6.2. Анализ на устойчивостта

Институциите следва да изготвят своя анализ на устойчивостта с оглед да оценят способността си да поддържат стратегическата си ориентация и рентабилност при неблагоприятни условия.

Като отправна точка за анализа на устойчивостта институциите следва да извършат задълбочен анализ на средата, в която извършват дейност, и на очакваното ѝ развитие в обозримото бъдеще.

Въз основа на това институциите следва да определят свой собствен референтен сценарий, т.е. сценарий, който отразява най - вероятната екологична посока, която бъдещото развитие би могло да поеме според институцията. Този вътрешен референтен сценарий се основава на базовия сценарий, използван за стрес тестовете, но обхваща дългосрочен хоризонт и в резултат на това може да се отклонява в различна степен от темпа на наблюдаваните тенденции.

В допълнение към референтния сценарий институциите следва също да изберат набор от отделни алтернативни сценарии, имащи за цел да обхванат широк спектър от правдоподобни алтернативни варианти.

Когато извършват анализ на устойчивостта, институциите следва да вземат предвид веригите за обратна връзка, произтичащи от адаптирането на финансовия сектор към нарастващите рискове (напр. намаляване на застрахователното покритие в уязвими по отношение на климата региони, което понижава стойността на активите и кредитоспособността, което от своя страна увеличава финансовите загуби и ограничава бъдещите инвестиции) и неговия принос за нуждите от финансиране на икономиката. За тази цел институциите следва да наблюдават движенията в преразпределянето на капитал и възможните ефекти на изтласкване в сектори или подсектори, които са най - силно засегнати от усилията за преход (напр. изместване от секторите с висок въглероден интензитет поради повишено възприемане на риска или прекомерно съсредоточаване на инвеститорите върху „зелените“ активи, което води до неправилно ценообразуване и намалена наличност на финансиране за секторите в преход или уязвимите МСП).

Успоредно с този задълбочен анализ на средата, в която работят, институциите следва да определят основните характеристики на текущия си бизнес модел, включително заложената рентабилност, комбинацията от активи и пасиви, пазарния дял, структурата на финансиране, ключовите фактори за успех и ключовите зависимости.

Като комбинират този анализ на източниците на рентабилност на своя бизнес модел и своя референтен сценарий, институциите следва да изготвят прогнози за своята коригирана спрямо риска рентабилност и някои други значими показатели (включително екологични показатели) за различните си дейности за период от най - малко 10 години. За да поставят под съмнение устойчивостта на своята стратегия, институциите следва да възпроизведат прогнозите, направени въз основа на техния референтен сценарий, с набора от алтернативни сценарии.

Институциите следва да разделят анализа на няколко времеви хоризонта, като същевременно гарантират съгласуваност между различните хоризонти. Това ще способства да правят относително по - точни прогнози в краткосрочен план (например за по - малко от пет години). С удължаването на времевия хоризонт институциите могат да използват диапазони за очакваните резултати от прилаганата стратегия и за другите ключови показатели.

За анализа на устойчивостта институциите следва да използват допускане относно ограничен динамичен портфейл, което ограничава промените в основните им портфейли до тези, предвидени в съществуващата им стратегия. По - специално институциите следва да гарантират, че прогнозите им са съгласувани с целите, определени в техния план в съответствие с член 76, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС. Като допълнение институциите може да използват допускане относно цялостен динамичен портфейл, което включва както очакваните промени в екологичните фактори, така и очакваната им реакция на тези промени.

Анализът на устойчивостта следва да осигури на институциите оценка на жизнеспособността на техния бизнес модел и устойчивостта на тяхната стратегия при всеки от тестваните сценарии. Институциите следва да вземат предвид констатациите от пълния набор от сценарии, а не само да се съсредоточат върху тези от сценариите от средния диапазон (т.е. сценарии, които се отклоняват само умерено от референтния сценарий). В резултат на това прилагането на анализ на устойчивостта следва да помогне на институцията да оцени и, когато е необходимо, да коригира стратегията си (включително плана си за преход), за да гарантира своята устойчивост към алтернативни неблагоприятни сценарии.