|
Кредитните институции следва да разработват, редовно да преразглеждат и наблюдават спазването на политиките, свързани с рамката за управление на необслужваните експозиции. Следва да бъдат установени следните политики, като се вземе предвид принципа на пропорционалност, с цел да се постигне прилагането на стратегията на кредитната институция (вкл. нейната стратегия за необслужваните кредити и оперативния план, ако е уместно). Политика за управление на просрочени задължения Тази политика следва да определи оперативния модел за необслужвани експозиции на кредитната институция (вж. раздел 5.2), включващ най - малко следните елементи: - • структурата и отговорностите на звената за събиране на необслужвани експозиции, с ясни предпоставки за предаване и връзка с групирането на експозиции (вж. раздел 5.2.3);
- • процедурата, която трябва да бъде следвана от съответните участващи звена, да включва като минимум:
- - процедура и критерии за прехвърляне, които трябва да се следват за всеки етап на просрочените задължения, ранните просрочени задължения и късните просрочени задължения;
- - процедура, която трябва да се следва, когато кредитополучателят е класифициран като несътрудничещ и/или неплатежоспособен, както и критериите за класифицирането на кредитополучателя като такъв;
- - комуникация с кредитополучателя на всеки етап, която следва да бъде приведена в съответствие със законодателната рамка на държавата на дейност
(напр. кодекс за поведение); - - инструменти и методи за наблюдение, които следва да се прилагат;
- • изисквания относно човешките и техническите ресурси;
- • докладите, които трябва да се изготвят вътрешно за целите на наблюдението и за редовни актуализации до ръководния орган.
При разработването на своята политика за управление на просрочените задължения кредитните институции следва да вземат предвид член 28 от Директива 2014/17/ЕС и по - специално разпоредбите на Насоките на ЕБО относно просрочени задължения и реализиране на обезпечения. Политика за преструктуриране Политиката за преструктуриране, описана в раздел 6.2.1, следва да съдържа най - малко: - • Необходимата финансова и нефинансова документация, която трябва да се изиска и предостави от различните видове кредитополучатели, за да може отговорният кредитен служител да докаже способност за погасяване на главница и лихви.
- • Показателите за минимален размер на финансовата възвръщаемост и съотношенията, които трябва да се прилагат от кредитния служител, подробно описани на база портфейл/продукти/за всеки сектор, за да се оцени в пълна степен капацитетът за погасяване на кредитополучателя. Насоки за всеки сектор за установяване на основни финансови показатели и съотношения на база всеки сектор (МСП и предприятия).
- • Процесът за определяне и прилагане на най - подходящото решение за преструктуриране за даден кредитополучател:
- - За клиенти на дребно трябва да се използват схеми на решения. Процесът за клиентите на дребно следва да бъде в съответствие с разпоредбите на Насоките на ЕБО относно просрочени задължения и реализиране на обезпечения. За кредитополучатели, които не са на дребно, ако даден подход, основан на схема на решения, не е подходящ, тогава политиката следва да предоставя ясни инструкции на кредитния служител относно това как да се оцени пригодността на третирането с преструктуриране.
- - В случай на кредитополучатели, за които не може да бъде постигнато решение (неплатежоспособен и/или несъдействащ кредитополучател), следва да се установят обвързани със срокове процеси и процедури за прехвърлянето на тези кредитополучатели към звената за събиране на необслужвани експозиции, отговорни за ликвидацията.
- • Набор от мерки по преструктуриране с краткосрочен и дългосрочен хоризонт, както е посочено в раздел 6.
- • Ясни инструкции за кредитния служител по отношение на изискванията за преоценка на обезпечения в съответствие с раздел 9.
- • Процесът на вземане на решения, нивата на одобрение и процедурите за всеки вид мярка по преструктуриране и размерът на експозицията.
- • Процесът и процедурата за наблюдение на предоставените решения за преструктуриране и изпълнение на кредитополучателя след приключване на преструктурирането, включително честота на прегледа на кредитополучателя, определението за повторно неизпълнение, процесът на преоценка и изисквания за докладване на случаи на неизпълнение.
- • Ценовата политика за всяка мярка по преструктуриране и вид кредитополучател.
Възстановяване на дългове/политика по прилагане Звената за събиране на необслужвани експозиции, които отговарят за възстановяването на дълговете, следва своевременно да предприемат най - подходящите действия за ефективно намаляване на необслужваните експозиции в рамките на определен срок. Политиката за възстановяване на дългове, в съответствие със стратегията за необслужваните кредити, следва да е насочена най - малко към: - • Обхвата на наличните варианти за всеки вид обезпечение. Индикативно, може да се вземе предвид следното (не в точно определен ред):
- - доброволна продажба на активи (кредитополучателят сътрудничи и се съгласява да продаде актива);
- - принудителна продажба на активи чрез приематели/съдебни производства (активите не се държат в баланса на кредитната институция);
- - придобиване на обезпечения по необслужвани експозиции (активите се държат в баланса на кредитната институция);
- - събиране на дългове (вътрешни или външни);
- - суап на дългове спрямо активи/собствен капитал;
- - продажба на кредити/портфейл от кредити на трета страна.
- • Процедурата, която трябва да бъде следвана, за да се избере най - подходящият вариант за възстановяване, както и екипът от вътрешни и външни експерти, които да участват във вземането на решението.
- • Вариантът за възстановяване следва да отчита наличието на обезпечение, видът на правната документация, видът на кредитополучателя, условията на местния пазар и макроикономическите перспективи, действащата законодателна рамка и възможните исторически проценти на възстановяване за всеки вариант спрямо разходите, свързани с всеки вариант.
- • Ясно определение за несътрудничещи кредитополучатели или връзка с относими политики, включващи такова определение.
- • Ясно определен процес на одобрение за всеки етап от процеса на възстановяване на дългове за различните варианти за възстановяване, които са на разположение на кредитната институция.
- • Ролята на звената за контрол на риска и на звената за вътрешен одит в процедурата и процеса на наблюдение.
По отношение на ликвидацията на обезпечения, в политиката следва да бъдат определени следните елементи: - • Подходът за оценка, който трябва да бъде следван по отношение на актива (в съответствие с раздел 9.7), включително разходите за ликвидация, които следва да се прилагат. Разходите за ликвидация следва да бъдат в съответствие с изискванията, посочени в раздел 9.3.3.
- • Участие на вътрешни или външни експерти.
- • Ограничения
- - към размера на активите, които могат да бъдат държани от кредитната институция във всеки един момент, като се вземат предвид лимитите за големите експозиции, определени в ДКИ, и рискът от концентрация в сектора, например в сектора на недвижимите имоти;
- - към размера на активите, по отношение на които кредитната институция е влязла във владение или принудително иззети активи, които могат да бъдат придобити от кредитната институция в рамките на определен период от време.
- • Процедурата, която трябва да се следва след влизане във владение или принудително изземване, за разработване и изпълнение на стратегия за продажба, както и звеното в рамките на кредитната институция, която отговаря за управлението на съответните активи (това може да бъде определено и в отделна политика за иззети активи/активи, по отношение на които кредитната институция е влязла във владение).
Кредитните институции следва да отчитат взаимодействието с други кредитори по отношение на кредитополучателите с необслужвани експозиции с множество кредитори, обикновено корпоративни кредитополучатели. Поради това кредитните институции следва да въведат ясна процедура за водене на преговори и взаимодействие с други финансови институции (или други трети страни), към които кредитополучателят има дългове. Политика по отношение на обезпеченията Като се има предвид значението на редуцирането на кредитния риск при събирането на необслужваните експозиции, кредитните институции следва да разработват ясни и последователни политики за обезпеченията, включително политики за принудително иззети активи. Тези политики следва да обхващат цялостно управлението, оценката и отчитането на всички видове обезпечения. Като се имат предвид сложността и специализацията на някои видове обезпечения, кредитните институции следва да търсят външна експертна оценка при изготвянето и преразглеждането на тези политики. Кредитните институции следва да осигурят последователен подход към управлението и оценяването на подобни обезпечения в целия портфейл съгласно раздел 9. Политика за наблюдение на необслужвани експозиции Следва да се установи специална политика, която уточнява, наред с другото: - • видовете действия, изисквани в отговор на различните видове констатации;
- • поетапни процедури;
- • ключови елементи, честота и получатели на докладването;
- • критерии за предаване/връзка към процедурите по необслужваните кредити.
Политика за възлагане на външни изпълнители/обслужване на необслужвани кредити Следва да се установи специална политика за възлагане на услуги на външни изпълнители, ако е подходящо. Това трябва да включва необходимите процедури за подбор на партньори за възлагане на дейности на външни изпълнители, за изискваното правно договорно съдържание и за процеса на вземане на решения относно споразуменията за възлагане на дейности на външни изпълнители, както и за наблюдението на тези споразумения.
|