(ii) Тегла за рисковите показатели и категории

За всяка стойност на даден рисков показател СГД следва да определи индивидуална оценка на риска (IRS), варираща от 0 до 100, където 0 показва най - ниския риск, а 100 — най - високия риск. За изчисляването на всяка IRS, СГД може да прилага „ метод на групиране “ или „линеен“ метод.

СГД следва да прилага експертни оценки, за да калибрира праговете, но при всички случаи следва да спазва следните минимални прагове:

• а. Що се отнася до отношението на ливъридж, съотношението на базовия собствен капитал от първи ред, съотношението на капиталово покритие и отношението на нетно стабилно финансиране, ако стойността на показателя за дадена институция членка, е под минималните регулаторни изисквания, приложими в съответствие с член 92, параграф 1, чл. 412 и чл. 413 от Регламент (ЕС) № 575/2013, съответната IRS следва да бъде 100.
• б. За съотношението на капиталово покритие, ако стойността на показателя на институция членка е по - ниска от 100%, тогава съответната IRS следва да бъде 100.
• в. Съотношението на общата рискова експозиция/общо активи и съотношението гарантирани депозити/свободни от тежести активи, ако стойността на показателя за дадена институция членка е по - голяма от 100%, съответната IRS следва да бъде 100.

„ Метод на групиране “ за IRS

При „ метода на групиране “ СГД определя фиксиран брой рискови класове (групи) за всеки рисков показател, като броят на групите е най - малко две. СГД следва да определи броя на групите така, че да отразяват различните нива на риск, породен от институциите членки (напр. висок, среден, нисък), оценено въз основа на съответния рисков показател.

За всяка група в рисков показател „j“ СГД следва да определи горна и долна граница на стойността „ А “ на рисковия показател по такъв начин, че институциите членки със сходно ниво на риск да бъдат групирани в една и съща група. СГД следва да определи границите на групите на относителна или на абсолютна основа, като:

• а. Когато се използва относителната основа, СГД следва да разпредели институциите членки равномерно сред рисковите групи. СГД определя границите на групите след определяне на стойностите „ А “ на показателя за риск на институциите членки в същата група.
• б. Когато се използва абсолютната основа, СГД следва да определи границите на групите така, че да отразяват това, че всички стойности „ А “ на рисковия показател в рамките на тези граници представляват сходно ниво на риск и че всички институции членки със сходно ниво на риск попадат в една и съща група.

СГД следва да определи броя и границите на групите по такъв начин, че да гарантира, че разграничаването на институциите членки е задоволително и целесъобразно. СГД следва да избягва калибриране на броя и на границите по такъв начин, че всички институции членки, въпреки че показват значителни разлики в нивата на риск, измервани от конкретен показател, да бъдат класифицирани в една и съща група.

СГД не следва да определя горна граница за най - горната група и не следва да определя долна граница за най - долната група .

За всяка група по рисков показател СГД следва да определи съответна стойност за IRS. СГД следва да определи IRS от 100 за групата с най - висок риск и IRS от 0 за групата с най - нисък риск. СГД може да се отклони от това правило за рискови показатели, които могат да имат само две възможни стойности, и когато едната от тях представлява средно ниво на риск. Ако СГД реши да се възползва от тази възможност, тогава тя следва да определи IRS от 50 за групата, представляваща средно ниво на риск, докато IRS, отнесена към другата група, следва да бъде 100 или 0.

„Линеен метод “ за IRS

При този метод за всяка институция „i“ и за всеки рисков показател „j“ СГД следва да изчисли IRS въз основа на стойността „A“ на рисковия показател. СГД следва да определи горна граница и долна граница за всеки показател. Ако стойността на показателя е между определените 𝑎𝑎 𝑗𝑗 граници, СГД 𝑏𝑏 𝑗𝑗 следва да определи стойността на IRS между 0 и 100 по следните две формули:

• а. Когато по - висока стойност на показателя показва по - висок риск, а показателят е над горната граница , СГД следва да фиксира стойност на IRS от 100. По подобен начин, когато стойността 𝑎𝑎 𝑗𝑗 на показателя е под долната граница , СГД следва да определи стойността на IRS на 0. Съответната формула е: 𝑏𝑏 𝑗𝑗 където j = показател 𝐼𝐼𝐶𝐶𝐼𝐼 𝑖𝑖𝑗𝑗 = „j“ ⎩ ⎧ ⎪ ⎨ ⎪ варира 100 0 𝐴𝐴 𝑎𝑎 𝑖𝑖𝑗𝑗 𝑗𝑗 −𝑏𝑏 от −𝑏𝑏 1 𝑗𝑗 𝑗𝑗 до ∗ 100, m. ако𝑏𝑏 ако ако 𝑗𝑗 𝐴𝐴 𝐴𝐴 ≤ 𝑖𝑖𝑗𝑗 𝑖𝑖𝑗𝑗 𝐴𝐴 < > 𝑖𝑖𝑗𝑗 𝑏𝑏 𝑎𝑎 ≤ 𝑗𝑗 𝑗𝑗 𝑎𝑎 𝑗𝑗
• б. Аналогично, ако по - нисък показател показва по - рискова ситуация, а показателят е под долната граница , СГД следва да фиксира стойността на IRS на 100. Съответно, когато стойността на показателя 𝑏𝑏 𝑗𝑗 е над горната граница на , СГД следва да фиксира стойността на IRS на 0. Съответната формула е: 𝑎𝑎 𝑗𝑗

За всеки показател 𝐼𝐼𝐶𝐶𝐼𝐼 на 𝑖𝑖𝑗𝑗 риска = ⎩ ⎧ ⎪ ⎨ ⎪ СГД 𝑎𝑎 𝑎𝑎 100 0 𝑗𝑗 следва 𝑗𝑗 −𝐴𝐴 −𝑏𝑏 𝑖𝑖𝑗𝑗 𝑗𝑗 ∗ да 100, калибрира ако ако ако𝑏𝑏 𝐴𝐴 𝐴𝐴 𝑗𝑗 𝑖𝑖𝑗𝑗 𝑖𝑖𝑗𝑗 ≤ горната < > 𝐴𝐴 𝑏𝑏 а 𝑖𝑖𝑗𝑗 𝑗𝑗 𝑗𝑗 ≤ 𝑎𝑎 граница 𝑗𝑗 и долната

граница , за да гарантира, че е налице достатъчно и смислено разграничаване 𝑎𝑎 𝑗𝑗 на институциите 𝑏𝑏 𝑗𝑗 членки. СГД следва да избягва калибриране на горната и долната граница по такъв начин, че всички институции членки, въпреки значителните различия в областта, измервана от конкретен показател, систематично да попадат или под най - долната, или над най - горната граница.