Компонент Метод Фокус

За измерването и наблюдението на ЛРБП институциите следва да използват най - малко един измерител за нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност и поне един метод за измерване на икономическата стойност, които в комбинация обхващат всички компоненти на ЛРБП. Големите институции с трансгранични дейности, по - специално институциите от категории 1 и 2 от Насоките относно ПНПО и институциите със сложни или усъвършенствани бизнес модели, следва да използват няколко метода на измерване за ЛРБП, както е допълнително уточнено в приложение II.

4.3.3 Сценарии за шок на лихвения процент за текущото управление

Институциите следва редовно, поне веднъж на тримесечие и по - често във време на повишена променливост на лихвения процент или повишени нива на ЛРБП, да измерват своята експозиция към ЛРБП в контекста на различни мерки за ЛРБП при различни сценарии за шок на лихвения процент за потенциални промени в нивото и формата на кривата на доходността на лихвения процент и за промени във взаимоотношенията между различни лихвени проценти (т.е. базисен риск).

Институциите следва да преценят дали да приложат условен или безусловен подход за моделиране на паричните потоци. По - големи и/или по - сложни институции, по - специално институции, попадащи в категории 1 и 2 от насоките за ПНПО следва също така да вземат предвид сценарии, при които се изчисляват различни пътеки на лихвения процент и случаи, при които някои от допусканията (напр. свързани с поведението, приноса към риска и размера и състава на счетоводния баланс) сами по себе си представляват функции на променящите се нива на лихвен процент.

Институциите следва да оценят експозициите във всяка валута, в която имат позиции. За съществените валутни експозиции сценариите за шок на лихвения процент следва да бъдат специфични за валутата и да съответстват на основните икономически характеристики. Съгласно вътрешната система за измерване на ЛРБП (ВСИ), следва да се вземат предвид сценарии за шок на лихвения процент, специфични за валутата, най - малко за всяка валута, за която счетоводната стойност на финансовите активи или пасиви, деноминирани във валутата, възлиза на 5 % или повече от общите финансови активи или пасиви извън търговския портфейл или по - малко от 5 %, ако сборът на финансовите активи или пасиви, включени в изчислението, е по - малък от 90 % от общите финансови активи (с изключение на материалните активи) или пасиви извън търговския портфейл. Институциите следва да включват в своите вътрешни системи за измерване методи за обобщаване на своя ЛРБП за различните валути. Когато институциите използват допускания относно зависимостите между лихвените проценти в различни валути, за целта те следва да разполагат с необходимото ниво на умения и усъвършенстваност. Институциите следва да вземат предвид въздействието на допусканията относно зависимостите между лихвените проценти за различните валути.

Когато избират сценарии за шок на лихвения процент, институциите следва да вземат предвид следното:

• (а) Техните собствени разработени за вътрешни цели сценарии за шок на лихвения процент да бъдат съизмерими с естеството, размера и сложността на техните дейности, както и с техния рисков профил, като вземат предвид внезапни и постепенни паралелни или непаралелни измествания и промени в кривата на доходността. Сценариите следва да са основани на историческите движения и поведение на лихвените проценти, както и на симулации на бъдещите лихвени проценти;
• (б) сценарии за лихвения процент, които отразяват промени във взаимовръзките между ключовите пазарни проценти, за адресиране на базисния риск;
• (в) предвидените сценарии за шок на лихвения процент, посочени в член 98, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС;
• (г) допълнителните сценарии за шок на лихвения процент, изискани от надзорните органи.
• (д) валидността на допусканията за диверсификация е предмет на стрес тест по подходящ начин; и
• (е) в среда на нисък лихвен процент институциите следва също да вземат предвид сценариите за отрицателен лихвен процент и възможността за асиметрично въздействие на отрицателните лихвени проценти върху чувствителните към лихвения процент инструменти.

Резултатите от шоковите сценарии следва да се използват при вземането на решения на съответното управленско ниво. Това включва стратегически или бизнес решения, разпределението на вътрешния капитал и решенията за управление на риска от страна на ръководния орган или неговите пълномощници. Резултатите следва също да бъдат взети предвид при установяването и прегледа на политиките и лимитите за ЛРБП.

4.3.4 Лихвени стрес сценарии

Стрес тестването за ЛРБП следва да бъде взето предвид във ВААК, при който институциите следва да проведат стриктни, насочени към бъдещето стрес тестове, установяващи потенциалните неблагоприятни последици от сериозни промени в пазарните условия върху техния капитал или измерителите за нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност. За целите на стрес тестовете за ЛРБП институциите следва да включват промени в поведението на своята клиентска база. Стрес тестването за ЛРБП следва да бъде интегрирано в цялостната рамка за стрес тестване на институциите, включително обратните стрес тестове, и следва да бъде съизмеримо с тяхното естество, размер и сложност, както и с техните бизнес дейности и цялостен рисков профил.

Стрес тестовете за ЛРБП следва да се извършват редовно, поне веднъж годишно и по - често в периоди на повишена променливост на лихвения процент и повишени нива на ЛРБП.

Рамката за стрес тестване за ЛРБП следва да включва ясно определени цели, сценарии, съобразени с дейностите и рисковете на институцията, добре документирани допускания и надеждни методологии.

При стрес тестовете на ниво предприятие следва да се изчисли взаимодействието на ЛРБП с други рискови категории (кредитен риск, ликвиден риск, пазарен риск и др.) и всички значителни вторични ефекти.

Институциите следва да извършат обратни стрес тестове, за да i) установят лихвените сценарии, които биха могли сериозно да застрашат капитала, измерителите за икономическата стойност и такива за нетния лихвен доход на институцията при промени в пазарната стойност; и ii) разкрият уязвимости, произтичащи от стратегиите й за хеджиране и потенциалните поведенчески реакции на клиентите й.

За целите на оценка на ЛРБП, при тестването на уязвимостите институциите следва да използват по - големи и по - крайни измествания и промени в лихвените проценти от тези, използвани за целите на текущото управление, включително най - малко следното:

• а) значителни промени във взаимовръзките между ключовите пазарни проценти (базисен риск);
• б) внезапни и значителни измествания в кривата на доходността (паралелни и непаралелни);
• в) разписване на ключовите допускания относно поведението на класовете активи и пасиви;
• г) промени в ключовите допускания за лихвена корелация;
• д) значителни промени в настоящите пазарни и макро условия и в конкурентната и икономическа среда и тяхното възможно развитие; и
• е) специфични сценарии, отнасящи се до индивидуалния бизнес модел и профил на институцията.

Резултатите от стрес сценариите следва да се използват при вземането на решения на съответното управленско ниво. Това включва стратегически или бизнес решения, разпределението на вътрешния капитал и решенията за управление на риска от страна на ръководния орган или неговите пълномощници. Резултатите следва също да бъдат взети предвид при установяването и прегледа на политиките и лимитите за ЛРБП.

За целите на анализа на чувствителността при стрес сценариите, институциите следва да оценят в показателите за икономическата стойност ограниченията, свързани с използването на допускания за неподновявания и способността на институцията да обхване дългосрочния лихвен риск.

В случаите, когато балансовите инструменти имат значителни ограничения при преоценка (напр. горни и долни граници), институциите следва разумно да вземат предвид, ако е съществен, ефекта, който подновяването на тези инструменти би имал, когато бъде заменен с други със сравними характеристики, независимо от допускането за евентуално подновяване.. Това трябва да се направи за разумен времеви хоризонт и като се има предвид бизнес моделът на банката.

4.3.5 Допускания при измерване на ЛРБП

При измерването на ЛРБП институциите следва да разбират напълно и да документират ключовите допускания за поведението и моделирането. Тези допускания следва да са съобразени с бизнес стратегиите и да се тестват редовно. Определянето на тези допускания следва да се извършва по пропорционален начин и по - специално като се вземат предвид праговете на същественост, установени в член 7, параграф 12, член 8, параграф 2, член 9, параграф 4, член 11, параграф 3 и член 21, параграф 1 от регулаторните технически стандарти, предвидени в член 84, параграф 5 от ДКИ.

При оценката на риска на чувствителни към лихвения процент продукти, които са свързани с инфлацията или други пазарни фактори, следва да се прилагат разумни допускания. Тези допускания могат да се основават, например, на текущата/последната наблюдавана стойност, на прогнозите на реномиран институт за икономически изследвания или на други общоприети пазарни практики (в случай на инфлация: например, форуърдни криви на очакванията за инфлацията).

При измерване на ЛРБП, пенсионните задължения и активите от пенсионни планове следва да бъдат включени освен ако техния лихвен риск не е обхванат от друг рисков измерител.

По отношение на различните измерители за ЛРБП, където е приложимо, институциите следва да вземат предвид допусканията, направени за целите на количественото определяне на риска във връзка най - малко със следните области:

• а) упражняването на лихвени опции (автоматични или поведенчески), както от институцията, така и от нейните клиенти при конкретни лихвени шокови и стрес сценарии;
• б) третирането на салда и лихвени потоци, произтичащи от безсрочни депозити;
• в) третирането на срочни депозити с риск от предсрочно изтегляне;
• г) третирането на кредити с фиксирана лихва и ангажименти за отпускане на кредити с фиксирана лихва;
• д) третирането на капитала във вътрешното измерване на икономическата стойност;
• е) последствията от счетоводните практики за измерването на ЛРБП и по - специално ефективността на счетоводното отчитане на хеджирането; и
• ж) утвърждаването на допусканията за диверсификация.

С промяната на пазарните условия, конкурентната среда и стратегиите във времето институциите следва да преглеждат съществените допускания при измерването поне веднъж годишно и по - често в периоди на бързопроменящи се пазарни условия.

• а) Поведенчески допускания за клиентски сметки с вградена опционалност за клиента за целите на ЛРБП

При оценяване на последиците от опционалността институциите следва да вземат предвид:

• (а) потенциалното въздействие върху настоящите и бъдещите темпове на предсрочни погасявания на кредити, породено от лихвения сценарий, базисната икономическа среда и договорните условия. Институциите следва да вземат предвид различните измерения, влияещи върху вградените поведенчески опции.
• (б) еластичността на корекцията на процентите по продуктите спрямо промените в пазарните лихвени проценти.
• (в) миграцията на салда между видове продукти като резултат на промени в техните характеристики и условия.

Институциите следва да разполагат в своята рамка за лихвен риск с политики за управление на определянето и редовната оценка на ключовите допускания за третирането на балансови и задбалансови позиции, които имат вградени опции. Това означава, че институциите следва:

• (а) да установят всички съществени продукти и позиции с вградени опции, които могат да засегнат или начисляваната лихва, или поведенческата дата на преоценка (за разлика от договорния падеж) на съответните салда;
• (б) да разполагат с подходящи ценови и редуциращи риска стратегии (напр. използване на деривати) за управление на въздействието на опционалността като част от рисковия апетит, което може да включва такси за предсрочно погасяване, изискуеми от клиента като компенсация на потенциалните разходи от промяната в договора (когато е разрешено);
• (в) да гарантират, че моделирането на ключовите поведенчески допускания е оправдано спрямо основните исторически данни и основано на разумни хипотези;
• (г) да могат да демонстрират, че разполагат с точно моделиране (бек тествано спрямо досегашния опит);
• (д) да поддържат подходяща документация на допусканията в политиките и процедурите си и да разполагат с процес за тяхното преразглеждане;
• (е) да разбират чувствителността на изходните данни от измерването на риска на институцията спрямо тези допускания, включително предприемане на стрес тестове на допусканията и вземане предвид на резултатите от тези тестове при решенията за разпределение на вътрешния капитал; и
• (ж) да провеждат редовни вътрешни утвърждавания на тези допускания, за да потвърдят тяхната надеждност във времето и да ги коригират при нужда.

Безсрочните депозити от финансови клиенти не следва да подлежат на поведенческо моделиране, освен ако са оперативни депозити съгласно определението в член 27, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент относно ОЛП.

С изключение на регулираните спестявания, посочени в член 428е, параграф 2, буква а) от РКИ, но без ограничение до централизираната част и за тези със съществени икономически или фискални ограничения в случай на изтегляне, предполагаемата дата на поведенческа преоценка за депозитите на дребно и депозитите на едро от нефинансови клиенти и оперативните депозити, посочени в точка 110, без конкретни дати на преоценка (безсрочни депозити), следва да бъде ограничена до максимално претеглена средна дата на преоценка от 5 години. 5 - годишната горна граница се прилага за цялата сума (т.е. неснижаем и снижаем остатък) на съвкупния портфейл на тези депозити и поотделно за всяка валута.

При правенето на поведенчески допускания за сметки без специфични дати за преоценка за целите на управление на лихвения риск институциите следва:

• (а) да могат да определят „неснижаемите“ салда, т.е. депозитите, които са стабилни и няма вероятност да бъдат преоценени дори при значителни промени в лихвената среда и/или други депозити, чиято ограничена еластичност към промените в лихвените проценти би могла да бъде моделирана от банките.
• (б) допусканията при моделирането за тези депозити следва да отразяват характеристиките на вложителите (напр. на дребно/на едро) и характеристиките на сметката (напр. транзакционна/нетранзакционна). Описание на горните категории може да бъде открито по - долу:
• i. транзакционните депозити на дребно включват безлихвени и други сметки на физически лица, чиято компонента на възнаграждението не оказва влияние върху решението на клиента да държи пари в сметката си.
• ii. нетранзакционните депозити на дребно включват сметки на физически лица (включително регулирани), чиято компонента на възнаграждението оказва влияние върху решението на клиента да държи пари в сметката си.
• iii. депозитите на едро включват сметки от корпоративни клиенти или други клиенти на едро, без междубанкови сметки или други такива, изцяло чувствителни към лихвения процент.
• (в) да оценят потенциалната миграция между депозитите без конкретни дати за преоценка и други депозити, които биха могли да видоизменят ключовите поведенчески допускания при моделирането при различни сценарии на лихвения процент.
• (г) да разгледат потенциалните ограничения върху преоценката на депозитите на дребно в условия на ниски или отрицателни лихвени проценти и въздействието, което тези ограничения могат да окажат върху стабилността на депозитите при различни сценарии на лихвения процент.
• (д) да гарантират, че допусканията относно намаляването на неснижаемите и други моделирани салда са разумни и подходящи при балансиране на ползите за нетния лихвен доход спрямо допълнителния риск за икономическата стойност, породен от заключването на бъдещата лихвена възвращаемост на активите, финансирани от тези салда, и потенциалния пропуснат приход в среда на нарастващи лихви.
• (е) като подчертава значението на статистическите или количествените методи за определяне на датите за поведенческа преоценка и профила на паричните потоци по безсрочните депозити, определянето на подходящи допускания за моделиране на безсрочните депозити може да изисква (т.е. в перспектива) допълнителен принос от различни експерти в рамките на институцията (напр. отдел за управление и контрол на риска, продажби и ковчежничество).
• (ж) да разполагат с подходяща документация на тези допускания в политиките и процедурите си и с процес за тяхното преразглеждане.
• (з) да разбират въздействието на допусканията върху избраният от институцията тип изходни данни за измерване на риска и върху решенията за разпределение на вътрешен капитал, включително чрез периодични анализи на чувствителността на ключови параметри (напр. процент и падеж на неснижаемите салда и степен на прехвърляне) и измерване чрез договорни условия, а не чрез поведенчески допускания, за да се изолира въздействието на допусканията върху различните мерки за ЛРБП.
• (и) да извършват стрес тестове за разбиране на чувствителността на избраните измерители за риска към промени в ключовите допускания, вземайки предвид резултатите от тези тестове при решения за разпределение на вътрешен капитал.
• б) Допускания за корпоративно планиране относно собствения счетоводен капитал за целите на ЛРБП