5.2 Model development in PD estimation

За целите на разработването на модела институциите следва да гарантират, че съвкупността от референтни данни съдържа стойностите на рисковите фактори за съответните моменти във времето. Тези моменти във времето могат да бъдат различни за различните рискови фактори. При подбора на подходящи моменти във времето институциите следва да вземат предвид динамиката, както и честотата на обновяване на рисковите фактори през целия период, в който длъжникът е бил включен в портфейла и, в случай на неизпълнение, през годината преди неизпълнението.

5.2.2 Рискови фактори и рейтингови критерии

В процеса на подбор на рискови фактори и рейтингови критерии институциите следва да вземат предвид широк набор от информация, свързана с вида на експозициите в обхвата на рейтинговата система. Потенциалните рискови фактори, които институциите анализират, следва да включват по - специално следното:

• (а) характеристики на длъжника, включително сектор и географско местоположение за предприятия;
• (б) финансова информация, включително финансови отчети и отчети за доходите;
• (в) информация за тенденциите, включително нарастващи или намаляващи продажби или марж на печалбата;
• (г) информация за поведението, включително наличие на просрочие и използване на кредитни улеснения.

Институциите следва да гарантират, че за целите на избора на рискови фактори и рейтингови критерии, се извършват консултации с подходящи експерти от бизнес звената на институцията относно бизнес обосновката и увеличението на риска, произтичащо от разглежданите рискови фактори и рейтингови критерии.

Институциите следва да гарантират, че намаляването на надеждността на информацията с времето, например информацията относно характеристиките на длъжника, получена по време на инициирането на кредита, е подходящо отразено в оценката на PD. Институциите следва да гарантират, че моделът изчислява подходящото ниво на риск по отношение на цялата приложима, текущо налична и най - актуална информация и че се прилага адекватна степен на консервативност, когато съществува по - високо ниво на несигурност поради липса на актуална информация. По - специално моделът или процесът на разпределяне следва да осигурява възможност за адекватни и консервативни корекции в следните две ситуации:

• (а) в съответствие с член 24, параграф 1, буква ж) от РТС за методологията за оценка на базата на IRB в случай на финансови отчети, които са по - стари от 24 месеца, когато информацията, произтичаща от тези финансови отчети е приложим рисков фактор;
• (б) в случай на информация от кредитните бюра, която е по - стара от 24 месеца, ако все още е актуална в съответния момент, когато информацията от кредитното бюро е приложим рисков фактор.

Институциите следва да използват рисковите фактори и рейтинговите критерии по последователен начин, по - специално по отношение на разглеждания времеви хоризонт, при разработването, калибрирането и прилагането на модела.

Когато има значителен процент клиенти, които използват няколко улеснения от един вид в рамките на разглежданата рейтинг система за експозиции на дребно, институциите следва да анализират нивото на риска от такива клиенти, сравнено с клиенти, използващи само едно улеснение от съответния вид, и, където е необходимо, да отразят разликата в нивото на риска в модела чрез подходящите рискови фактори.

5.2.3 Третиране на рейтинги на трети страни

Институциите следва да имат ясни политики, указващи условията, при които рейтингът на трета страна, която има договорни или организационни отношение с длъжника на институцията, може да бъде взет предвид при оценката на риска му. Такива политики следва да вземат предвид следните възможни начини, по които такъв рейтинг на трета страна може да бъде взет предвид при оценката на риска на въпросния длъжник:

• (а) рейтингът на такава трета страна се прехвърля на съответния длъжник („прехвърляне на рейтинг“), когато няма разлика в риска между длъжника и свързаната страна, защото съществува подходяща гаранция и рейтинга на третата страна е присъден в съответствие с рейтинговата система, за която институцията е получила разрешение в съответствие с член 143, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
• (б) рейтингът на такава трета страна се взима предвид като индикация, че се отменя присъдената категория или група на съответния длъжник;
• (в) рейтингът на такава трета страна служи като входящи данни за PD модела, като отразява договорна подкрепа, предоставена на длъжника от свързаната страна.

За да бъдат включени вътрешните или външните рейтинги на третата страна в PD модела, институциите следва да гарантират всички от следните:

• (а) че рейтингът на третата страна изпълнява изискванията за съответните рискови фактори, определени в раздел 5.2.2;
• (б) че другите приложими рискови характеристики на длъжника и трансакциите са подходящо отразени в модела в съответствие с член 170, параграф 1, буква а) и член 170, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и че няма поява на субективност поради придаване на висок приоритет на вътрешната или външната рейтинг информация;
• (в) че няма двойно отчитане на ефектите от отношенията с трети страни.

Прехвърлянето на рейтинг не следва да променя разпределянето на експозиции към класове експозиции, рейтингови системи или модели, а следва да влияе единствено на разпределянето към категории и групи. Прехвърлянията на рейтинг следва да бъдат определяни по такъв начин, че всички промени на рейтинга на трета страна, състоящи се от съществена информация относно длъжника или експозицията във връзка с член 173, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, да бъдат отразени във всички засегнати рейтинги своевременно.

Значителната договорна подкрепа, предоставена от длъжник на трета страна, следва да се счита като намаляване на свободната финансова сила на осигуряващия подкрепа длъжник, включително относно способността за изплащане изцяло на всички задължения към институцията. Това трябва да бъде отразено в рейтинга на осигуряващия подкрепа длъжник.

5.2.4 Рейтингова философия

Институциите следва да изберат подходяща философия, на която да се базира разпределянето на длъжници или експозиции към категории или групи („рейтингова философия“), като се вземат предвид всички от следните принципи:

• (а) Институциите следва да преценят дали използваният метод за количествено определяне на рисковия параметър е адекватен на рейтинговата философия и да разбират характеристиките и динамиката на разпределянето на длъжници или експозиции към категории или групи („рейтингово разпределяне“) и на оценките на рискови параметри, които произтичат от използвания метод.
• (б) Институциите следва да оценят адекватността на получените характеристики и динамиката от рейтинговото разпределение и оценките на рисковите параметри, които произтичат от използвания метод, по отношение на тяхното различно използване и следва да разбират тяхното въздействие върху динамиката и променливостта на изискванията за собствен капитал.
• (в) Рейтинговата философия следва да бъде взета предвид също и за целите на бек - тестовете. Философиите, които са чувствителни към икономическите условия, обикновено оценяват PD, които са по - добри индикатори за процента на неизпълнение за всяка година. От друга страна философиите, които са по - малко чувствителни към икономическите условия, обикновено оценяват PD, които са по - близо до средния PD между различните състояния на икономиката, но които се различават от наблюдаваните проценти на неизпълнение в години, когато състоянието на икономиката е над или под средното си равнище. Отклоненията между наблюдаваните проценти на неизпълнение и дългосрочния усреднен процент на неизпълнение на съответната категория следователно ще бъдат по - често срещани в рейтингови системи, които са по - малко чувствителни към икономическите условия. Обратно, миграцията между категориите е по - вероятна при рейтингови системи, които са по - чувствителни към икономическите условия. Тези тенденции следва да бъдат взети предвид при оценяването на резултатите от бек - тестовете и, ако е приложимо, и при сравнителния анализ.

Институциите следва да прилагат избраната рейтингова философия последователно във времето. Институциите следва да анализират целесъобразността на философията, на която се базира разпределянето на длъжници или експозиции към категории или групи („рейтингова философия“), като се вземат предвид всички от следните:

• (а) структура на рисковите фактори;
• (б) миграция между категории или групи;
• (в) промени в годишните проценти на неизпълнение за всяка категория или група.

Когато институциите използват различни рейтингови системи, характеризирани с различни рейтингови философии, те следва да използват информацията относно разпределянето на рейтинга или оценките на рисковите параметри внимателно, особено при използването на рейтингова информация или данни за неизпълнение, получени от външни рейтингови агенции. Когато институциите използват различни рейтингови системи с различни характеристики, например различни философии или различни нива на обективност, точност, стабилност или консервативност, те следва да гарантират, че рейтинговите системи имат подходящо ниво на последователност и че всички разлики между тях са добре разбрани. Такова разбиране следва като минимум да позволява на институцията да определя подходящ начин за комбиниране или обобщаване на информацията, получена от различните рейтингови системи, когато това е необходимо, съгласно политиките на институцията. Институциите следва да разбират напълно допусканията и потенциалните неточности, произтичащи от такова комбиниране или обобщаване.

5.2.5 Хомогенност на категориите или групите длъжници

За да бъдат спазени изискванията на член 170, параграф 1 и член 170, параграф 3, буква

• в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и на член 38 от РТС за методологията за оценка на базата на IRB, институциите следва да проверяват хомогенността на длъжниците или експозициите, които са разпределени към едни и същи категории или групи. В частност категориите следва да бъдат определени по такъв начин, че всички длъжници в една категория или група да имат сравнително сходен риск от неизпълнение и че са избегнати значителни припокривания в разпределението на риска от неизпълнение между категориите или групите.