4.3 Политики и процедури за кредитен риск

В своите политики и процедури за кредитен риск институциите следва да въведат критерии за идентифициране, оценяване, одобряване, наблюдение, докладване и редуциране на кредитния риск, както и критерии за измерване на провизиите както за целите на счетоводната отчетност, така и за целите на капиталовата адекватност. Институциите следва да документират рамката и да я актуализират редовно.

Заложената в политиките и процедурите цел относно кредитния риск следва да насърчава проактивен подход за наблюдение на кредитното качество, ранно откриване на влошаващ се кредит и управление на цялостното кредитно качество и свързания с него рисков профил на портфейла, включително чрез нови дейности за отпускане на кредити.

Политиките и процедурите за кредитен риск следва да обхващат всички кредитни дейности, класове активи, клиентски сегменти, продукти и специфични кредитни улеснения, практики за управление на кредитния риск и свързаните с тях отговорности и контролни механизми .

Политиките и процедурите за кредитен риск следва да включват конкретни специфични политики и процедури за кредитиране, които са достатъчно детайлни, така че да обхващат специфичните бизнес линии на институцията за различни сектори, в съответствие с различната им сложност и мащаби, както и рискове на различните пазарни сегменти, свързани с кредитните улеснения .

Политиките и процедурите за кредитен риск следва да включват:

• а. политики, процедури и правила за одобряване отпускането на кредити и вземането на решения, включително подходящи нива за одобрения, определени в съответствие с апетита и лимитите за кредитен риск;
• б. критерии за отпускане на кредити, като се вземат предвид позициите, посочени в приложение 1;
• в. изисквания за обработване на информацията и данните, необходими за оценката на кредитоспособността, както е посочено в раздел 5.1 ;
• г. изисквания за оценката на кредитоспособността, включително анализ на чувствителността, както е посочено в раздел 5.2 ;
• д. изисквания за агрегиране на експозицията и лимитите за кредитен риск, и управлението на концентрациите на кредитен риск;
• е. изисквания и процедури относно приемането и използването на обезпечения и мерки за редуциране на кредитния риск, за да се определи тяхната ефективност в свеждане до минимум на присъщия за даден кредитен инструмент риск — тези изисквания и процедури следва да бъдат специфични за класа актив и типа продукт и в тях следва да бъдат взети под внимание видът, размерът и сложността на предоставяните кредитни улеснения;
• ж. условията за прилагане на автоматизирано вземане на решения в процеса на отпускане на кредити, включително идентифициране на продукти, сегменти и лимити, за които е разрешено автоматизирано вземане на решения;
• з. рисково базиран подход за третиране на евентуални отклонения от стандартните кредитни политики и процедури и критериите за отпускане на кредити, включително:
• i. условия, които определят процеса на одобрение във връзка с отклонения и изключения и специфичните изисквания към документацията, включително одитното проследяване;
• ii. критерии за отхвърляне и критерии за ескалиране на отклонения/изключения към по - високи нива на органите, отговорни за вземане на решения (включително надхвърляне на лимити, отмяна на ограничения, евентуално одобряване на експозиции като изключение от общите стандарти за кредитиране и други нестандартни дейности в рамките на специален процес, включващ различни органи за одобряване);
• iii. изисквания за наблюдение на обстоятелства и условия за вземане на решения за отпускане на кредити по изключение, включително изисквания за техния преглед от съответните функции по време на обичайния преглед на прилагането и спазването на политиките и лимитите;
• и. изисквания, свързани с това какво трябва да се документира и регистрира като част от процеса на отпускане на кредити, включително за целите на моделирането на извадки и за целите на одита — това следва да включва, като минимум, изискванията за попълване на заявления за кредит, количествената и качествената обосновка/анализ и цялата съпътстваща документация, послужила като основа за одобряване или отхвърляне на кредитното улеснение;
• й. изисквания за наблюдение на дейностите по отпускане на кредити — рамката за вътрешен контрол следва да гарантира, че тя обхваща всички етапи след отпускането на кредита;
• к. където е приложимо, критериите, посочени в раздели 4.3.2 , 4.3.3 , 4.3.4 , 4.3.5 и 4.3.6;
• л. критериите, предвидени в раздели 4.3.1 и 4.3.7.

В рамките на своите политики и процедури относно кредитния риск и надграждайки стратегията за кредитния риск, институциите следва също така да вземат предвид принципите за отговорно кредитиране. По - специално:

• а. те следва да отчитат специфичното положение на кредитополучателя, като например справедливото третиране на кредитополучателите, които изпитват икономически затруднения;
• б. те следва да създават кредитни продукти, които се предлагат на потребителите по отговорен начин.

За кредитните продукти, които се предлагат на потребителите, институциите следва да гарантират, че критериите за отпускане на кредити не водят до ненужни затруднения и свръх задлъжнялост за кредитополучателите и техните домакинства.

В своите политики и процедури относно кредитния риск, свързани с вземането на кредитни решения, както е посочено в точка 38, буква а), и в оценките на кредитоспособността, както е посочено в точка 38, буква г), институциите следва също така да определят използването на всякакви автоматизирани модели при оценката на кредитоспособността и процесите на вземане на кредитни решения по начин, който е подходящ за размера, естеството и сложността на кредитното улеснение и за видовете кредитополучатели. По - специално институциите следва да определят подходящи механизми за управление за изграждането и използването на такива модели и за управлението на риска, свързан с модела, като вземат предвид критериите, посочени в раздел 4.3.4, и свързаните с моделиране на риска аспекти от Насоките на ЕБО относно процеса на надзорен преглед и оценка¹⁴ .

¹⁴ EBA/GL/2014/13.

Институциите следва да гарантират, че политиките и процедурите относно кредитния риск са разработени така, че да се сведе до минимум рискът от вътрешни или външни измами при процеса на отпускане на кредити. Институциите следва да разполагат с подходящи процедури за наблюдение на всякакво подозрително или измамно поведение.

Институциите следва да извършват редовен преглед на политиките и процедурите относно кредитния риск и за тази цел следва ясно да определят функциите и членовете на персонала, на които е възложено поддържането и актуализирането на специфични политики и процедури, както и техните роли и отговорности в това отношение.

4.3.1 Политики и процедури за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма

Институциите следва също така да посочват в своите политики начина, по който определят, оценяват и управляват рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ИП/ФТ), на които са изложени в резултат на дейностите си по отпускане на кредити¹⁵ . По - специално институциите следва:

• а. на равнището на тяхната бизнес дейност да идентифицират, оценяват и управляват риска от ИП/ФТ, свързан с вида клиенти, които обслужват, предоставяните от тях кредитни продукти, географските особености, на които са изложени, и използваните от тях канали за разпространение;
• б. на равнището на индивидуалните отношения да идентифицират, оценяват и управляват риска от ИП/ФТ, свързан с тези отношения. Като част от това институциите следва:
• i. да вземат предвид предназначението на кредита;
• ii. да вземат предвид степента, в която сдружението на физическо или юридическо лице, което не е нито кредитополучателят, нито институцията с кредитното улеснение, повишава риска от ИП/ФТ;
• iii. по - специално в случаите, когато бъде установен риск от ИП/ФТ, свързан с индивидуалните взаимоотношения, институциите следва да предприемат чувствителни към риска мерки, за да разберат дали средствата, използвани за изплащане на кредита, включително парични суми или парични еквиваленти, предоставени като обезпечение, са от законни източници. Като вземат предвид легитимността на източника на средства институциите следва да вземат под внимание генериралата средствата дейност и дали тази информация е надеждна и съвместима с информацията на институцията по отношение на клиента и професионалната му дейност.

¹⁵ С Директива (ЕС) 2015/849 от институциите се изисква да въведат и поддържат ефективни политики и процедури за предотвратяване на ИП/ФТ и да ги откриват и възпират, ако те възникнат. Институциите следва също така да се позовават на Съвместните насоки на европейските надзорни органи за рисковите фактори (JC 2017 37) за допълнителна информация по тези точки.

Институциите следва да разполагат с вътрешни процедури, за да гарантират, че информацията, получена за целите на оценката на кредитоспособността, например информацията, посочена в раздел 5.1 и приложение 2 от настоящите насоки, се използва и при техните процеси за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ).

Институциите следва да разполагат с действащи политики и процедури, за да гарантират, че отпускането на кредити се извършва в съответствие с кредитното решение и с кредитното споразумение. Те следва също така да гарантират, че са налице подходящи проверки за идентифициране, оценяване и управление на рисковете, свързани с ИП/ФТ, и че се водят съответните записи в съответствие с по - широкообхватните задължения на институциите по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно Директива (ЕС) 2015/849.

4.3.2 Сделки с ливъридж

Като част от своите политики и процедури институциите следва да разполагат с всеобхватно определение на сделки с ливъридж, в което е взето предвид нивото на ливъридж на кредитополучателя и целта на сделката. Това определение следва да обхваща всички бизнес линии, които носят кредитен риск.

Обхватът и прилагането на определението за сделка с ливъридж от страна на дадена институция следва да се преразглеждат редовно, за да се гарантира, че не е било извършено неоправдано изключение .

Институциите следва да определят своя апетит и стратегия за сделки с ливъридж по начин, който обхваща всички относими бизнес звена, участващи в такива операции. Институциите следва да определят кои видове сделки с ливъридж са готови да сключват, както и приемливи стойности за параметрите, например рейтинг, вероятност от неизпълнение, ниво на обезпеченост и нива на ливъридж, включително на секторно равнище, когато е относимо .

Институциите следва да определят своя рисков апетит, свързан със синдикиране на сделки с ливъридж, както и цялостна рамка от лимити, включително специални лимити за поемане на емисии и подробен набор от допълнителни лимити, като подробно опишат както максималните лимити, така и естеството на сделките, в които институцията е готова да участва.

Институциите следва да създадат стабилна структура на управление за сделки с ливъридж, която да позволява всеобхватен и последователен надзор на всички такива сделки, предприети, синдикирани или закупени от тях, включително, когато е относимо, сделки от типа „максимални усилия“ и „клубни сделки“, както и стандартни двустранни кредити за микро - , малки, средни и големи предприятия.

Институциите следва да гарантират, че всички сделки с ливъридж се преглеждат по подходящ начин, в съответствие с рисковия апетит, стратегиите и политиките на институциите, и са одобрени от лица или органи със съответни компетенции за вземане на решения за отпускане на кредити. За сделки, които включват рискове, свързани със синдикиране и поемане на емисии, следва да има специфични изисквания и процеси за одобрение.

4.3.3 Технологични иновации за отпускане на кредити

Когато за целите на отпускането на кредити се използват технологични иновации, институциите следва да направят следното:

• а. Адекватно да обхванат в своите рамки за управление и контрол на риска присъщите рискове, свързани с използваните технологични иновации. Това следва да бъде съизмеримо с бизнес модела, експозицията към кредитен риск, сложността на методите и степента на използване на технологични иновации.
• б. Да гарантират, че ръководният орган има достатъчно разбиране за използването на технологични иновации, за ограничаването им и за въздействието им върху процедурите за отпускане на кредити.
• в. Да разбират използваните модели, на които са базирани, включително техния капацитет, допускания и свързаните с тях ограничения, заедно с това да гарантират тяхната проследимост, проверимост, стабилност и устойчивост.
• г. Да гарантират, че моделите са подходящи за целта, вземайки предвид определената задача и други критерии, например нейната ефективност и употреба. Ако са необходими обяснения по време на използването на моделите, следва да се обмисли разработването на модел за интерпретиране.
• д. Да разбират качеството на данните и входните данни за модела и да откриват и предотвратяват субективност в процеса на вземане на кредитни решения, като гарантират, че са налице подходящи гаранции за осигуряване на поверителност, цялост и наличност на информацията и системите.
• е. Да гарантират, че работата на модела, включително валидността и качеството на резултатите от него, са под постоянно наблюдение и че в случай на установени проблеми (напр. влошаване или отклоняване от очакваното поведение) своевременно се предприемат подходящи мерки за отстраняването им.

4.3.4 Модели за оценка на кредитоспособността и вземане на кредитни решения

При използване на автоматизирани модели за оценка на кредитоспособността и вземането на кредитни решения институциите следва да разбират използваните модели и тяхната методология, входни данни, допускания, ограничения и резултати, и следва да имат на разположение:

• а. вътрешни политики и процедури, които откриват и предотвратяват субективност и гарантират качеството на входните данни;
• б. мерки за гарантиране на проследимостта, проверимостта, стабилността и устойчивостта на входните и изходните данни;
• в. вътрешни политики и процедури, които гарантират, че качеството на изходните данни от модела се оценява редовно, като се използват измерители, съобразени с използването на модела, включително бек - тестване на ефективността на модела;
• г. механизми за контрол, несъобразяване с модела и поетапни процедури в рамките на обичайната рамка за вземане на кредитни решения, включително качествени подходи, инструменти за качествена оценка на риска (включително експертна оценка и критичен анализ) и количествени лимити .

Институциите следва да разполагат с подходяща документация за модела, която обхваща:

• а. методология, допускания и входни данни, и подход за откриване и предотвратяване на субективност, и за осигуряване на качеството на входните данни;
• б. използването на резултатите от модела в процеса на вземане на решения и наблюдението на тези автоматизирани решения върху цялостното качество на портфейла или продуктите, за които се използват тези модели.

4.3.5 Екологични, социални и управленски (ЕСУ) фактори

Институциите следва да включат ЕСУ фактори и свързаните рискове в своя апетит за кредитен риск и политиките за управление на риска, политиките и процедурите относно кредитния риск, като възприемат цялостен подход.

Във връзка със своя рисков апетит, политики и процедури относно кредитния риск институциите следва да вземат предвид рисковете, свързани с ЕСУ факторите за финансовото състояние на кредитополучателите, и по - специално потенциалното въздействие на екологичните фактори и изменението на климата. Рисковете от изменението на климата за финансовите резултати на кредитополучателите могат да се материализират основно като физически рискове, като например рискове за кредитополучателя, произтичащи от физическите въздействия на изменението на климата, включително рискове, свързани с отговорност за допринасяне към изменението на климата, или рискове, свързани с прехода, напр. рискове за кредитополучателя, произтичащи от прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика. Освен това могат да възникнат и други рискове, като промени в пазарните и потребителските предпочитания и правни рискове, които могат да засегнат показателите на базисните активи.

4.3.6 Екологосъобразно кредитиране

Институциите, които създават или планират да създадат екологосъобразни кредитни улеснения, следва да разработят като част от своите политики и процедури относно кредитния риск специфичната информация относно своите политики и процедури за екологосъобразно кредитиране, които обхващат отпускането и наблюдението на такива кредитни улеснения. Тези политики и процедури следва по - специално:

• а. Да предоставят списък на проектите и дейностите, както и на критериите, които институцията счита за отговарящи на условията за екологосъобразно кредитиране, или препратка към съответните съществуващи стандарти за екологосъобразно кредитиране, с които се определя видът кредитиране, който се счита за екологично устойчив.
• б. Да посочат процеса, чрез който институциите оценяват, че постъпленията от кредитните улеснения за екологична устойчивост, които са създали, се използват за екологосъобразни дейности. В случай на кредитиране на предприятия, процесът следва да включва:
• i. събиране на информация за свързаните с климата и екологичните или други устойчиви бизнес цели на кредитополучателите;
• ii. оценяване на съответствието на проектите за финансиране на кредитополучателите с допустимите екологосъобразни проекти или дейности и свързаните с тях критерии;
• iii. гарантиране, че кредитополучателите имат готовност и капацитет за подходящо наблюдение и докладване на разпределението на постъпленията по отношение на екологосъобразните проекти или дейности;
• iv. редовно наблюдение на правилното разпределение на постъпленията (което може да се състои в изискване кредитополучателите да предоставят актуализирана информация относно използването на постъпленията до изплащането на съответното кредитно улеснение).

Институциите следва да определят своите политики и процедури за екологосъобразно кредитиране в контекста на своите общи цели, стратегия и политика, свързана с устойчивото финансиране. По - специално, институциите следва да определят качествени и, когато е относимо, количествени цели в подкрепа на развитието и целостта на тяхната екологосъобразна дейност по кредитиране, както и да оценяват степента, до която това развитие е в съответствие с постигането на техните общи цели, свързани с климата и околната среда, или допринася за тях.

4.3.7 Инфраструктура за данни

Институциите следва да разполагат с подходяща инфраструктура за данни, както и с подходящи политики и процедури за подпомагане на процеса на кредитиране и за целите на управлението и наблюдението на кредитния риск през целия жизнен цикъл на кредитните улеснения (напр. предоставяне на кредити и оценка на кредитоспособността, оценка на риска, преглед на кредити и наблюдение). Инфраструктурата за данни следва да гарантира непрекъснатост, цялостност и сигурност на информацията относно експозицията, кредитополучателя и обезпечението от момента на предоставяне и през целия жизнен цикъл на кредитното улеснение .

Инфраструктурата за данни следва да бъде достатъчно подробна, за да обхваща специфична информация „кредит - по - кредит“, по - специално актуалните критерии за отпускане на кредити, прилагани от момента на предоставяне, което ще позволи данните относно кредитополучателя да бъдат свързвани с данни по отношение на обезпечението, да подпомага ефективното наблюдение на кредитния риск (вж. раздел 8 ) и да позволява ефективно проследяване на резултатите, оперативните и кредитните резултати и измерване на ефективността, както и проследяване на отклонения от политиката, изключения и отхвърляния (включително кредитни оценки/оценки на сделки или отхвърляне на определени оценки).

За целите на изграждането и поддържането на тази инфраструктура за данни институциите следва да обмислят използването на съответните полета с данни от образците на ЕБО за сделките с необслужвани кредити¹⁶ .

¹⁶ https://eba.europa.eu/risk -analysis-and-data/eba- work -on-npls