6.3. Оценка на пазарния риск

Когато оценяват рамката за управление на пазарния риск, компетентните органи следва да оценят, наред с другото, съответствието на институцията с правните актове, публикувани отделно на уебсайта на ЕБО, както е посочено в точка 12.

В настоящите насоки позоваванията на „пазарен риск“ ще обхващат всички посочени по - долу рискове, които следва да бъдат оценени от компетентните органи:

• а. пазарния риск, произтичащ от всички балансови и задбалансови позиции, които са изложени на загуби в резултат на колебания в пазарните цени, т.е. рисковете, свързани с позициите в търговския портфейл, както и валутния риск и стоковия риск в банковия портфейл;
• б. риск от загуби, произтичащи от промени в сумите на корекциите на кредитната оценка (ККО), в отговор на промени в кредитните спредове на контрагентите и/или пазарните цени, които оказват влияние върху справедливата стойност на сделките с деривати и, ако е приложимо, на сделките за финансиране с ценни книжа (СФЦК);
• в. риска, свързан с оценката на оценяваните по справедлива стойност инструменти по смисъла на член 105 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Компетентните органи може да извършват по - малко подробен анализ за институции, които отговарят на условията за малък търговски портфейл, както е посочено в член 94 от Регламент (ЕС) № 575/2013. За институции с несъществени експозиции оценката следва да се съсредоточи върху адекватността на структурата за управление на риска и управлението, както и върху качеството и ефективността на системите и механизмите за контрол .

Компетентните органи следва да вземат предвид въздействието на ЕСУ рисковете върху присъщия пазарен риск, както и адекватността на рамката за управление на пазарния риск и механизмите за контрол, свързани с ЕСУ рисковете, като отдадат приоритет на екологичните рискове.

6.3.2. Оценка на присъщия пазарен риск

Чрез оценката на присъщия пазарен риск компетентните органи следва да определят главните източници за експозициите към риск на институцията и да оценят риска от значително пруденциално въздействие върху институцията. За да постигнат такова разбиране, компетентните органи следва първо да идентифицират пазарните рискове, на които институцията е или може да бъде изложена, и да съсредоточат вниманието си върху подкатегориите и факторите, които се считат за най - съществени за институцията.

За да подкрепят този анализ, компетентните органи следва да вземат предвид като минимум продуктите, дейностите и групите от дейности на институцията. Те трябва да сравнят капиталовите изисквания за пазарен риск и риск от ККО, както и допълнителната корекция на оценката, приспадана от собствения капитал на институцията, спрямо общите капиталови изисквания. Когато е уместно, те следва да сравняват вътрешния капитал, разпределен от институцията за тези рискове, с общия вътрешен капитал. Те могат също така да вземат предвид относителното тегло на позициите, свързани с пазарния риск, по отношение на общите активи, относителното тегло на нетните печалби по позициите, свързани с пазарния риск, спрямо общия оперативен доход и историческите промени в тези показатели и прогнози. Освен това следва да се вземе предвид стратегията на институцията по отношение на пазарните дейности и свързания с тях рисков апетит. При разглеждане на пазарните дейности компетентните органи следва да вземат предвид рисковете, посочени в точка 161 , които могат да обхващат търговския и банковия портфейл.

Естество и състав на рисковите дейности на институцията

Първата стъпка при оценката на естеството на присъщия пазарен риск на дадена институция е последователното и изчерпателно определяне на нейните експозиции към пазарен риск. Компетентните органи следва да използват наличните образци за регулаторна отчетност, като например COREP и FINREP, вътрешната отчетност, изводите, извлечени от оценката на други елементи на ПНПО (като например АБМ) или от предишни надзорни дейности, както и сравнения със сходни институции, когато има такива.

Компетентните органи следва да основават своята оценка главно на най - значимите идентифицирани източници на риск, като оценяват съществеността им за институцията от пруденциална гледна точка. За да оценят естеството на пазарния риск, компетентните органи следва да вземат предвид най - малко следните подкатегории³⁰ :

• а. лихвен риск (търговски портфейл);
• б. кредитен спред при позиции, които не са част от секюритизация, кредитен спред при позиции, които са част от секюритизация (търговски портфейл);
• в. риск, свързан с капиталови инструменти (търговски портфейл);
• г. миграционен риск (за стопанска дейност, за която се прилага изискване за риск от неизпълнение)³¹ ;
• д. риск от неизпълнение (за стопанска дейност, за която се прилага изискване за риск от неизпълнение);
• е. валутен риск, включително риска от превалутиране (както в търговския, така и в банковия портфейл);
• ж. стоков риск (търговски и банков портфейл);
• з. риск от ККО (търговски и банков портфейл);
• и. риск, свързан с оценката (оценявани по справедлива стойност инструменти в търговския и банковия портфейл).

³⁰ Моля, вижте приложение II за неизчерпателна класификация на подкатегориите на пазарния риск.

³¹ Миграционният риск се третира като част от риска от кредитния спред съгласно Основния преглед на търговския портфейл.

Компетентните органи следва също така да вземат предвид:

• а. сложността на финансовите продукти (например продукти, оценявани посредством оценка по модел, продукти, свързани с различен от делта риск и с базисен риск). Компетентният орган може да оцени това, като използва като показател надбавката, произтичаща от остатъчните рискове съгласно член 325у от Регламент (ЕС) № 575/2013;
• б. ликвидността на експозицията на институцията. Компетентният орган може да направи това, като оцени дали институцията е изложена на подкатегории с дълги хоризонти на ликвидност в съответствие с таблица 2 от член 325бг от Регламент 575/2013/ЕС;
• в. концентрацията на пазарния риск към конкретни емитенти, сектори, икономики и рискови класове;
• г. използването на конкретни пазарни операции, чийто риск може да не е изцяло отразен в капиталовите изисквания по отношение на пазарния риск (например високочестотна търговия).

Когато е приложимо, компетентните органи следва също да вземат предвид вътрешните измерители на риск на институциите. Те може да включват вътрешната VaR или очаквания недостиг, които не са използвани при изчисляването на капиталовите изисквания или чувствителността на пазарния риск към различните рискови фактори и евентуалните загуби.

Компетентните органи следва също така да оценят способността на институцията да си състави цялостна представа за степента на риска от пазарна концентрация, на който е изложена, било то поради експозиции към един рисков фактор, или поради експозиции към множество рискови фактори, които са взаимно свързани, като при това обръщат специално внимание на концентрациите в сложни и неликвидни продукти. Те трябва да преразгледат собствената оценка на фирмата относно концентрациите и неликвидните позиции. Компетентните органи следва да изискват от институциите да намалят експозициите си към даден ЦК в случай на прекомерен риск от концентрация или да преразпределят експозициите си между клиринговите си сметки в съответствие с член 7, буква а) от Регламент № 648/2012.

При определянето дали следва да се наложи P2R за пазарния риск, на който е изложена институцията, в съответствие с точка 300 , компетентните органи следва да преценят дали методологията по първи стълб отразява адекватно риска, като вземат предвид, че:

• а. от институциите, които използват алтернативния стандартизиран подход, се изисква да изчислят надбавка по Стълб 1 (надбавка за остатъчен риск) за рисковете, присъщи на сложни финансови продукти, които не са обхванати в достатъчна степен в метода, основан на чувствителността, и изискването за риск от неизпълнение;
• б. институциите, които използват подхода на вътрешните модели или подхода на алтернативните вътрешни модели, са длъжни да обхванат всички съществени рискове в тези вътрешни модели;
• в. рисковите тегла, предвидени в алтернативния стандартизиран подход, показателите за очаквания недостиг, посочени в член 325бб от Регламент (ЕС) 575/2013 и показателите за риска при стрес сценария, посочени в член 325бк от Регламент (ЕС) 575/2013, в алтернативния подход на вътрешните модели са предназначени да обхванат ликвидността на позициите в съответствие с хоризонта на ликвидност, посочен в таблица 2 от член 325бг от Регламент (ЕС) 575/2013.

Компетентните органи следва да идентифицират и анализират, във връзка с позициите по пазарен риск и съответните механизми за управление, всички механизми за трансферно ценообразуване между институции, установени в Съюза, които са част от група от трета държава, и други субекти от същата група, установени извън Съюза и които не са консолидирани от предприятието майка в ЕС. Анализът следва да включва:

• а. количествен компонент за определяне на съществеността на механизмите за трансферно ценообразуване по отношение на общата стойност на приходите и разходите в търговския портфейл и собствения капитал на институцията;
• б. качествен компонент, който позволява да се оцени дали въздействието на тези механизми е прозрачно за ръководния орган на институцията и дали е правилно отразено в управлението на риска;
• в. качествен компонент, който оценява как механизмът за трансферно ценообразуване засяга бизнес решенията на институцията, включително как динамиката на механизма за трансферно ценообразуване потенциално засяга решенията на звената на фронт офиса, както и потенциалните конфликти на интереси, които може да възникнат в резултат на този механизъм.

Компетентните органи следва да определят съществеността на трансферното ценообразуване в контекста на позициите от търговския портфейл, като се съсредоточат върху механизмите за трансферно ценообразуване, които отговарят на следните условия:

• а. включват най - малко един субект от групата, който е установен извън Съюза и за който най - високото ниво на консолидация е извън Съюза;
• б. основават се на трансакционен метод на печалбите (TPM) — или на всяка друга подобна практика, която би била икономически еквивалентна — съгласно който печалбите и загубите, свързани с позиции, притежавани от няколко субекта, се преразпределят между тези субекти въз основа на пределната вноска „m“ на всеки субект към ключовите показатели, определени в механизма за ценообразуване.

За институциите съгласно точка 173 , буква а), когато печалбите и загубите, преразпределени в резултат на механизми за трансферно ценообразуване въз основа на трансакционни методи на печалбите, са съществени (напр. представляват повече от 5 % от приходите и разходите, генерирани от институцията) и този риск не е обхванат или изцяло обхванат от P1R, компетентните органи следва:

• а. да вземат предвид този риск при определянето на P2R;
• б. да вземат предвид резултатите от компонентите, посочени в точка 172 , като например съществеността на механизмите за трансферно ценообразуване, във връзка с капиталовите изисквания за пазарен риск на портфейла, чиито печалби и загуби се използват за определяне на сумата, която трябва да бъде прехвърлена към институцията, както и потенциалните слабости в свързаните с това механизми за управление;
• в. да определят P2R, което да покрива в достатъчна степен пазарните рискове, които не са отчетени в рамките на P1R и които възникват в резултат на механизма за трансферно ценообразуване. За тази цел компетентните органи могат да използват метода за изчисление, определен в приложение V, или алтернативна методология, която осигурява точно измерване на риска, който не е обхванат от P1R, и определя съответното P2R, като се взема за отправна точка методологията в приложение V.

Анализ на доходността и стрес тестове

Компетентните органи следва да анализират историческата доходност, включително променливостта на печалбата, на пазарните дейности, за да добият по - добра представа относно профила на институцията за пазарен риск. Този анализ може да се извърши както на ниво портфейл, така и да бъде разбит по групи от дейности, класове активи или звена, в зависимост от съществеността и сложността на експозициите на институцията (както е видно от АБМ или други надзорни данни).

Компетентните органи следва да правят разлика между търговските и нетърговските приходи (като комисиони, клиентски такси и др.), от една страна, и нереализираните печалби/загуби, от друга страна.

За тези класове акции и/или експозиции, които генерират значителни печалби или загуби, компетентните органи следва да оценят доходността в сравнение с нивото на риска, поет от институцията (напр. VaR/нетни печалби от финансови активи и пасиви, държани за търгуване), за да установят и анализират възможните несъответствия. При възможност компетентните органи следва да сравнят цифрите на институцията с нейните исторически резултати и с нейните сходни институции.

Компетентните органи следва да оценят дали институцията е приложила подходящи стрес тестове, които допълват нейната система за измерване на риска. За тази цел те трябва да се вземат предвид следните елементи:

• а. честотата на стрес тестовете;
• б. дали са установени съответните рискови фактори (напр. неликвидност/несъответствие на цените, концентрирани позиции, еднопосочни пазари);
• в. допусканията в основата на стрес сценария ;
• г. вътрешната употреба на резултатите от стрес тестовете за планиране на капитала и стратегиите за пазарен риск.

6.3.3. Оценка на рамката за управление и контрол на пазарния риск

За да се постигне адекватно разбиране на управлението на пазарния риск, съобразено с рисковия профил на институцията, компетентните органи следва да преразгледат рамката за управление и контрол на риска на институцията, както и нейната адекватност по отношение на присъщите рискови експозиции. За тази оценка компетентният орган следва да използва разпоредбите, изложени в настоящия раздел, като същевременно се възползва от:

• а. резултата от оценката на други елементи на ПНПО (като например АБМ и областите на управление);
• б. резултата от оценката, посочена в член 325в от Регламент (ЕС) 575/2013 за институциите, които използват алтернативния стандартизиран подход, и резултата от оценката, извършена в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2024/1085, особено във връзка с изискванията, посочени в членове 104б, 325би и 325бй от Регламент (ЕС) 575/2013.

Компетентните органи следва също така да оценят политиките и процедурите на институциите за разпределяне на позициите в търговския портфейл и в банковия портфейл, както е описано в дял 1 от глава 3 на Регламент (ЕС) 575/2013.

Стратегия и рисков апетит за поемане на пазарен риск

Компетентните органи следва да преценят дали институциите имат надеждни, ясно формулирани и документирани рисков апетит, стратегия и лимити за поемане на риск, одобрени от ръководния орган. При тази оценка, наред с други фактори, компетентните органи следва да вземат предвид ролята на ръководния орган при определянето, одобряването и преразглеждането на стратегията и рисковия апетит, правилното прилагане на тази стратегия от страна на ръководния орган, както и нейната целесъобразност за институцията, като се имат предвид нейният бизнес модел, общият рисков апетит, настоящата и бъдещата пазарна среда и финансовото състояние.

Организационна рамка и рамка за вътрешен контрол

Компетентните органи следва да оценят дали институцията разполага с подходяща организационна рамка за идентифициране, разбиране, измерване, наблюдение и контрол на пазарния риск, както и с достатъчни човешки и технически ресурси (както качествени, така и количествени) за изпълнение на необходимите задачи. За тази оценка компетентните органи следва да вземат предвид адекватността на йерархията на отговорностите за поемане, наблюдение, отчетност и контрол на пазарния риск, тяхното покритие на цялата институция, наличието на ясно разделение между фронт офиса и бек офиса и между функциите за поемане на риск и функциите за контрол, както и уменията и експертните познания на участващия персонал.

Компетентните органи следва да преценят дали институцията разполага с ясно определени политики и процедури за идентифициране, управление, измерване и контрол на пазарния риск, както и дали те са надеждни, съгласувани със стратегията за управление на риска на институцията и обхващат всички основни дейности и процеси. Това включва оценка на това дали тези политики и процедури са ясно формулирани, оповестени и прилагани последователно в цялата институция.

По - конкретно, оценката следва да обхваща позициите, които трябва да бъдат включени/изключени от търговския портфейл за регулаторни цели, политиките относно вътрешното хеджиране, както и процедурите за нови пазарни дейности и/или продукти.

Компетентните органи следва да оценят дали институцията разполага с подходяща рамка за идентифициране, разбиране и измерване на пазарния риск в съответствие с размера и сложността на институцията и дали тази рамка отговаря на съответните минимални изисквания съгласно приложимата правна и регулаторна рамка.

Компетентните органи следва да оценят дали институциите имат адекватна рамка за наблюдение и отчитане за пазарните рискове, която гарантира, че в случаи на нарушения ще бъдат предприети незабавни действия на подходящото ниво на висшето ръководство или ръководния орган на институцията. Системата за наблюдение следва да включва конкретни показатели и съответни активатори, които да осигуряват ефективни сигнали за ранно предупреждение, и следва да информира ръководния орган и висшето ръководство за текущите експозиции и измерители в сравнение с определените в политиката лимити.

Компетентните органи следва да оценят дали институцията разполага със стабилна и всеобхватна система за лимити и рамка за контрол, включващи надеждни защитни механизми за ограничаване на рисковете ѝ в съответствие със стратегията ѝ за риска и рисковия ѝ апетит. При тази оценка компетентните органи следва да обърнат особено внимание на това дали функциите за контрол на институцията покриват адекватен обхват (включително всички консолидирани субекти, географски местоположения и пазарни дейности), на наличието на оперативни лимити (включително индивидуални лимити на ниво звено или бизнес единица, които следва да се наблюдават ежедневно) и на други практики, насочени към поддържане на експозициите към пазарен риск в рамките на нива, приемливи за институцията в съответствие с нейния рисков апетит и рисковите ѝ лимити.

Компетентните органи следва също да оценят дали вътрешният процес на валидиране е надежден и ефективен за проверка на допусканията на модела и определяне на потенциалните недостатъци по отношение на системата за управление на пазарния риск. За институциите, които прилагат вътрешен подход при определянето на минималните капиталови изисквания за пазарен риск, тази оценка следва да се основава — когато е налична — на информацията, получена в резултат на вече проведени надзорни дейности по отношение на вътрешните модели (като например проверки на място).

Компетентните органи следва също така да оценят функционирането на функцията за вътрешен одит по отношение на адекватността, обхвата и честотата на вътрешните одити на рамката за управление на пазарния риск. Това трябва да включва преглед на основните елементи на рамката за управление на риска, измерване и контрол в цялата институция, както и спазването на съответните външни нормативни изисквания и вътрешните политики и процедури, и евентуалните отклонения от тях.

6.3.4. Обобщение на констатациите, оценките и надзорните мерки

След като извършат посочената по - горе оценка, компетентните органи следва да формират становище относно пазарния риск на институцията. Това становище следва да

основа на съображенията, посочени в таблица 8. Когато въз основа на съществеността на определени подкатегории риск компетентният орган реши да ги оцени и да им постави оценка индивидуално, указанията в тази таблица следва да се прилагат по аналогия, доколкото е възможно. Таблица 8. Надзорни съображения за определяне на оценка на пазарния риск Оценка Съображения за адекватно

В таблицата по - долу е представен неизчерпателен списък с надзорни мерки, които компетентните органи могат да предприемат в случай на установени недостатъци в рамката за управление на риска на институцията. Компетентните органи следва да вземат решение относно вида на мярката въз основа на нейната ефективност по отношение на конкретния идентифициран недостатък. Компетентните органи могат да прилагат други надзорни мерки (включително количествени мерки в съответствие с член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС) или комбинация от тях, ако те се считат за по - подходящи за отстраняване на констатираните недостатъци.

Таблица 9. Потенциални и неизчерпателни надзорни мерки по отношение на пазарния риск Възможни надзорни мерки, които компетентните органи могат да предприемат в съответствие с член 104, параграф 1, букви б), г), д), е), й), л), м) и н) от Директива 2013/36/ЕС — Компетентните органи могат да изискват от институцията: А) да повиши качеството и честотата на отчитането на пазарния риск пред ръководния орган и висшето ръководство на институцията; Б) да подобри изпълнението на вътрешните подходи на институцията или на нейния капацитет за провеждане на бек тестове или стрес тестове; В) да извършва по - чести и задълбочени вътрешни одити на пазарната дейност; Г) да ограничи инвестициите в определени продукти, когато политиките и процедурите на институцията не гарантират адекватно покритие и контрол над риска от тези продукти; Д) да освободи финансови продукти, когато оценъчните процеси на институцията не произведат консервативни оценки, които са в съответствие със стандартите на Регламент (ЕС) № 575/2013; Е) да намали нивото на присъщия пазарен риск (например чрез хеджиране, продажба на активи или увеличаване на броя на дериватите, уреждани чрез централни контрагенти (ЦК)), когато са констатирани значителни недостатъци в системите за измерване или контрол на институцията; Възможни надзорни мерки, които компетентните органи могат да предприемат в съответствие с член 104, параграф 1, букви б), г), д), е), й), л), м) и н) от Директива 2013/36/ЕС — Компетентните органи могат да изискват от институцията: Ж) да представи план за постепенно намаляване на своите експозиции на проблемни активи и/или неликвидни позиции.