6.4 Оценка на риска за пазара

Компетентните органи следва да оценяват риска за пазара, произтичащ от всички видове експозиции: за позиции, които не подлежат на клиринг (т.е. експозиция, изчислена чрез методологията за нетния риск по позиция) и за позиции, които подлежат на клиринг или допълнително обезпечение (т.е. експозиция, изчислена чрез методология за клирингов марж).

При оценката на риска за пазара компетентните органи следва да вземат предвид обема, естеството и сложността на дейностите на инвестиционния посредник.

6.4.2 Оценка на присъщия риск за пазара

Чрез оценката на присъщия пазарен риск компетентните органи следва да определят главните източници за експозицията към пазарен риск на инвестиционния посредник и да оценят риска от значително пруденциално въздействие върху инвестиционния посредник. Оценката на присъщия пазарен риск трябва да бъде структурирана около следните основни стъпки:

• а) предварителна оценка;
• б) оценка на естеството и състава на позициите на инвестиционния посредник, които са предмет на риска за пазара;
• в) оценка на доходността;
• г) оценка на риска от пазарна концентрация;
• д) оценка на рамката за пруденциална оценка за позициите в търговския портфейл; и
• е) оценка на произтичащия от модела риск (т.е. модели, използвани за регулаторни цели).

Предварителна оценка

За да определят обхвата на оценката на риска за пазара, компетентните органи следва първо да установят източниците на пазарен риск, на който инвестиционният посредник е или може да бъде изложен.

Компетентните органи следва да вземат под внимание най - малко:

• а) пазарните дейности, бизнес направленията и продуктите на инвестиционния посредник;
• б) основната стратегия за портфейла, свързан с пазарен риск в търговския портфейл и склонността за поемане на риск при пазарни дейности;

65

• в) относителното тегло на позициите в търговския портфейл по отношение на общия размер на активите, промените с течение на времето и стратегията на инвестиционния посредник за тези позиции, ако има такава;
• г) относителното тегло на нетните печалби по пазарни позиции в общите приходи от дейността; и
• д) капиталовото изискване за риск за пазара спрямо общото капиталово изискване, включително историческата промяна в тази стойност и прогнозите, ако има такива.

В своите първоначални оценки компетентните органи следва да вземат предвид също и значителните промени в пазарните дейности на инвестиционния посредник с фокус върху евентуалните промени в общата експозиция към пазарен риск. По - специално те могат да оценят:

• а) значителните промени в стратегията за пазарен риск, политиките и размерите на лимитите;
• б) евентуалното въздействие на тези промени върху рисковия профил на инвестиционния посредник; и
• в) основните тенденции на финансовите пазари.

Естество и състав на дейностите на инвестиционния посредник, свързани с пазарния риск

Компетентните органи следва да анализират естеството на експозициите към пазарен риск на инвестиционния посредник, за да установят конкретните рискови експозиции и свързаните с пазара рискови фактори (включително обменни курсове, лихвени проценти или кредитни спредове) за по - задълбочена оценка.

Компетентните органи следва да анализират експозициите към пазарен риск по съответните класове активи и/или финансови инструменти според техния размер, сложност и ниво на риска. За най - релевантните експозиции компетентните органи трябва да оценяват свързаните с тях рискови фактори.

Когато анализират дейностите, свързани с пазарния риск, компетентните органи следва да вземат предвид и сложността на съответните финансови продукти (включително продукти, оценявани посредством оценка по модел) и на специфични пазарни операции (включително търгуване с висока честота). Трябва да се вземе предвид следното:

• а) когато инвестиционният посредник държи дериватни позиции, компетентните органи следва да оценят както пазарната стойност, така и условния размер;
• б) когато инвестиционният посредник участва в сделки с извънборсови деривати, компетентните органи следва да оценят, когато са налични, теглото на тези сделки в общия портфейл от деривати и разбивката на извънборсовия 66 портфейл по вид договор (суап, форуърд), базисни финансови инструменти (кредитния риск от контрагента, свързан с тези продукти, е обхванат от методологията за риска за дружеството).
• в) когато инвестиционният посредник е приложил стратегии за хеджиране, компетентните органи следва да оценят остатъчния пазарен риск след изпълнението на тези стратегии .

Когато е целесъобразно, компетентните органи следва да оценяват проблемните и/или неликвидните позиции и да оценяват тяхното въздействие върху рентабилността на инвестиционния посредник.

За тези инвестиционни посредници, които използват вътрешни подходи за изчисление на техните регулаторни капиталови изисквания, компетентните органи следва също да вземат предвид следните показатели, за да установят конкретните рискови области и свързаните рискови фактори:

• а) разделението на капиталовите изисквания за пазарен риск между стойност под риск (VaR), стресирана стойност под риск (SVaR), изискване за допълнителен риск (IRC) и изискване за портфейл за корелационно търгуване;
• б) VaR, разпределена по рискови фактори;
• в) промяната във VaR и SVaR (възможни показатели за това биха могли да бъдат ежедневната/ежеседмична промяна, средната стойност за тримесечие и резултатите от бек тестване); и
• г) мултипликационните фактори, които се прилагат спрямо VaR и SVaR.

Когато е уместно, компетентните органи следва също да вземат предвид вътрешните измерители на риск на инвестиционните посредници. Те може да включват очакваната загуба, вътрешната VaR, която не е използвана при изчисляването на капиталовите изисквания или чувствителността на пазарния риск към различните рискови фактори и евентуалните загуби.

Когато анализират присъщия пазарен риск, компетентните органи следва да вземат предвид цифрите и тенденциите в даден момент на съвкупна база и по портфейл. При възможност този анализ трябва да се извърши със сравнение на цифрите на инвестиционния посредник със сходни дружества и със съответните макроикономически показатели.

Анализ на рентабилността

Компетентните органи следва да анализират историческата доходност, включително променливостта на печалбата, на пазарните дейности, за да добият по - добра представа относно профила на инвестиционния посредник към пазарен риск. Този анализ може да се проведе на ниво портфейл, както и да бъде разбит по бизнес направление, търговска платформа или клас активи (евентуално като част от по - обширна оценка, извършена като част от АБМ).

67

Когато оценяват доходността, компетентните органи следва да обърнат конкретно внимание на основните рискови области, установени при проверката на дейностите, свързани с пазарния риск. Компетентните органи следва да правят разлика между търговските приходи и нетърговските приходи (като комисиони, клиентски такси ), от една страна, и реализираните и нереализираните печалби/загуби, от друга страна.

За тези класове акции и/или експозиции, които генерират необичайни печалби или загуби, компетентните органи следва да оценят доходността в сравнение с нивото на риска, поет от инвестиционния посредник (включително VaR/нетни печалби от финансови активи и пасиви, държани за търгуване), за да установят и анализират възможните несъответствия. При възможност компетентните органи следва да сравнят цифрите на инвестиционния посредник с неговите исторически резултати и с неговите сходни дружества.

Риск от пазарна концентрация

Компетентните органи следва да формират становище относно степента на риска от пазарна концентрация, на който е изложен инвестиционния посредник, от експозиции към един рисков фактор или от експозиции към няколко рискови фактора, които са съотносими.

Когато оценяват възможните концентрации, компетентните органи следва да обърнат специално внимание на концентрациите в сложни продукти (по - специално, структурирани продукти), неликвидни продукти (включително обезпечени дългови облигации (ОДО) или продукти, оценявани посредством оценка по модела.

Благоразумна оценка на позициите в търговския портфейл

Компетентните органи следва да формират становище относно рамката за пруденциална оценка на инвестиционния посредник, тъй като един погрешен процес на оценяване може да доведе до грешки при изчисляването на изходната стойност на финансовите инструменти, водещи до подценяване на потенциалните загуби на инвестиционния посредник. При извършването на този анализ компетентните органи следва да обърнат особено внимание на изчисляването на резервите (по - специално резервите по справедлива стойност, на моделните резерви) и на тяхното потенциално въздействие върху капиталовата позиция на инвестиционния посредник.

Компетентните органи следва да преценят дали позициите в търговския портфейл на инвестиционния посредник се оценяват по пруденциална стойност, която постига подходяща степен на сигурност, като се има предвид динамичният характер на позициите в търговския портфейл. Равнището на сигурност, посочено в Делегиран

68 регламент 2016/101¹⁸ на Комисията, следва да се отчита за постигане на подходяща степен на сигурност за тази цел.

Компетентните органи следва да преценят дали инвестиционните посредници разполагат със стабилни методологии за пруденциална оценка и дали вземат предвид следните корекции на оценката:

• а) неполучени кредитни спредове;
• б) разходи при завършване на сделката;
• в) операционни рискове;
• г) несигурност на пазарната цена;
• д) предсрочно прекратяване;
• е) разходи за инвестиции и финансиране;
• ж) бъдещи административни разходи; и
• з) където е относимо, произтичащия от модела риск.

Компетентните органи следва да преценят дали:

• а) правилата за управление, процесите и процедурите, свързани с корекциите на оценките, са достатъчно стабилни, особено по отношение на по - малко ликвидните позиции и са в съответствие със стратегията на инвестиционния посредник;
• б) информационните системи и процеси, свързани с рамката за оценяване, са стабилни;
• в) адекватността на корекциите, извършвани от инвестиционните посредници, периодично се преразглежда.

Произтичащ от модела риск

Компетентните органи следва да оценят риска, свързан с подценяването на капиталовите изисквания от използваните регулаторни одобрени вътрешни модели, по - специално вътрешнорейтинговия подход (IRB), изискване за допълнителен риск (IRC), моделите, използвани за целите на редуцирането на кредитния риск, VaR и sVaR .

6.4.3 Оценка на управлението и механизмите за контрол на риска за пазара

За да постигнат пълно разбиране на профила на инвестиционния посредник към пазарен риск, компетентните органи следва да извършат преглед на вътрешното

18 Делегиран регламент (ЕС) 2016/101 на Комисията от 26 октомври 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за пруденциална оценка съгласно член 105, параграф 14 (ОВ L 021, 28.1.2016 г., стр. 54). 69 управление и рамката за управление на риска, лежащи в основата на пазарната му дейност. За тази цел компетентните органи трябва да оценят следните елементи, като вземат предвид обема, естеството и сложността на дейностите на инвестиционния посредник:

• а) инвестиционният посредник има стабилна, ясно формулирана и документирана стратегия за пазарен риск, одобрена от неговия ръководен орган;
• б) стратегията на инвестиционния посредник за пазарен риск отразява по подходящ начин склонността на инвестиционния посредник към пазарен риск и съответства на общата склонност за поемане на риск;
• в) инвестиционният посредник има подходяща организационна рамка за функциите на управление, измерване, наблюдение и контрол на пазарния риск с достатъчни (качествени и количествени) човешки и технически ресурси;
• г) инвестиционният посредник има ясно определени политики и процедури за идентифициране, управление, измерване и контрол на пазарния риск, включително лимити, отразяващи склонността за поемане на риск, одобрени от управителния съвет;
• д) инвестиционният посредник разполага с подходяща рамка за идентифициране, разбиране и измерване на пазарния риск, в съответствие с размера и сложността на инвестиционния посредник и тази рамка отговаря на съответните изисквания съгласно съответното европейско и национално транспониращо законодателство; и
• е) Инвестиционният посредник има устойчива и цялостна рамка за контрол и надеждни защити за редуциране на своя пазарен риск в съответствие със стратегията си за управление на пазарния риск и склонност за поемане на риск.

6.4.4 Резюме на констатациите и оценка

След като извършат посочената по - горе оценка, компетентните органи следва да формират становище относно пазарния риск на инвестиционния посредник. Това становище следва да бъде отразено в обобщение на констатациите, придружено от рейтинг на риска въз основа на съображенията, посочени в таблица 6. Ако въз основа на съществеността на определени рискови фактори, компетентните органи решат да ги оценят и да им поставят рейтинг индивидуално, указанията в тази таблица следва да се прилагат по аналогия, доколкото е възможно.

Компетентните органи следва да вземат предвид всички тези фактори паралелно, а не изолирано и да разбират движещите сили, стоящи зад риска към пазара.

70 Таблица 6. Надзорни съображения за определяне на рейтинг на пазарния риск

Рейтинг Съображения за адекватно Становище на Съображения, свързани с на управление и механизми надзора присъщия риск