5.1 Условия за приемливост във връзка с обезпечена кредитна защита

В съответствие с член 181, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 575/2013, за целите на установяването на вътрешни изисквания за правна сигурност, които като цяло са в съответствие с установените в трета част, дял II, глава 4, раздел 3 от същия регламент, доколкото в оценките на LGD е отчетено наличието на обезпечение, институциите следва да гарантират, че споразумението за обезпечение, по линия на което се предоставя обезпечението, е правно ефективно и валидно във всички относими юрисдикции и дава възможност на институцията да ликвидира или придобие обезпечението в разумен срок, включително в случай на неизпълнение, несъстоятелност или неплатежоспособност на длъжника и, ако е приложимо, на попечителя, държател на обезпечението.

В съответствие с член 181, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 575/2013, за целите на установяването на вътрешни изисквания за оценка на обезпеченията, които по принцип са в съответствие с посочените в трета част, дял II, глава 4 , раздел 3 от същия регламент, доколкото в оценките на LGD е отчетено наличието на обезпечение, институциите следва да гарантират, че са изпълнени всички изброени по - долу условия:

• (а) правилата, уреждащи преоценката на обезпечението, включително методите и честотата на наблюдение на стойността на обезпечението, са съгласувани за всеки вид обезпечение и са посочени във вътрешните политики на институцията;
• (б) когато настъпват значителни промени в пазарните условия, институциите извършват по - често наблюдение.

За целите на член 55 от регулаторните технически стандарти (РТС) относно методологията за оценка на базата на вътрешнорейтинговия подход и за да се гарантира спазването на общите принципи за правна сигурност и оценка на обезпеченията съгласно точки 17 и 18, вътрешните изисквания за правна сигурност и оценка на обезпеченията, установени от институциите в съответствие с член 181, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да отговарят напълно на следните изисквания на трета част, дял II, глава 4 , раздел 3 от същия регламент:

• (а) по отношение на финансовото обезпечение те следва да бъдат в съответствие с член 207, параграф 3 и член 207, параграф 4, буква г) от същия регламент;
• (б) при обезпечения с недвижими имоти, както и по отношение на експозициите по лизинг, третирани като обезпечени, когато отдаденият на лизинг актив е недвижим имот, те следва да бъдат в съответствие с член 208, параграфи 2 и 3 от същия регламент.

За целите на оценяването на обезпечения с недвижими имоти и за преразглеждане на тяхната стойност при условията, посочени в член 208, параграф 3, буква б) от същия регламент, институциите следва да гарантират следното:

• (i) обезпечението с недвижими имоти се оценява от независим оценител по цена, равна на пазарната или по - ниска от нея. В държавите членки, които са предвидили строги критерии за оценяване на ипотечната заемна стойност в законови и подзаконови нормативни разпоредби, имотите може вместо това да бъдат оценявани от независим оценител по стойност, равна на или по - ниска от ипотечната заемна стойност. Институциите следва да изискват от независимия оценител да не взема предвид спекулативни елементи при оценяването на ипотечната заемна стойност;
• (ii) независимият оценител документира пазарната стойност или ипотечната заемна стойност по прозрачен и ясен начин;
• (iii) стойността на обезпечението е пазарната стойност или ипотечната заемна стойност, намалена, ако е целесъобразно, с цел да се отразят резултатите от наблюдението и да се отчетат предишни претенции към имотите;
• (iv) независимият оценител следва да притежава необходимите квалификации, способности и опит за извършване на оценка и следва да бъде независим от процеса по вземане на кредитни решения. Доколкото служител на институцията отговаря на всички посочени по - горе условия, този служител може да се счита за независим оценител;
• (в) по отношение на вземанията те следва да бъдат в съответствие с член 209, параграф 2 от същия регламент. Стойността на вземането следва да бъде размера на вземането;
• (г) за други обезпечения с физически активи, както и по отношение на експозициите по лизинг, третирани като обезпечени, когато отдаденият на лизинг актив е недвижим имот, те следва да бъдат в съответствие с член 210, букви а) и буква ж) от същия регламент. За целите на извършването на оценка и преоценка на обезпечението в съответствие с член 210, буква ж) от същия регламент институциите следва да оценяват обезпеченията по тяхната пазарна стойност, която следва да бъде приблизителната сума, срещу която обезпеченията биха били прехвърлени на датата на оценката между желаещ купувач и желаещ продавач в сделка, при която те са достатъчно независими и равнопоставени;
• (д) по отношение на други форми на обезпечена кредитна защита те следва да бъдат в съответствие с член 212, параграф 1, буква а) и член 212, параграф 2, буква е) от същия регламент.

За целите на точка 17 институциите следва да получат правно становище, което потвърждава правната ефективност и валидност на споразумението за обезпечение във всички относими юрисдикции. Това правно становище следва:

• (а) да се изготвя най - малко за всеки вид споразумение за обезпечение; и
• (б) да бъде предоставено в писмена форма от правен съветник. Когато правният съветник е служител на институцията, той следва да бъде независим от процеса по вземане на кредитни решения по отношение на инициирането или подновяването на разглеждания вид експозиции.

За целите на точка 20 институциите могат да се позовават на едно правно становище във връзка с множество споразумения за обезпечение, когато то се отнася до едно и също приложимо право. Институциите следва да получават допълнително правно становище по отношение на всяка съществена разновидност в условията на споразумението за обезпечение, което би могло да засегне правната ефективност и валидността на споразумението за специфичното обезпечение. Като минимум, промените в правната рамка, приложими към споразуменията за обезпечение и към прилагането на споразумението за обезпечение към други видове експозиции или длъжници, класифицирани към други класове експозиции или към други видове длъжници, т.е. отделни физически или юридически лица, следва винаги да се считат за случаи на съществени разновидности в условията на споразумението за обезпечение.

За целите на точка 20 институциите могат да се позовават на едно правно становище, което обхваща няколко юрисдикции. По - специално, когато съществуват международни разпоредби под формата на международно право или друга форма на международно споразумение, правното становище може да обхваща няколко или всички юрисдикции, в които са приети тези разпоредби. В този случай правното становище следва най - малкото:

• (а) да разглежда въпроса дали разпоредбите гарантират правна ефективност и валидност на обезпечението във всички юрисдикции, в които са приложими разпоредбите;
• (б) да определя ясно всички юрисдикции, в които са приложими разпоредбите;
• (в) да определя ясно всички форми на обезпечение, които са предмет на разпоредбите.

Институциите следва да гарантират, че получават правното становище или становищата в съответствие с точка 20, като потвърждават, че споразумението за обезпечение, съгласно което е предоставено другото физическо обезпечение, е правно ефективно и валидно най - малко в следните юрисдикции:

• (а) юрисдикцията, чието право урежда споразумението за обезпечение;
• (б) ако съществува публичен регистър за вида на обезпечението, юрисдикцията, в която е регистрирано обезпечението; в противен случай, юрисдикцията, в която е регистриран собственикът на обезпечението, или мястото на пребиваване, ако собственикът на обезпечението е физическо лице;
• (в) ако е относимо за дадено обезпечение — юрисдикциите, в които са регистрирани институцията и длъжникът; при всички случаи, ако длъжникът е физическо лице, юрисдикцията по неговото или нейното място на пребиваване;
• (г) юрисдикцията, в която е най - вероятно да се осъществи реализацията на обезпечението, ако е необходимо;
• (д) всяка друга юрисдикция, ако се счита, че е от значение за дадено обезпечение.