6.1 General requirements specific to LGD estimation

Институциите, които са получили разрешение да използват собствени оценки на LGD в съответствие с член 143, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да присъдят оценка на LGD към всяка редовна експозиция и оценка на LGD в неизпълнение и EL BE към всяка експозиция в неизпълнение в рамките на диапазона на приложение на рейтинговата система, за която е издадено такова разрешение в съответствие с членове 172 и 173 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Институциите следва да оценят LGD за всички категории улеснения от отделната рейтингова скала за улесненията или за всички групи, които са включени в рейтинговата система. За целите на оценката на LGD институциите следва да третират улеснението в неизпълнение като отделно наблюдение на неизпълнение освен ако не са открити повече от едно независими неизпълнения за едно и също улеснение, което не изпълнява условията на точка 101 .

За целите на оценката на LGD по отношение на откритите неизпълнения за едно улеснение, когато времето между момента на връщането на експозицията към редовен статус и последващото класифициране като неизпълнение е по - кратко от девет месеца, институцията следва да третира експозицията като такава, която е била в непрекъснато неизпълнение от момента, когато се е появило неизпълнението. Институциите могат да определят период, по - дълъг от девет месеца, за целите на считането на две последователни неизпълнения като едно в оценката на LGD, ако това е целесъобразно за конкретния вид експозиции и отразява икономическия смисъл на събитието на неизпълнение.

Институциите следва да извършат собствените си оценки на LGD на основата на собствения си опит по отношение на загуби и възстановяване, както е отразено в историческите данни за експозициите в неизпълнение. Институциите могат да допълнят своите исторически данни относно експозициите в неизпълнение с външни данни. По - специално институциите не следва да извличат своите оценки на LGD единствено от пазарните цени на финансовите инструменти, включително, но без да се ограничават до търгуеми заеми, облигации или инструменти за кредитно неизпълнение, но могат да използват тази информация, за да допълват собствените си исторически данни.

Когато в случая на експозиции на дребно и закупени корпоративни вземания институциите извличат оценките на LGD от реализираните загуби и подходящите оценки на PD в съответствие с член 161, параграф 2 и член 181, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, те следва да гарантират, че:

• (а) процесът на изчисляване на общите загуби съответства на изискванията на член 179 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и резултатът съответства на концепцията за LGD, както е определена в член 181, параграф 1, буква а) от същия регламент, както и с изискванията, посочени в глава 6, в частност с концепцията за икономическа загуба, както е определена в раздел 6.3.1;
• (б) процесът на оценка на PD отговаря на изискванията на членове 179 и 180 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на изискванията, посочени в глава 5.

Моделът за LGD може да съдържа няколко различни метода, особено по отношение на различните видове обезпечения, които се комбинират, за да се достигне до LGD за определено улеснение.

Институциите следва да могат да демонстрират, че методите, които са избрали за целите на оценката на LGD, са съобразени с техните дейности и с вида експозиции, за който се прилагат оценките, и следва да могат да обосноват теоретичните допускания, на които се основават тези методи. Методите, използвани при оценката на LGD, следва по - специално да съответстват на политиките за събиране и възстановяване, които институцията е възприела, и следва да вземат предвид възможните сценарии за възстановяване, както и потенциалните различия в правната среда в съответните юрисдикции.

Използваните от институцията методи за оценката на LGD, допусканията, на които се основават тези методи, вземането предвид от институцията на потенциалните ефекти на спад, дължината на използваните серии от данни, степента на консервативност, експертната оценка и, когато е приложимо, изборът на рискови фактори, следва да бъдат съобразени с вида експозиции, за които се прилагат.

6.1.2 Изисквания за данните за оценка на LGD

За целите на оценката на LGD институциите следва да използват съвкупност от референтни данни, включваща всички от следните:

• (а) всички неизпълнения, идентифицирани по време на историческия период на наблюдение, определен в съответствие с раздел 6.3.2.1;
• (б) всички данни, необходими за изчисляването на реализираните LGD в съответствие с раздел 6.3.1;
• (в) съответните фактори, които могат да бъдат използвани за групиране на експозициите в неизпълнение по смислен начин, и съответните фактори, определящи причините за загубите, включително техните стойности към момента на неизпълнение и като минимум стойностите им в рамките на годината преди неизпълнението, когато са налични.

Институциите следва да включат в съвкупността от референтни данни информация относно резултатите от процесите на възстановяване, включително възстановявания и разходи, свързани с всяка отделна експозиция в неизпълнение. За тази цел институциите следва да включат:

• (а) информация относно резултатите от незавършените процеси на възстановяване до референтната дата на оценката на LGD;
• (б) информация относно резултатите от процесите на възстановяване на ниво портфейл, когато такова обобщаване на информация е основателно, и по - специално в случая на непреки разходи и продажба на портфейл от кредитни задължения.
• (в) информация относно използваните в оценката на LGD външни или групирани данни.

Съвкупността от референтни данни следва да съдържа най - малко следната информация:

• (а) рискови характеристики, свързани с длъжниците, трансакциите и институцията, както и външни фактори, както са посочени в точка 121, които са потенциални рискови фактори за съответните референтни дати, както е посочено в точка 122;
• (б) момент (дата) на неизпълнение;
• (в) всички възникнали активиращи механизми за неизпълнение, включително събития на просрочие и на настъпване на неизпълнение дори след идентифицирането на неизпълнение; в случай на експозиции, които са обект на принудително преструктуриране — сумата, с която е намалено финансовото задължение, изчислена в съответствие с Насоките на ЕБО относно определението за неизпълнение;
• (г) остатъчната сума на експозицията в момента на неизпълнение, включително главница, лихва и такси;
• (д) размерите и датите на допълнителните усвоявания след неизпълнението;
• (е) размерите и датите на отписванията;
• (ж) стойностите на обезпеченията, които са свързани с експозицията, и, ако е приложимо, вид на оценката (като например пазарна стойност или ипотечна заемна стойност, както са определени в член 4, параграф 1, точки 74 и 76 от Регламент (ЕС) № 575/2013), дата на оценката, индикация дали обезпечението е било продадено и продажната цена;
• (з) информация относно зависимостта между риска, свързан с длъжника, и риска, свързан с обезпечението или предоставящото го лице;
• (и) видовете, размерите и падежите на кредитната защита с гаранции, включително характеристики и кредитно качество на доставчика на защита;
• (й) размерите, датите и източниците на възстановявания;
• (к) размерите, датите и източниците на преки разходи, свързани с процесите на възстановяване;
• (л) ясна идентификация на вида прекратяване на процеса на възстановяване;
• (м) ако е приложимо, валутни несъответствия между два или повече от следните елементи: валутна единица, използвана от институцията за финансовите отчети, съответното задължение, всяка обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции и всички парични потоци от ликвидацията на активите на длъжника;
• (н) размер на реализираните загуби.

В съответствие с член 229, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите могат да използват различни методи за оценка на обезпечението под формата на недвижим имот, включително по - специално пазарната стойност или ипотечната заемна стойност, както са определени в член 4, параграф 1, точки 74 и 76 от същия регламент. Когато институциите използват няколко метода за оценка по отношение на недвижимите имоти, които обезпечават експозициите, включени в обхвата на прилагане на определена рейтингова система, те следва да събират и съхраняват в съвкупността от референтни данни информация относно вида оценка и следва да използват тази информация по последователен начин в оценката на LGD и при прилагането на оценките на LGD.

Когато институциите извличат оценките на LGD от реализираните загуби и съответните оценки на PD съгласно член 161, параграф 2 и член 181, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, те следва да използват съвкупност от референтни данни, която включва реализираните загуби за всички идентифицирани неизпълнения по време на историческия период на наблюдение, определен в съответствие с раздел 6.3.2.1, и съответните фактори, определящи загубите.

Когато се събира и съхранява обобщена информация, институциите следва да разработят подходяща методология за разпределяне на възстановяванията и разходите към индивидуални експозиции в неизпълнение и следва да прилагат тази методология по последователен начин за всички експозиции и във времето. Във всички случаи институциите следва да докажат, че процесът на разпределяне на възстановяванията и разходите е ефективен и не води до отклонения в оценките на LGD.

Институциите следва да докажат, че събират и съхраняват в базите си данни цялата информация, необходима за изчисляването на преките и непреките разходи. Всички значителни непреки разходи следва да бъдат разпределени към съответните експозиции. Този процес на разпределяне на разходите следва да се основава на същите принципи и техники, които институцията използва в своите системи за отчитане на собствените разходи. За целите на разпределянето на непреките разходи институциите могат да използват методи, основани на среднопретеглените стойности на експозициите, или статистически методи, основани на представителна извадка от групата на длъжници или улеснения в неизпълнение.

Институциите следва да предприемат подходящи стъпки, за да идентифицират източниците на парични потоци и да ги разпределят съответно към конкретното обезпечение или кредитна защита с гаранция, които са били реализирани. Когато източникът на парични потоци не може да бъде идентифициран, институцията следва да определи ясни политики за третиране и разпределяне на такива парични потоци за възстановяване, което не трябва да води до отклонения в оценката на LGD.

6.1.3 Възстановявания от обезпечения

Институциите следва да идентифицират възстановяванията, които произтичат от обезпечения във всички от следните ситуации:

• (а) обезпечението е продадено от длъжника и полученото възнаграждение е било използвано за покриване на част или цялата остатъчната сума от кредитното задължение в неизпълнение;
• (б) обезпечението е придобито или продадено от институцията, предприятие майка или друго негово дъщерно предприятие от името на институцията;
• (в) обезпечението е продадено на публичен търг за имота по силата на съдебно разпореждане или подобна процедура в съответствие с приложимата правна рамка;
• (г) кредитното задължение е продадено заедно с обезпечението и продажната цена на кредитното задължение включва съществуващото обезпечение;
• (д) в случай на лизинг, обектът на лизинг е продаден от институцията;
• (е) обезпечението е реализирано по друг начин, който е приложим според правната рамка на съответната юрисдикция.

За целите на буква (б) от точка 115 институциите следва да определят стойността на придобиването като сума, с която кредитното задължение на длъжника е намалено, в резултат на придобиването на обезпечението, и с която придобитото обезпечение е отчетено като актив в счетоводния баланс на институцията. Когато тези стойности са различни, институциите следва да вземат предвид по - ниската от двете стойности. Стойността на придобиването следва да бъде отчетена като стойност на възстановяване към датата на придобиване и следва да бъде включена в изчисляването на икономическата загуба и реализираната LGD в съответствие с раздел 6.3.1.

Институциите следва да преценят дали стойността на придобиването отразява по подходящ начин стойността на придобитото обезпечение в съответствие с всички определени вътрешни изисквания за управление на обезпечения, правна сигурност и управление на риска. Когато придобитото обезпечение отговаря на критериите за висококачествени ликвидни активи на ниво 1, както е определено в член 10 от Делегиран регламент (ЕС) № 2015/61 на Комисията, институциите могат пряко да вземат предвид като действително възстановяване пазарната стойност на обезпечението в момента на придобиването. Във всички други случаи институциите следва да приложат подходящи процентни намаления на стойността на придобиването и да включат в изчислението на икономическата загуба възстановяване в размер на стойността на придобиването, след като приложат подходящи процентни намаления. Институциите следва да изчислят тези процентни намаления, като вземат предвид всички от следните условия:

• (а) процентните намаления следва да отразяват възможните грешки в оценката на обезпечението в момента на придобиването, като вземат предвид вида на оценката, налична в момента на придобиването, датата, когато е било извършено, и ликвидността на пазара за този вид активи;
• (б) процентните намаления следва да бъдат изчислени с предположението, че институцията смята да продаде придобитото обезпечение на независима трета страна, и следва да отразяват потенциалната цена, която може да бъде постигната при такава продажба, разходите по продажбата и ефекта на дисконтиране за периода от момента на придобиване до продажбата, като вземат предвид ликвидността на пазара за този вид активи;
• (в) когато има налични наблюдения относно придобиването и последващите продажби на подобен вид обезпечения, оценката на процентните намаления следва да се основава на тези наблюдения и следва да подлежи на редовни бек - тестове; за тази цел институциите следва да вземат предвид всички от следните:
• (i) разликата между стойността на придобиването и продажната цена особено когато не е имало значителни промени в пазарните и икономическите условия от момента на придобиването до момента на продажбата;
• (ii) всички приходи и разходи, свързани с този актив, които са били наблюдавани от датата на придобиването до момента на продажбата;
• (iii) ефекти на дисконтиране;
• (iv) дали институцията е придобила обезпечението с намерение за незабавна продажба или е била възприета друга стратегия.
• (г) когато не са налични исторически наблюдения относно придобивания и последващи продажби на обезпечения от подобен вид, оценката на процентните намаления следва да се основава на оценка според отделния случай, включително на анализ на текущите пазарни и икономически условия.
• (д) с колкото по - малко данни разполага институцията относно предишни придобивания и колкото по - ниско ликвиден е пазарът за определения вид активи, толкова повече несигурност се приписва на получените оценки, което следва да бъде отразено по подходящ начин в степента на консервативност в съответствие с раздел 4.4.3 .

При всички случаи придобиването на обезпечение следва да бъде идентифицирано в момента на придобиване и не следва да попречи на институцията да закрие процеса на възстановяване в съответствие с точка 155 .

Всички продажби на кредитни задължения в съответствие с точка 115, буква (г) следва да бъдат включени в оценката на LGD по подходящ начин за методологията за оценка на LGD, като се вземат предвид всички от следните условия:

• (а) когато институциите редовно продават кредитни задължения като част от своя процес на възстановяване, те следва да отразят по подходящ начин наблюденията относно кредитните задължения, подлежащи на продажба, в процеса на разработване на модела;
• (б) когато институциите не продават редовно кредитни задължения като част от своя процес на възстановяване, и извършването на разпределяне на частта от цените, свързана с обезпеченията, е много трудно или е прекалено ненадеждно, те могат да изберат да не вземат предвид тези наблюдения в процеса на разработване на модела;
• (в) институциите не следва да третират възстановяванията от продажбите на обезпечени кредитни задължения като възстановявания, осъществени без използването на обезпечения, освен ако могат да докажат, че възстановяванията, свързани с тези обезпечения, са незначителни;
• (г) във всички случаи институциите следва да включат всички наблюдения, в това число и продажбите на кредитни задължения, в изчислението на дългосрочните усреднени LGD.

В съответствие с точка 115, буква (е) институциите могат да определят и идентифицират всички други форми на реализация на обезпечения, отговарящи на вида обезпечения, използвани от институцията, които са допустими според приложимата правна рамка. Когато признават такива други форми на реализация на обезпечения, институциите следва да вземат предвид факта, че обезпечението може да има различни форми и че различните форми на обезпеченията могат да принадлежат на един и същ актив. Когато различните форми на обезпечение се отнасят до един и същ актив, но реализацията на едно от тези обезпечения не намалява стойността на другото, институциите следва да ги считат като отделни обезпечения в процеса на оценка на LGD. По - специално институциите следва да идентифицират поотделно формата на обезпечение, което предоставя право за придобиване или продажба на актива (напр. ипотека), и формата на обезпечение, което предоставя право за събиране на парични потоци, генерирани от актива (напр. прехвърляния/цесии на наеми или такси).