Принципи и съображения относно методологиите

В зависимост от нивото на сложност на подхода сценариите могат да бъдат под формата на прости описания или на по - подробни количествени прогнози.

Компетентните органи могат да решат да прилагат едни и същи сценарии за всички финансови субекти с цел съпоставимост или да адаптират сценариите спрямо конкретни категории финансови субекти, като вземат предвид техните рискови профили и бизнес модели.

Низходящ (от горе надолу) спрямо възходящ (от долу нагоре) подход

Компетентните органи следва да оценят ползите от низходящия подход спрямо възходящия подход, като изберат най - подходящия метод въз основа на конкретните цели, зрелостта на финансовите субекти в ЕСУ стрес тестовете и естеството на експозициите, обхванати от оценката, като вземат предвид следните съображения:

• ▪ Низходящият подход, при който компетентните органи централизирано изчисляват въздействието на сценариите за стрес тестове, гарантира известна степен на съпоставимост между финансовите субекти и осигурява на компетентните органи по - силен контрол върху процеса и методологията, като по този начин се намалява тежестта за сектора.
• ▪ Възходящият подход, при който финансовите субекти сами изчисляват въздействието на сценариите за стрес тестове, предлага по - висока степен на детайлност, което позволява да се отразят идиосинкратичните елементи, характерни за някои портфейли, контрагенти и експозиции. Той също така насърчава по - активното участие в процеса на провеждане на стрес тестове и спомага за засилване на изграждането на капацитет на финансовите субекти.

Когато използват възходящ подход, компетентните органи следва да установят ясни методологични рамки, за да гарантират последователност и еднакви условия на конкуренция между финансовите субекти, включително съображения за пропорционалност относно очакванията за степента на сложност на тяхното изчисляване на въздействието.

Може да се обмисли комбиниран подход, който да съчетае предимствата и на двете методологии. Компетентните органи могат да вземат решение относно подходящия подход въз основа на наличните данни и собствеността върху моделите, като отчитат, че конкретните портфейли или дейности, например рискът от поемане на емисии, могат да изискват по - подробни данни и моделиране, отколкото е възможно при низходящ подход.

Ниво на детайлност

При вземането на решение относно степента на детайлност компетентните органи следва да постигнат подходящ баланс между простота и точност, като вземат предвид наличността, качеството и методологичната зрялост на данните. Може да са необходими по - подробни данни, например за да се отразят по подходящ начин въздействията на риска от прехода на ниво дейност или субект или регионалните/местните въздействия на физическите рискове.

Компетентните органи следва да вземат предвид най - малко следните измерения на детайлност:

• а. Ниво на портфейла: Разграничаване по класове активи (напр. корпоративни заеми, ипотеки, експозиции към държавни дългови инструменти, капиталови и корпоративни облигации).
• б. Ниво на сектора: Класификация въз основа на промишления сектор (например, промишлености с високи въглеродни емисии, енергетика, недвижими имоти, селско стопанство). За конкретните сектори може да се проучи по - висока степен на детайлност (например електроенергетика, сектор, засегнат от революционна технология, индустрии, базирани на изкопаеми горива). При недвижимите имоти може да се направи разграничение между експозициите на търговски и жилищни недвижими имоти.
• в. Географско ниво: Разграничение по региони (напр. ниво 3 по NUTS) за оценка на експозицията към специфични за местоположението ЕСУ рискове, по - специално физически рискове.
• г. Ниво на контрагент: Детайлност по отделни длъжници или групи длъжници, когато рисковете от концентрация са значителни.
• д. Категория риск: Отделно определяне на физическите рискове (остри и хронични климатични опасности), рисковете, свързани с прехода (политика, технологии и промени на пазара), и други екологични, социални и управленски фактори (напр. загуба на биологично разнообразие, замърсяване, социални и управленски рискове).

Компетентните органи следва да вземат решение относно подходящото ниво на детайлност на данните в зависимост от вида на активите/портфейла и целта на теста. Например за експозициите към държавни дългови инструменти може да бъде достатъчно да се използва ниво на държавите, но за портфейлите за кредитиране или поемане на емисии следва да се проучи най - малко детайлност на ниво регион с данни за географското местоположение, за да се оцени физическият риск.

За анализа на средствата компетентните органи могат да обмислят, когато е възможно и в съответствие с приложимия секторен регламент, да използват подход на подробен преглед по отношение на притежаваните средства.

Допускания в счетоводния баланс

За ЕСУ стрес тестовете компетентните органи следва да започнат, като използват подходът на статичен счетоводен баланс, който обикновено се прилага при традиционните стрес тестове. Въпреки това, те могат да вземат предвид структурните въздействия на плана за преход на финансовите субекти, когато това е възможно и приложимо, в зависимост от времевия период.

За тестове със средносрочни до дългосрочни времеви периоди може да се приложи подходът на динамичния счетоводен баланс (със или без ограничения), за да се гарантира повече реализъм, като се обърне внимание на основните позиции на счетоводния баланс, отразяващи промените в състава на портфейла (променящи се експозиции, преразпределение на активи и действия за редуциране на риска в отговор на сътресения, свързани с ЕСУ).

Като се има предвид несигурността, свързана с начините за осъществяване на преход, развитието на политиката и реакциите на пазара, компетентните органи следва да обмислят възможността да изискат от финансовите субекти да обосноват планираните от тях реакции, като гарантират, че корекциите в счетоводните баланси — например преразпределяне на портфейли, промени в политиките за кредитиране или поемане на емисии или промени във финансовите структури — са реалистични и в съответствие с публично оповестените им стратегии за преход.

Всички действия на ръководството, възприети от финансовите субекти, следва да се оценяват въз основа на тяхната осъществимост, навременност и потенциални неумишлени последици, като се избягва прекомерното доверие в оптимистични предположения. Компетентните органи следва да гарантират, че подходът на динамичния счетоводен баланс с ограничения повишава реализма и прогностичния характер на ЕСУ стрес тестовете чрез включване на надеждни планове и мерки на ръководството, като същевременно се запазват минимални гаранции срещу прекомерна гъвкавост в предположенията и се подобрява съпоставимостта на резултатите от стрес тестовете.

Извадка от финансови субекти

Компетентните органи следва да определят подходяща извадка от финансови субекти, които да участват в ЕСУ стрес тестовете и/или в анализа на ЕСУ сценариите, като гарантират достатъчно секторно/пазарно покритие, като вземат предвид посочените цели и в случай на тематични оценки, основната насоченост на дейността. Разработването на стрес теста следва да бъде адаптирано, когато е необходимо, за да отразява характеристиките на различните категории финансови субекти.

Компетентните органи следва също така да обмислят провеждането на целенасочени дейности по отношение на конкретни подгрупи субекти с цел преодоляване на конкретни уязвимости или развиващи се тенденции по отношение на ЕСУ риска.

Пропорционалност

Компетентните органи следва да прилагат принципите на пропорционалност, като допускат опростяване на методологията в зависимост от размера, естеството и сложността на дейността на финансовите субекти, както и от степента на значимост на рисковете. Принципът на пропорционалност следва да се разшири, така че да обхваща изискванията за докладване, разработването на сценарии и очакванията за моделиране, като се гарантира адекватен баланс между аналитичната надеждност и практическата осъществимост.

Предвид ранния етап на развитие на моделирането на ЕСУ стрес тестове и наличието на данни, компетентните органи могат да обмислят да ограничат обхвата на анализа, като гарантират адекватен баланс между разходите и ползите както за компетентните органи, така и за финансовите субекти. Ограничения на модела

Компетентните органи следва да отчетат, че всички модели имат присъщи ограничения и това важи особено за развиващите се ЕСУ модели. В случай на възходящ стрес тест, за да се смекчат тези ограничения и да се повиши надеждността и достоверността на ЕСУ стрес тестовете и анализа на устойчивостта, компетентните органи следва да използват допълнителен анализ за кръстосано валидиране на резултатите и да гарантират, че са правдоподобни, да използват техники за сравнителен анализ и да извършват кръстосано валидиране на резултатите с алтернативни методологии.

Компетентните органи следва да гарантират, че за процеса са отпуснати достатъчни и подходящи човешки и материални ресурси. Това включва постоянно или специално участие на служители с експертен опит в оценката на ЕСУ риска, методологиите за провеждане на стрес тестове и финансовия надзор.

Компетентните органи следва да разполагат с капацитет за управление и събиране на данни, които подпомагат достъпа до висококачествени ЕСУ данни. Те следва също така да разработят и поддържат ИТ инфраструктура, която дава възможност за ефикасно събиране на данни, определяне на подходящ сценарий и анализ на резултатите.

Срокове за извършване на дейността

Компетентните органи следва да определят подходящи срокове за провеждането на ЕСУ стрес тестовете и анализите на сценарии, като балансират необходимостта от пълнота и точност с изискванията на процеса на вземане на решения. Финансовите субекти следва да разполагат с достатъчно време за подготовка, за да съберат необходимата информация и да извършат своите оценки, като същевременно се даде възможност на компетентните органи да извършат цялостен преглед и да гарантират точността на отчетите.

Процесът следва да бъде структуриран така, че да улесни ефикасния анализ, последователното съобщаване на констатациите и включването им в по - широката надзорна рамка.

Събиране на данни

За дейностите по низходящ ред компетентните органи следва да разчитат във възможно най - висока степен на регулаторното докладване и да използват съществуващите рамки за оповестяване и външни ресурси, когато е уместно. Те могат да обмислят ad hoc събиране на данни като необходим допълнителен източник на информация. Събраната информация следва да бъде ограничена до такава, която се използва за анализи и валидиране.

Когато има пропуски в данните, компетентните органи следва да насърчават използването на надеждни приблизителни данни, оценки и експертни мнения, като същевременно насърчават финансовите субекти да подобряват постепенно вътрешния си капацитет за събиране на данни. Процес на осигуряване на качеството

Следва да се прилага строг процес на осигуряване на качеството, за да се проверява, че резултатите от стрес тестовете са точни, последователни и надеждни. Компетентните органи следва да създадат механизми за преглед (например сравнителен анализ или партньорски проверки), за да оценят качеството на данните, надеждността на методологията и когато е уместно, адекватността на сценариите. Когато е необходимо, количествените констатации следва да се допълнят от експертно мнение, за да се облекчат ограниченията на модела.

Ефективен диалог с финансовите субекти

По време на целия процес на стрес тестовете компетентните органи следва да поддържат ефективен и структуриран диалог с финансовите субекти. Това включва предоставяне на ясни указания относно очакванията, улесняване на участието на ключови етапи и гарантиране, че финансовите субекти имат възможност да изяснят аспектите на методологията. Редовното взаимодействие ще повиши благонадеждността на процеса и ще подобри способността на финансовите субекти да включват съображения, свързани с ЕСУ риска, в собствените си рамки за управление на риска.

Трансгранична координация и координация в цялата система

Когато е уместно и възможно, компетентните органи следва да координират действията си между юрисдикциите, за да се позволи хармонизиран подход към ЕСУ стрес тестовете за трансграничните финансови групи. Това включва сътрудничество с други надзорни органи за хармонизиране на методологиите, обмен на най - добри практики и избягване на регулаторна разпокъсаност.