4.6 Видове стрес тестване

Конкретната разработка, сложност и ниво на детайлност на методологиите за стрес тестовете следва да бъдат подходящи за естеството, мащаба и размера на институцията, както и сложността и нивата на риск на нейните бизнес дейности. Следва също да се вземе предвид стратегията и бизнес модела, както и характеристиките на портфейла на институцията.

Институциите следва да вземат предвид фазата в рамките на икономическия цикъл, когато разработват методологиите за стрес тестване, включително сценария и нуждите от евентуални управленски действия.

Институциите следва да идентифицират подходящи, смислени и стабилни механизми за превръщане на рисковите фактори в подходящи вътрешни рискови параметри (вероятност за неизпълнение ( PD ), загуба при неизпълнение (LGD), отписвания, корекции на справедлива стойност и т.н.), които предоставят поглед на рисковете за институцията и групата.

Връзката между стресираните рискови фактори и рисковите параметри следва да се основава не само на историческия опит и анализ на институцията, но следва да бъде допълнена, когато са налични и подходящи, със сравнителни показатели от външни източници и, когато е възможно, от надзорни насоки.

Поради сложността, свързана с моделирането на хипотетични и макроикономически рискови фактори/сценарии, институциите следва да са наясно със съответния риск от модела и да се уверят, че следните действия са били извършени при залагането на тези фактори/сценарии:

• а) бил е извършен редовен и достатъчно консервативен експертен преглед на допусканията и механизмите на модела и се следва консервативен подход на моделиране, за да се отчете риска от модела;
• б) било е приложено достатъчно ниво на консерватизъм, според необходимостта, при определянето на допускания, които са трудни за измерване по количествен начин (напр. диверсификация, прогнозиран експоненциален растеж, прогнозни такси, управленски становища за бъдещ период), но могат да имат въздействие върху резултатите от модела (напр. резултатите от моделите на нетни приходи преди провизии следва да се основават на достатъчни статистически данни, както и бизнес съображения); и
• в) зависимостите и чувствителностите на резултатите към допусканията са били взети предвид и тяхното въздействие се оценява периодично.

Недостатъците на моделите и механизмите, които свързват рисковите фактори със загубите или увеличените рискови параметри, следва да бъдат разбрани, ясно съобщени и взети предвид при тълкуването на резултатите. Моделите следва да вземат предвид взаимодействията между платежоспособността и финансирането на ликвидността и разходите по финансирането, за да не се подценява систематично и значително въздействието на шока. Когато е възможно, резултатите от различните подходи на моделиране следва да бъдат сравнявани (напр. за моделите на нетни приходи преди провизии следва да е налично сравнение между използвания модел и другите възможни подходи и обосновката за тяхното отхвърляне). Тези връзки следва да се основават на надеждни статистически модели. Въпреки това, ако наличността или качеството на данните или структурните прекъсвания в историческите данни не позволяват смислено прогнозиране (напр. за моделите на нетните приходи преди провизии е необходимо да има исторически данни, обхващащи лихвен цикъл и бизнес цикъл, както и информация относно промените в бизнес стратегията и организационната структура), количествените анализи следва да бъдат подкрепяни с качествени експертни становища. Дори когато основният процес на моделиране е надежден, експертните становища следва да играят роля при проверката на резултатите от модела.

Институциите следва да оценят възможните нелинейни взаимодействия между рисковите фактори и стресираните рискови параметри.

4.6.2 Анализ на чувствителността

Институциите следва да извършват анализи на чувствителността на нивото на индивидуалните експозиции, портфейли или бизнес единици, за цялата институция и за конкретни видове рискове, в съответствие с тяхната сложност. Институциите следва да оценят на кое ниво на обобщаване са приложими или дори осъществими анализите на чувствителността. Използването на експертни становища следва бъде изяснено подробно, когато е уместно.

Институциите следва да идентифицират съответните рискови фактори на различни нива на приложение на пруденциалните изисквания и за различните портфейли, бизнес единици и географски местоположения. Институциите следва да се уверят, че са обхванати всички относими видове рискови фактори, включително макроикономически и макрофинансови променливи, статистически аспекти на рисковите параметри (като например променливост на параметрите за вероятност от неизпълнение) и идиосинкратичните фактори като операционните рискове.

Институциите следва да определят рисковите фактори, идентифицирани чрез различните степени на острота, като важна стъпка в своя анализ, за да разкрият нелинейностите и праговите ефекти, т.е. критичните стойности на рисковите фактори, отвъд които реакциите на стреса се усилват.

Когато има съмнения относно надеждността на прогнозната зависимост между макроикономическите/макрофинансовите рискови фактори и рисковите параметри и по отношение на това дали е необходимо да се проверят резултатите от по - изчерпателните анализи на сценариите, институциите следва да се стремят да гарантират, че се извършват и анализи на чувствителността, като се подлагат на стрес статистически аспекти на рисковите параметри на портфейла съгласно историческите разпределения, допълнени от хипотетични допускания (напр. по отношение на бъдещите променливости).

Анализите на единични рискови фактори следва да бъдат допълнени от опростени анализи на няколко рискови фактора, когато се допуска комбинирано възникване, без да е задължително да се определя сценарий.

Институциите следва да поддържат списък на идентифицираните рискови фактори.

4.6.3 Сценариен анализ

Институциите следва да се уверят, че сценарийните анализи са основна част от тяхната програма за стрес тестване.

Разработването на сценарии за стрес тестове следва да не се основава единствено на исторически събития, а следва също да взема предвид хипотетични сценарии, основани на събития, които не са исторически. Институциите следва да се уверят, че разработените сценарии са ориентирани към бъдещето и вземат предвид системните и специфични за институцията промени в настоящето и близкото бъдеще. За тази цел институциите следва да се стремят да имат достъп до външни данни за сходни рискови среди, приложими за институции със сходни бизнес модели. Институциите следва да използват данни, които са приложими и налични. Приложимите данни могат да бъдат вътрешни и/или външни и да съчетават сравнителни показатели и надзорни насоки.

Следва да се разглежда набор от сценарии, за да бъдат обхванати различни събития и степени на острота, когато това е от значение и е осъществимо.

Институциите следва да се уверят, че техните сценарии за стрес тестове отговарят най - малко на следните изисквания:

• а) обръщат внимание на основните рискови фактори, на които институцията може да бъде изложена; в това отношение следва да се използват резултатите, получени от анализите на единични рискови фактори, които имат за цел да предоставят информация относно чувствителността към единични рискови фактори, за да се идентифицират сценарии, които включват стресиране на комбиниран набор от силно правдоподобни рискови фактори; нито един съществен рисков фактор не следва да бъде оставен без проверка под стрес или без да бъде взет под внимание;
• б) обръщат внимание на основните специфични за институцията уязвимости, произтичащи от регионалните и секторните характеристики на институцията, както и специфичните експозиции на нейните продукти или предмет на дейност и политиките за финансиране: концентрационните и корелационните рискове, от вътрешнорисков и междурисков вид, следва да бъдат идентифицирани предварително;
• в) включват последователно описание на сценария, обхващащо всички основни рискови фактори, както и тяхното (бъдещо) развитие на основата на няколко активиращи събития (напр. парична политика, промени във финансовия сектор, цени на стоките, политически събития и природни бедствия); институциите следва да гарантират, че описанието на сценария е правдоподобно и непротиворечиво, когато се приема съвместно движение на рискови фактори и съответната реакция на пазарните участници; и, когато определени фактори се изключват от описанието на сценария, институциите следва да се уверят, че това изключение е изцяло обосновано и документирано;
• г) са вътрешно съгласувани, така че да се гарантира, че идентифицираните рискови фактори имат поведение, съответстващо на другите рискови фактори при събитие на стрес и че те съдържат изрични прогнози и допускания относно структурата на зависимостите между основните рискови фактори; важно е да се изследват съвместните движения на рискови фактори, които могат да изглеждат противоречиви, за да бъдат открити нови чувствителности;
• д) вземат предвид иновациите, и по - специално технологичните промени или сложните финансови продукти, без да пренебрегват тяхното взаимодействие с по - традиционни продукти; и
• е) гарантират, че стресираните рискови фактори се превръщат във вътрешно последователни рискови параметри.

Институциите следва да определят времевия хоризонт на стрес тестването в съответствие с целта на тази дейност, характеристиките на портфейла на институцията като неговия падеж и ликвидността на стресираните позиции, когато е приложимо, както и рисковия профил. Стрес тестването за платежоспособността и стрес тестването за ликвидността изискват различни времеви хоризонти и сценарии.

Институциите следва да се уверят, че:

• а) стрес тестовете изрично вземат предвид динамичните взаимозависимости, напр. между икономически региони и между икономически сектори, включително финансовия сектор;
• б) общият сценарий взема предвид динамиките за цялата система, напр. закриване на определени пазари и рискови концентрации в цял клас активи (напр. ипотеки); и
• в) неблагоприятните динамики на противодействието, причинени от фактори като взаимодействия между изисквания за оценки, загуби и допълнителни обезпечения, са обхванати.

Институциите следва да извършват качествени оценки на вторичните ефекти и ефектите от противодействието на стреса на индивидуално ниво, когато е уместно и по - специално, ако не могат да бъдат установени надеждни количествени прогнози. Например отделната институция може да създаде корекции на цените или обема, за да вземе предвид някои стратегически ефекти (напр. нивото на стратегията на кредитиране) и да реагира вътрешно на сценария.

4.6.4 Острота на сценариите

Институциите следва да се уверят, че стрес тестването се основава на утежнени, но правдоподобни сценарии, и степента на острота следва да отразява целите на стрес теста. За тази цел стрес тестовете следва да бъдат:

• а) смислени по отношение на отразяването на съответните рискове за институцията с оглед да се насърчи стабилността на институцията при неблагоприятни условия, и в случая на системно значимите банки, също финансовата система във всички фази на икономическия цикъл и при колебания на пазара, включително на пазарите за финансиране; и
• б) последователно прилагани за цялата институция, без да се забравя, че въздействието на идентичните сценарии не е задължително да е сериозно за всички бизнес линии.

Институциите следва да се уверят, че се разглеждат различни нива на острота за анализа на чувствителността и сценарийното стрес тестване, като се обхваща поне един тежък икономически спад за оценката на капиталовата адекватност и целите на капиталовото планиране.

Институциите следва да се уверят, че остротата се определя, като се вземат предвид конкретните уязвимости на всяка институция към даден сценарий на основата на нейния бизнес модел (напр. експозиция на международни пазари). Институциите следва да разработят свои собствени сценарии и следва да не зависят от сценариите на надзорните органи. При оценката на остротата на сценария институцията следва да е запозната с динамиките на рисковите среди и опита на институциите със сходни бизнес модели.

Институциите следва да се уверят, че техните сценарии оценяват абсолютните и относителните промени в рисковите фактори. При абсолютен сценарий степента на острота следва да бъде пряка промяна на рисковия фактор и да не зависи от текущото ниво. При относителен сценарий степента на острота следва да зависи от текущото ниво и икономическа обстановка (напр. растежът на БВП намалява с 2 %, т.е. относителна промяна в абсолютното ниво). Например отрицателна промяна на БВП от 2% от начална точка със значително положително отклонение от потенциалния БВП (т.е. текущият БВП е значително над структурния БВП) няма задължително да доведе до съществен ефект на стрес върху БВП в абсолютно отношение/по отношение на нивото. По същия начин колкото по - влошена е текущата икономическа ситуация в началото, толкова по - сериозен е стресът на относителния сценарий. Институциите следва да гарантират, че техният избор на сценарий е с достатъчна острота, както в относително, така и в абсолютно отношение. Изборът и неговото въздействие върху степента на острота следва да бъдат обосновани и документирани.

За оценката на подходящата степен на острота на сценариите институциите следва също да ги сравнят със сценариите, очертани в тяхното обратно стрес тестване, като вземат предвид конкретните последици от разработката на обратните стрес тестове за правдоподобността на сценария.

4.6.5 Обратно стрес тестване

Изисквания

Институциите следва да извършват подходящо обратно стрес тестване като част от тяхната програма за стрес тестване, споделящо същото управление, ефективна инфраструктура и стандарти за качество, и да допълнят другите видове стрес тестове, като вземат предвид естеството, размера, мащаба и сложността на своите бизнес дейности и рискове. Малките и не толкова сложни институции могат да се фокусират повече върху качествените аспекти на обратното стрес тестване, докато за по - големите и по - сложни институции се изискват по - сложни техники за обратно стрес тестване. Обратното стрес тестване следва да бъде ясно определено по отношение на разпределението на отговорностите и ресурсите и следва да бъде подкрепено от подходяща и гъвкава инфраструктура, както и от писмени политики и процедури. Обратното стрес тестване следва да се провежда редовно от всички видове институции и на същото ниво на прилагане като ВААК и ВААЛ (напр. за цялата институция и обхващащо всички относими видове риск).

Институциите следва да включват сценарии, идентифицирани чрез обратното стрес тестване, за да допълнят набора от сценарии за стрес тестове, които провеждат, и, за целите на съпоставимостта, за да оценят общата острота, което ще позволи идентификацията на утежнени, но въпреки това правдоподобни сценарии. Обратното стрес тестване следва да подпомага оценката на остротата на сценариите за стрес тестване за целите на ВААК и ВААЛ. Остротата на сценариите на обратните стрес тестове може също да бъде оценена, като се сравни, наред с другото, с исторически и други надзорни и публично достъпни сценарии.

При провеждането на своите обратни стрес тестове институциите следва също да преценят дали несъстоятелността на един или повече от основните им контрагенти или значително сътресение на пазара, произтичащо от несъстоятелността на основен пазарен участник (отделно или комбинирано), би причинило предварително определения резултат.

Използване на обратно стрес тестване

Институциите следва да използват обратното стрес тестване като регулярен инструмент за управление на риска, за да подобряват своята информираност относно текущите и потенциалните уязвимости, като предоставят добавена стойност за управлението на риска на институциите. Принципът на пропорционалност се прилага спрямо всички аспекти на използването на обратно стрес тестване. Институциите следва също да вземат предвид, че предварително определените резултати на обратното стрес тестване могат да бъдат предизвикани от обстоятелства, различни от обстоятелствата, анализирани в стрес теста.

Като част от своето бизнес планиране и управление на риска институциите следва да използват обратно стрес тестване, за да определят жизнеспособността и устойчивостта на своите бизнес модели и стратегии, както и за да идентифицират обстоятелствата, при които те могат да бъдат проблемни или да има вероятност да станат проблемни по смисъла на член 32 от Директива 2014/59/ЕС. Важно е институциите да идентифицират показателите, които предоставят предупреждения, когато даден сценарий се превръща в реалност. За тази цел институциите следва:

• а) да идентифицират предварително определения резултат, който ще бъде тестван (напр. за бизнес модел, който се превръща в нежизнеспособен);
• б) да идентифицират възможните неблагоприятни обстоятелства, които биха ги изложили на значителни уязвимости и биха предизвикали предварително определения резултат;
• в) да оценят (в зависимост от размера на институцията, както и от естеството, мащаба, сложността и степента на риска на нейните бизнес дейности) вероятността събития, включени в сценариите, да доведат до предварително определения резултат; и
• г) да въведат ефективни механизми, процеси, системи или други мерки, за да предотвратят или редуцират идентифицираните рискове и уязвимости.

Институциите следва да използват обратно стрес тестване при планирането и вземането на решения и за да проверяват своите бизнес модели и стратегии, така че да идентифицират и анализират какво би могло да доведе до превръщането на техните бизнес модели в нежизнеспособни, като например оценката на способността за генериране на приходи през следващите месеци и устойчивостта на стратегията за генериране на приходи за по - дълъг период на основата на стратегически планове и финансови прогнози. Очаква се ръководният орган и висшето ръководство да участват в целия процес.

Когато обратното стрес тестване разкрива, че рискът на институцията от неуспех на нейния бизнес модел е неприемливо висок и не съответства на нейния рисков апетит, институциите следва да планират мерки, за да предотвратят или редуцират този риск, като вземат предвид времето, с което институцията следва да разполага, за да реагира на такива събития и да въведе тези мерки. Като част от тези мерки институцията следва да прецени дали са необходими промени на нейния бизнес модел. Тези мерки, определени чрез обратно стрес тестване, включително всички промени на бизнес плана на институцията следва да бъдат документирани подробно във ВААК документацията на институцията.

Институциите с определени бизнес модели, напр. инвестиционни дружества следва да използват обратно стрес тестване, за да изследват своите уязвимости към екстремни събития, в частност, когато техните рискове не са достатъчно добре обхванати от по - традиционните (напр. за платежоспособността и ликвидността) стрес сценарии, основани на макроикономически шокове.

Институциите, които използват вътрешни модели за кредитен риск, кредитен риск от контрагента и пазарен риск, когато извършват своето обратно стрес тестване в съответствие с член 177, член 290, параграф 8 и член 368, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се стремят да идентифицират утежнени, но правдоподобни сценарии, които биха могли да доведат до значителни неблагоприятни резултати и потенциално да поставят под въпрос цялостната жизнеспособност на институцията. Институциите следва да разглеждат тези обратни стрес тестове като основен компонент от своите вътрешни модели за изчисление на капиталовите изисквания и като регулярен инструмент за управление на риска за разкриване на възможните недостатъци на тези вътрешни модели. При тежки стрес сценарии, макар че това не трябва винаги да се приема като индикатор, че моделирането на входните данни във формулата на вътрешнорейтинговия подход са неподходящи, рискът от модела се увеличава и може да доведе до срив на предвидимостта на модела.

Институциите следва да извършат качествени анализи при разработването на добре определено описание за обратното стрес тестване и следва ясно да разбират неговото противодействие и нелинейни ефекти, като вземат предвид динамиките на риска и комбинациите и взаимодействията между и за всички видове риск. При разработването на добре определеното описание институцията следва да вземе предвид външните екзогенни събития, като например икономически събития, срив в сектора, политически събития, съдебни спорове и природни явления, както и рисковите фактори като операционен риск, риск от концентрация и корелации, репутационни рискове и загуба на доверие, и комбинации от тези събития и фактори. Правилната степен на участие на ръководния орган на институцията в обсъжданията на описанието е от ключово значение, като следва да се вземат предвид възможните конкретни уязвимости и въздействието върху цялата институция.

Институциите следва да извършват количествени и по - усложнени анализи, вземайки предвид големината на институцията, и естеството, мащаба, сложността и степента на риска на нейните бизнес дейности, при определянето на конкретните нива на загуби или други неблагоприятни въздействия върху нейния капитал, ликвидност (напр. достъпа до финансиране, по - специално до увеличения в разходите за финансиране) или цялостна финансова позиция. Институциите следва да работят в обратен ред по количествен начин, за да идентифицират рисковите фактори и необходимия диапазон на промени, които биха могли да причинят такива загуби или неблагоприятно въздействие (напр. да определят подходящото ниво на загуби или друго измерване на лихвения процент в счетоводния баланс на финансовата институция, като например капиталови съотношения или ресурси за финансиране). Институциите следва да разбират и документират подробно източниците на риск (напр. да се вземат като резултат конкретните източници на факторите, които са имали най - голямо въздействие върху екстремните стойности на портфейла), ключовите бизнес линии и ясно и последователно описание относно слабостите и съответните сценарии (напр. относно основните допускания и чувствителността на резултатите към тези допускания във времето), които предизвикват предварително определените резултати и редицата от събития и вероятното пренасяне (напр. най - важните фактори могат да бъдат съотнесени към макроикономически променливи съгласно комбинациите за съответните целеви загуби/капитал в портфейла), идентифицирайки скритите уязвимости (напр. скрити корелации и концентрации) и ефектите на припокриване.

Институциите следва, когато е уместно, да използват анализи на чувствителността като начална точка за обратното стрес тестване, напр. промяна на един или няколко относими параметъра към някоя екстремна стойност, за да се достигнат предварително планираните резултати. Институцията следва да разгледа няколко обратни анализа на чувствителността за кредитния риск (напр. колко на брой големи клиенти трябва да изпаднат в неизпълнение преди да бъде изчерпан капитала за покриване на загуби), пазарния риск, ликвидния риск (напр. стрес върху депозитите в сектора на търговия на дребно и обстоятелствата, които биха изразходвали ликвидните резерви на институцията) и операционния риск, измежду други рискове, и комбинирания анализ, при който всички рискове са обхванати едновременно. Въпреки това институцията не следва да използва основно анализ на чувствителността и опростени показатели за измерване, за да идентифицира подходящия сценарий за обратния стрес тест. Качественият анализ следва да доведе до идентификацията на подходящия сценарий, комбинирайки експертни становища от различни бизнес области, тъй като обмислянето може да бъде най - ефективният начин за предотвратяване на неуспеха на бизнес модела. Следва да бъде разработено съвместно стресиране на всички относими рискови параметри чрез статистически аспекти (напр. променливост на рисковите фактори в съответствие с историческите наблюдения, допълнени с хипотетични, но правдоподобни допускания). Правдоподобността на измененията на параметрите, необходима, за да бъдат достигнати предварително определените резултати, предоставя първоначална идея относно евентуалните уязвимости в институцията. За да бъде оценена правдоподобността, следва да бъде приложено, измежду другото, историческо (с няколко променливи) вероятностно разпределение — коригирано, когато бъде счетено за необходимо, съгласно експертните становища. Качествени анализи и оценки, съчетаващи експертни становища от различни бизнес области, следва да ръководят идентификацията на подходящите сценарии.

Институциите следва да използват обратно стрес тестване като инструмент за събиране на информация относно сценариите, което включва комбинация от стрес за платежоспособността и ликвидността, когато традиционното моделиране може да не успее да обхване сложните аспекти на реалните ситуации. Институциите следва да използват обратно стрес тестване, за да проверяват своите капиталови планове и ликвидни планове. Когато е уместно, институциите следва да идентифицират и анализират ситуациите, които биха могли да влошат едно събитие на стрес за ликвидността и да го превърнат в събитие на стрес за платежоспособността, и обратно, и в крайна сметка - до несъстоятелност. Институциите следва да се стремят да прилагат обратното стрес тестване по интегриран начин за рисковете за капитала или ликвидността с цел да подобрят разбирането и управлението на съответните рискове в екстремни ситуации.

Действия и планиране за възстановяване

Институциите следва да разработят сценарии на сериозни макроикономически и финансови сътресения с различна острота (включително събития за цялата система, специфичен за правния субект стрес и стрес за цялата група), които да бъдат използвани в плановете за възстановяване съгласно член 5, параграф 6 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ) и EBA/GL/2014/06, и да използват конкретно обратно стрес тестване, за да разработят сценарии на „близо до неизпълнение“ (институцията е близо до неизпълнение, но не го е достигнала) и като входни данни за обосноваване и тестване на ефикасността и ефективността на своите дейности за възстановяване и своите планове за възстановяване, и да анализират чувствителностите около съответните допускания. Такива сценарии на „близо до неизпълнение“ следва да идентифицират и описват момента, който би довел до това бизнес моделът на институцията или групата да се превърне в нежизнеспособен освен ако не бъдат успешно приложени действията за възстановяване. Сценариите следва също да позволят прогнозиране на резултатите и устойчивостта на всички налични опции за възстановяване. Използваната терминология в описанието на сценариите за възстановяване следва да помогне за определянето на това кои опции за възстановяване са били тествани при определени стрес сценарии. Описанието следва да има достатъчно ниво на детайлност чрез набор от количествени допускания и качествено описание, за да се определи дали сценарият е приложим за институцията и каква острота има. Събитията следва да бъдат определени в логическа последователност, а допусканията в основата на главните активатори (напр. нетни приходи, рисково претеглени активи (РПА), капитал) следва да бъдат указани много ясно. Сценариите следва също да вземат предвид възможното прогнозиране на ефектите на взаимодействието от изпълнението на различни опции за планове за възстановяване в един и същ стрес сценарий. Сценариите следва също да позволяват разбиране на това как се развиват събитията, като предоставят подходяща времева линия, от която става ясно в кой момент във времето ще се развият определени действия (с последствия за надеждността и осъществимостта). Целта на тази дейност е да се провери ефективността на опциите за възстановяване на институциите при възстановяването на финансовата сила и жизнеспособността, когато институцията претърпи толкова тежък стрес.

Стрес тестовете за целите на ВААК и ВААЛ и плановете за възстановяване не следва да бъдат взаимосвързани, поради различните цели на двата набора обратни стрес тестове, но трябва да се сравняват един с друг.

Институциите следва да използват обратно стрес тестване, което да помага при разработването, оценката и калибрирането на сценариите на „близо до неизпълнение“, използвани за плановете за възстановяване.

Институциите следва да използват обратно стрес тестване, за да идентифицират рисковите фактори, да разберат по - добре и да опишат сценариите, които биха довели до „близо до неизпълнение“, като оценят действията за възстановяване, които биха могли да бъдат надеждно приложени, предварително или в хода на развитието на рисковите фактори или сценарии.

Обратното стрес тестване следва да подпомага сценариите за плановете за възстановяване, като използва описания на динамични и количествени сценарии, които следва да обхващат:

• а) активаторите на възстановяването (т.е. в кой момент институцията би приложила действие за възстановяване в хипотетичен сценарий);
• б) изискваните действия за възстановяване и тяхната очаквана ефективност, включително метода за оценка на тази ефективност (т.е. индикатори, които следва да бъдат следени, за да се потвърди, че не са необходими допълнителни действия);
• в) подходящото време и процес за действията за възстановяване; и
• г) в случай на допълнителен стрес, точки б) и в) за евентуални допълнителни действия за възстановяване, изисквани, за да се обърне внимание на остатъчните рискове.