ начин. Ръководният орган следва да определя цялостната стратегия на институцията по отношение на ЛРБП и да одобрява съответните политики и процеси. Въпреки това ръководният орган може да делегира наблюдението и управлението на ЛРБП на висшето ръководство, отделни експерти или комитет за управление на активите и пасивите при условията, допълнително уточнени в параграф 41.
• (б) Че разполагат с рамка за управление на ЛРБП, която установява ясни линии на отговорности и се състои от система от лимити, политики, процеси и механизми за вътрешен контрол, включително редовни независими прегледи и оценки на ефективността на рамката.

Ръководният орган следва по - специално да бъде отговорен за следното:

• (а) Да разбира естеството и нивото на експозицията към ЛРБП. Ръководният орган следва да осигури наличието на ясни насоки относно рисковия апетит за ЛРБП по отношение на бизнес стратегиите на институцията.
• (б) Да се увери, че се предприемат подходящи действия за установяване, измерване, наблюдение и контрол на ЛРБП, които са в съответствие с одобрените стратегии и политики. В това отношение ръководният орган или неговите представители са отговорни да определят:
• i. подходящи лимити за ЛРБП, включително определението на конкретни процедури и одобрения, необходими за изключенията, и да осигурят съответствие с тези лимити;
• ii. системи и стандартни за измерване на ЛРБП, оценяване на позиции и измерване на резултатите, включително процедури за актуализиране на шоковите и стрес сценариите за лихвените проценти и ключовите основни допускания, определящи анализа на ЛРБП на институцията;
• iii. изчерпателен процес за отчитане и преглед на ЛРБП; и
• iv. ефективни механизми за вътрешен контрол и управленски информационни системи (УИС).
• (в) Да одобрява основните инициативи за хеджиране или поемане на риск преди прилагането им. Позициите, свързани с вътрешно прехвърляне на риск между банковия и търговския портфейл, следва да бъдат правилно документирани.
• (г) Да отговаря за следене на одобряването, приложението и прегледа на политиките за управление, процедурите и лимитите за ЛРБП. Нивото и промените в експозицията на институцията към ЛРБП следва да се съобщава редовно на ръководния орган (поне на всяко тримесечие).
• (д) Да гарантира, че валидирането на методите за измерване на ЛРБП и оценката на кореспондиращия риск, свързан с модела, се включват в официален процес за създаване на политики, който следва да бъде преглеждан и одобряван от ръководния орган или негови представители.
• (е) Да разбира и оценява дейността на своите представители при наблюдението и контролирането на ЛРБП в съответствие с политиките, одобрени от ръководния орган, на основата на редовни прегледи на навременна и достатъчно подробна информация.
• (ж) Да разбира последствията от стратегията за ЛРБП на институцията и потенциалната им връзка с пазара, ликвидността, кредитния и операционния риск, но без да се изисква всички членове на ръководния орган да бъдат експерти в областта. Някои от членовете следва да имат достатъчно технически познания, за да поставят под въпрос и да проверяват отчетите, изготвени от ръководния орган. Институцията следва да гарантира, че членовете на ръководния орган са отговорни за гарантиране, че висшето ръководство разполага с необходимата компетентност, за да разбира ЛРБП, и че управлението на ЛРБП се осигурява с адекватни ресурси.

Институциите следва да имат системи и процедури за делегиране за всяко делегиране от страна на ръководния орган на наблюдението или управлението на ЛРБП, включително, но без да се ограничава до следното:

• (а) Лицата или комитетите, на които се делегират задачи на ръководния орган за разработване на политики и практики за ЛРБП, като висше ръководство, отделни експерти или комитети за управление на активите и пасивите (КУАП), следва да бъдат идентифицирани и да имат цели, ясно зададени от ръководния орган.
• (б) Ръководният орган следва да се увери, че има адекватно разделение на отговорностите в процеса за управление на риска за ЛРБП. Функциите за установяване, измерване, наблюдение и контрол на ЛРБП следва да имат ясно определени отговорности, следва да са независими от функциите за поемане на риск относно ЛРБП и следва да докладват експозициите към ЛРБП директно на ръководния орган или неговите представители.
• (в) Институцията следва да се увери, че представителите на ръководния орган имат ясни линии на правомощия над звената, отговорни за поемането на риск относно ЛРБП. Каналът за комуникация за предаване на насоките на представителите към тези звена следва да е ясен.
• (г) Ръководният орган следва да се увери, че структурата на институцията позволява на неговите представители да изпълняват своите отговорности и спомага за ефективен процес за вземане на решение и управление. В това отношение КУАП следва да се среща редовно и неговият състав следва да включва всеки главен отдел, свързан с ЛРБП. Ръководният орган следва да насърчава обсъжданията относно процеса за управление на ЛРБП, както между членовете и представителите му, така и между представителите му и другите в институцията. Ръководният орган следва също да се увери, че редовната комуникация между отделите за управление на риска и за стратегическо планиране спомага за наблюдението на риска, произтичащ от бъдещи дейности.

4.3.3 Рисков апетит и политика за лимитите

Институциите следва да определят своя рисков апетит за ЛРБП по отношение на риска за икономическата стойност и доходността, и по - специално:

• (а) Институциите следва да имат ясно определени становища относно рисковия апетит, одобрени от техния ръководен орган и приложени чрез изчерпателна рамка за рисковия апетит, т.е. политики и процедури за ограничаване и контрол на ЛРБП.
• (б) Рамката за рисковия апетит следва да указва делегираните правомощия, линиите на отговорност и отчетност относно управленските решения за ЛРБП и следва да изброява инструментите, стратегиите за хеджиране и възможностите за поемане на риск, одобрени за ЛРБП.
• (в) При определянето на рисковия апетит институциите следва да вземат предвид риска за доходите, който може да възникне като последствие от счетоводното третиране на транзакции извън търговския портфейл. Рискът за доходите може да не се ограничава до лихвените приходи и разходи: ефектите от промените в лихвените проценти върху пазарната стойност на инструментите, които, в зависимост от счетоводното третиране, са отразени или чрез отчета за приходите и разходите или директно в капитала (чрез другия всеобхватен доход), следва да бъдат взети предвид поотделно. Институциите следва по - специално да обърнат внимание на въздействието върху доходите, свързано с вградените опции в инструментите, отчитани по справедлива стойност, при продължителни шокови и стрес сценарии на лихвения процент. Институциите следва също да вземат предвид потенциалното въздействие върху отчета за приходите и разходите от хеджирането на лихвени деривати, ако тяхната ефективност е била намалена от промени в лихвените проценти.

Институциите следва да приложат лимити, насочени към поддържането на ЛРБП експозициите в съответствие с техния рисков апетит и с техния цялостен подход за измерването на ЛРБП, и по - специално следното:

• (а) Съвкупни рискови лимити, които ясно определят размера на ЛРБП, допустим за ръководния орган, следва да се прилагат на консолидирана основа и, където е относимо, на нивото на индивидуалните дъщерни дружества.
• (б) Лимитите могат да бъдат свързани с конкретни сценарии на промяна в лихвените проценти и срочната структура, като тяхното увеличение или намаление или промяна във формата на кривата на доходността. Движенията на лихвените проценти, използвани при разработването на тези лимити, следва да представят достатъчно добре ситуациите на шок и стрес, като вземат предвид историческите колебания на лихвения процент и времето, необходимо на ръководството да редуцира тези рискови експозиции.
• (в) Политиката за лимитите следва да се прилага спрямо естеството, размера, сложността и капиталовата адекватност на институцията, както и спрямо способността й за измерване и управление на риска.
• (г) В зависимост от естеството на дейностите и бизнес модела на институцията могат да бъдат определени и подлимити за отделни бизнес единици, портфейли, видове инструменти, конкретни инструменти и съществени подвидове ЛРБП риск, като например риск от несъответствие, базисен и опционен риск.
• (д) Следва да бъдат въведени системи за гарантиране, че позициите, които надвишават или има вероятност да надвишат лимитите, определени от ръководния орган или неговите представители, получават подходящо управленско внимание и се ескалират без забавяне. Следва да има ясна политика относно това кой трябва да бъде уведомен, как се извършва комуникацията и действията, които трябва да бъдат предприети в отговор.
• (е) Отчитането на рисковите измервания към ръководния орган и неговите представители следва да се извършва поне с тримесечна периодичност и следва да се сравняват текущите експозиции с политиката за лимитите.

Следва да бъде въведена рамка за наблюдение на развитието на стратегиите за хеджиране, които разчитат на инструменти като деривати, и за контролиране на рисковете за оценката по пазарна стойност при инструменти, които се отчитат по пазарна стойност.

4.3.4 Политики, процеси и механизми за контрол на риска

• a. Политики и процеси за риска

По отношение на ЛРБП ръководният орган следва, въз основа на цялостната си стратегия за ЛРБП, да прилага надеждни политики, процеси и системи за риска, които да осигурят, че:

• (а) са определени процедури за актуализиране на сценариите за измерване и оценка на ЛРБП;
• (б) подходът за измерване и съответните допускания за измерване и оценка на ЛРБП, включително разпределението на вътрешен капитал за ЛРБП рискове, са подходящи и пропорционални;
• (в) допусканията за използваните модели редовно се преразглеждат и изменят, ако е необходимо;
• (г) определени са стандарти за оценяването на позиции и измерването на риска и доходността;
• (д) налице са подходяща документация и контрол върху допустимите стратегии и инструменти за хеджиране; и
• (е) определени са линиите на правомощия и отговорности за управление на експозициите към ЛРБП.

Политиките следва да бъдат добре обосновани, стабилни и документирани и следва да вземат предвид всички компоненти на ЛРБП, които са важни за конкретните обстоятелства на институцията. Без да се засяга принципа на пропорционалност, политиките за ЛРБП следва да включват:

• (а) Прилагането на границата между „банков портфейл“ и „търговски портфейл“. Вътрешните прехвърляния на риск между банковия портфейл и търговския портфейл следва да бъдат правилно документирани и наблюдавани в рамките на по - широкото наблюдение на ЛРБП, произтичащ от лихвени дериватни инструменти.
• (б) По - подробното определение на икономическа стойност и неговата съгласуваност с метода, използван за оценяване на активи и пасиви (напр. основан на дисконтираната стойност на бъдещите парични потоци и на дисконтираната стойност на бъдещите доходи), прието за вътрешна употреба.
• (в) По - подробното определение на риск за доходите и неговата съгласуваност с подхода на институцията за разработването на финансовите планове и прогнози, прието за вътрешна употреба.
• (г) Размера и формата на различните шокове на лихвения процент, които следва да се използват за вътрешните изчисления на ЛРБП.
• (д) Използването на условни и безусловни подходи за моделиране на паричните потоци.
• (е) Третирането на „верижните транзакции“⁷ (включително всяко свързано хеджиране).
• (ж) Агрегирането на лихвените експозиции по различни валути.
• (з) Измерването и управлението на базисния риск, произтичащ от различни лихвени индекси.
• (и) Дали безлихвените активи и пасиви извън търговския портфейл (включително капитал и резерви) са включени в изчисленията, измерващи ЛРБП за ВААК.
• (й) Поведенческото третиране на текущите и спестовните сметки (т.е. допуснатият падеж за пасиви с кратък договорен падеж, но с дълъг поведенчески падеж).
• (к) Измерването на ефектите от ЛРБП, произтичащ от внедрени и автоматични опции в активи или пасиви, включително влиянието на изпъкналостта и профили на нелинейно плащане.
• (л) Степента на детайлизиране, използвана при изчисленията за измерване (напр. използване на времеви интервали).
• (м) Вътрешното определение за търговските маржове и адекватната методология за вътрешното третиране на търговските маржове.

⁷ Верижните експозиции (напр. когато е бил договорен кредит и клиентът може да избира дали да усвои кредита или не) на практика предоставят на клиента опция, която най - вероятно ще бъде упражнена, когато пазарните условия са най - малко подходящи за институцията (отрицателна изпъкналост). Управлението на верижните експозиции зависи от точните данни за получените заявления и моделирането на очакваните усвоявания.

Всички политики за ЛРБП следва да бъдат преглеждани редовно, поне ежегодно, и преразглеждани, когато е необходимо.

За да гарантират, че политиките и процедурите за управление на ЛРБП на институцията остават подходящи и надеждни, ръководният орган или неговите представители следва да преглеждат политиките и процедурите за управление на ЛРБП от гледна точка на резултатите от редовните отчети.

Ръководният орган или неговите представители следва да гарантират, че дейностите по анализ и управление на риска, свързани с ЛРБП, се извършват от достатъчен и компетентен персонал с технически познания и опит, съответстващи на естеството и мащаба на дейностите на институцията.

• б. Вътрешен контрол

По отношение на политиките и процедурите за контрол на ЛРБП институциите следва да имат подходящи процеси за одобрение, лимити за експозициите, прегледи и други механизми, разработени, за да осигуряват разумна гаранция, че целите на управлението на риска са постигнати.

Институциите следва да извършват редовни прегледи и оценки на своите системи за вътрешен контрол и процеси за управление на риска, като търсят потвърждение, че персоналът спазва установените политики и процедури. Такива прегледи следва също да обърнат внимание на всички значителни промени, които могат да засегнат ефективността на механизмите за контрол, включително промените в пазарните условия, персонала, технологиите и структурите за съответствие с лимитите за експозициите, и да се уверят, че има подходящи поетапни процедури за всички нарушени лимити. Прегледите и оценките следва да се извършват от служители или звена, които са независими от функцията, която подлежи на преглед. Когато са необходими преразглеждания или подобрения на механизмите за вътрешен контрол, следва да има установен механизъм за вътрешен преглед, за да се осигури навременното прилагане на тези преразглеждания или подобрения.

Институциите следва да осигурят редовен преглед на своите процеси за установяване, измерване, наблюдение и контрол на ЛРБП от страна на независимата одитна функция, която може да бъде вътрешен или външен одитор. В такива случаи докладите, изготвени от вътрешните или външни одитори или други еквивалентни външни страни, следва да бъдат предоставени на съответните компетентни органи.

• в. Информационни системи за ЛРБП и качество на данните

Информационните системи и приложенията, използвани от институцията за извършване, обработка и запис на операциите за установяване, измерване и обобщаване на ЛРБП експозициите и за генериране на доклади следва да са способни да поддържат управлението на ЛРБП по своевременен и точен начин. По - специално, системите следва:

• (а) Да събират данни за лихвения риск за всички съществени ЛРБП експозиции, включително експозициите към риск от несъответствие, базисен риск и опционен риск. Това следва да подпомага системата за измерване на институцията да установява, измерва и обобщава основните източници на ЛРБП експозиции.
• (б) Да са способни цялостно и ясно да записват всички транзакции, извършени от институцията, вземайки предвид техните ЛРБП характеристики.
• (в) Да съответстват на сложността и броя на транзакциите, създаващи ЛРБП.
• (г) Да предлагат достатъчна гъвкавост, за да позволят използването на разумен набор от шокови и стрес сценарии и всякакви допълнителни сценарии.
• (д) Да позволяват на институциите да измерват, оценяват и наблюдават изцяло приноса на отделните транзакции към общата им експозиция.
• (е) Да могат да изчисляват икономическата стойност и основаните на доходите измервания на ЛРБП, както и други мерки за ЛРБП, предписани от компетентните органи, на базата на шоковите и стрес сценариите за лихвения процент, както са определени в раздели 4.4.3 и 4.4.4.
• (ж) Да бъдат достатъчно гъвкави, за да обхванат наложените от надзорните органи ограничения за допусканията за параметрите на вътрешния риск на институцията.

Информационната система и системата за транзакции следва да могат да записват профила на преоценка, характеристиките на лихвения процент (включително спреда) и опционните характеристики на продуктите, за да бъде възможно измерването на риска от несъответствие, базисния и опционния риск. По - специално системата за транзакции следва да може да събира подробна информация относно датата или датите за преоценка на дадена транзакция, вид или индекс на лихвения процент, всички опции (включително предсрочно изплащане или погасяване) и таксите, свързани с упражняването на тези опции.

Системите, използвани за измерване на ЛРБП, следва да могат да обхванат ЛРБП характеристиките на всички продукти. Системите също така следва да допускат разбивка на влиянието на отделни ЛРБП инструменти и портфейли върху нивото на риска извън търговския портфейл.

По - специално за сложни, структурирани продукти системата за транзакции следва да може да събира информация относно отделните части на продукта и да обхваща техните ЛРБП характеристики (напр. характеристиките на активи и пасиви, групирани по дадени характеристики като дати на преоценка или опционални елементи). Институцията също така следва да осигури адаптирането на ИТ при въвеждането на нови продукти.

Следва да са налице адекватни организационни механизми за контрол на ИТ системите, за да се предотврати увреждането на данните, използвани от компютърните системи и приложения за ЛРБП, и да се контролират промените в кодирането, използвано при тези приложения, за да се осигури, по - специално:

• (а) надеждността на използваните входни данни и целостта на системите за обработка на моделите за ЛРБП;
• (б) свеждането до минимум на вероятността от появата на грешки в ИТ системата, включително тези, които се появяват по време на събиране и обработка на данни; и
• (в) предприемането на адекватни мерки при появата на пазарни смущения или резки спадове.

Измерванията за риска следва да се основават на надеждни пазарни и вътрешни данни. Институциите следва да преглеждат стриктно качеството на външните източници на информация, използвани за установяването на историческите бази данни за лихвените проценти, както и честотата на актуализиране на базите данни.

За осигуряване високото качество на данните, институциите следва да прилагат подходящи процеси, които гарантират точността на данните, въведени в ИТ системата. Въвеждането на данни следва да бъде автоматизирано, доколкото е възможно, за да се намалят административните грешки, а мапирането на данните следва да се преглежда и тества редовно спрямо одобрена версия на модела. В допълнение следва да има достатъчна документация относно основните източници на данни, използвани в процеса за измерване на риска на институцията. Институциите следва също да установят подходящи механизми за потвърждаване на точността на процеса на обобщаване и надеждността на резултатите от модела. Тези механизми следва да потвърдят точността и надеждността на данните.

Когато институциите поставят паричните потоци в различни времеви интервали (напр. за анализ на несъответствието) или приписват паричните потоци към различни крайни точки, за да отразят различната срочност на кривата на лихвения процент, критерият за разпределяне следва да бъде стабилен във времето, за да позволи съдържателно сравнение на стойностите на риска през различни периоди.

Институциите следва да установят потенциалните причини за несъответствията и неточностите, които могат да възникнат в момента на обработка на данните. Институциите следва да имат въведени процедури за справяне с тези несъответствия и неточности, включително процедури за взаимно съгласуване на позициите, за да може да се елиминират тези несъответствия и неточности.

Институциите следва да установят подходящи процеси за осигуряване на съответствие между данните, въвеждани в моделите за измерване на ЛРБП за цялата група, напр. за симулиране на доходността и данните, използвани за финансово планиране.

• г. Вътрешно отчитане

Вътрешните системи за отчитане на риска на институциите следва да предоставят навременна, точна и изчерпателна информация относно тяхната експозиция към ЛРБП. Честотата на вътрешните отчети следва да бъде поне веднъж на тримесечие.

Вътрешните отчети следва да се представят на ръководния орган или неговите представители с подходящо ниво на обобщаване на информацията (по ниво на консолидация и валута) и да се преглеждат редовно. Отчетите следва да съдържат информация, адаптирана към конкретното ръководно ниво (напр. ръководен орган, висше ръководство) и към конкретната ситуация на институцията и икономическата среда.

ЛРБП отчетите следва да предоставят обобщена информация, както и достатъчно детайли, за да се позволи на ръководния орган или неговите представители да оценят чувствителността на институцията към промени в пазарните условия и други важни рискови фактори. Съдържанието на отчетите следва да отразява промените в рисковия профил на институцията и в икономическата среда и да сравнява текущата експозиция с политиката за лимитите.

ЛРБП отчетите следва редовно да включват резултатите от прегледите на моделите и одитите, както и сравнения на миналите прогнози или рискови прогнози с действителните резултати, за да обосноват потенциалните недостатъци на моделирането. По - специално институциите следва да оценяват моделираните загуби от предплащания спрямо реализираните исторически загуби. Портфейлите, които могат да бъдат засегнати от значителни движения в оценката по пазарна стойност, следва да бъдат ясно установени, а въздействието следва да бъде следено в рамките на информационната система на институцията и да подлежи на наблюдение в съответствие с всички други портфейли с експозиция към пазарен риск.

Макар че видовете отчети, изготвяни за ръководния орган или неговите представители, варират в зависимост от състава на портфейла на институцията, те следва да включват, като се взема предвид параграф 65, следното:

• (а) Обобщения на агрегираните ЛРБП експозиции на институцията, включително информация относно експозициите към риска от несъответствие, базисния и опционния риск. Следва да бъдат установени и обяснени активите, пасивите, паричните потоци и стратегиите, които определят нивото и посоката на ЛРБП.
• (б) Отчети, показващи съответствието на институцията с политиките и лимитите.
• (в) Ключови допускания в моделирането, като характеристики на безсрочните депозити (БД), предсрочни погасявания за кредити с фиксирана лихва, предсрочни тегления на срочни депозити, усвояване на ангажименти, натрупване на валута и третиране на търговски маржове.
• (г) Подробности относно въздействието на ключовите допускания при моделирането върху измерването на ЛРБП по отношение на измерванията за икономическа стойност и доходността, включително промени в допусканията при различни сценарии на лихвения процент.
• (д) Подробности относно въздействието на лихвените деривати върху измерването на ЛРБП по отношение на измерванията за икономическата стойност и за доходността.
• (е) Подробности относно въздействието на инструментите, отчитани по справедлива стойност, включително активи и пасиви от ниво 3, върху измерването на ЛРБП по отношение на измерванията за икономическата стойност и доходността.
• (ж) Резултати от стрес тестовете, посочени в раздел 4.4.4, шоковете, посочени в раздел 4.4.3, надзорните стрес тестове на твърде отклоняващи се елементи, посочени в раздел 4.5, и оценката на чувствителността към ключовите допускания и параметри; и
• (з) Обобщение на прегледите на политиките, процедурите и адекватността на системата за измерване на ЛРБП, включително всички становища на вътрешни и външни одитори или други еквивалентни външни страни (като например консултанти).

Въз основа на тези отчети ръководният орган или неговите представители следва да могат да оценят чувствителността на институцията към промени в пазарните условия и други важни рискови фактори, по - специално по отношение на портфейлите, които потенциално биха били засегнати от значителни движения в оценката по пазарна стойност.

Вътрешната система за измерване на риска следва да генерира отчети във формат, който позволява на различните нива на управление на институцията да разбират лесно отчетите и своевременно да вземат подходящи решения. Отчетите следва да представляват основата за редовно наблюдение на това дали институцията работи в съответствие със стратегията си и лимитите на лихвен риск, които е приела.

• д. Управление на моделите

Институциите следва да гарантират, че валидирането на методите за измерване на ЛРБП — които следва да се преглеждат и валидират независимо от тяхната разработка — и оценката на съответния риск, свързан с модела, се включват в официален процес за създаване на политики, който следва да бъде преглеждан и одобряван от ръководния орган или неговите представители. Политиката следва да бъде интегрирана в управленските процеси за управление на риска, свързан с модела, и следва да уточнява:

• (а) ръководните роли и да определя кой е отговорен за разработването, валидирането, документацията, въвеждането и използването на модели; и
• (б) отговорностите за наблюдение на моделите, както и политиките, включително разработването на процедури за начално и текущо валидиране, процеси за оценка на резултатите, одобрение, контрол на версията, изключения, ескалация, модификация и изваждане от употреба.

Рамката за валидиране следва да включва следните четири основни елемента:

• (а) оценка на концептуалната и методологическа надеждност, включително доказателства за разработването;
• (б) текущо наблюдение на модела, включително процес за проверка и сравнителен анализ;
• (в) анализ на резултатите, включително бек - тестване на ключовите вътрешни параметри (напр. стабилност на депозитите, коефициенти на предсрочно погасяване на кредити, предсрочно изплащане на депозити, оценка на инструменти); и
• (г) изчерпателна оценка на всички експертни мнения и становища, използвани във вътрешните модели.

По отношение на очакваните начални и текущи дейности по валидиране политиката следва да установи йерархичен процес за определяне на надеждността на риска, свързан с модела, въз основа на количествените и качествените измерения, като размер, въздействие, предишни резултати и опит на персонала с използваната техника на моделиране.

Управлението на риска, свързан с модела за измерването на ЛРБП следва да се придържа към холистичен подход, който започва с мотивация, разработване и въвеждане от страна на собствениците на модела и потребителите. Преди получаването на вътрешно одобрение за използване, процесът за определяне на входните данни, допусканията, методологиите за моделиране и резултатите на модела следва да бъде прегледан и валидиран независимо от разработването на ЛРБП моделите.

Резултатите от прегледа и валидирането и всички препоръки относно използването на модела следва да бъдат представени на и одобрени от ръководния орган или неговите представители. След одобрението моделът следва да подлежи на редовен преглед, валидиране и утвърждаване на процеса с честота, съответстваща на нивото на риска, свързан с модела, определено и одобрено от институцията.

Процесът на текущ преглед следва да установи набор от събития, активиращи изключения, които задължават преглеждащите модела да уведомят ръководния орган или неговите представители своевременно, за да се определят коригиращи действия и ограничения за употребата на модела. Когато е уместно следва да бъдат предоставени ясни права за контрол на версията на собствениците на модела.

Одобреният модел може да бъде модифициран или оттеглен въз основа на наблюденията и новата информация, събрана във времето. Институциите следва да изготвят политики за преход на модели, включително за одобрение на промени и контрол на версията и документацията.

Институциите може да разчитат на външни ЛРБП модели за управление и контрол на ЛРБП, при условие че тези модели са адекватно адаптирани, за да отговарят съответно на специфичните характеристики на въпросната институция. От институциите се очаква да разбират напълно основните анализи, допускания и методологии на външните модели и да осигурят адекватното им включване в цялостните системи и процеси за управление на риска в институцията. Когато трети страни предоставят входни данни за пазара, поведенчески допускания или параметри за модела, институцията следва да разполага с процес за определяне дали тези входни данни са целесъобразни за нейната дейност и рисковите характеристики на нейната дейност. Институциите следва осигурят адекватното документиране на употреба на външни модели, включително всички конкретни персонализации.

Входните данни или допускания за модела, независимо дали произлизат от вътрешни процеси за моделиране или от трети страни, следва да бъдат включени в процеса на валидиране. Институцията следва да документира и обясни избора на конкретни параметри за модела, като част от процеса на валидиране.