5.2 Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя

Институциите следва да анализират заявлението за кредит на кредитополучателя, за да гарантират, че заявлението съответства на апетита за кредитен риск, политиките, критериите за отпускане на кредити, лимитите и съответните показатели на институциите, както и на всички съответни макропруденциални мерки, прилагани от определения макропруденциален орган.

Институциите и кредиторите следва, в съответствие със съответното законодателство за защита на потребителите, да оценяват способността и перспективите на кредитополучателя да покрива задълженията си по кредитното споразумение, като по - специално извършат оценка на капацитета на източниците за изплащане на кредитополучателя, вземайки предвид особеностите на кредита, като например естество, падеж и лихвен процент.

В случай на обезпечено кредитиране обезпечението само по себе си не следва да бъде основен критерий за одобряване на кредита и не може само по себе си да обоснове одобряването на каквото и да е кредитно споразумение. Обезпечението следва да се счита за второто средство за изход на институцията в случай на неизпълнение или на съществено влошаване на рисковия профил, а не за основен източник на изплащане, с изключение на случаите, в които в кредитното споразумение е предвидено, че изплащането на кредита се основава на продажбата на имуществото, дадено в залог като обезпечение или осигуреното ликвидно обезпечение.

При оценяване на способността на кредитополучателя да покрива задълженията си по кредитното споразумение институциите и кредиторите следва да вземат предвид съответните фактори, които биха могли да повлияят на настоящия и бъдещия капацитет за изплащане на кредитополучателя, и следва да избягват да предизвикват неоправдани затруднения и свръх задлъжнялост. Факторите следва да включват други задължения за обслужване, оставащия срок по тях, лихвените проценти и непогасените суми, както и поведение на кредитополучателя по отношение на изплащанията, напр. доказателства за пропуснати плащания и свързаните с тях обстоятелства, както и пряко свързани данъци и осигуровки, ако са известни.

Ако заявлението за кредит се подава съвместно от повече от един кредитополучател, институциите и кредиторите следва да извършват оценката на кредитоспособността въз основа на съвместния капацитет на кредитополучателите за изплащане .

Ако дадено кредитно споразумение включва каквато и да е форма на гаранции от трети страни, институциите следва да оценят нивото на защита, което дава гаранцията, и ако е целесъобразно, да извършат оценка на кредитоспособността на гаранта, като приложат съответните разпоредби от настоящите насоки, в зависимост от това дали гарантът е физическо лице или предприятие.

За да оценят способността на кредитополучателя да спазва задълженията си по кредитното споразумение, институциите и кредиторите следва да приемат подходящи методи и подходи, които може да включват модели, при условие че спазват настоящите насоки. Изборът на подходящ и адекватен метод следва да зависи от нивото на риска, размера и вида на кредита.

5.2.2 Потребителско кредитиране за жилищен недвижим имот

В този раздел допълнително се определят факторите, които са от значение за оценката на перспективата за кредитополучателя да изпълни задълженията си по кредитно споразумение, както е посочено в член 18, параграф 1 и член 20, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС. По отношение на кредитните споразумения, за които се прилага националното законодателство, с което се транспонира тази директива, в допълнение към разпоредбите, посочени в раздел 5.2.1, институциите и кредиторите следва да прилагат и разпоредбите, посочени в този раздел.

Когато е необходимо, по - специално в случаите на кредитополучатели, които са самонаети лица или имат сезонен или друг нередовен доход, институциите и кредиторите следва да направят разумни проучвания и да предприемат разумни стъпки за проверка на информацията относно капацитета на източника за изплащане .

Ако срокът на кредита е по - дълъг от очакваната пенсионна възраст на кредитополучателя, институциите и кредиторите следва да вземат предвид адекватността на вероятния източник за изплащане на кредитополучателя и способността му да продължи да спазва задълженията си по кредитното споразумение след пенсиониране.

Институциите и кредиторите следва да гарантират, че способността на кредитополучателя да спазва задълженията си по кредитното споразумение не се основава на очаквано значително увеличение на доходите на кредитополучателя, освен ако не се представят достатъчно писмени доказателства за това.

Когато оценяват способността на кредитополучателя да покрива задълженията си по кредитното споразумение, институциите и кредиторите следва да отчитат поетите и други неотменими разходи, например текущите задължения на кредитополучателя, включващи подходяща обосновка и отчитане на разходите за издръжка.

Като част от оценката на кредитоспособността институциите и кредиторите следва да извършват анализи на чувствителността, които отразяват потенциални негативни събития в бъдещето, включително понижаване на доходите; увеличение на лихвените проценти в случаи на кредитни споразумения с променлив лихвен процент; отрицателна амортизация на кредита; и много високи по размер последни погасителни вноски или отсрочени плащания на главницата или лихвата.

В случаи на кредити в чуждестранна валута, както е определено в член 4, параграф 28 от Директива 2014/17/ЕС, институциите и кредиторите следва също така да вземат предвид способността на кредитополучателя да покрива задълженията си при потенциални негативни сценарии на валутния курс между валутата на дохода на кредитополучателя и валутата на кредита. Институциите и кредиторите следва също така да вземат предвид и да оценяват всички стратегии за хеджиране и действително хеджиране, включително естествено хеджиране, с цел намаляване на валутния риск.

За кредитни споразумения, които се отнасят до недвижим имот, в които изрично се посочва, че кредитополучателят или член на неговото семейство не обитава недвижимата собственост като място на пребиваване (т.е. споразумения за покупка с цел отдаване под наем), както е посочено в член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2014/17/ЕС, институциите и кредиторите следва да прилагат критериите, посочени в раздел 5.2.3.

5.2.3 Друго обезпечено потребителско кредитиране

По отношение на кредитни споразумения, обезпечени с недвижим имот, различен от посочените в раздел 5.2.2, в допълнение към разпоредбите, посочени в раздел 5.2.1, институциите и кредиторите следва да прилагат разпоредбите, посочени в настоящия раздел.

Ако имотът все още е в процес на строеж и целта му е след завършване да осигурява доход на неговия собственик под формата на наеми или печалби от продажбата му, институциите следва да направят оценка на етапа на изграждане и на етапа след завършването му, когато проектът се преобразува в източник на доходи. За целите на такива кредитни споразумения институциите и кредиторите следва да установят, че:

• а. кредитополучателят има реалистичен план, свързан с проекта, включително прогнози за всички разходи, свързани с изграждането;
• б. кредитополучателят има достъп до строители, архитекти, инженери и изпълнители, които ще участват в изграждането;
• в. с напредване на проекта кредитополучателят е получил или може да получи в бъдеще всички необходими разрешителни и сертификати за изграждането.

За кредитни споразумения, които се отнасят до недвижим имот, в които изрично се посочва, че кредитополучателят или член на неговото семейство не следва да обитава недвижимата собственост като място на пребиваване (т.е. споразумения за покупка с цел отдаване под наем), институциите следва да оценят връзката между бъдещия доход от наема от недвижимия имот и способността на кредитополучателя да покрива задълженията си .

Като част от оценката на кредитоспособността институциите следва да извършват анализи на чувствителността, за да отразят в бъдеще потенциалните негативни пазарни и характерни за институцията събития, които са от значение за вида и целта на кредита. Тези събития може да включват намаляване на доходите; увеличение на лихвените проценти в случаи на кредитни споразумения с променлив лихвен процент; отрицателна амортизация на кредита; много високи по размер последни погасителни вноски или отсрочени плащания на главницата или лихвата; и, когато е целесъобразно, влошаване на възможността за пазарна реализация на недвижимия имот, увеличаване на процента на свободните имоти и намаляване на цените за отдаване под наем на подобни имоти. Когато е относимо, институциите и кредиторите следва също така да вземат под внимание последиците от валутния риск, както е предвидено в точка 108.

5.2.4 Необезпечено потребителско кредитиране

В настоящия раздел се определят допълнително изискванията за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, посочени в член 8 от Директива 2008/48/ЕО. По отношение на кредитните споразумения, за които се прилага националното законодателство, с което се транспонира тази директива, в допълнение към разпоредбите, посочени в раздел 5.2.1, институциите и кредиторите следва да прилагат и разпоредбите, посочени в настоящия раздел.

Когато е необходимо, по - специално в случаите на кредитополучатели, които са самонаети лица или имат сезонен или друг нередовен доход, институциите и кредиторите следва да направят разумни проучвания и да предприемат разумни стъпки за оценка и проверка на капацитета на източника за изплащане .

Институциите и кредиторите следва да гарантират, че способността на кредитополучателя да покрива задълженията си по кредитното споразумение не се основава на очаквано значително увеличение на доходите на кредитополучателя, освен ако не се представят достатъчно писмени доказателства за това.

Като част от оценката на кредитоспособността, ако е приложимо, институциите и кредиторите следва да извършват анализи на чувствителността, за да отразят потенциални негативни събития, специфични за вида на кредита, които може да възникнат в бъдеще. Когато е уместно, институциите и кредиторите следва също така да вземат под внимание последиците от валутния риск, както е предвидено в точка 108.

5.2.5 Отпускане на кредити на микро - и малки предприятия

Институциите следва да оценят настоящата и бъдещата способност на кредитополучателя да покрива задълженията си по кредитното споразумение. Институциите следва също да анализират заявлението за кредит на кредитополучателя, за да гарантират, че заявлението съответства на апетита за кредитен риск, политиките, критериите за отпускане на кредити, лимитите и относимите показатели на институцията, както и на всички относими макропруденциални мерки, прилагани от определения макропруденциален орган.

Институциите следва да считат, че паричните потоци от обичайната стопанска дейност на кредитополучателя и, когато е приложимо в рамките на кредитното споразумение, приходите от продажбата на активите са основните източници на изплащане .

При оценяването на кредитоспособността на кредитополучателя институциите следва да поставят акцент върху реалния и устойчив бъдещ доход на кредитополучателя и бъдещите парични потоци, а не върху наличното обезпечение. Обезпечението само по себе си не следва да бъде основен критерий за одобряване на кредита и не може само по себе си да обоснове одобряването на каквото и да е кредитно споразумение. Обезпечението следва да се счита за второто средство за изход на институцията в случай на неизпълнение или на съществено влошаване на рисковия профил, а не за основен източник на изплащане, с изключение на случаите, в които в кредитното споразумение е предвидено, че изплащането на кредита се основава на продажбата на имуществото, дадено в залог като обезпечение или осигуреното ликвидно обезпечение.

При извършване на оценката на кредитоспособността институциите следва да:

• а. анализират финансовото състояние и кредитния риск на кредитополучателя, както е посочено по - долу;
• б. анализират бизнес модела и стратегията на кредитополучателя, както е посочено по - долу;
• в. определят и оценят кредитната оценка или вътрешния рейтинг на кредитополучателя, където е приложимо, в съответствие с политиките и процедурите относно кредитния риск;
• г. разгледат всички финансови задължения на кредитополучателя, като например изтеглени и неусвоени улеснения с поето задължение с институции, включително улеснения за осигуряване на оборотен капитал, кредитни експозиции на кредитополучателя и поведение на кредитополучателя по отношение изплащанията на минали задължения, както и други задължения, произтичащи от данъчни или други публични органи или фондове за социално осигуряване;
• д. когато е уместно, оценяват структурата на сделката, включително риска от структурна субординация и свързаните с него условия, напр. договорни клаузи и, ако е приложимо, гаранции от трети страни и структура на обезпечения.

Институциите следва да извършват оценка на кредитоспособността във връзка с особеностите на кредита, напр. естество, падеж и лихвен процент.

За да оценят способността на кредитополучателя да покрива задълженията си по кредитното споразумение, институциите следва да приемат подходящи методи и подходи, които може да включват модели, при условие че спазват настоящите насоки. Изборът на подходящ и адекватен метод следва да зависи от нивото на риска, размера и вида на кредита.

Ако кредитополучателят е член на група от свързани клиенти, институциите следва да извършат оценката на индивидуално равнище и, когато е целесъобразно, на равнището на групата, в съответствие с Насоките на ЕБО относно свързаните клиенти, особено когато изплащането зависи от паричен поток от други свързани лица. Ако кредитополучателят е част от група свързани клиенти, свързана с централни банки и държави, включително централни правителства, регионални и местни органи на властта, както и субекти от публичния сектор, институциите следва да оценяват индивидуалното предприятие.

По отношение на отпускането на кредити с трансгранични елементи (напр. търговско финансиране, експортно финансиране), институциите следва да вземат предвид политическата, икономическата и правната среда, в която работи чуждестранният контрагент на клиента на институцията. Институциите следва да оценяват способността на купувача да прехвърля средства, способността на доставчика да изпълни поръчката, включително способността му да изпълнява приложимите местни правни изисквания, както и финансовия капацитет на доставчика да се справи с евентуални закъснения при изпълнението на сделката.

Институциите следва да оценяват експозицията на кредитополучателя към ЕСУ фактори, по - специално факторите на околната среда и въздействието върху изменението на климата, както и целесъобразността на стратегиите за редуциране на риска, определени от кредитополучателя. Този анализ следва да се извършва на ниво кредитополучател; когато е относимо обаче, институциите могат също така да обмислят този анализ да се извършва на базата на портфейл.

За да се определят кредитополучателите, които са изложени пряко или косвено на повишен риск, свързан с ЕСУ фактори, институциите следва да обмислят използването на топлинни карти, в които са подчертани напр. рисковете, свързани с климата и околната среда, на отделните икономически (под)сектори в диаграма или в скала. За кредитите или кредитополучателите, свързани с по - висок ЕСУ риск, е необходим по - задълбочен анализ на действителния бизнес модел на кредитополучателя, включително преглед на текущите и прогнозираните емисии на парникови газове, пазарната среда, надзорните изисквания по отношение на ЕСУ за разглежданите дружества и вероятните въздействия на регулирането на ЕСУ върху финансовото състояние на кредитополучателя.

Анализ на финансовото състояние на кредитополучателя

За целите на анализа на финансовото състояние в рамките на оценката на кредитоспособността, както е посочено по - горе, институциите следва да вземат предвид следното:

• а. както текущото, така и очакваното финансово състояние, включително баланси, капацитет на източника за изплащане с цел спазване на договорните задължения, включително при възможни нежелани събития и, когато е относимо, капиталовата структура, оборотния капитал, доходите и паричните потоци;
• б. когато е относимо, нивото на ливъридж на кредитополучателя, разпределението на дивиденти и действителните и прогнозираните/прогнозните капиталови разходи, както и неговия цикъл на конвертиране на парични средства във връзка със съответното улеснение;
• в. когато е относимо, профила на експозицията до падежа във връзка с потенциални движения на пазара, като например експозиции в чуждестранна валута и експозиции, изплащани с обезпеченията по тях;
• г. когато е приложимо, вероятността от неизпълнение въз основа на кредитната оценка или на вътрешния рейтинг за оценка на риска;
• д. използването на подходящи финансови, специфични за класа актив или специфични за типа продукт показатели, в съответствие с техния апетит за кредитен риск, политиките и лимитите, определени в съответствие с раздели 4.2 и 4.3 , включително като се имат предвид показателите в приложение 3, доколкото това е приложимо и целесъобразно за конкретното кредитно предложение.

Институциите следва да гарантират, че използваните в анализа финансови прогнози са реалистични и разумни. Тези прогнози следва да се основават най - малко на проектирането на историческите финансови данни в бъдещето. Институциите следва да оценят дали тези прогнози са в съответствие с икономическите и пазарните очаквания на институцията. Когато институциите имат съществени опасения относно надеждността на тези финансови прогнози, те следва да направят свои собствени прогнози за финансовото състояние и капацитета за изплащане на кредитополучателите.

Ако е приложимо, институциите следва да оценят финансовото състояние, когато предоставят кредити на холдингови дружества, както като отделен субект, напр. на консолидирана основа, така и като единичен субект, ако холдинговото дружество само по себе си не е опериращо дружество или институциите не разполагат с гаранции от опериращите дружества за холдинговото дружество.

Когато оценяват финансовото състояние на кредитополучателите, институциите следва да оценяват устойчивостта и надеждността на бъдещия капацитет за изплащане при потенциални неблагоприятни условия, които имат отношение към вида и целта на кредита и които могат да възникнат по време на срока на кредитното споразумение. Тези събития могат да включват намаляване на доходите и други парични потоци; увеличение на лихвените проценти; отрицателна амортизация на кредита; отсрочени плащания на главницата или лихвата; влошаване на пазарните и оперативни условия за кредитополучателя; и промени в обменните курсове, когато е относимо . Анализ на бизнес модела и стратегията на кредитополучателя

Институциите следва да оценяват бизнес модела и стратегията на кредитополучателите, включително във връзка с целта на кредита.

Институциите следва да оценяват знанията, опита и способността на кредитополучателя да управлява бизнес дейностите, активите или инвестициите, свързани с кредитното споразумение (например специфична характеристика на кредита за ТНИ).

Институциите следва да оценяват осъществимостта на бизнес плана и свързаните с него финансови прогнози в съответствие с особеностите на сектора, в който работи кредитополучателят.

Институциите следва да оценяват зависимостта на кредитополучателя от ключови договори, клиенти или доставчици и как те влияят върху генерирането на парични потоци, включително и върху концентрациите.

Институциите следва да оценяват наличието на потенциална зависимост от ключово лице във връзка с кредитополучателя и при необходимост да определят заедно с кредитополучателя възможни мерки за редуциране на риска.

Оценка на гаранциите и обезпеченията

Институциите следва да оценяват всички заложени обезпечения, които се използват за целите на редуциране на риска в съответствие с изискванията за обезпечение, заложени в апетита на институцията за кредитен риск, нейните политики и процедури, включително оценката и собствеността, и да проверяват цялата относима документация (напр. дали имуществото е регистрирано в съответните регистри).

Институциите следва да оценяват всички гаранции, договорни клаузи, ограничителни клаузи във връзка със залозите и споразуменията за обслужване на дългове, които се използват за целите на редуциране на риска.

Когато е относимо за кредитните решения, институциите следва да оценят капитала и кредитните подобрения на кредитополучателя, например ипотечно застраховане, ангажименти за последващо дългосрочно финансиране (take - out commitments) и гаранции за погасяване от външни източници.

Ако дадено кредитно споразумение включва каквато и да е форма на гаранции от трети страни, институциите следва да оценят нивото на защита, което дава гаранцията, и ако е относимо, да извършат оценка на кредитоспособността на гаранта, като приложат съответните разпоредби от настоящите насоки, в зависимост от това дали гарантът е физическо лице или предприятие. Оценката на кредитоспособността на гаранта следва да бъде пропорционална на размера на гаранцията спрямо кредита и на вида на гаранта. 5.2.6 Отпускане на кредити на средни и големи предприятия

Институциите следва да оценят настоящата и бъдещата способност на кредитополучателя да изпълнява задълженията си по кредитното споразумение. Институциите следва също така да анализират заявлението за кредит на кредитополучателя, за да гарантират, че заявлението съответства на апетита за кредитен риск, политиките, критериите за отпускане на кредити, лимитите и съответните показатели на институцията, както и на всички съответни макропруденциални мерки, прилагани от определения макропруденциален орган.

Институциите следва да считат, че паричните потоци от обичайната стопанска дейност на кредитополучателя и, когато е приложимо в рамките на кредитното споразумение, приходите от продажбата на активите са основните източници на изплащане .

При оценяването на кредитоспособността на кредитополучателя институциите следва да поставят акцент върху реалния и устойчив бъдещ доход на кредитополучателя и бъдещите парични потоци, а не върху наличното обезпечение. Обезпечението само по себе си не следва да бъде основен критерий за одобряване на кредита и не може само по себе си да обоснове одобряването на каквото и да е кредитно споразумение. Обезпечението следва да се счита за второто средство за изход на институцията в случай на неизпълнение или на съществено влошаване на рисковия профил, а не за основен източник на изплащане, с изключение на случаите, в които в кредитното споразумение е предвидено, че изплащането на кредита се основава на продажбата на имуществото, дадено в залог като обезпечение или на осигурено ликвидно обезпечение.

При извършване на оценката на кредитоспособността институциите следва да:

• а. анализират финансовото състояние и кредитния риск на кредитополучателя, както е посочено по - долу;
• б. анализират организационната структура, бизнес модела и стратегията на кредитополучателя, както е посочено по - долу;
• в. определят и оценят кредитната оценка или вътрешния рейтинг на кредитополучателя, когато е приложимо, в съответствие с политиките и процедурите относно кредитния риск;
• г. разгледат всички финансови задължения на кредитополучателя, например изтеглени и неусвоени улеснения с поето задължение с институции, включително улеснения за осигуряване на оборотен капитал, кредитни експозиции на кредитополучателя и история на изплащанията на задълженията на кредитополучателя, както и други задължения, произтичащи от данъчни или други публични органи или фондове за социално осигуряване;
• д. оценяват структурата на сделката, включително риска от структурна субординация и свързаните с него условия, напр. договорни клаузи и, ако е приложимо, гаранции от трети страни и структура на обезпечения.

Институциите следва да извършват оценка на кредитоспособността във връзка с особеностите на кредита, напр. естество, падеж и лихвен процент.

Институциите следва да оценяват експозицията на кредитополучателя към ЕСУ фактори, по - специално факторите на околната среда и въздействието върху изменението на климата, както и целесъобразността на стратегиите за редуциране на риска, определени от кредитополучателя.

Ако кредитополучателят е част от група свързани клиенти, институциите следва да извършат оценката на индивидуално равнище и, ако е относимо, на равнището на групата, в съответствие с Насоките на ЕБО относно свързаните клиенти, особено когато изплащането зависи от паричен поток от други свързани лица. Ако кредитополучателят е член на група от свързани клиенти, свързана с централни банки и държави, включително централни правителства, регионални и местни органи на властта, както и субекти от публичния сектор, институциите следва да оценяват индивидуалното предприятие.

По отношение на отпускането на кредити с трансгранични елементи (напр. търговско финансиране, експортно финансиране), институциите следва да вземат предвид политическата, икономическата и правната среда, в която работи чуждестранният контрагент на клиента на институцията. Институциите следва да оценяват потенциала на купувача да прехвърля средства, способността на доставчика да изпълни поръчката, включително способността му да изпълнява приложимите местни правни изисквания, както и финансовия капацитет на доставчика да се справи с евентуални закъснения в изпълнението на сделката.

За да се определят кредитополучателите, които са изложени пряко или косвено на повишен риск, свързан с ЕСУ фактори, институциите следва да обмислят използването на топлинни карти, в които са подчертани напр. рисковете, свързани с климата и околната среда, на отделните икономически (под)сектори в диаграма или в система за мащабиране. За кредитите или кредитополучателите, свързани с по - висок ЕСУ риск, е необходим по - задълбочен анализ на действителния бизнес модел на кредитополучателя, включително преглед на текущите и прогнозираните емисии на парникови газове, пазарната среда, надзорните изисквания по отношение на ЕСУ за разглежданите дружества и вероятните въздействия на регулирането на ЕСУ върху финансовото състояние на кредитополучателя.

Анализ на финансовото състояние на кредитополучателя

За целите на анализа на финансовото състояние в рамките на оценката на кредитоспособността, както е посочено по - горе, институциите следва да вземат предвид следното:

• а. както текущото, така и прогнозното финансово състояние, включително баланси и капиталова структура, оборотен капитал, доход, паричен поток и капацитет на източника за изплащане с цел изпълнение на договорните задължения, например капацитет за обслужване на дълга, включително при евентуални нежелани събития (вж. също анализа на чувствителността) — елементите, които трябва да се анализират, следва да включват, без да се ограничават до, свободния паричен поток, наличен за обслужване на дълга на разглежданото улеснение;
• б. нетен оперативен доход и рентабилност, особено по отношение на лихвоносния дълг;
• в. нивото на ливъридж на кредитополучателя, разпределението на дивиденти и действителните и прогнозните капиталови разходи, както и неговия цикъл на конвертиране на парични средства във връзка със съответното улеснение;
• г. профила на експозицията до падежа във връзка с потенциални движения на пазара (напр. експозиции в чуждестранна валута и експозиции, изплащани с обезпеченията по тях);
• д. когато е приложимо, вероятността от неизпълнение въз основа на оценка на кредитния рейтинг или на вътрешния рисков рейтинг;
• е. използването на подходящи финансови, специфични за класа актив или специфични за типа продукт показатели, в съответствие с апетита за кредитен риск за тях, политиките и лимитите, определени в съответствие с раздели 4.2 и 4.3 , включително като се имат предвид показателите в приложение 3, доколкото това е приложимо и целесъобразно за конкретното кредитно предложение.

Институциите следва да гарантират, че използваните в анализа прогнози са реалистични и разумни и съответстват на икономическите и пазарните очаквания на институциите. Когато институциите имат съществени опасения относно надеждността на тези финансови прогнози, те следва да направят свои собствени прогнози за финансовото състояние на кредитополучателите и, когато е относимо, да ги използват за оспорване на прогнозите, предоставени от кредитополучателите.

Институциите следва също така да оценят капацитета на кредитополучателя за бъдеща рентабилност, да измерват въздействието на неразпределената печалба и следователно въздействието върху капитала, особено в случаите, когато кредитополучателят не е бил в състояние да генерира положителна печалба във времето.

Институциите следва да извършат оценка на цикъла на конвертиране на парични средства на кредитополучателя, за да определят времето, необходимо на предприятието да преобразува инвестициите в материални запаси и други ресурси в пари в брой чрез продажба на специфичните му стоки и услуги. Институциите следва да са наясно с цикъла на конвертиране на парични средства на кредитополучателя, за да оценят нуждите от оборотен капитал и да определят повтарящите се разходи с цел да се оцени текущият капацитет за изплащане на кредитни улеснения във времето.

Когато е относимо, институциите следва да оценяват тези финансови показатели спрямо показателите и лимитите, посочени в апетита за кредитен риск, политиките и лимитите във връзка с кредитния риск, в съответствие с раздели 4.2 и 4.3.

Институциите следва да оценят финансовото състояние, когато предоставят кредити на холдингови дружества, както като отделен субект, напр. на консолидирано ниво, така и като единичен субект, ако холдинговото дружество само по себе си не е опериращо дружество или институциите не разполагат с гаранции от опериращите дружества за холдинговото дружество.

Анализ на чувствителността при оценката на кредитоспособността

Институциите следва да оценяват устойчивостта и надеждността на финансовото състояние на кредитополучателя и бъдещия капацитет за изплащане при потенциални неблагоприятни условия, които могат да възникнат по време на срока на действие на кредитното споразумение. За тази цел институциите следва да извършват едно - или многофакторен анализ на чувствителността, като вземат под внимание пазарни събития и събития с несистемен характер, или комбинация от тях.

В този анализ на чувствителността следва да се отчитат всички общи и специфични за даден клас активи и специфични за даден продукт аспекти, които могат да окажат въздействие върху кредитоспособността на кредитополучателя.

Когато извършват анализ на чувствителността на капацитета за изплащане на кредитополучателя при неблагоприятни бъдещи условия, институциите следва да вземат предвид следните събития, които са от най - голямо значение за конкретните обстоятелства и бизнес модела на кредитополучателя:

Събития с несистемен характер

• а. сериозен, но реалистичен спад в приходите или маржа на печалбите на кредитополучателя;
• б. сериозен, но реалистичен случай на събитие, пораждащо оперативна загуба;
• в. възникване на сериозни, но реалистични проблеми в управлението;
• г. изпадането в несъстоятелност на важни търговски партньори, клиенти или доставчици;
• д. сериозно, но реалистично накърняване на репутацията;
• е. сериозен, но реалистичен изходящ поток на ликвидност, промени във финансирането или увеличаване на ливъриджа в счетоводния баланс на кредитополучателя;
• ж. неблагоприятни движения в цената на активите, на които основно е изложен кредитополучателят (напр. като суровина или краен продукт) и валутен риск;

Събития на пазара

• з. сериозен, но реалистичен макроикономически спад;
• и. сериозен, но реалистичен спад в икономическите сектори, в които работят кредитополучателят и неговите клиенти;
• й. значителна промяна в политическия, регулаторния и географския риск;
• к. сериозно, но реалистично увеличение на разходите за финансиране, например увеличение на лихвения процент с 200 базисни пункта върху всички кредитни улеснения на кредитополучателя.

Анализ на бизнес модела и стратегията на кредитополучателя

Институциите следва да оценяват бизнес модела и стратегията на кредитополучателите, включително във връзка с целта на кредита.

Институциите следва да оценяват знанията, опита и способността на кредитополучателя да управлява бизнес дейностите, активите или инвестициите, свързани с кредитното споразумение (например специфична характеристика на кредита за ТНИ).

Институциите следва да оценяват осъществимостта на бизнес плана и свързаните с него финансови прогнози в съответствие с особеностите на сектора, в който работи кредитополучателят.

Институциите следва да оценяват зависимостта на кредитополучателя от ключови договори, клиенти или доставчици и как те влияят върху генерирането на парични потоци, включително и върху концентрациите.

Оценка на гаранциите и обезпеченията

Институциите следва да оценяват всички заложени обезпечения спрямо изискванията за обезпечение, определени в апетита на институцията за кредитен риск, нейните политики и процедури, включително оценката и собствеността, и да проверяват цялата относима документация (например дали имуществото е регистрирано в съответните регистри).

Институциите следва да оценяват всички гаранции, договорни клаузи, ограничителни клаузи във връзка с обезпеченията и споразумения за обслужване на дългове, които се използват за целите на редуциране на риска. Институциите следва също така да преценят дали стойността на обезпечението е свързана по някакъв начин с дейността или капацитета на кредитополучателя да генерира паричен поток.

Институциите следва да оценят капитала и кредитните подобрения на кредитополучателя, например ипотечно застраховане, ангажименти за последващо дългосрочно финансиране (take -out commitments ) и гаранции за погасяване от външни източници.

Ако дадено кредитно споразумение включва каквато и да е форма на гаранции от трети страни, институциите следва да оценят нивото на защита, което дава гаранцията, и ако е относимо, да извършат оценка на кредитоспособността на гаранта, като приложат съответните разпоредби от настоящите насоки, в зависимост от това дали гарантът е физическо лице или предприятие. Оценката на кредитоспособността на гаранта следва да бъде пропорционална на размера на гаранцията по кредита и на вида на гаранта.

Ако в рамките на синдикираното кредитиране или сделките за проектно финансиране платежните потоци преминават през трета страна по сделките, напр. определен представител, институциите (или упълномощени водещи организатори, или техни представители) следва да оценяват надеждността на агента. За трансгранично кредитиране и сделки за проектно финансиране агентът следва да бъде единственият емитент на всички гаранции, акредитиви или подобни документи, издадени от името на доставчика по сделката.

5.2.7 Кредитиране за търговски недвижими имоти

При оценяване на кредитоспособността на кредитополучателите в случаи на кредитиране з търговски недвижими имоти (ТНИ), в допълнение към общите критерии за оценка на кредитоспособността, посочени в раздел 5.2.5 и раздел 5.2.6 , институциите следва да прилагат специфичните критерии, посочени в настоящия раздел. При оценяване на кредитоспособността на кредитополучателите в случай на отпускане на кредити за търговски недвижими имоти, които ще се използват от кредитополучателя — собственик на имота за осъществяване на стопанска дейност, институциите следва да прилагат само критериите, посочени в раздели 5.2.5 и 5.2.6.

Институциите следва да оценяват и проверяват опита на кредитополучателя във връзка с вида, размера и географското местоположение на ТНИ. Когато кредитополучателят е предприятие със специално предназначение, спонсорирано от друго предприятие, институциите следва да оценяват опита на спонсориращото предприятие във връзка с вида, размера и географското местоположение на ТНИ.

Институциите следва да извършват оценка на капацитета за генериране на приходи от имота и оценка на перспективите за рефинансиране. При тези оценки следва да се вземе предвид периодът, за който е поето задължение за кредита за ТНИ по въпросното заявление за кредит.

При оценяването на капацитета за изплащане на кредитополучателя институциите следва да оценяват, когато е относимо:

• а. устойчивостта на паричния поток;
• б. качеството на наемателите, въздействието на промените в текущия приход от наем върху амортизационния график, сроковете, падежите и условията на лизинга, както и платежната история на наемателя, ако такава вече съществува;
• в. перспективите за преотдаване, паричните потоци, необходими за обслужване на кредита в съответствие с кредитното споразумение, ако има нужда от преотдаване, представянето на актива в условията на икономически спад, ако е приложимо, както и колебанията в доходността от наема във времето, за да се оцени наличието на прекомерен натиск върху дохода;
• г. необходимите капиталови разходи за имота през целия срок на кредита.

При оценката на перспективите за преотдаване на имота институциите следва да отчитат търсенето на този имот от наематели, като вземат предвид предлагането на сравними имоти, условията и особеностите на имота, местоположението на имота и близостта му до съответната инфраструктура за обслужването му.

Когато за ТНИ се отпускат кредити с текущо плащане само на дължимата лихва, институциите следва да оценят паричния поток от имота, с който ще се покрие нивото на амортизация, еквивалентно на прогнозния икономически жизнен цикъл на имота, ще се изплати размерът на главницата и лихвата по кредита в случай на увеличение на съотношението кредит/стойност (LTV) на имота или на обичайното ниво на LTV на съответния пазар. Институциите следва също така да вземат предвид този анализ, когато кредитополучателите имат допълнителни кредитни подобрения, напр. активи за освобождаване, които са правно осъществими в разумен срок.

За целите на анализа на чувствителността при неблагоприятни пазарни условия и събития с несистемен характер институциите следва, в допълнение към посочените в раздел 5.2.5 и раздел 5.2.6 събития, да вземат предвид следното, според случая:

• а. преотдаване, включително промяна на цените на наемите, срока на лизинга във връзка с таксите за обслужване на кредита, увеличаване на случаите, в които няма наематели, разходите за поддръжка и ремонт, периодите без наем и мотивите за отдаване;
• б. рисковете и закъсненията, свързани с рефинансирането;
• в. рискът, свързан с капиталовите разходи;
• г. други приложими критерии.

5.2.8 Отпускане на кредити за изграждане на недвижими имоти

При оценяване на кредитоспособността на кредитополучателите при отпускане на кредити за изграждане на недвижими имоти, в допълнение към общите разпоредби относно оценката на кредитоспособността, предвидени в раздели 5.2.5 и 5.2.6 , институциите следва да прилагат специфичните разпоредби на настоящия раздел.

Оценката на кредитоспособността следва да обхваща, в съответствие с жизнения цикъл на кредита, фазата на изграждане, включително етапите от нея, когато е относимо, както и фазата след приключването на изграждането, когато проектът се преобразува в кредит за ТНИ. Последният етап следва да се оценява като отпускане на кредит за ТНИ в съответствие с разпоредбите на настоящите насоки.

При оценка на фазата на изграждане институциите следва да установят дали кредитополучателят:

• а. има реалистичен бизнес план, включително обосновка за изграждането и прогноза за всички разходи, свързани с изграждането, проверени от независим експерт;
• б. има достъп до строители, архитекти, инженери и изпълнители за изграждането на недвижимия имот;
• в. е получил или може да получи в бъдеще всички необходими разрешителни и сертификати за изграждането с напредване на проекта и преди плащането(ията).

Институциите следва да гарантират, че при изчисляване на разходите, свързани с изграждането, са планирани разходи за непредвидени ситуации при превишаване на разходите. Планираните средства за непредвидени ситуации следва да бъдат включени в кредитния лимит или капитала. Институциите следва да оценят нивото на паричните резерви и ликвидния профил на кредитополучателя, за да гарантират, че кредитополучателят е в състояние да финансира непредвидени ситуации, свързани с преразход и закъснения, ако има такива, надхвърлящи сумата за непредвидени разходи.

Институциите следва да направят оценка на осъществимостта на всяка прогноза за нетни проходи от продажба от гледна точка на стойността и на обема на продажбите и сроковете.

Институциите следва да извършват посещения на място, придружени от подходящо квалифицирано лице, за да проверят основните компоненти на обекта, включително достъпа до него и специфичните му особености, и да запазят резюме от посещението си в досието на кредитополучателя.

В допълнение към оценката на кредитоспособността на кредитополучателя институциите, когато е относимо (напр. в случаите на искане за предоставяне на допълнително обезпечение), следва да оценяват капиталовите инвеститори в проекта, като се съсредоточават върху оценката на финансовото им състояние, съответните експертни познания и опит в подобни проекти, както и съгласуването на интересите между капиталовите инвеститори и институциите, които предлагат кредити за същия проект.

5.2.9 Сделки с ливъридж

При оценяване на кредитоспособността на кредитополучателите при сделки с ливъридж, в допълнение към общите разпоредби относно оценката на кредитоспособността, предвидени в раздели 5.2.5 и 5.2.6 , институциите следва да установяват прекомерен ливъридж при предоставянето, който се определя като съотношение: общо задължения спрямо печалба преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация (EBITDA). Сделките с прекомерен ливъридж следва да се правят по изключение (и следва да бъдат в съответствие с рисковия апетит на институцията) и да бъдат част от рамката за делегиране на кредити и за ескалация управлението на риска в институцията.

Институциите следва да извършват цялостна оценка на способността на кредитополучателя да плаща или да намалява задлъжнялостта до устойчиви равнища на дълга в разумен срок. 5.2.10 Финансиране на корабоплаването

При оценяване на кредитоспособността на кредитополучателите в случай на финансиране на корабоплаването, в допълнение към общите разпоредби относно кредитоспособността, посочени в раздел 5.2.5 и раздел 5.2.6 , институциите следва да прилагат специфичните критерии, посочени в настоящия раздел. По - специално институциите следва да оценят следното:

• а. съотношението на приходите спрямо разходите на плавателния съд (оперативни разходи, включително застраховка, надници, поддръжка, смазочни материали и разходи за лихви);
• б. съотношението на текущата възраст на плавателния съд спрямо неговия очакван полезен живот;
• в. характеристиките на флота на кредитополучателя спрямо общия брой кораби във флотилията (размера на новата дейност по построяване, броя на построените кораби, броя на бракуваните плавателни съдове за всеки сегмент и възрастта на корабите определят свръхтонажа и оказват влияние върху цените на товарните превози);
• г. оценки на плавателни съдове със или без корекция (ако те са включени като източник на изплащане), за да се отразят разходите за продажба, стойността на парите във времето и несигурността по отношение на ликвидността и възможността за пазарна реализация на актива, освен ако не е възможно индивидуално оценяване, в случай че корабите се експлоатират като част от по - голям флот с много различни видове доходи.

Институциите следва да вземат под внимание и други фактори, например предлагането и търсенето на пазара на въпросния вид плавателен съд, настоящите и бъдещите модели на търговия за съответния вид плавателен съд, необходимостта кредитът да е без право на регресен иск или да има гаранции, или да бъде дългосрочно наеман от допустим краен потребител, и дали собственикът на кораба може да предостави други обезпечения, като например договори за наемане на кораби и застраховки, такси за акции и парични обезпечения или ипотеки на други активи, например недвижимо имущество и идентични плавателни съдове .

В случай на кредити за корабостроене институциите следва да установят, че кредитополучателят:

• а. има реалистичен бизнес план, включително обосновка за изграждането и прогноза за всички свързани разходи, проверени от независим експерт;
• б. има достъп до строители, морски архитекти, инженери и изпълнители за изграждането на плавателни съдове;
• в. с напредване на проекта е получил или може да получи в бъдеще всички необходими разрешителни и сертификати за изграждането. 5.2.11 Проектно финансиране

При оценяване на кредитоспособността на кредитополучателите при проектно финансиране, в допълнение към общите разпоредби относно оценката на кредитоспособността, предвидени в раздели 5.2.5 и 5.2.6 , институциите следва да спазват специфичните критерии на настоящия раздел.

Институциите следва да оценят основния източник за изплащане на кредита, който е доходът, генериран от финансираните активи (проект). Институциите следва да оценяват паричния поток, свързан с проекта, включително бъдещия капацитет за генериране на доходи, след като проектът бъде завършен, като вземат предвид всички приложими регулаторни или законови ограничения (напр. ценово регулиране, регулиране на нормата на възвръщаемост, приходите, които зависят от договори с клауза за неустойка ( „вземай или плащай“), законодателството в областта на околната среда и разпоредбите, засягащи рентабилността на даден проект).

Доколкото е възможно, институциите следва да гарантират, че всички активи на проекта и настоящите и бъдещите парични потоци и сметки са предоставени в залог на институцията, която предоставя кредита, или на агента/поемателя в случай на синдикирана/клубна сделка. Ако за проекта бъде учредено предприятие със специално предназначение, акциите на това предприятие следва да бъдат предоставени на институцията, за да се даде възможност на институцията/агента да влезе във владение на дружеството, ако е необходимо. В случаите на синдикирани/клубни сделки споразуменията между кредиторите следва да регулират достъпа на всеки кредитор до заложените средства и активи.

При оценка на фазата на изграждане на проекта институциите следва да установят, че кредитополучателят:

• а. има реалистичен бизнес план, включително обосновка за изграждането и прогноза за всички разходи, свързани с изграждането, проверени от независим експерт;
• б. има достъп до строители, архитекти, инженери и изпълнители за проекта;
• в. с напредване на проекта е получил или може да получи в бъдеще всички необходими разрешителни и сертификати за изграждането.

Институциите следва да гарантират, че предоставеното от кредитополучателя изчисление на разходите, свързани с изграждането, включва допълнителни средства за непредвидени ситуации при превишаване на разходите. Такива планирани средства за непредвидени ситуации следва да бъдат включени в кредитния лимит или капитала. Институциите следва да оценят нивото на паричните резерви и ликвидния профил на кредитополучателя или на капиталовите инвеститорите, за да се уверят, че те имат капацитета да финансират непланирани непредвидени ситуации, свързани с преразход и закъснения, ако има такива, надхвърлящи сумата за непредвидени ситуации .

В допълнение към оценката на кредитоспособността на кредитополучателя институциите следва да оценяват капиталовите инвеститори по проекта, като се съсредоточават, когато е относимо върху оценката на финансовото им състояние, съответните експертни познания, опит в подобни проекти, способности и желание за подпомагане на проекта през целия му жизнен цикъл.