4.2 Идентифициране и измерване на ЕСУ рисковете

Като част от минималните стандарти за идентифициране и измерване на ЕСУ рисковете вътрешните процедури на институциите следва да включват инструменти и методики за оценка на факторите на ЕСУ рисковете и механизмите им на въздействие в различните категории пруденциален риск и показатели за финансов риск, засягащи експозициите на институцията, включително с оглед на бъдещето.

За да се гарантира правилното идентифициране и управление на ЕСУ рисковете, институциите следва да вземат предвид потенциалното им въздействие в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Нивото на детайлност и точността на данните, инструментите за количествено определяне, методите и показателите, използвани от институциите, зависят от оценката на съществеността, размера и сложността на институциите, и като цяло те следва да бъдат повече в краткосрочен и средносрочен план. Дългосрочният времеви хоризонт следва да се разглежда поне от качествена гледна точка и да подкрепя стратегическите оценки и вземането на решения.

По отношение на екологичните рискове, вътрешните процедури и методики следва да дават възможност на институциите:

• а. да определят количествено рисковете, свързани с климата, например чрез оценка на вероятностите за материализиране и размера на финансовите въздействия, произтичащи от фактори, свързани с климата;
• б. да разбират правилно финансовите рискове, които могат да произтичат от други видове екологични рискове, като например произтичащите от влошаването на състоянието на природата, включително загубата на биологично разнообразие и на екосистемни услуги, или несъответствието на дейностите с действията, насочени към опазване, възстановяване и/или намаляване на отрицателните въздействия върху природата;
• в. да установят ключови рискови индикатори (КРИ), обхващащи най - малко краткосрочните и средносрочните времеви хоризонти, и обхват на експозициите и портфейлите, определени в съответствие с резултатите от оценката на съществеността.

По отношение на социалните и управленските рискове, когато първоначално липсва количествена информация, във вътрешните процедури на институциите следва да бъдат предвидени методи, които започват с качествена оценка на потенциалното въздействие на тези рискове върху дейността и финансовите рискове, пред които е изправена институцията, и постепенно следва да се разработват по - усъвършенствани качествени и количествени мерки. Институциите следва постепенно да подобрят подходите си в съответствие с напредъка на регулациите, науката и наличността на данните и методиките.

По отношение на взаимодействията между различните категории на екологичните, социалните и управленските рискове, вътрешните процедури на институциите следва да гарантират, че всяка рискова категория се оценява първоначално съобразно нейните специфични характеристики, преди да се вземат предвид потенциалните взаимовръзки и взаимозависимостите при измерването на тези рискове.

4.2.2. Свързани с данните процеси

Във вътрешните процедури на институциите следва да бъде предвидено прилагането на надеждни системи за управление на информацията с цел установяване, събиране, структуриране и анализиране на данните, които са необходими за подкрепа на оценката, управлението и наблюдението на ЕСУ рисковете. Тези системи следва да се прилагат в цялата институция като част от цялостното управление на данните и ИТ инфраструктурата. Институциите следва редовно да преразглеждат практиките си, за да гарантират, че те се актуализират в съответствие с обществените (напр. увеличение на наличните данни поради регулаторни инициативи) и пазарните промени, и следва да разполагат с правила за оценка и подобряване на качеството на данните.

Във вътрешните процедури на институциите следва да се гарантира, че институциите събират и използват информацията, необходима за оценка, управление и наблюдение на настоящите и ориентираните към бъдещето ЕСУ рискове, на които те могат да бъдат изложени чрез своите контрагенти, като се стремят да събират достатъчно подробни данни на ниво клиенти и активи.

Вътрешните процедури на институциите следва да се основават на ЕСУ данни, които са налични както в институцията, така и извън нея, включително чрез редовен преглед и използване на информация за устойчивостта, оповестявана от техните контрагенти, по - специално в съответствие с европейските стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, разработени съгласно Директива 2013/34/ЕС, или със стандарт за доброволно отчитане на малки и средни предприятия (МСП), чиито ценни книжа не се търгуват на регулиран пазар, съгласно съобщение COM (2023) 535 относно пакета от мерки за подпомагане на МСП⁹ .

⁹ COM (2023) 535 — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Пакет от мерки за подпомагане на МСП.

Институциите следва да преценят кои други източници на данни биха подкрепили ефективно оценката, управлението и наблюдението на ЕСУ рисковете, например информация, получена чрез взаимодействие с клиенти и контрагенти като част от нови и съществуващи делови взаимоотношения или данни от трети страни. Когато институциите използват услуги на доставчици — трети страни, за да получат достъп до ЕСУ данни, институциите следва да гарантират, че разбират в достатъчна степен източниците, данните и методиките, използвани от доставчиците на данни, включително потенциалните им ограничения.

Когато качеството или наличността на данните първоначално не са достатъчни за нуждите на управлението на риска, институциите следва да оценят тези пропуски и потенциалното им въздействие. Институциите следва да предприемат и документират коригиращи действия, включително използването на приблизителни оценки и аналози, например въз основа на характеристики на секторно и/или регионално равнище и, когато е осъществимо, да направят корекции, за да бъдат отчетени специфичните за контрагентите аспекти. Институциите следва да се стремят да намалят използването на приблизителни оценки и аналози с течение на времето след като наличността и качеството на ЕСУ данните се подобрят.

По отношение на контрагентите, които са големи предприятия, както са определени в член 3, параграф 4 от Директива 2013/34/ЕС, институциите следва да обмислят събирането или получаването на следните данни, когато е приложимо:

• a. За екологичните рискове:
• i. географското местоположение на ключови активи (напр. производствени обекти) и експозицията на екологични опасности (напр. опасности, свързани с температурите, с вятъра, с водите, с компактна маса) с равнището на детайлност, което е необходимо за подходящ анализ на физическия риск, и наличието на застраховка;
• ii. текущите и, ако са налични, целевите емисии на парникови газове (ПГ) от обхват 1, обхват 2 и обхват 3 като абсолютна стойност и, когато е приложимо, като стойност на интензитета;
• iii. зависимостта от изкопаеми горива, както по отношение на заложените икономически фактори, така и на база приходите;
• iv. търсенето и/или потреблението на енергия и вода по отношение на заложените икономически фактори или на база приходите;
• v. равнището на енергийна ефективност за експозиции, обезпечени с недвижими имоти и капацитета за обслужване на дълга на контрагента;
• vi. текущото и очакваното финансово въздействие на екологичните рискове и възможности върху финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на контрагента;
• vii. стратегически планове, свързани с прехода, включително план за преход за смекчаване на последиците от изменението на климата, оповестен в съответствие с член 19а или член 29а от Директива (ЕС) 2022/2464, когато има такива;
• б. За социалните и управленските рискове:
• i. съответствието с Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права при работа;
• ii. съществените отрицателни въздействия върху собствените работници, работниците по веригата на стойността, засегнатите общности и потребителите/крайните ползватели, включително информация за усилията или процесите за надлежна проверка с цел избягване и коригиране на такива въздействия.

За експозиции към други видове контрагенти, различни от големи предприятия, институциите следва:

• а. да определят данните, необходими за идентифицирането, измерването и управлението на ЕСУ рисковете, като се вземе предвид списъкът, предоставен в точка 28, в подкрепа на тази оценка;
• б. когато е необходимо да преодолеят пропуските в данните, да използват експертни оценки, качествени данни, оценки на ниво портфейл и аналози в съответствие с точка 27.

4.2.3. Основни характеристики на референтните методики за установяване и измерване на ЕСУ рисковете

Във вътрешните процедури на институциите следва да бъде предвидена комбинация от методики за оценка на риска, включително методики, основани на експозиции, на сектори и на портфейли, както и методики, основани на сценарии, както е посочено в точки 31— 42. Комбинацията от методики следва да бъде съставена по начин, който дава възможност на институциите да направят цялостна оценка на ЕСУ рисковете във всички съответни времеви хоризонти. По - конкретно институциите следва да използват поне методи, основани на експозицията, за да получат краткосрочна представа за това как ЕСУ рисковете влияят върху рисковия профил и рентабилността на техните контрагенти, да използват методи, основани на сектор, портфейл и сценарий, за да подпомогнат процеса на средносрочното планиране и определянето на рискови лимити и рисков апетит за насочване на институцията към нейните стратегически цели, като оценят тяхната чувствителност към ЕСУ рисковете в различните времеви хоризонти, включително дългосрочните, чрез методи, основани на сценарии .

• а. Методи, основани на експозицията

На равнището на експозициите, в съответствие с разпоредбите в точки 126 и 146 от Насоките на ЕБО относно предоставянето и наблюдението на кредити, институциите следва да разполагат с вътрешни процедури за оценка на експозицията на дейностите и ключовите активи на своите контрагенти към ЕСУ факторите, по - специално екологичните фактори и въздействието на изменението на климата, както и целесъобразността на смекчаващите действия. За тази цел институциите следва да гарантират, че ЕСУ факторите, по - специално екологичните фактори, са правилно отразени във вътрешните им процедури за класифициране на риска, че са взети предвид в цялостната оценка на риска от неизпълнение на кредитополучателя и, когато това е обосновано предвид тяхната същественост, са включени в рисковите индикатори, вътрешните кредитни оценки или рейтинговите модели, както и в оценката на обезпечението.

Що се отнася до оценката на екологичните рискове на ниво експозиция, вътрешните процедури на институциите следва да включват набор от рискови фактори и критерии, които обхващат както рисковите фактори, свързани с физическия риск, така и рисковите фактори, свързани с риска от прехода. За големи институции това включва, когато е приложимо, най - малко следното:

• а) степента на уязвимост към екологични опасности, като се вземе предвид географското местоположение на ключовите активи на контрагентите и гарантите или на физическото обезпечение на експозициите, като се вземат предвид както балансовите, така и задбалансовите експозиции;
• б) степента на уязвимост към рисковете, свързани с прехода, като се вземат предвид съответните технологични развития, въздействието на приложимите или предстоящата нормативна уредба за околната среда, засягаща сектора на дейност на контрагента, текущите и, ако има такива, целевите емисии на ПГ като абсолютна стойност и, когато е приложимо, като стойност на интензитета на контрагента, въздействието на променящите се предпочитания на пазара и равнището на енергийна ефективност в случай на експозиции към жилищни или търговски недвижими имоти, заедно с капацитета за обслужване на дълга на контрагентите;
• в) експозицията на бизнес модела и/или веригата на доставки на контрагента към критични смущения, дължащи се на екологични фактори, като например въздействието на загубата на биологично разнообразие, недостиг на вода или замърсяване;
• г) експозицията на контрагента към репутационни рискове и рискове от съдебни спорове, като се вземат предвид приключени, висящи или предстоящи съдебни спорове, свързани с екологични въпроси;
• д) (планираната) падежна структура или сроковете на експозицията или актива;
• е) факторите за ограничаване на риска, като частно или публично застрахователно покритие, например въз основа на приложими национални схеми за бедствия или подобни рамки, и капацитета на контрагента да осигури устойчивост спрямо рискове, свързани с прехода, и физически рискове, включително чрез ориентирано към бъдещето планиране на прехода.

Когато все още няма налични данни, необходими за оценяване на определени критерии, като например контрагентите са малки предприятия, институциите следва да приложат стъпките, описани в точки 26, 27 и 29.

По отношение на оценката на социалните и управленските рискове на ниво експозиция институциите следва да прилагат процеси на надлежна проверка с цел оценка на финансовите въздействия, произтичащи от социалните и управленските фактори, както и уязвимостта на бизнес модела на контрагентите към тези фактори, като вземат предвид придържането на корпоративните контрагенти към социалните и управленските стандарти, като посочените в точка 28б, подточка i), експозицията на контрагента към риск от съдебни спорове, произтичащ от социални или управленски въпроси, както и приложимото законодателство в юрисдикцията, в която контрагентът осъществява дейност.

• б. Методи, основани на сектор, методи, основани на портфейл и методи за съответствие на портфейлите

Във вътрешните процедури на институциите следва да бъдат предвидени основани на секторите и основани на портфейлите методи, по - специално топлинни карти, в които се подчертават ЕСУ рисковете за отделните икономически (под)сектори в диаграма или в система за мащабиране, както е посочено в точки 127 и 149 от Насоките на ЕБО относно предоставянето и наблюдението на кредити. Методиките на институциите следва да дават възможност за картографиране на техните портфейли в съответствие с ЕСУ рисковите фактори и за определяне на всяка концентрация към един или повече видове ЕСУ рискове.

По отношение на ЕСУ факторите, които не са свързани с климата, големите институции следва да разработят:

• а) методи за идентифициране на секторите, които силно зависят от екосистемните услуги или имат значително въздействие върху тях, както и инструменти за измерване на финансовото въздействие на влошаването на състоянието на природата и действия, насочени към защитата, възстановяването и/или намаляването на отрицателното въздействие върху природата;
• б) подходи за измерване на положителните или отрицателните въздействия на техните портфейли върху постигането на целите на ООН за устойчиво развитие и за оценка на свързаните с тях потенциални финансови рискове.

По отношение на рисковете, свързани с климата, във вътрешните процедури на институциите следва да бъде предвидено използването на поне една методика за съответствие на портфейлите, за да се оцени на секторна основа степента на съответствие на портфейлите на институцията със свързаните с климата пътища и/или референтните сценарии. Институциите следва също така да обмислят оценка на съответствието на ниво контрагент, например чрез сравняване на интензитета на емисиите на ПГ на даден контрагент с приложим секторен референтен показател.

За целите на точка 37 институциите следва да използват сценарии, които са научно обосновани, свързани със сектори на икономическата дейност и географското местоположение на техните експозиции, актуални и произхождащи от национални, европейски или международни организации, като например национални агенции в областта на околната среда, Съвместния изследователски център на Европейската комисия, Международната агенция по енергетика, Мрежата за екологизиране на финансовата система, Междуправителствения комитет по изменението на климата. Пътищата за декарбонизация на секторите следва да са в съответствие с приложимата цел на политиката, като например целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на ПГ до 2050 г. и за намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. в сравнение с равнището от 1990 г., или с национална цел, когато е приложимо.

За целите на точка 37 институциите следва да определят подходящия обхват на оценките за съответствието на портфейлите и степента на усъвършенстване на методиките, които се използват въз основа на характеристиките на техните портфейли, резултатите от оценката на съществеността и техния размер и сложност. Големите институции с ценни книжа, търгувани на регулиран пазар в рамките на Съюза, следва да вземат предвид списъка на секторите, включени в образец 3 от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2 453 на Комисията¹⁰ . Малките и несложни институции и другите институции, които не са големи могат да използват представителни извадки от експозиции в портфейлите си, за да извършват оценки на съответствието на портфейлите.

¹⁰ Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2453 на Комисията от 30 ноември 2022 г. за изменение на техническите стандарти за изпълнение, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/637 по отношение на оповестяването на екологичните, социалните и управленските рискове (ОВ L 324, 19.12.2022 г., стр. 1).

Институциите следва да обосноват и документират избора си на методика, включително избора на сценарий(и) и базисна година, подбора на секторите, а за малките и несложни институции и други институции, които не са големи — установяването на представителна извадка от експозиции, както и всяка значителна промяна в методиката с течение на времето. Когато липсват данни, необходими за измерване на съответствието, институциите следва да прилагат стъпките, посочени в точки 26, 27 и 29.

Институциите следва да вземат предвид изводите, достигнати чрез методиките за съответствие на портфейла по отношение на климата, с цел:

• а. да оценят и наблюдават свързаните с климата рискове от прехода, произтичащи от несъответствия на контрагентите и/или портфейлите с регулаторните цели и пътищата на ЕС, на държавите членки или на трети държави, съгласувани с приложимите цели в областта на климата, както и свързаните потенциални финансови рискове;
• б. да подпомага процеса на вземане на решения относно формулирането и прилагането на своя рисков апетит, бизнес стратегия и планиране на прехода, включително по отношение на приоритизирането на взаимодействието с определени контрагенти.
• в. Методи, основани на сценарии

В допълнение към методите, основани на сектори, методите основани на портфейл и методите за съответствие на портфейлите, във вътрешните процедури на институциите следва да бъде предвидено използването на основани на сценарии анализи, за да бъде тествана тяхната устойчивост на ЕСУ рисковете при различни сценарии, като се започне с рисковете, свързани с климата¹¹ .

¹¹ Буква г) от задълженията, включени в член 87а, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС, ще бъде разгледана чрез разработването на допълнителни насоки на ЕБО относно анализа на сценариите за тестване на устойчивостта на институциите по отношение на екологичните, социалните и управленските фактори.