4.7 Индивидуални рискови области

Институциите следва да се уверят, че стрес тестването на индивидуални рискове са пропорционални на естеството, размера и сложността на тяхната дейност и рискове.

Институциите следва да вземат предвид, на индивидуално ниво, въздействието на вторичните ефекти в индивидуалния риск за стрес тестването.

4.7.1 Кредитен риск и риск от контрагента

Институциите следва да анализират най - малко:

• а) възможността на кредитополучателя да изплати своите задължения, напр. вероятност от неизпълнение;
• б) процента на възстановяване в случай на неизпълнение от страна на кредитополучател, включително влошаването на стойността на обезпечението или кредитоспособността на доставчика на гаранции, напр. загуба при неизпълнение; и
• в) размера и динамиките на кредитната експозиция, включително ефекта на неусвоените от кредитополучателите ангажименти, напр. експозиция, свързана с неизпълнение.

Институциите следва да се уверят, че техните стрес тестове за кредитния риск за цялата институция обхващат всички техни позиции в банковия и търговския портфейл, включително хеджираните позиции и експозициите към централна клирингова къща.

Институциите следва да се стремят да определят конкретните рискови фактори и да зададат предварително как тези фактори могат да въздействат на техните общи загуби от кредитен риск и капиталовите изисквания. Институциите следва да се стремят да определят това за всеки конкретен клас експозиции (напр. факторите, свързани с ипотеките, могат да бъдат различни от тези, които се отнасят до класовете корпоративни активи).

Институциите следва да гарантират, че кредитният риск се оценява на няколко нива на шокови сценарии, от опростени анализи на чувствителността до стрес тестове за цялата институция или за цялата група, по - специално:

• а) шокови сценарии за целия пазар (напр. рязко забавяне на икономиката, което въздейства на качеството на портфейла за всички кредитори);
• б) специфични за контрагента и идиосинкратични шокови сценарии (напр. банкрут на най - големия банков кредитор);
• в) специфични за сектора и региона шокови сценарии; и
• г) комбинация от горните.

Институциите следва да подложат рисковите фактори на анализи на чувствителността, които от своя страна следва да предоставят количествена обща информация за разработването на сценариите.

Институциите следва да прилагат различни времеви хоризонти, когато прилагат своите стрес сценарии. Времевият хоризонт следва да варира от един ден (единични ефекти) до по - дълги срокове (напр. икономически спад, протичащ с бавни темпове).

При стрес тестване на стойностите на финансови обезпечения институциите следва да идентифицират условията, които биха могли да въздействат неблагоприятно на реализируемата стойност на техните обезпечения, включително влошаването на кредитното качество на издателите на обезпечения или на пазарната ликвидност.

При разработването на сценарии институциите следва да вземат предвид въздействието на събитията на стрес върху различните видове риск, напр. ликвидния и пазарния риск, и възможността за пренасяне на отрицателните последици между институциите.

Институциите следва да измерят количествено въздействието на сценария по отношение на кредитните загуби (т.е. провизии), рисковите експозиции, приходите и изискванията за собствен капитал. Освен това институциите следва да могат да измерят количествено такива въздействия чрез съответните сегменти/портфейли.

Институциите следва да вземат предвид, където е възможно, следните приложими параметри: вероятност от неизпълнение ( PD ), загуба при неизпълнение ( LGD ), експозиция при неизпълнение ( EAD ), очаквана загуба ( EL ) и размера на рисковата експозиция, както и въздействието на кредитните загуби и изискванията за собствен капитал.

За оценката на бъдещите загуби в стрес тестовете институциите следва, когато е уместно, да разчитат на параметри на кредитния риск, различни от използваните при изчислението на капиталовите изисквания, които обикновено са параметри за целия цикъл или хибридни параметри (комбинация от параметрите за целия цикъл и параметрите за момент във времето) за PD и при условия на спад за LGD . По - специално институциите следва, когато е уместно, да прилагат прогнози въз основа на параметри за момент във времето в съответствие с остротата на сценария за целите на оценката на кредитните загуби.

За изчисляването на EAD институцията следва също да разгледат кредитния конверсионен фактор (CCF ) и по - специално въздействието на законовата възможност на институцията едностранно да анулира неусвоени суми от поети кредитни улеснения особено в условия на стрес.

Институциите следва да прилагат, до колкото е възможно, подходи за вътрешно моделиране на кредитния риск, за да проверят историческите взаимоотношения и данни, както и симулации на миграции на кредитно качество между категориите експозиции, за да представят прогнози на загубите.

При оценката на своя риск от контрагенти със завишено ниво на ливъридж или предприятия, извършващи паралелна банкова дейност институциите следва да вземат предвид рисковите концентрации и следва да не предполагат съществуването на споразумения за обезпечения или непрекъснато повторно обезпечаване, които може да не са налични при сериозни шокове за пазара. Институциите следва да се стремят да обхванат такива корелирани рискове от опашката по подходящ начин.

4.7.2 Секюритизация

Институциите следва да вземат предвид рисковете от секюритизации от структурирани кредитни продукти, обикновено създадени чрез преокомплектоване на паричните потоци от пул от активи в различни траншове или обезпечени с активи ценни книжа, вземайки предвид различните позиции, които институциите могат да имат в процеса на секюритизация в ролята на оригинатор, спонсор или инвеститор.

Институциите следва да гарантират, че стрес тестването на секюритизираните активи обръща внимание на кредитния риск от основния пул от активи, включително риска от неизпълнение, възможността за нелинейни и динамични корелации на неизпълнение, както и промените в стойностите на обезпеченията. Институциите следва да вземат предвид цялата относима информация по отношение на конкретната структура на всяка секюритизация, като например реда на транша, относителния дял на транша, кредитните улеснения и детайлизираността, изразени по отношение на реалния брой експозиции.

Чувствителността към системни пазарни ефекти, въздействащи например на изчерпването на ликвидността или увеличението на корелациите на активите, на всички нива на структурирания продукт следва да бъде внимателно разгледана. В допълнение, следва да бъде оценен ефектът от репутационните рискове, водещи например до проблеми с финансирането.

Стрес тестовете следва да обръщат внимание на всички относими договорни споразумения, потенциалното въздействие на внедрените активатори (напр. клаузи за предсрочна амортизация), ливъриджа на секюритизационната структура и рисковете за ликвидността/финансирането, произтичащи от структурата (т.е. несъответствията в паричните потоци и условията за предплащане, включително по отношение на промените в лихвените проценти).

Сценариите следва също да вземат предвид неизпълението от страна на един или повече договорни контрагенти, участващи в секюритизационната структура, особено на тези, действащи като гаранти за определени траншове.

Ако институцията разчита на външни рейтинги, за да оценява риска от секюритизирани продукти, външните рейтинги следва да бъдат прегледани критично, а сценариите, при които се стресират рейтингите, включително специфичните за класовете рейтинги проценти на обезценка, следва да бъдат оценени, напр. чрез стресиране на матриците на прехвърляне на (историческите) рейтинги.

При разработването на подхода за стрес тестване институциите следва да вземат предвид следното:

• а) въздействието на стрес тестовете върху структурираните кредитни продукти ще се осъществи на нивото на пула от активи като увеличени неизпълнения (или PD и LGD , когато е приложимо) и следователно увеличени очаквани загуби/проценти на обезценка и регулаторни капиталови изисквания (както и увеличена вероятност за спадове) следва да бъдат очаквани по време на шокове; и
• б) че може да има допълнително въздействие, породено от намаления в нетните парични потоци, увеличения в търговските загуби и корекции на стойността или от влошаването на регулаторните показатели за измерване като коефициента на нетно стабилно финансиране.

4.7.3 Пазарен риск

Институциите следва да вземат предвид пазарния риск, особено рисковете, определени от загубите, причинени от неблагоприятни промени в стойността на позициите, произтичащи от движения в пазарните цени за рисковите фактори, свързани със стоки, кредити, капиталови инструменти, чуждестранна валута и лихвени проценти. Лихвеният риск в търговския портфейл следва да бъде считан от институциите като компонент на пазарния риск.

Институциите следва да провеждат стрес тестове за своите позиции във финансови инструменти в търговския портфейл и портфейла по справедлива стойност, отчетена чрез друг всеобхватен доход (FVOCI) (т.е. счетоводни термини за класифициране на финансови активи), включително секюритизационни инструменти/позиции и покрити облигации. Тези стрес тестове следва също да бъдат провеждани като част от стрес тестването за цялата институция, както и за целите на управлението и изчислението на пазарния риск.

Институциите следва да приложат набор от утежнени, но правдоподобни сценарии за всички позиции, посочени в предишния параграф, напр. изключителни промени в пазарните цени, недостиг на ликвидност на пазарите и неизпълнение от страна на големи пазарни участници. Взаимозависимостите и корелациите между различните пазари и следователно неблагоприятните промени в корелациите следва, когато е относимо, също да бъдат взети предвид и отчетени. Въздействието върху счетоводната корекция на кредитната оценка ( CVA ) и върху резервите, свързани с портфейлите на институциите (напр. резерви за ликвидност, за моделиране на несигурности), следва да бъдат взети предвид с еднаква сила в стрес тестовете. Стрес тестването на резервите за пазарен риск следва да бъде обосновано.

При калибрирането на тези стрес тестове институциите следва да вземат предвид най - малко естеството и характеристиките на своя портфейл и свързаните финансови инструменти (напр. традиционни/екзотични продукти, ликвидност, падеж), своите търговски стратегии и вероятността, свързаните разходи и съответното потенциално време за пълното хеджиране или управлението на рисковете при тежки пазарни условия.

Тъй като инструментите и търговските стратегии се променят с времето, институциите следва да гарантират, че техните стрес тестове се развиват, за да се адаптират към тези промени.

Институциите следва да разработят подходящ подход за обхващане на подценяването на риска на опашката чрез исторически данни (дебели опашки), където е приложимо, напр. чрез прилагане на тежки хипотетични сценарии и, когато рискът се оценява спрямо нива на доверителност в процентили, следва да вземат предвид събития на опашката, отвъд тези нива на доверителност.

По - специално институциите следва да:

• а) оценят последствията от сериозни сътресения на пазара и да идентифицират правдоподобни сценарии, които могат да са свързани с изключително високи загуби, които следва, когато е уместно, също да включват събития с ниска вероятност за всички основни видове риск, особено различните компоненти на пазарните рискове; за стрес тестовете на ниво портфейл могат да се изследват ефектите от неблагоприятните промени в корелациите; и могат да бъдат взети предвид редуциращите ефекти на управленските действия, ако те се основават на правдоподобни допускания относно пазарната ликвидност; и
• б) разполагат със списък от мерки, съдържащи лимити и други възможни действия, които да бъдат предприети за намаляване на рисковете и запазване на собствения капитал; по - специално лимитите за рисковете, свързани с обменния курс, лихвения процент, цената на капиталовите инструменти и цената на стоките, определени от институциите, следва, когато е относимо, да бъдат взети предвид спрямо резултатите от изчисленията на стрес тестването.

4.7.4 Операционен риск

Институциите следва да са наясно, че съответните рискови параметри, свързани с операционния риск могат да произтичат от неподходящи или неуспешни вътрешни процеси, хора и системи, включително правни рискове, или от външни събития, и могат да въздействат върху всички продукти и дейности в рамките на институцията.

За да бъдат подложени на стрес подходящите рискови параметри, институциите следва да използват ефекта от операционните загуби върху отчета за печалбите и загубите като основен показател за измерване. Всяко присъщо въздействие, причинено от събитието на операционен риск следва да бъде считано като загуба от операционен риск (напр. присъщи въздействия от алтернативни разходи или вътрешни разходи като извънреден труд/бонуси и т.н., когато те се отнасят до събитието на операционен риск). В допълнение, и само за целите на стрес тестването, следва да бъдат включени всички загуби на бъдещи доходи, причинени от събитие на операционен риск (без вторичните ефекти върху макроикономическата среда). Най - малко институциите в обхвата на усъвършенствания подход за измерване (АМА) следва също да вземат предвид тези загуби с преминаването им към вътрешната база данни за загубите, за да изчислят допълнителните капиталови изисквания. Когато използват исторически данни, външни данни или сценарии като входни данни за прогнозите за отчета за печалбите и загубите и за рисково претеглените активи, институциите следва да вземат предвид и да избягват възможните ефекти на двойно отчитане от страната на входните данни.

Тъй като операционните загуби могат да предизвикат вторични ефекти (т.е. репутационен риск), за да отчетат такива ефекти, програмите за стрес тестване на операционния риск следва да бъдат изцяло интегрирани в стрес теста за цялата институция и следва да включват взаимовръзки с изискванията за ликвидност и собствен капитал. Институциите следва да анализират най - малко:

• а) експозицията на институцията към дейностите и съответната й риск култура и предишните данни за операционни загуби с фокус върху нивото и промяната в загубите и брутния доход за последните няколко години;
• б) бизнес средата, включително географските местоположения, в които институцията оперира, и макроикономическите условия;
• в) промените в числеността на персонала и размера и сложността на счетоводния баланс през последните няколко години, включително структурните промени поради корпоративни събития, като сливания и придобивания;
• г) промени в значими елементи на инфраструктурата за информационни технологии;
• д) степента и ориентацията на стимулиране в схемите за заплащане;
• е) сложността на процесите и процедурите, продуктите и системите за информационни технологии;
• ж) степента на възлагане на дейности на външни изпълнители по отношение на концентрационния риск, свързан с всички споразумения за възлагане на външни изпълнители и външни пазарни инфраструктури; и
• з) уязвимостта на риска от модела особено в области, свързани с търгуването на финансови инструменти, измерването и управлението на риска и разпределението на капитал.

Идиосинкратичните рискови фактори също следва да бъдат разгледани и използвани като входни данни за разработването на сценарии. По принцип, институциите използващи АМА следва да стресират факторите, свързани с бизнес средата и вътрешния контрол (BEICFs ).

Институциите следва да вземат предвид взаимодействията и индивидуалните експозиции към такива идиосинкратични рискови фактори при определянето на своята експозиция към операционен риск.

Институциите следва да анализират внимателно възможното взаимодействие на загубите, свързани с операционния риск, с кредитните и пазарните рискове.

Анализът на събитията от стрес тестовете следва да включва експертни становища и най - малко събития с ниска честота и висока острота.

Институциите следва да разработят утежнени, но правдоподобни събития на стрес. Допусканията могат да са различни от допусканията, използвани при стрес сценариите за кредитен и пазарен риск. Когато една институция разширява своята дейност на местния или на международните пазари чрез сливания и придобивания и разработване на нови продукти или нови бизнес линии, утежнените, но правдоподобни сценарии за стрес тестовете следва да се основават на експертни становища, за да преодолеят възможната липса на историческа информация.

Институциите следва да изградят своя програма за стрес тестване на основата на вътрешни и външни данни, като също така анализират внимателно:

• а) използването на претеглящи коефициенти (напр. в ситуация, в която външните данни са били намалени, мащабирането може да бъде намалено) и възможните нужди от допълнителни въздействия, произтичащи от променящите се претеглящи коефициенти в ситуация на стрес; и
• б) критериите за определяне на приложимостта на данните (напр. данни за голяма загуба, считани за неприложими, могат да се използват в стрес теста в допълнение към изискванията на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ).

4.7.5 Риск от неправомерно поведение и свързани разходи за съдебни спорове

Институциите следва да вземат предвид, че риска от неправомерно поведение, като част от правния риск в обхвата на операционния риск, възниква от настоящия или бъдещ риск от загуби от неправилно предоставяне на финансови услуги и свързаните разходи за съдебни спорове, включително случаи на умишлено или небрежно неправомерно поведение.

При стрес тестването институциите следва да оценят относимостта и значимостта на следните експозиции към риск от неправомерно поведение и свързаните разходи за съдебни спорове:

• а) неправомерни продажби на продукти на пазарите на дребно и едро;
• б) принудителни кръстосани продажби на продукти на клиенти на дребно, като банкови сметки в пакет или допълнителни продукти, от които клиентите нямат нужда;
• в) конфликт на интереси при извършването на дейността;
• г) манипулиране на сравнителни лихвени проценти, обменни курсове или други финансови инструменти или индекси с цел повишаване на печалбите на институцията;
• д) несправедливи бариери пред смяната на финансови продукти, докато съществуват, и/или пред смяната на доставчици на финансови услуги;
• е) лошо проектирани дистрибуторски канали, които може да доведат до конфликт на интереси с фалшиви стимули;
• ж) несправедливи автоматични подновявания на продукти или неустойки за прекратяване; и
• з) несправедливо обработване на клиентски рекламации.

При измерването на риска от неправомерно поведение институциите следва да вземат предвид а) несигурността относно провизиите или очакваните загуби, произтичащи от събития, свързани с неправомерно поведение; и б) екстремните загуби, свързани с рискове от опашката (неочаквани загуби). Институциите следва да оценят своите капиталови нужди при такива събития и сценарии и следва също да вземат предвид репутационния ефект на загубите от неправомерно поведение. По принцип очакваните загуби от известните проблеми, свързани с неправомерно поведение следва да бъдат обхванати от провизии и включени в отчета за печалбите и загубите, а неочакваните загуби се изчисляват количествено и са обхванати от капиталовите изисквания на институцията. Възможните остатъчни суми след прогнозирането на стресираните загуби от неправомерно поведение следва да бъдат включени в оценката на потенциалните капиталови нужди на институцията.

За да бъде обхванат риска от това провизиите да бъдат недостатъчни или ненавременни, институциите следва да оценят очакваните загуби от риска от неправомерно поведение, които превишават съществуващите счетоводни провизии, и да ги отчетат в своите прогнози. Когато е уместно, институциите следва да оценят дали бъдещите печалби ще бъдат достатъчни, за да обхванат тези допълнителни загуби или разходи в сценариите, и да включат тази информация в своите капиталови планове.

Институциите следва да събират и анализират количествена и качествена информация относно размера на своя бизнес в съответните уязвими области. Институциите следва да предоставят информация, която да подкрепи съществените допускания в основата на техните прогнози за разходите при неправомерно поведение.

В редки случаи, при които институцията не е в състояние да предостави прогноза относно индивидуален съществен риск от неправомерно поведение, поради степента на несигурност, институцията следва да изясни, че случаят е такъв, и да предостави доказателства и допускания, подкрепящи нейната оценка.

Стрес тестването следва също, когато е уместно, да се използва за оценка на екстремните загуби, свързани с рисковете от опашката (неочаквани загуби), и дали следва да бъде поддържан допълнителен капитал по втори стълб.

Институциите следва да формират становище относно неочакваните загуби, които могат да произтичат от събития на неправомерно поведение на основата на комбинация от:

• а) преценка;
• б) исторически претърпени загуби (напр. най - голямата загуба, свързана с неправомерно поведение, на институцията през последните пет години);
• в) нивото на очаквани годишни загуби за риск от неправомерно поведение;
• г) сценарии, свързани с неправомерно поведение, при които се разглеждат потенциалните експозиции за кратък времеви хоризонт (напр. пет години); и
• д) загуби, претърпени от сходни предприятия или от предприятия в сходни ситуации (напр. в случаите на разходи за съдебни спорове). 4.7.6 Ликвиден риск

Институциите следва да вземат предвид, че рисковете за ликвидността или финансирането възникват, когато институцията не успее да отговори на текущите и бъдещите парични потоци.

Институциите следва да вземат предвид, че рисковете за ликвидността или финансирането обхващат:

• a) рискове за краткосрочната и средносрочна ликвидност; и
• б) рискове за финансирането.

Институциите следва да анализират и измерят себе си спрямо рисковите фактори за позициите, свързани с активите и пасивите, както и спрямо задбалансовите ангажименти, определени в Насоките на ЕБО относно процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО).

Анализът на рисковите фактори на институцията следва да взема предвид, но без да се ограничава до:

• а) въздействието на макроикономическите условия, напр. въздействието на шоковете за лихвения процент върху условните парични потоци;
• б) валутата на активите и пасивите, включително задбалансовите позиции, за да се отрази риска от конвертируемост и възможните сътресения при достъпа до валутните пазари;
• в) местоположението на нуждите от ликвидност и наличните средства, междугруповите ликвидни трансакции и риска от ограничения за прехвърлянето на средства между юрисдикции или предприятия от групата;
• г) действията, които институцията може да предприеме, за да предпази своята репутация или франчайз (напр. предсрочно изплащане на изискуеми дългове);
• д) вътрешното поемане на рисковете, свързани с конкретни дейности, както в случая с основната посредническа дейност, където до известна степен може да се изисква симетричност между страната на отдаването и страната на вземането на заем на ценни книжа, т.е. дългите позиции на клиентите се финансират чрез приходите от късите позиции на клиенти. Такава симетрия зависи от поведението на контрагентите и следователно е чувствителна към репутационен риск. В случай на такъв риск това може да активира закриването на търговски позиции, които биха довели до това институцията неочаквано да остане с ценни книжа в счетоводния си баланс, заедно с нуждата от финансирането им;
• е) уязвимостите в срочната структура за финансиране поради външни, вътрешни или договорни събития;
• ж) реалистични проценти на преустановяване при нормални условия, които се ускоряват във време на стрес;
• з) концентрация във финансирането; и
• и) прогнози на бъдещия ръст в счетоводния баланс.

Институциите следва да подложат тези рискови фактори на анализи на чувствителността, които от своя страна следва да предоставят подходящата количествена обща информация за разработването на сценариите.

Институциите следва да приложат следните три типа стрес сценарии: идиосинкратичен сценарий, сценарий за целия пазар и комбинация от двата. Идиосинкратичният стрес сценарий следва да допуска събития, специфични за институцията (напр. понижаване на рейтинг, неизпълнение на най - големият контрагент във финансирането, загуба на пазарен достъп, загуба на валутна конвертируемост, неизпълнение на контрагента, предоставящ най - големите входящи потоци), докато стрес сценарият за целия пазар следва да предполага въздействие върху група от институции или финансовия сектор като цяло (напр. влошаването на условията на пазара за финансиране или макроикономическата среда или понижавания на рейтингите на държави, в които оперира институцията).

Институциите следва да разработят различни времеви хоризонти в своето стрес тестване: времевите хоризонти следва да варират от един ден до поне 12 месеца; следва да има и отделни стрес тестове, свързани с ликвидните рискове в рамките на един ден. Времевият хоризонт следва да показва например кратка фаза на остър стрес (до 30 дни, за да се обхванат такива периоди, без да трябва да се променя бизнес модела), последвана от по - дълъг период на по - малко остър, но по - продължителен стрес (между 3 и 12 месеца).

Институциите следва да комбинират стреса от краткосрочния до средносрочен ликвиден риск със стреса от риска за финансирането, разглеждайки времеви хоризонт от поне 12 месеца.

Институциите следва да разработят набор от неблагоприятни поведенчески допускания за клиентите, включително вложители, други доставчици на средства и контрагенти, за всеки различен сценарий и времеви хоризонт.

При разработването на сценарии институциите следва да обърнат внимание на въздействието от събитията на стрес върху други видове риск, напр. загуби от кредитен риск и събитията на репутационен риск, върху тяхната ликвидна позиция, и вероятността от въздействие от принудителни продажби от други институции (напр. пренасяне на отрицателните последици) или от собствения им ликвиден буфер върху оценката по пазарна стойност на други активи, които държат.

Основната методология, използвана при изчислението на силата на въздействието, следва да бъде профила на нетните парични потоци. За всеки сценарий на всяко ниво на стрес институцията идентифицира входящи и изходящи парични потоци, които се прогнозират за бъдещ период от време, и произтичащите от това нетни парични потоци. Институциите следва да вземат предвид най - ниското съвкупно ниво на нетните парични потоци във времевия период, който се оценява във всеки сценарий.

Институциите следва да разширят анализа, ако е подходящо, до други показатели за измерване като:

• а) коефициентите за ликвидност и други показатели, използвани в рамката, която следва да включва, без да се ограничава до, надзорните коефициенти и показатели за ликвидност, по - специално коефициента за ликвидно покритие и коефициента за нетно стабилно финансиране;
• б) техния наличен ликвиден буфер, надвишаващ коефициентите, посочени по - горе, и други мерки за генериране на ликвидност, т.е. техния капацитет за генериране на ликвидност, за всеки стрес сценарий; стрес тестването на този показател следва да бъде придружено от оценка на въздействието върху дела и естеството на обременените активи;
• в) хоризонтът на оцеляване на институцията, както е определен от нейния капацитет за генериране на ликвидност, т.е. способността на институцията да държи или да има достъп до излишна ликвидност за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни времеви хоризонти в отговор на сценариите на стрес, както е определено в Насоките на ЕБО относно общите процедури и методологии за ПНПО, и стресираните парични потоци, взети заедно, преди и след въздействието на мерките за генериране на ликвидност;
• г) платежоспособност и доходност.

Когато прилагат различни стрес сценарии, институциите следва да оценят и подчертаят ефектите на генериране на ликвидност, предоставена от централните банки (парична политика), и да възприемат консервативен подход.

Показателите на стрес тестовете за ликвидност следва да включват, ако е подходящо и по - специално най - малко за всички съществени валути, детайлизираност за всяка валута, за да позволят анализ на специфичните за валутата допускания в сценариите (напр. променливост в обменните курсове или валутни несъответствия).

Институциите следва, когато е подходящо, да интегрират стрес тестовете на ликвидността в своите стрес тестове за цялата институция и да вземат предвид разликите в обхванатите от времевите периоди стрес тестове на ликвидността спрямо тези, обхванати от стрес тестовете на платежоспособността за цялата институция. Като минимум институциите следва да оценят въздействието на увеличаващите се разходи за финансиране върху отчета за печалбите и загубите. Институциите следва да имат предвид, че свързването на разходите за финансиране към позицията за платежоспособност може да повлияе на качеството на стрес теста на ликвидността, а именно да забави влошаването на ликвидността. 4.7.7 Лихвен риск от дейности извън търговския портфейл

Този раздел не засяга Насоките на ЕБО относно лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл.

Стрес тестовете следва да подкрепят и да бъдат неразделна част от системата за вътрешно управление на лихвения риск в банковия портфейл (ЛРБП).

Сценариите за лихвения процент, използвани за целите на стрес тестването, включително за целите на прилагането на член 98, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС относно лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл, следва да идентифицират по подходящ начин всички съществени лихвени рискове, напр. риск от несъответствие, базисен риск и опционен риск.

Институциите следва да се уверят, че тестовете, посочени в предишния параграф не се основават единствено на просто паралелно изменение, а разглеждат движения и промени във формата на кривите на доходността в техния сценариен анализ.

Институциите следва да вземат предвид следните елементи:

• а) риск от спреда, който произтича от несъответствия в референтните проценти между съгласуваното във времето финансиране и инвестициите; и
• б) рисковете от предсрочно прекратяване, включени в договорите с внедрена опция, които могат да принудят институцията да извърши нова транзакция при по - неблагоприятни условия.

Институциите следва да познават потенциалните непреки ефекти на лихвените проценти, предизвикващи загуби на друго място (напр. прехвърлянето към лихвените проценти по заеми може да предизвика допълнителни загуби от кредитен риск поради влошаването на способността на клиентите за изплащане).

Когато използват не толкова сложни финансови инструменти, институциите следва да изчислят ефекта на шока, използвайки анализ на чувствителността (без идентификацията на източника на шока, а чрез просто прилагане на шок към портфейла). Когато институцията използва по - сложни финансови инструменти, върху които шокът се е умножил и има непреки ефекти, тя следва да използва по - усъвършенствани подходи с конкретни определения за неблагоприятни (стресови) ситуации, отразяващи съответните идиосинкратични рискове.

4.7.8 Риск от концентрация

Стрес тестването следва да бъде ключов инструмент при идентификацията на риска от концентрация, тъй като то позволява на институциите да идентифицират взаимозависимостите между експозициите, които могат да бъдат очевидни само при условия на стрес, както и скритите концентрации.

При оценката на този риск в програмите за стрес тестване институциите следва да вземат предвид кредитния риск на всяка експозиция, но също така следва да разгледат допълнителните източници на рискове, произтичащи от сходно поведение на определени експозиции (т.е. по - висока корелация). Тези допълнителни източници на риск, подлежащи на анализ, следва да обхващат, без да се ограничават до следното:

• а) концентрациите към едно лице (т.е. клиент или група от свързани клиенти, както са определени в член 4, точка 39 от Регламент (ЕС) № 575/2013);
• б) секторните концентрации;
• в) географските концентрации;
• г) продуктовите концентрации; и
• д) концентрациите на обезпечения и гаранции.

При стрес тестването, особено за цялата институция и включително стрес тестването за групата, институциите следва да оценят риска от концентрация, като вземат предвид балансовите и задбалансовите експозиции, както и позициите в банковия и търговския портфейл, и хеджираните позиции.

Стрес тестовете следва да вземат предвид промените в бизнес средата, които могат да възникнат и биха довели до реализацията на риска от концентрация. По - специално, стрес тестовете следва да вземат предвид необичайните, но правдоподобни промени в корелациите между различните видове рискови фактори, както и екстремните и необичайни промени в рисковите параметри, отиващи отвъд единичните рискови фактори, за да разгледат сценарии, които вземат предвид взаимосвързаните рискови фактори и които включват не само първичните ефекти, но и ефектите от противодействието.

Начинът, по който се представят концентрираните експозиции в отговор на едни и същи рискови фактори, следва да бъде отчетен в стрес тестовете, включително риска от допълнителни краткосрочни загуби в резултат от концентрирани експозиции в портфейлите за кредити на дребно или корпоративни кредити или за различните предприятия в групата.

Институциите следва да вземат предвид въздействието върху търговските портфейли от експозициите към единичен рисков фактор или от няколко рискови фактора, които са в корелация.

За да оценят предварителното ниво на риск от концентрация и/или въздействието на сценария върху нивото на концентрация, институциите следва, когато е относимо, да разгледат повече или по - малко сложни показатели, например индекса на Херфиндал - Хиршман (HHI) и коефициента на Джини.

Институциите следва да вземат предвид потенциалното наличие на припокриване между различните източници на концентрация. Институциите следва не просто да събират въздействията от риска, но също така да използват методи на обобщаване, които вземат предвид основните фактори. 4.7.9 Риск при предоставяне на кредити в чуждестранна валута

Институциите следва да вземат предвид, че рискът при предоставяне на кредити в чуждестранна валута:

• а) може да възникне от неспособността на нехеджираните кредитополучатели (т.е. кредитополучатели на дребно или малки или средни предприятия (МПС) без естествено или финансово хеджиране, които са изложени на валутно несъответствие между валутата на кредита и валутата на хеждирането, както е определено в EBA/GL/2014/13) да обслужват дългове, деноминирани във валути, различни от валутата на държавата членка, в която е лицензирана институцията;
• б) е свързан с чистия кредитен риск и валутния пазарен риск;
• в) се характеризира чрез нелинейна връзка на компонентите на кредитния риск и валутния пазарен риск;
• г) се влияе от общия валутен риск; и
• д) може да възникне от риска от неправомерно поведение.

В своите програми за стрес тестване институциите следва да вземат предвид риска при предоставяне на кредити в чуждестранна валута, който засяга кредитните улеснения от страната на активите в техните счетоводни баланси, и множеството източници на такъв риск, отчитайки, че невъзможността на длъжника да изплати своя дълг може да се дължи на:

• а) рискове, свързани с вътрешния източник на приходи на длъжника;
• б) рискове, свързани с икономическата ситуация в държавата, където е деноминирана валутата; и
• в) валутен риск.

При разработването и прилагането на своите сценарии за стрес тестове институциите следва да вземат предвид, че рискът при предоставяне на кредити в чуждестранна валута може да възникне поради увеличение на остатъчната стойност на дълга и потока плащания за обслужване на такъв дълг, както и увеличение на остатъчната стойност на дълга в сравнение със стойността на обезпечаващите активи, деноминирани в местната валута.

Институциите следва да разработят стрес сценарии, като променят различни параметри, за да им позволят да прогнозират представянето на валутния кредитен портфейл в различни случаи като например:

• а) допускане за повишаване на обменния курс за основната валута с предварително определен процент;
• б) допускане за изменение в лихвения процент на чуждестранната валута с предварително определен процентен пункт; или
• в) комбинация от горните.

За да оценят потенциалната уязвимост, институциите следва да могат да демонстрират допълнителните загуби от кредитен риск, породени от риска при предоставяне на кредити в чуждестранна валута, отделно от загубите от кредитен риск и сумите на рисковите експозиции, произтичащи от въздействието на сценария върху факторите на кредитния риск.

При стрес тестването на риска при предоставяне на кредити в чуждестранна валута институциите следва да вземат предвид най - малко:

• а) вида режим на обменния курс и как би могъл да повлияе върху промяната на обменния курс между местната и чуждестранната валута;
• б) въздействието на чувствителността от движенията на обменния курс върху кредитния рейтинг/оценка на кредитополучателя и на способността му да обслужва дълга;
• в) възможните концентрации на кредитна дейност в една чуждестранна валута или в ограничен брой силно корелирани чуждестранни валути;
• г) възможните концентрации на кредитна дейност в някои конкретни сектори на икономиката, във валутата на държавата, които имат основна дейност в държави или пазари с чуждестранна валута и съответните промени в такива сектори, които са силно корелирани с чуждестранни валути; и
• д) способността за осигуряване на финансиране за този вид портфейл; за институциите, които прилагат вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск, допълнителният риск, свързан с предоставянето на кредити в чуждестранна валута, следва да бъде отразен в по - високите рискови тегла на такива активи, а неизчерпателният списък на използваните променливи в моделите следва да включва несъответствията в лихвените проценти, loan-to- value съотношенията ( LTV), междувалутните корелации и променливостта на валутите.

Институциите следва да вземат предвид възможните значителни слабости, които могат да бъдат вградени във вътрешните модели с възможно подценяване на валутната обезценка по отношение на способността на клиента да обслужва дълга си, вземайки предвид следните индикативни елементи:

• а) паричните политики по време на период на криза често са фокусирани върху насърчаването на реалната икономика чрез значително намаление на референтните лихвени проценти, с потенциално подвеждаща информация от вътрешните модели относно тези непреки ефекти; и
• б) покачването на валутата може да бъде частично компенсирано от спадащите лихвени проценти и това може да доведе до подценяване на риска при предоставяне на кредити в чуждестранна валута, защото в среди с нулев лихвен процент такъв компромис може да не бъде възможен в дългосрочен план.

При оценката на потенциалното въздействие на предоставянето на кредити в чуждестранна валута върху доходността в определен сценарий институциите следва, когато е уместно, да включат правния режим и съответната юрисдикция, които могат да принудят институциите да деноминират предоставянето на кредити в чуждестранна валута в местната валута при обменни курсове, значително по - ниски от пазарните.