6.2 Ефекти от кредитна защита с гаранции

Институциите могат да признават ефектите на редуциране на кредитния риск от кредитна защита с гаранции, като използват един от следните методи:

• (а) корекция на оценките на PD или LGD в съответствие с член 160, параграф 5, член 161, параграф 3 и член 164, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 въз основа на критериите, определени от институциите в съответствие с член 183, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като се използва по - специално един от следните подходи:
• (i) независимо от подхода, прилаган за сравнимите преки експозиции към гаранта, корекцията на категориите, групите или оценките на LGD, включително LGD в неизпълнение и EL BE , като се взема предвид кредитната защита с гаранции при оценката на рисковите параметри, както е посочено по - нататък в настоящите насоки (т.е. подхода на моделиране);
• (ii) когато съпоставими преки експозиции към гаранта са или щяха да бъдат третирани на базата на вътрешнорейтинговия подход, със или без собствени оценки на LGD и конверсионните коефициенти — замяна на рисковите параметри PD и LGD на базисната експозиция със съответните стойности на PD и LGD на сравнима пряка експозиция към гаранта, както е посочено по - нататък в настоящите насоки (т.е. подхода на замяна на рисковите параметри);
• (iii) независимо от подхода, прилаган към сравними преки експозиции към гаранта, корекция на категории, групи или оценки на LGD, включително LGD в неизпълнение и EL BE , при използването на рискови параметри, без да се спазва процесът по отнасяне към категория в съответствие с член 172, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и раздел 8.2 от Насоките на ЕБО относно оценката на параметрите PD и LGD (т.е. изключенията);
• (б) ако институцията прилага стандартизирания подход за сравними преки експозиции към гаранта и не признава ефектите на редуциране на кредитния риск от кредитна защита с гаранции в оценките на PD и LGD в съответствие с буква а), се използва рисковото тегло, приложимо съгласно стандартизирания подход в съответствие с член 183, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (т.е. подход на замяна на рисковото тегло);
• (в) изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с член 153, параграф 3, член 154, параграф 2, член 161, параграф 4 и член 164, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (т.е. третиране при двойно неизпълнение).

Институциите следва да разполагат с ясни политики за оценка на въздействието на кредитната защита с гаранции върху рисковите параметри. Политиките следва да съответстват на практиките за вътрешно управление на риска и да отразяват изискванията на член 183, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и изискванията, посочени в настоящите насоки. Институциите следва да включат в тези политики ясно указание кои от специфичните методи, описани в точка 31, се използват за всяка от рейтинговите системи, и да прилагат тези политики последователно във времето.

Кредитната защита с гаранции, която не отговаря на изискванията за приемливост на гарантите и гаранциите, посочени в член 183, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в раздел 5.2 от настоящите насоки, не следва да се признава по който и да е от методите, посочени в точка 31. За целите на оценката на LGD, паричните потоци, получени при упражняването на неприемлива кредитна защита с гаранции, следва да се третират като получени, без да е използвана кредитна защита с гаранции. Независимо от това третиране институциите следва да събират информация за източника на паричните потоци, свързани с неприемливата кредитна защита с гаранции, и да ги разпределят по подходящ начин. Институциите следва редовно да следят нивата на такива парични потоци, както и до каква степен се използват съответните видове кредитна защита с гаранции. Когато е необходимо, институциите следва да извършват подходящи корекции, за да се избягват отклонения в оценките на PD и LGD.

Когато институциите приемат подхода на моделиране, посочен в точка 31(a)(i), те следва да обмислят и, ако е относимо, да вземат предвид в оценките на LGD по консервативен начин следните елементи:

• (а) всяко валутно несъответствие между базисното задължение и кредитната защита с гаранции;
• (б) степента на взаимозависимост между способността на гаранта за изпълнение на договорното задължение по споразумението за защита с гаранции и способността на длъжника да плати;
• (в) статусът на настъпило неизпълнение на гаранта и произтичащата от това намалена способност за изпълнение на договорното задължение съгласно кредитната защита с гаранции.

Когато институциите приемат подхода на моделиране, посочен в точка 31(a)(i), кредитната защита с гаранции може да се счита за рисков фактор в рейтинговата система. По - специално той може да се състои от:

• (а) коригиране само на оценките на LGD в съответствие с историческия опит, свързан с наблюдаваните ефекти на редуциране на кредитния риск от кредитната защита с гаранции върху реализираните LGD, включително реализираните възстановявания и съществените разходи, свързани с упражняването на кредитната защита с гаранции;
• (б) коригиране както на оценките на PD, така и на LGD, когато институциите могат да предоставят емпирични доказателства, че съществуването на кредитна защита с гаранции оказва въздействие върху PD на длъжника, както и да докажат, че едновременното коригиране на оценките на PD и LGD не води до ефект на двойно отчитане на кредитната защита с гаранции или до подценяване на очакваната загуба.

Корекцията само на оценките на PD следва да се счита за неуместна при всички обстоятелства.

Институциите могат да приемат подхода на замяна на рискови параметри, посочен в точка 31(a)(ii) само когато са изпълнени следните условия:

• (а) кредитната защита с гаранции е приемлива съгласно съответните критерии за кредитна защита с гаранции, посочени в трета част, дял II, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
• (б) институцията може с основание да очаква, че преките разходи за упражняване на кредитната защита с гаранции са незначителни спрямо сумата, покрита от кредитната защита с гаранции;
• (в) гарантът не е в статус на неизпълнение .

Ако институциите приемат подхода на замяна на рисковите параметри или подхода на замяна на рисковото тегло, посочени съответно в точки 31(a)(ii) и 31(б), те следва:

• (а) да събират и съхраняват информация относно характеристиките и представянето на длъжника, както и относно експозицията, и да използват тази информация при оценката на PD на длъжника в съответствие с Насоките на ЕБО относно оценката на параметрите PD и LGD;
• (б) за целите на вътрешното управление на риска, да разглеждат поотделно преките експозиции към гарантите и експозициите, обезпечени с кредитна защита с гаранции, предоставена от такива субекти;
• (в) да определят отделно приложно поле на моделите за LGD и да изчислят отделно рисковото тегло за вида гарантирани експозиции или части от експозиции, чиито рискови параметри PD и LGD са заменени или на които е присъдено рисковото тегло на гаранта. За гарантираните експозиции или части от експозиции, включени в приложното поле на подхода на замяна на рисковите параметри или подхода на замяна на рисковото тегло, от институциите не се изисква да правят оценки на LGD, освен на LGD на съпоставимите преки експозиции към гарантите, ако приемат подхода на замяна на рисковите параметри.

За целите на точка 37, ако дадена кредитна защита с гаранции не покрива изцяло първоначалната експозиция, институциите следва да са в състояние да определят на тази част от експозицията, която не е обхваната от дадена кредитна защита с гаранции, оценките на PD и LGD, които са приложими към първоначалната експозиция, без да признават ефекта от кредитната защита с гаранции. Освен това, за целите на изчисляването на реализираната LGD, приложима към тази част от експозицията, която не е обхваната от кредитната защита с гаранции, институциите следва да разпределят паричните потоци и разходите по следния начин:

• (а) паричните потоци, получени от гаранта, следва да бъдат разпределени към гарантираната част от експозицията, а паричните потоци, произтичащи от всеки друг източник, следва да бъдат разпределени към частта от експозицията, която не е обхваната от кредитната защита с гаранции. В случай на експозиции, които също се ползват от обезпечена кредитна защита, паричните потоци, свързани с обезпечената кредитна защита, следва да се разпределят към тази част от експозицията, която е обхваната от обезпечената кредитна защита, в съответствие с насоките, посочени в точка 46 ;
• (б) непреките разходи следва да се разпределят към различните части на експозицията в съответствие с насоките, посочени в точка 113 от Насоките на ЕБО относно оценката на параметрите PD и LGD;
• (в) преките разходи, които са пряко свързани с упражняването на кредитната защита с гаранции, следва да се разпределят към гарантираната част от експозициите, а всякакви други преки разходи следва да се разпределят към тази част от експозицията, която не е обхваната от кредитната защита с гаранции. В случай на експозиции, които също се ползват от обезпечена кредитна защита, преките разходи, свързани с реализирането на обезпечената кредитна защита, следва да се разпределят към гарантираната част от експозицията в съответствие с насоките, посочени в точка 46.

Когато институциите приемат подхода на замяна на рисковите параметри, а длъжникът е в неизпълнение, се прилага следното:

• (а) рисковото тегло на обезпечената част от експозицията следва да бъде това на сравнимата пряка експозиция към гарант, който не е в неизпълнение;
• (б) очакваната загуба на гарантираната част от експозицията следва да бъде тази на сравнимата пряка експозиция към гарант, който не е в неизпълнение;
• (в) когато гарантът продължава да не бъде в статус на неизпълнение, гарантираната част от експозицията следва да се счита, че е в неизпълнение за целите на изчисляването на недостига или излишъка по вътрешнорейтинговия подход в съответствие с член 159 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и раздел 8.4 от Насоките на ЕБО относно оценката на параметрите PD и LGD.

Когато институциите прилагат подхода на замяна на рисковите параметри, останалите количествени инструменти за валидиране, изисквани съгласно член 185, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да включват сравнение на очакваната загуба на сравними преки експозиции към гаранта с наблюдаваните проценти на загуба на базисните експозиции или на части от експозиции към длъжници в неизпълнение, които са били считани за гарантирани преди момента на неизпълнение.

Когато институциите коригират рисковите параметри в отделни случаи, като отчитат кредитната защита с гаранции, използвайки изключения в съответствие с точка 31(a)(iii), институциите следва да могат да обосноват твърдението, че естеството и характеристиките на кредитната защита с гаранции не позволяват използването на методите, описани в точки 31(a)(i), 31(a)(ii), или 31(б), за да отразят ефектите на редуциране на кредитния риск от кредитната защита с гаранции.

Когато институциите приемат един от подходите, описани в точка 31(a), а получените оценки водят до по - ниско рисково тегло от това, което би било приложимо към друга идентична експозиция, по отношение на която институцията няма кредитна защита с гаранции, крайното рисково тегло не може да бъде по - ниско от рисковото тегло на сравнима пряка експозиция към гаранта в съответствие с член 161, параграф 3 и член 164, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, т.е. прилага се долната граница на рисковото тегло.

За целите на прилагането на подхода на замяна на рисковите параметри и изчисляването на долната граница на рисковото тегло, когато институциите не са получили разрешение от компетентния орган да използват собствени оценки за LGD в съответствие с член 143, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за сравними преки експозиции към гаранта, институциите следва да използват стойностите на LGD, посочени в член 161, параграф 1 от същия регламент, за да определят стойността на LGD за сравнима пряка експозиция към гаранта.

За целите на прилагането на подхода на замяна на рисковите параметри и за изчисляване на долната граница на рисковото тегло, стойността на кредитната защита с гаранции следва да бъде следната:

• (а) стойността на кредитната защита с гаранции следва да се определя в съответствие с член 233 и член 239, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Всякакви евентуални падежни несъответствия следва да се отчитат в коригираната стойност на кредитната защита с гаранции в съответствие с член 239, параграф 3 от същия регламент, а падежът на сравнимите преки експозиции към гаранта следва да бъде същият като падежа на експозицията към длъжника;
• (б) ако кредитната защита с гаранции покрива стойността на експозицията, оставаща след предявяване на претенции срещу длъжника, и ако е приложимо, всякакви други форми на редуциране на кредитния риск, институциите следва да оценят по консервативен начин стойността на защитата въз основа на минал опит;
• (в) стойността на кредитната защита с гаранции, която отговаря на изискванията на член 215, параграф 1, буква а), втора алинея или на член 215, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 може да бъде максималната сума, която доставчикът на защита се е ангажирал да плати в случай на неизпълнение или неплащане от страна на кредитополучателя, или при настъпването на други специфични кредитни събития.

Институциите следва да изчислят долната граница на рисковото тегло по следния начин:

• (а) когато експозициите се ползват от многостранна кредитна защита с гаранции, всяка от които осигурява защита на различни части от експозицията, институциите следва да изчисляват долната граница на рисковото тегло като среднопретегленото спрямо стойността на експозициите рисково тегло на сравнимите преки експозиции към всеки от гарантите;
• (б) когато експозицията се ползва от многостранна кредитна защита и когато двама или повече гаранти предоставят защита на една и съща част от експозицията, институциите следва да изчисляват долната граница на рисковото тегло за тази част от експозицията като най - ниското от рисковите тегла на всяка сравнима пряка експозиция към гаранта. При изчисляване на всяко рисково тегло, LGD на сравнима пряка експозиция към всеки от гарантите може да отразява ефекта от другата съществуваща кредитна защита с гаранции;
• (в) когато някоя част от експозицията не е покрита от кредитна защита с гаранции, институциите следва да отнесат към тази част от експозицията рисковото тегло, приложимо към такава експозиция към длъжника без кредитна защита с гаранции; в този случай те следва да изчисляват долната граница на рисковото тегло като среднопретегленото спрямо стойността на експозициите рисково тегло, приложимо към онази част от експозицията, която е покрита от кредитната защита с гаранции, и рисковото тегло, приложимо към останалата част от експозицията;
• (г) за целите на изчисляването на среднопретегленото спрямо експозициите рисково тегло в съответствие с букви (a) и (в) всяко рисково тегло следва да се изчислява поотделно и да се претегля въз основа на съответния дял от стойността на експозицията.

За целите на точка 45 и за да се отчете въздействието на техниките за многостранно редуциране на кредитния риск в съответствие с подходите, посочени в точка 31, следва да бъдат изпълнени всички от следните условия:

• (а) институциите следва да разполагат с ясни политики по отношение на разпределението, последователността и признаването на обезпечена кредитна защита и кредитна защита с гаранции, които са в съответствие с вътрешния процес на възстановяване и събиране;
• (б) институциите не следва да признават два пъти ефектите от едно и също редуциране на кредитния риск; при разпределяне на обезпечената кредитна защита между тази част от експозицията, която е обхваната от кредитната защита с гаранции, и тази част от експозицията, която не е обхваната от кредитната защита с гаранции, не следва да се допуска двойно признаване на обезпечената кредитна защита;
• (в) институциите следва да прилагат подходите последователно, затова:
• (i) не следва да се допуска разделяне на тази част от експозицията, която е обхваната от дадена кредитна защита с гаранции, на две части и прилагането към едната част на подхода на замяна на рисковите параметри или на подхода на замяна на рисковото тегло, а към другата част — подхода на моделиране;
• (ii) в случаите на многостранна кредитна защита с гаранции, които покриват поне отчасти една и съща част от експозицията, институциите следва да установят подходящи критерии за избор на кредитна защита с гаранции, която да използват за целите на замяната на рисковите параметри. Тези критерии следва да бъдат описани във вътрешните политики, определени от институциите за корекция на оценките на PD и LGD в съответствие с точка 38. Без да се засяга подточка i), институциите имат право да разделят на две части тази част от експозицията, която е обхваната от дадена кредитна защита с гаранции, и да прилагат към една от частите подхода на замяна на рисковите параметри, като същевременно отчитат въздействието на оставащата част от дадена кредитна защита с гаранции при прилагането на подхода на замяна на рисковите параметри към другата съществуваща кредитна защита с гаранции; по - специално ефектът от редуцирането на риска на оставащата част от дадената кредитна защита с гаранции може да се вземе предвид в LGD на съпоставими преки експозиции спрямо останалите съществуващи гаранти в съответствие с точка 47.

За целите на признаването на ефекта на редуциране на кредитния риск от многостранни кредитни защити, които в резултат на разпределението, извършено от институцията в съответствие с точка 46 обхващат една и съща част от експозицията, институциите може да използват един от подходите, посочени в точка 31(a). По - специално за целите на прилагането на подхода на замяна на рисковите параметри и изчисляването на долната граница на рисковото тегло институциите следва да използват следните методи, за да определят LGD на сравнима пряка експозиция към гаранта, включително ефектите на редуциране на кредитния риск от допълнителната кредитна защита:

• (а) когато съпоставими преки експозиции към гаранта попадат в обхвата на

разрешение да използва собствени оценки на LGD в съответствие с член 143, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, институцията следва да използва стойностите на LGD, предвидени в член 161, параграф 1 от същия регламент, като

• (б) когато съпоставими преки експозиции към гаранта попадат в обхвата на

разрешение да използва собствени оценки на LGD в съответствие с член 143, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, институцията следва да използва LGD на съпоставими преки експозиции към гаранта, която включва ефекта от допълнителна кредитна защита с гаранции или обезпечена кредитна защита. Ако институциите не са в състояние да признаят тази допълнителна кредитна защита при оценката на LGD за съпоставими преки експозиции към гаранта, тогава:

равна на LGD на необезпечените експозиции към длъжника, те следва да използват оценките на LGD на експозицията към длъжника, които отразяват ефекта от допълнителната кредитна защита; или